Производството е по чл.196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С решение № 54/21.06.2008 г., постановено по гр.д. № 814 по описа за 2007 г. Кърджалийският районен съд е осъдил Ашегюл Мехмед Юмер, с ЕГН ********** и Галина Асенова Щерева, с ЕГН ********** и двете от с.Иванци, общ.Кърджали, да отстъпят на Марин Харитонов Стефанов от с.Иванци, общ.Кърджали, с ЕГН **********, собствеността и предадат владението на недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от парцел Х, образуван от имот с пл. № 60, имот с пл. № 57 и имот с пл. № 58, кв.2 по плана на с.Иванци, общ.Кърджали, с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 82 кв.м., състояща се от входно антре и три стаи, при граници на целия имот : север – път; изток – парцел VІІІ-61; запад – парцел ХІ-58,59. Със същото решение Ашегюл Мехмед Юмер, с ЕГН ********** и Галина Асенова Щерева, с ЕГН ********** и двете от с.Иванци, общ.Кърджали са осъдени да заплатят на Марин Харитонов Стефанов от с.Иванци, общ.Кърджали, с ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 475 лв. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Айшегюл Мехмед Юмер и Галина Асенова Щерева, които чрез своя процесуален представител го обжалват като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че към момента на съставяне на нотариален акт № 71, том І н.д. № 443/1998 г. по описа на РС – Кърджали, ищецът Марин Харитонов Стефанов нямал изискуемото от закона десетгодишно непрекъснато владение върху имота. По делото било установено, че жалбодателките заживели в процесния имот от 1995 г. и го владеели и понастоящем, поради което Марин Стефанов не осъществявал владение към 02 юли 1998 г. и не можел да придобие собствеността. Айшегюл Мехмед и Галина Щерева владяли имота повече от 10 години и придобили собствеността върху същия по давностно владение. По делото нямало доказателства, които да установят твърдението на ищеца, че от 2000 г. и понастоящем искал от ответниците да му предадат владението върху процесната вещ. Нямало доказателства, че жалбодателките били предупреждавани от РПУ – Кърджали. От исковата молба се установявало, че ответниците били владелци, а не наематели, тъй като между тях нямало договорени наемни отношения. Молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск. В подадената от Айшегюл Мехмед Шериф и Галина Асенова Щерева въззивна жалба се сочи, че Марин Харитонов Стефанов не живеел в България от 1989 г. В съдебно заседание жалбодателките Айшегюл Мехмед Юмер и Галина Асенова Щерева поддържат жалбата си. Жалбодателката Айшегюл Мехмед Юмер посочва, че Марин Харитонов й се обадил по телефона и й казал да влезе да живее в неговата къща и да я поддържа. Жалбодателката заживяла в процесната къща, заедно с дъщеря си Галина Щерева. Твърди също, че ищецът искал от нея да му плати къщата, но тя не могла да събере исканата сума. Въззиваемият Марин Харитонов Стефанов, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Кърджалийски районен съд. Сочи, че въззивниците не осъществили десетгодишно владение върху имота, който бил построен от ищеца през 1964 г. Въззиваемият живеел в Турция, но винаги демонстрирал собствеността си върху имота. Жалбодателките били допуснати временно в имота, докато направят ремонт на къщата си, като нямало договаряния за продажба на имота. Претендира разноски. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите констатира: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна . От представените като доказателства по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 71/02.07.1998 г., том І, дело № 443/1998 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали и скица с дата 23.07.2007 г., се установява, че Марин Харитонов Стефанов е бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот -1/3 идеална част от парцел Х, образуван от имоти пл. № 60, пл. № 57 и пл. № 58, кв.2 по плана на с.Иванци, общ.Кърджали, с неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 82 кв.м., състояща се от входно антре и три стаи, при граници на целия имот: север – път; изток – парцел VІІІ-61; юг – парцел VІІІ-61; запад – парцел ХІ-58.59. Установява се от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № 2955/25.07.2007 г., изд. от Община Кърджали, че Марин Харитонов Стефанов и Христина Йосифова Стефанова са декларирали процесния недвижим имот – парцел Х, кв.2, имоти 60, 58, 58, по плана на с.