Р
Е Ш Е
Н И Е № 419
гр.Хасково, 21.06.2019год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на шести юни
през две хиляди
и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1939 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация София”
ЕАД против М.П.Ш.,***, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.150 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на дължими суми по договор
и лихви за забава.
В исковата молба се твърди, че ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за сумата от 983.32 лева -главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2014г. до 30.04.2017г., както и
сумата от 14.14 лева -
лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.09.2015г. до 05.01.2018г., като ищецът
претендира и законна лихва върху на главницата от 09.03.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, направените по делото разноски за държавна такса за
образуване на делото в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Била издадена
заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 628/2018г. по описа на Районен съд-Хасково, заповедта по което
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск срещу
ответницата, като битов клиент за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, Община Люлин,
ж.к. „Люлин-9“, бл.911-П, ет.8, ап.22. Посочва се още в исковата молба,
че ответницата била
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 2а от ДР
на Закона за енергетиката /обн. с посл. изм. в ДВ бр.66/26.07.2013г., в сила от
26.07.2013г./, съгласно който битов клиент е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.150,
ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, изготвени от „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени от
ДКЕР. Общите условия влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им,
без да е необходимо изрично писмено съгласие от клиентите. С тези общи условия се
регламентирали търговските взаимоотношения между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията. Ответницата не била
упражнила правата си по чл.150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея били влезли в
сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София и одобрени от комисията. В отделен
раздел на ОУ бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия. В този смисъл задължението на ответницата за
заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, бил 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислявала в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на
30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответницата била изпаднала
в забава за тази сума, съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ответницата, видно от приложеното
извлечение от сметки за аб. № 211436 била използвала доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не била погасила задължението си. На
основание чл.139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда–етажна
собственост, се извършвало по система за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от Закона. В
конкретния случай по време на процесния период „Техем Сървисис“ ЕООД извършвало услугата
„дялово разпределение на топлинната енергия“ в изпълнение на разпоредбата на
чл.140, ал. 5 от ЗЕ.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ, сумите
за топлинна енергия били начислявани от Топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени
изравнителни сметки, като сумите за топлинна енергия били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно ОУ, в случай, че резултатът от
изравнителните сметки на ответницата бил сума за доплащане, то тя се прибавяла
към дължимата сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителните сметки бил сума за възстановяване, то от нея служебно се
приспадали просрочените задължения, като се започнело от най-старото. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 1123.46 лева, от които 897.97 лева - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2014г. до 30.04.2017г., както и сума
за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с №
**********/31.07.2015г., № **********/31.07.2016г., № **********/31.07.2017г.,
и 123.83 лева – лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 05.01.2018г.,
както и сума за услугата дялово разпределение в общ размер от 101.66 лева, от
които главница – 85.35 лева за периода от м. май 2014г. до 30.04.2017г. и лихва
върху главницата за дялово разпределение – 16.31 лева за периода от
16.09.2015г. до 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
09.03.2018г. до изплащане на вземането.
Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
Назначеният особен представител на ответницата счита иска за неоснователен
и недоказан, като го оспорва както по основание, така и по размер. Прави
възражение за погасяване по давност на вземането по приложените фактури за
2014г., 2015 и 2016г. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор.
Третото
лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано с
Определение № 597/02.04.2019г., не взема становище по предявените искове.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно
и взети в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт - том I, дело № 3/1984г. на Нотариус при
Софийски Районен съд ответницата е призната за собственик на недвижим имот:
Апартамент № 22, на осми етаж, находящ се в сградата на **************, състоящ
се от две стаи, хол, кухня и други
сервизни помещения, със застроена площ от 98.71 кв.м.; Мазе № 22 със
застроена площ от 3.36 кв.м., ведно с прилежащите 4.016/100 ид.ч. от общите
части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху
държавна земя.
По делото са представени справки от ищцовото дружество за
задълженията на
ответницата, които съвпадат с претендираните такива в исковата
молба.
По делото са представени и Договор № 94/01.11.2007г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в,
ал. 2 ЗЕ между ищеца
и третото лице – помагач, както и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ – ЕАД на клиенти в град София; Договор № 365/06.11.2001г., сключен между „Техем
сървисис“ ЕООД гр.София и Етажна собственост с адрес: гр.София*********, Протокол от Общо събрание на етажните собственици от
**********, проведено на 17.10.2001г.
От
материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 628/2018 г. по описа на РС -Хасково, приложено по настоящото
производство, се установява, че въз основа на изпратено по компетентност заявление с вх. № 3003838/12.01.2018г. на СРС в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена Заповед № 290/12.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.03.2018 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Тази
заповед е връчена на длъжника
при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и с разпореждане
от 25.06.2018 г. на
ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и
последният е сторил това.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца и третото
лице-помагач няма изравнителни сметки за имота на ответницата през процесния
период. Непогасените й задължения са в
общ размер на 1 123.46
лева, от които 983.32 лева за главница, включваща 897.97 лева за топлинна енергия и 85.35 лева за дялово разпределение, и
140.14 лева законна лихва, от които 123.83 лева върху главницата от 897.97 лева от 16.09.2015 г. до 05.01.2018 г. и 16.31 лева върху главницата от 85.35 лева за същия период.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че от „Техем сървисис“ ЕООД не са извършвани ежемесечни отчети по общия топломер в
СЕС на адрес: гр.София, Община Люлин, ******** за
процесния период. Прилагайки екстраполация
по максимален специфичен разход на сградата, от същото дружество е извършено разпределението на топлинна енергия за партидата на
процесния имот в съответствие с нормативната уредба за периода на потребление 01.05.2014г. - 30.04.2017г., както следва: за отопление на имот – 3 280.157 кВтч; за
сградна инсталация – 5 408.557 кВтч; за топла вода – 1 542.556 кВтч.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при
условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му
за връчването на издадената заповед
за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по
същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:
От разпоредбите на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дадените в § 1 на ДРЗЕ легални определения, както и
съгласно формиралата се задължителна съдебна практика, в т.ч. и Тълкувателно
решение от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК следва, че, когато
едно лице придобие собствеността или титулярството на вещното право на ползване
върху топлоснабден имот, по силата на закона възниква правоотношение между него
и топлопреносното дружество по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия. По делото не се спори, а и от представените
писмени доказателства се установява, че през процесния период ответницата е
била собственик на описания в исковата молба имот, който е бил топлоснабден.
Съдържанието на така установеното правоотношение между страните е уредено в
представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които ги обвързват, дори и без
ответницата да ги е приела изрично съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 от Закона за
енергетиката и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.150, ал.3
от същия закон. В чл.156 от Закона за енергетиката е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост, възоснова на принципа за реално
доставена на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащане на реално потребената възоснова на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и общите части.
При това положение,
за да бъде уважен предявеният главен иск, ищецът следва при условията на пълно
и главно доказване да установи не само, че ответницата е клиент на топлинна
енергия, а и че в абонатната станция в сградата по местонахождение на имота на
ответницата, има монтиран топломер, годно средство за търговско измерване, че
дяловото разпределение е извършвано съобразно нормативната уредба, което
включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от
дружеството за дялово разпределение и правилно изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на реално доставената топлинна енергия.
Според съда такова пълно и главно доказване не е проведено в хода на
производството. Това е така, защото представените от ищеца справки и фактури са
частни документи, установяващи изгодни за своя издател факти и не са подписани
от другата страна. Ето защо, макар и да не са лишени напълно от доказателствена
стойност, те не обвързват съда и подлежат на проверка чрез съпоставката им с
всички други доказателства. По делото не са представени от ищцовото дружество,
подписани от ответницата, протоколи за извършен отчет на средствата за
търговско измерване, а и това не се установява от съдебно-техническа
експертиза. Същото се отнася и до обема и стойността на реално доставената топлинна
енергия през исковия период. Действително, от разпоредбите на Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването следва, че, когато не е осигурен
достъп за отчитане, какъвто е и настоящият случай, не е необходимо да има
реално потребление на доставената топлина енергия в сградата от съответния
етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил
на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на
консумираната топлинна енергия в сградата - етажна собственост, е обвързан от
съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител
документи. По делото обаче не се установява тези изисквания да са били спазени,
не са ангажирани и доказателства за начисляване на топлинна енергия по
компонент за битово горещо водоснабдяване на база брой обитатели, поради
неосигурен достъп. Осигуряването на достъп до тези уреди е задължение на
потребителя и когато той нарушава договорните си и нормативни задължения,
законодателят е предвидил механизми в цитираната наредба, като средство за
защита на изправната страна. За неизпълнение на това задължение от ответницата
обаче също не са ангажирани доказателства.По изложените съображения предявените
главни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид
тяхната неоснователност, следва да се отхвърлят и претенциите за
заплащане на обезщетения за забава. Те имат акцесорен характер по отношение на главните задължения и
присъждането им зависи от тяхната съдба. Доколкото съдът приема, че в случая те не съществуват, то и
исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С
оглед изхода на делото
единствено ответницата има право на
разноски, но такива не следва да
й бъдат присъждани предвид липсата на изрично заявена претенция за
тяхното заплащане и на доказателства за извършването им, в т.ч. и по Ч. гр. д.
№ 628/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление - гр. София, ул. ”Ястребец” № 23Б, срещу М.П.Ш., ЕГН **********,***,
искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на „Топлофикация София” ЕАД към М.П.Ш. за сумата 1123.46 лева, от която 897.97 лева за главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода
от м.05.2014г. до 30.04.2017г. и 123.83 лева – законна лихва за
забава върху нея за периода 16.09.2015 г. до 05.01.2018г., 85.35 лева за главница,
представляваща стойност на такса за извършена и незаплатена предоставена услуга
за дялово разпределение и 16.31 лева - законна лихва за забава върху нея за периода от 16.09.2015 г. до 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на
подаване на заявлението по Ч.гр. д. № 628/2018г. по описа на Районен съд-Хасково
в съда до окончателното им изплащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач
на страна на ищеца -
„Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не
се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.