Иванци, общ.Кърджали както и построеното жилище със застроена площ 82 кв.м. От представените като доказателства по делото 8 бр. дубликати на документи за платени данъци, изх. № 1134/30.09.2007 г., се установява, че Марин Харитонов Стефанов е заплащал данъци за земя и сграда в с.Иванци за периода от 1999 г. до 2007 г. включително. От представените като доказателства по делото заверени копия от скица с дата 03.10.2006 г., удостоверение за раждане с дата 18.02.2003 г., изд. от Община Кърджали, удостоверение за наследници № 56/11.05.2007 г., изд. от Кметство с.Солище, общ.Кърджали, удостоверение за наследници № 91/08.11.2005 г., изд. от Кметство с.Солище, общ.Кърджали, пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 1311/30.04.2003 г. на Нотариус Кичка Златанова, с район на действие РС – Кърджали и два бр. декларации се установява, че въззивницата Айшегюл Мехмед Юмер е дъщеря на Мехмед Юмер Сюлейман и внучка на Юмер Сюлейманов Мустафов, като на същата е издадена скица за възстановяване на жилищна сграда и пристройка към нея в поземлен имот VІ-29 и VІІ-29, кв.2 по плана на с.Иванци, общ.Кърджали. Представени са и 5 бр. данъчни квитанции за внесени от Мехмед Юмеров Сюлейманов данъци. По делото са представени като доказателства Постановление на ОП –Кърджали с дата 15.03.2007 г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП – Кърджали с дата 23.03.2007 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство и за прекратяване на преписката на РП – Кърджали с дата 17.09.2007 г., постановление за отказ да се образува наказателно производство на РП – Кърджали с дата 28.09.2006 г. и справка относно извършена проверка по преписка вх. № Я-5540/18.09.2006 г., от които се установява, че по жалби на въззивниците са били извършвани проверки относно твърдения за извършени престъпления от общ характер. От показанията на разпитаните по делото свидетели Якуб Юмер Местан, Вели Халил Сюлейман, Благовеста Младенова Минева се установява, че процесната къща била построена от ищеца Марин Харитонов Стефанов през 1964 г., Установява се също, че през 1989 г. ищецът заминал за Р Турция, като допуснал в имота жалбодателките, за да живият в него и да го стопанисват, докато направят ремонт на собствената си къща. Свидетелите Нешат Касим и Хатидже Мустафа Ибрям посочват, че в процесната къща живеят ответниците. Свидетелят Ердуан Касим сочи, че в процесната къща извършвал ремонтни работи. От писмените заключения на вещото лице инж. Кольо Генчев Колев по назначената съдебно-техническа експертиза, както и разпита на същия пред пъвоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема се установява, че в разписния лист към ПУП на с.Иванци, общ.Кърджали, 1/3 идеална част от парцел Х, образуван от имот пл. № 58, 57 и 60 в кв.2 е записан на името на Марин Харитонов Стефанов. В този парцел има построена едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от входно антре и три стаи по данни на ищеца. По графични данни, извлечени от приложената към делото скица, застроената площ на жилищната сграда в пл. № 60 е 72 кв.м. Границите на парцел Х, кв.2, образуван от имот пл. 58, 57 и 60 са: север – УПИ ХІ – 58,49; изток – УПИ VІІ-29; югоизток – УПИ VІІІ-61 и югозапад – път. Процесната жилищна сграда, построена в имот пл. № 60 изцяло попада в имотните граници на УПИ с пл. № 60, който имот е с площ 370.00 кв.м. Застроената площ на жилищната сграда според измерените от вещото лице на место дължина и ширина е 82.00 кв.м. Границите на УПИ пл. № 60 са: северозапад – УПИ пл. № 59; североизток задънена улица (тупик); югоизток УПИ пл. № 60 и югозапад – УПИ пл. № 57. Представената скица № 397/03.10.2006 г. се отнася за жилищна сграда, построена в УПИ пл. № 29, записан в разписния лист на Стефан Велев Желязков и Марин Асенов Стайков, която е различна от процесната жилищна сграда, построена в УПИ пл. № 60. Имот пл. № 29 се намира на североизток от имот пл. № 60, като между двата имота има съществуваща задънена улица (тупик). Описаните граници на процесния имот пл. № 60, отразени в заключението на вещото лице и тези, описани в нотариален акт № 71, том І, дело № 443/1998 г. и скица № КР-СС-635/23.07.2007 г. са идентични. За с.Иванци има създаден и одобрен само един регулационен план през 1972 г., като в разписния лист към действащия план, одобрен със заповед № 223/12.02.1972 г., процесният имот пл. № 60 е записан на Марин Харитонов Стефанов – наследствен при създаването и одобряването на плана през 1972 г. В разписния лист е направена поправка с химикал, като е отбелязано: 1/3 от УПИ Х – 58, 57, 60 на Марин Харитонов Стефанов нот. акт № 71 дело № 442/1998 г., без да е отбелязано кога е направена тази корекция. Други отбелязвания по разписния лист за пл. 60 няма. Процесният имот не е съществувал под № 22 в предшестващи регулационни планове на с.Иванци, тъй като няма такива. Имот пл. № 22 по разписния лист към сега действащия план на селото е записан джамия. От приложените данъчни квитанции за платени данъци, вещото лице установило, че вписаният № 22 не се отнася за имот пл. № 22 по действащия план на селото, а е номер на данъчната сметка, по която е набрана сумата за определените данъци. Този номер е различен от планоснимачен номер по предшестващи и сега действащи планове на с.Иванци. Вещото лице не може да установи дали изплатените данъци с представените данъчни квитанции се отнасят за сграда, намираща се в процесния имот, тъй като в тях няма вписана партида по която е определен и събиран данъка през 1955 г., 1958 г., 1961 г. и 1963 г. При тези данни съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът Марин Харитонов Стефанов е собственик на процесния недвижим имот, като същият се легитимира като такъв с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 71/02.07.1998 г., том І, дело № 443/1998 г. по описа на Нотариуса при РС – Кърджали. Цитираният титул за собственост установява правото на собственост с формална доказателствена сила до доказване на противното, каквото доказване не бе проведено успешно от ответниците по иска. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че жилищната сграда е построена през 1964 г. от въззиваемия, като през 1989 г. същият е напуснал страната и се е установил да живее в Р Турция. На следващо място процесният имот се владее от ответниците без правно основание. Същите не са установили фактическа власт върху вещта с намерението за своене. Те са били допуснати в имота от собственика – Марин Стефанов, но за да живеят в него и да го поддържат. Това обстоятелство се установява, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от признанията на въззивниците. Така, жалбодателката Айшегюл Мехмед Юмер заявява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че Марин Харитонов й и се обадил по телефона и й казал, че вместо да живеят други хора, те да влязат и да живеят в неговата къща, за да я поддържат (л.18 от В.д. № 211/2008 г. по описа на ОС – Кърджали). Тези признания се подкрепят и от жалбодателката Галина Асенова Щерева, която е дъщеря на Айшегюл Мехмед Юмер. ВъззивнÞците не са отблъснали владението на въззиваемия и не са установили своя фактическа власт, с намерението за своене, поради което придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1, от ЗС не е текла по отношение на тях. Нещо повече, от данните по делото не се установява, ответниците по какъвто и да е начин да са демонстрирали намерението за своене на процесната вещ. Дори въззивницата Айшегюл Мехмед Юмер заявява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че е водила преговори за закупуване на процесния имот, което още веднъж потвърждава извода, че имотът е държан за другиго. Или, в полза на жалбодателките не е текла предвидената в закона придобивна давност и същите не са придобили правото на собственост върху процесния имот. В тази връзка, неоснователни са доводите, изложени от процесуалния представител на въззивниците, че последните са осъществявали своя фактическа власт върху вещта с намерението за своене, отблъсквайки владението на въззиваемия. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 54/21.06.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 814 по описа за 2007 г. на същия съд. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54/21.06.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 814 по описа за 2007 г. на същия съд. ОСЪЖДА Айшегюл Мехмед Юмер, с ЕГН ********** и Галина Асенова Щерева, с ЕГН ********** и двете от с.Иванци, общ.Кърджали да заплатят на Марин Харитонов Стефанов от с.Иванци, общ.Кърджали, с ЕГН ********** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |