РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Кюстендил, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Б.
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.А.Б. от АК-
Благоевград, в качеството й на пълномощник на Р. АС. ЯНЧ., с ЕГН
********** и Л. АС. Я., с ЕГН **********, двете с адрес: гр.****, ул.„***“
№***, вх.***, против решение с №260024 от 15.01.2021г. на Районен съд-
Дупница, постановено по гр.д.№1071/2019г. по описа на този съд.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователен,
предявения от Р. АС. Я. и Л. АС. Я срещу Й. Н. Б., с ЕГН ********** и АТ. Н.
П. с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.***, ул. „***“ №***, вх.***, ет.**,
ап.*** иск с правно основание чл.109 от ЗС за преустановяване на
неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват правата
си върху поземлен имот с пл.№612, с площ от 490 кв.м., който имот, заедно с
поземлен имот с пл.№*** е отреден за УПИ VIII - ***, ** и за УПИ **-**,
*** в кв.48 по плана на с***, общ.К***, обл.Кюстендил, като премахнат: 1/
1
едноетажна масивна сграда с височина около 3.60 м, разположена на
уличната регулация и в рамките на имот с пл.№****, която сграда е
построена на границата със собствения им имот с пл.№***, за които е отреден
УПИ IX-*** в кв.** по плана на с.***, одобрен със заповед
№4387/01.10.1963г. на Кмета на Община Кочериново; 2/ масивна постройка,
разположена в имот с пл.№***, построена на калкана със собствената им
постройка – лятна кухня в имот с пл.№***, която постройка се намира в
частта на имот с пл.№***, попадаща в УПИ ***, ** в кв.** по плана на с.**,
одобрен със заповед №4387/01.10.1963г. на Кмета на Община К*** и 3/
масивна ограда с височина между 2.20 м и 2.40 м, а в средата на оградата – с
височина от над 4.00 м, изградена по цялата имотна граница между ПИ с пл.
№*** и ПИ с пл.№**** в кв.*** по плана на с.***, общ.***, и е осъдил Р.Я. и
Л.Я. да заплатят на ответниците по иска сумата от 700.00 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Така постановеното решение се обжалва изцяло с твърдения за
неправилност, допуснати нарушения на материалния закон и съществени
процесуални нарушения, довели до необоснованост на съдебния акт, който се
твърди, че е постановен при неправилно възприета от съда фактическа
обстановка. Прави се оплакване, че съдът неоснователно се е позовал само на
СТЕ, игнорирайки останалите писмени и гласни доказателства по делото, в
резултат на което е достигнал до погрешни изводи, приемайки, че от
събраните по делото доказателства не се установявало строителството на
процесните сгради и ограда /независимо, че за тях няма одобрени строителни
книжа/ да пречат или да смущават по някакъв начин собствеността на
ищците, както и да им пречат да упражняват в пълен обем правото на
собственост. Изтъква се, че по делото е било установено, че имот с пл.№***
не е урегулиран самостоятелно, а за него и за имот с пл.№***на ответниците
са отредени два УПИ – VIIIи IX, които се явяват съсобствени на страните по
спора, поради което реализирането на каквито и да било постройки от всеки
от съсобствениците се подчинява на правилата за съсобствени недвижими
имоти на устройствените закони и строителството се разрешава съобразно
регулационното положени и статут на имотите, а не според тяхното
кадастрално положение, от което се прави извода, че от значение е дали
строежите съответстват на строителните правила и норми, действали както
към момента на изпълнението им, така и към настоящия момент. Последното
2
не било съобразено от съда, който при това априори приел, че построяването
от един от съсобствениците на законна или незаконна сграда в съсобствения
имот не представлявало неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС.
Същевременно, жалбоподателите изтъкват, че в случая е доказано, че
ответниците са реализирали незаконни строежи, които са нетърпими от
закона и това е основание за тяхното премахване.
По отношение на едноетажната масивна сграда с височина около 3.60
м, разположена на уличната регулация в УПИ IX-****, *** в кв.** по плана
на с.***, се сочи, че представлява масивна постройка, по отношение на която
важат изискванията на ЗТСУ (отм.) и на ЗУТ за издаване на строителни книжа
във връзка с изпълнението й, каквито в случая, безспорно било установено,
че липсват – както одобрени инвестиционни проекти, така и строително
разрешение. Жалбоподателите сочат, че в случай, че се приеме, че този
строеж е бил реализиран през 1996г., както са поддържали ответниците, то
приложима е била нормата на чл.58 от ЗТСУ (отм.) относно строежите в
съсобствен парцел, която не е била спазена, тъй като архитектурен проект за
цялостно застрояване на парцела не е бил разработван, нито пък сградата е
била реализирана с предвидена възможност за идентично застрояване и за
другите съсобственици – ищците. Сградата била изпълнена и в нарушение на
чл.183 от ЗУТ, поради което се явявала незаконен строеж, подлежащ на
премахване по реда на чл.109 от ЗС. Също така се твърди, че от
доказателствата по делото може да се заключи, че отразеното в издаденото
удостоверение за търпимост относно тази сграда, а именно – че обектът е
съществувал като двуетажна сграда до 1995г., когато е бил премахнат един
етаж и покрива, може да се счита за опровергано, като същевременно се
поддържа, че е бил установен фактът, че постройката е била изпълнена като
нова след 1992г., при което разпоредбата на §16 от ЗУТ се явявала
неприложима и нито правните, нито фактическите основания за издаване на
удостоверението за търпимост да били налице. Жалбоподателите изтъкват, че
за уважаването на иска по чл.109 от ЗС е без значение дали постройките са
със статут на търпим строеж или не, а само дали обективно пречат на ищците
да упражняват правото си на собственост. Твърди се, че в случая самото
нарушение на благоустройствените норми, свързани с изпълнението на
сградата на място, което законът не допуска, води до извод за съществено
засенчване на съседния имот, респ. – за пречене на съсобствениците на същия
3
да го ползват по предназначение. Счита се, че при наличието на такива
изрични законови норми, не е в компетентността на вещо лице или на съда да
преценява, че в конкретния случай, въпреки нарушението на тези норми, не
се нарушавала нормалната осветеност на съседния имот, в какъвто смисъл
била и т.3 от ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателите сочат, че тъй като по всички планове, имотите на страните
са били отредени за съсобствени парцели, то за изпълнението на каквито и да
било строежи в тях е било необходимо учредяване на право на строеж, което
в случая не е било сторено и изграждането на обекта при липсата му само по
себе си представлявало неоснователно действие, обуславящо основателността
на предявения иск.
Във въззивната жалба се излагат доводи в посока, че съдът не е бил
обвързан от наличието на издадено удостоверение за търпимост на строежа,
което в случая ДнРС е възприел безкритично, при положение, че при
повдигнатия спор негово правомощие и задължение е било да прецени
валидността и обвързващото значение на този акт на техническата
администрация и е следвало да констатира, че удостоверението за търпимост
е било издадено в „нетърпимо несъответствие на материалния закон“ по
смисъла на ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС. Изтъква се още, че тази постройка
не покрива калкан откъм имот пл.№**, а – според в.л.Г. - стрехите на покрива
й навлизат в имот с №*** на ищците. Според в.л.Ю., цялата западна стена на
тази сграда попада в имота на ищците, с което се отнема площ от същия,
което е самостоятелно основание постройката да бъде премахната. Отделно
се поддържа, че строежът – ако се приеме, че е бил изпълнен до 2001г. – е
реализиран в отклонение от разпоредбата на чл.119 ал.4 от ППЗТСУ (отм.),
респ. чл.113 ал.1 от Наредба №5 (отм.), забраняващи изграждането на
второстепенни постройки, преди в парцела да е изградена жилищна сграда,
каквато в УПИ IX не е била реализирана. Нарушени били и чл.42 ал.2 от ЗУТ,
забраняващ изпълнението на такъв тип сгради на уличната регулация, където
се намира процесната, както и чл.46 от ЗУТ, според която второстепенните
постройки от допълващото застрояване следва да са с височина до 2.5 м над
прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. В случая, в.л.М.
установило височина на билото 4.10 м, което е в разрез с правилата и
нормативите за този тип сграда, която височина, при това, с оглед
показанията на свидетелите, водела до засенчване на имота на ищците.
4
Неспазването на изискуемите се от благоустройствените норми
местоположения и размери, според жалбоподателите, създава състояние,
увреждащо ищците като собственици на съседен имот, което е основание за
уважаване на негаторния иск.
Относно иска за премахване на масивна постройка – лятна кухня в
имот с пл.№***, попадаща в УПИ VIII, във въззивната жалба се излагат
сходни доводи за неправилност на извода на районния съд – строежът е бил
реализиран без строително разрешение, без учредяване на право на строеж, с
височина над допустимата, на място, от което при валеж дъждовната вода се
оттича на сградата на ищците, в която са се появили пукнатини и влага;
реализацията на лятната кухня представлявала новоизпълнен строеж, което е
в разрез с отразеното в удостоверението за търпимост; доказано е наличието
на засенчване на имота на ищците, създаващо пречка за използването му за
земеделски цели. Тези факти, според жалбоподателите, не били съобразени от
съда.
Относно иска за премахване на масивната ограда, жалбоподателите
считат, че неправилно районният съд не е съобразил, че за изграждането й е
било необходимо издаване на строителни книжа и съгласие на съсобственика,
каквито в случая липсвали. Самата ограда, според въззивниците, била
изпълнена в отклонение от благоустройствените норми, действали до 2001г.,
а и след това, тъй като: оградата не е разположена по регулационната граница,
а около имотната граница на имот с пл.№*** и имот с пл.№***, което не се
допуска от устройствените закони нито към момента на реализирането й,
посочен от ответниците, нито към този, сочен от ищците; в по-голямата си
част оградата е с височина, над пределно допустимата от 2.20 м., което е
технически недопустимо и води до засенчване на имота а ищците; в
съществена част, посочена от в.л.Ю., оградата е изпълнена в имота на
ищците, с което недопустимо заема част от него и препятства упражняване на
правото на собственост на ищците; налице е издадена заповед за премахване
на оградата от общинската администрация.
Във въззивната жалба се обобщава, че във всички случаи на
построяване на сгради без строителни книжа или в отклонение на
определените за това параметри в закон или в подзаконов нормативен акт е
налице основание за уважаване на иск за премахване изцяло или отчасти на
5
построеното в отклонение на определените норми, поради което предявеният
иск по чл.109 от ЗС се счита за основателен, а изводът на ДнРС, който е в
обратен смисъл – за неправилен и необоснован. Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на съдебен акт, с който да се уважи
изцяло исковата претенция. Моли се присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата Й.Н. Б. – П.а и
АТ. Н. П. не са подали отговор. В хода на устните състезания пълномощникът
им адв.Д. аргументира искане за потвърждаване на решението, с основен
довод за липса на извършени неоснователни действия, които да препятстват
упражняване правото на собственост на въззивниците.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по
делото и горепосочената въззивна жалба, прие, че същата е допустима, като
подадена в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу подлежащ на
въззивен контрол съдебен акт.
Съдебният състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, в контекста на оплакванията и възраженията, направени от
страните, приема от фактическа страна следното:
Не е спорно, установено е по делото, че Р.Я. и Л.Я. са собственици,
при равни права, на основание наследствено правоприемство на недвижим
имот, представляващ: поземлен имот с пл.№ ***, с площ от 490 кв.м, който
имот заедно с поземлен имот с пл.№*** е отреден за УПИ VIII - ***, *** и за
УПИ IХ - ***, *** в кв.*** по плана на с.***, общ.***, обл.Кюстендил,
одобрен със заповед №4387/01.10.1963г., при граници и съседи на поземления
имот: от две страни улици, УПИ VII - **, ***, УПИ Х - **, и поземлен имот с
пл.№**, ведно с находящите с в поземления имот сгради, а именно:
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с мазета и лятна кухня с навес
(нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим
имот с №*** том *** peг.№***, дело №***/**г. по описа на Нотариус Д. Г.,
вписана в Нотариалната камара под №518 с район на действие – ДнРС).
Установено е още, че ответниците Й.Б. и А.П., които са съпрузи, са
собственици при условията на съпружеска имуществена общност, на
поземлен имот пл.№***, който имот заедно с поземлен имот с пл.№*** е
отреден за УПИ VIII - ***, *** и за УПИ IХ - ***, *** в кв.** по плана на
6
с.***, общ.****, обл.Кюстендил, одобрен със заповед №4387/01.10.1963г.,
ведно с находящите се в него сгради (нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с №***, том **,
дело №*** от **г. на Станке Димитровски районен съдия и констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение №***, том **, peг.№***, дело №** от 08.06.2004г. по
описа на нотариус С. М., вписана в Нотариалната камара под №058 с район на
действие – ДнРС).
Констатира се, че на място имотите се ползват от собствениците по
имотните им граници, както и, че същите са застроени, като според вещото
лице арх.Катя Симеонова-Гошева, в Община Кочериново не разполагат със
строителни книжа за нито един от строежите в двата имота– с пл.№*** и с
пл.№**.
От заключението на горепосочения експерт, което е с вх.№
1892/11.07.2020г. се установява, че действащия към настоящия момент ПУП
за с.*** е кадастрален и регулационен план (КРП), одобрен със заповед
№4387/01.10.1963г., според който имоти с пл. №*** и пл. №*** са включени
в два съсобствени урегулирани поземлени имота - УПИ VIII и УПИ IX в
кв*** по плана на с.**. Двата УПИ включват части от имоти пл. №*** и пл.
№***, всеки от тях е с лице към улица: УПИ VIII - към ул.„***”, а УПИ IX -
към ул.„***“. УПИ VIII и УПИ IX не са по имотните граници на поземлените
имоти, включени в тях и са образувани независимо от начина на владеене на
имотите и от съществуващите масивни триетажни жилищни сгради в тях,
разположени на ул.„**“.
Вещото лице е констатирало, че на уличната регулация на УПИ IX в
границите на имот пл.№*** по ул.„***” има реализирана едноетажна
обслужваща полумасивна сграда с размери около 7.20м/5.00м и височина
около 2.15 м до стрехата спрямо прилежащ терен и около 3.00 м до билото,
измерено вътре в помещението. Сградата е с масивни стени с мазилка отвън и
отвътре и дървен покрив, с покритие от керемиди. Покривът е двускатен,
скатовете са ориентирани към имота и към улицата. В сградата има две
помещения, едното се ползва за склад за хранителни продукти, сградата няма
достъп от ул.„***“, достъпът е само от имот пл.№***1. Според вещото лице,
сградата може да се определи като полумасивна, тъй като е с масивни
7
ограждащи стени, но без масивни конструктивни елементи вътре и с дървен
покрив, който се крепи на външните стени и дървена конструкция вътре в
сградата.
Експертът е посочил, че в имот пл.№*** има и постройка - лятна
кухня, която е разположена на около 7.80м-8.00м от жилищната сграда в
имота, на имотна граница с имот пл.№***, с размери около 5.20м/7.00м /7.00м
по имотната граница, едноетажна е, построена е върху бетонова площадка,
носещата конструкция от три страни е изцяло дървена, с изключение на
стената на имотната граница, която е масивна, покрита с мазилка отвътре и
отвън, масивна на вид, от трите си страни към имот пл.№*** - изцяло
остъклена, покривът е едноскатен, дървена конструкция, с покритие от
керемиди отвън и дървена обшивка отвътре, билото на сградата е
разположено по имотната граница между имоти пл.№ ** и ** Височината на
постройката е 2.15м. в най-ниската част, измерено вътре и около 3.60-3.70м в
най - високата част, измерено вътре. Така разположена, постройката образува
масивен калкан на имотната граница между имоти пл.№** и пл.№** с
височина около 3.80м – 3.90м. Разстоянието от постройката до регулационна
линия към УПИ ХIV-** е средно около 2.10-2.15м. Постройката представлява
лятна кухня и се ползва като такава, вътре е обзаведена с кухненско
обзавеждане, разположено по масивната стена, захранена е с електричество,
вода и канал, изграден е масивен комин по калканната стена по имотна
граница с височина около 30 см над билото по калкана. Постройката – лятна
кухня в имот пл.№***1 е с едноскатен покрив с било по имотната граница и
наклон към имот пл.№***. Второстепенната постройка в имот пл.№*** на
общата граница между двата имота, попадаща в границите на УПИ VIII и
представляваща също лятна кухня, е с двускатен покрив с било
перпендикулярно на имотната граница. Калканът по границата между двата
имота е с форма на петоъгълник с най-висока точка около 3.70-3.80м , т.е.
почти на височината на калкана на постройката в имот пл.№***, но само в
една точка. Като дължина калканите почти съвпадат, но във височина
калканите на двете сгради не съвпадат. Второстепенна постройка - лятна
кухня в имот пл.№***, според вещото лице, е паянтова сграда,
второстепенната постройка - лятна кухня в имот пл.№*** е определена като
полумасивна.
Вещото лице е констатирало, че по дължината на цялата имотна
8
граница между имот пл.№** и имот пл.№***, където няма сгради, е изградена
плътна ограда с височина 2.00м-2.45м спрямо терена към имот пл.№611 и с
височина 2.00м – 2.45 м спрямо терена към имот пл.№612, която ограда се
състои от две части - в частта между жилищната сграда и второстепенната
постройка - лятна кухня в пл.№** и лятна кухня в пл.№*** (означена като
ограда №1) плътната ограда е изпълнена върху бетонова основа с височина
15-20 см. над терена, зидария от бетонови блокчета, бетонов пояс и покритие
от керемиди с обща височина около 2.40 м спрямо терена към пл.№*** и 2.00
м спрямо терена в имот пл.№***; оградата е с каменна облицовка на цокъла и
измазана с мазилка откъм имот пл.№***, съответно - неизмазана откъм имот
пл.№***, дължината на оградата е около 8 м; в частта между второстепенната
постройка /лятна кухня и сградата в дъното на имот пл.№ ** (означена като
ограда № 2) същата е изпълнена върху стара стеничка от каменна зидария с
височина около 50 см спрямо прилежащия терен, върху нея зидария от
бетонови блокчета, а върху тях има бетонов пояс и козирка от дървена
конструкция с керемиди с наклон към имот пл.№**. Скатът на тази козирка е
около 80 см широк. В зидарията от бетонови блокчета са изпълнени бетонови
колони през около 2.50м, както и бетонов пояс върху каменната зидария с
височина 10-15 см и широчина 50 см, зидарията от бетонови блокчета е
изпълнена по контура на каменната зидария откъм имот пл.№**, в резултат на
което цялата дебелина на каменната зидария попада в имот пл.№ ***.
Основата на плътна ограда №2 - каменната зидария, според вещото лице, е
видимо стара. Дължината на ограда №2 е около 29м, малък участък от нея,
непосредствено до лятната кухня е с по-голяма височина - около 2.45-2.50м в
продължение на около 1.60м., тази по-висока част се намира срещу паянтов
навес в имот пл.№ ** и е с мазилка за разлика от останалата част на ограда
№2, която е без обработка върху бетоновата зидария.
Вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че сградите, изградени
в имот пл.№** не са опасни, изградени са сравнително стабилно, не са
преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ.
Не е спорно, че така описаните три строежа – лятна кухня, помощна
постройка в имот с пл.№611 и масивна ограда са изпълнени от ответниците
по иска, собственици на посочения поземлен имот.
По делото е представено удостоверение за търпим строеж с изх.№АГ-
9
09-52/01.12.2016г., издадено от Община ***, обл.Кюстендил, според което
изградените в имот №**, попадащ в УПИ VIII - ***, ** и УПИ IХ - ***, **,
кв. ** по плана на с.**: 1. масивна жилищна сграда, изградена в
североизточната част на имот пл.№***, попадащ в УПИ VIII - ***, ** кв.**
по плана на с.*** и на улична регулация - построена през 1924г.,
представляваща триетажна жилищна сграда с височина до кота корниз - 8 м.,
която от датата на построяване не е пристроявана или надстроявана и не са
извършвани конструктивни изменения; 2. едноетажна постройка, изградена в
средната част на имот пл.№*** попадащ в УПИ VIII - ***, *** кв.** по плана
на с.**, като през 1994г. на същата е извършено реновиране и е подновен
съществуващия покрив и е запазена височината на сградата и
съществуващите стени; едноетажна полумасивна сграда ползвана за жилищни
нужди изградена в югозападната част на имот №*** попадащ в УПИ IХ-***,
** кв.*** по плана на с.***, ползваща се като мазе и плевня и до 1995г. е била
на два етажа и от същата година е съборен втория етаж от сградата, като са
запазени съществуващите стени до нивото първия етаж и е изграден и
напълно завършен до края на 1995г. покрив, са търпими строежи, не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Документът е оспорен от
ищците, в частта относно т.2 и т.3 по отношение верността на същия и е
открито производство за проверка истинността му.
Приети са две заключения по назначени съдебно – технически
експертизи, имащи за задача да установят къде попада изградената на място
масивна ограда между имот пл.№*** и имот пл.№***.
Според заключение с вх.№6498/06.07.2020г. на вещото лице инж.К. Д.
процесната ограда в по – големия си обем е изградена в ПИ с №****, като
т.11 в геодезическо заснемане /Приложение № 4/ се явява пресечна точка на
съществуващата на място ограда и границата между двата имота - *** и ***.
След т.11 (Приложение № 4 към експертизата) оградата е изградена от двете
страни на общата граница до нейният край в т.14, т.15 и т.16 от фасадата на
сграда №3.
От заключението с вх.№263988/07.12.2020г. по назначена повторна
съдебно – геодезическа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Ю. се
установява, че според показаните граници на работното копие на неодобрения
КП на с.*** от 1963г., предоставено на вещото лице от Община *** и
10
съпоставено със същите такива констатирани на място: - част от оградата с
обща дължина от 30.34 м попада в границите на имот пл.№**; част от
оградата с обща дължина от 20.70 м попада в границите на имот пл.№****.
Според показаните граници на неодобрения кадастрален план на с.*** от
1992г., предоставен от Община Кочериново и съпоставено със същите такива
констатирани на място, не се констатира разлика между двете граници.
Прието е и заключение на вещото лице арх.В. М., в което са описани
намиращите се в имотите сгради, постройки и градински елементи. В съдебно
заседание вещото лице е посочило, че изградената ограда не е опасен нов
строеж, не се засенчва имотът на ищците, не се засенчва имота на ищците и
от другите две процесни постройки, които също не са опасни, като пояснява,
че постройката, която е изградена на уличната регулация на мястото на стара
плевня е с по-малка височина, тъй като плевнята е била двуетажна с височина
от 3.60 м, а и постройката била в свързано застрояване с всички съседни
имоти.
По делото е установено, че е била издадена Заповед №РД-01-05-
85/12.03.2019г. на кмета на Община **** за премахване на незаконен строеж
„Масивна ограда от две части“, изградена по имотна граница между
поземлени имоти с пл.№*** и пл.№*** (л.162 от делото). Същата е била
предмет на съдебно оспорване, изходът от което не е известен по делото.
От показания на разпитани Ф. С. Н. и М. П. Г. – първа братовчедка на
ищците, е установено, че стената на изградената от ответниците лятна кухня
надстърча с около 1.50 метра над стената на лятната кухня на ищците, до
която е залепена. Според тези свидетели, след направата от ответниците на
лятната кухня през 2004г.-2005г. по стената на лятната кухня на ищците се
появили пукнатини и влага. Според двете свидетелки, оградата пречи на
ищците да садят зеленчуци, тъй като е висока и плътна, а поначало ищците
имали зеленчукова градина, лозници, овощни дървета.
Според показанията на свидетелката Е. С., че плевнята и лятната
кухня на Б. не засенчва имота на ищците. Новата ограда не засенчва
лозниците, които били в „горния“ двор, а в „долния“ двор, след летните кухни
Л. и Р. Я. имали овощна градина. Свидетелката твърди, че между лятната
кухня на ищците и Б. няма разлика във височините и ползват една обща стена.
Свидетелят Н. П. сочи, че лятната кухня на ответниците надстърча с
11
50-60 см над тази на ищците още от старото строителство.
При така установените факти, ДнРС е отхвърлил исковете за
премахване на двете постройки и на масивната ограда, като по отношение на
постройките е приел, че съгласно издаденото удостоверение за търпимост,
същите представляват търпим строеж; изградени са в съсобствени имоти,
което не е неоснователно действие, тъй като всяко лице, което притежава
право на собственост върху дворно място разполага и с правото да го
застроява, а и липсват доказателства постройките да създават пречки ищците
да упражняват правото си на собственост в пълен обем. По отношение на
оградата съдът е приел също, че липсват предпоставките по чл.109 от ЗС за
уважаване на иска, тъй като е намерил за недоказано конкретно как
изграждането на тази ограда пречи на ищците, като съсобственици да
упражняват правата си в съсобствеността.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според настоящия състав на съда, решението на РС-Дупница е
неправилно, в частта, в която е отхвърлен иска за премахване на изградената
в двата УПИ масивна ограда, в която част решението следва да бъде
отменено, а искът – уважен, и съответно – правило в останалата му част, в
която решението следва да се потвърди.
Съображенията на съда са следните:
Негаторният иск по чл.109 от ЗС е средство за защита на собственика
срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му
пречи да упражнява своето право. Фактическият състав на основанието за
защита по чл.109 от ЗС изисква да се установят в процеса действия на
ответниците, пречещи на ищеца да упражнява притежаваното от него право
12
на собственост в пълен обем, които действия да са лишени от правно
основание. Целта на иска по чл. 109 ЗС, както е посочено в Тълкувателно
решение №31/84г. от 06.02.1985г. по гр.д.№10/84г., ОСГК на ВС и
Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017г. на ВКС по т.д.№4/2015г., ОСГК, е
да защити правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта според нейното предназначение.
Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР №4 от 06.11.2017г. по
тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, за уважаване на негаторния иск по чл.109
от ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие създава за
ищеца пречки да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Посочено е, че ако действията на ответника са неоснователни, но не създават
пречки на собственика, негаторният иск подлежи на отхвърляне.
В конкретния случай, не е спорно, че страните са съсобственици на
двата УПИ - УПИ VIII - ***, *** и УПИ IX-***, ***в кв.** по плана на с.***,
общ.**.
Категорично е установено, че постройките в съсобствените имоти–
лятна кухня, попадаща в УПИ VIII и едноетажна сграда, попадаща в УПИ IX,
които са предмет на искова претенция, са изградени от ответниците на
мястото на стари постройки и без за строежа да са били издадени
необходимите строителни книжа.
Окръжният съд не споделя разбирането на ДнРС, обосновано в
обжалваното решение, относно значимостта на наличието на издадено
удостоверение за търпимост по отношение на тези сгради. Удостоверението
за търпимост на строежа не доказва, че процесните постройки са били
изградени в съответствие с действащите към датата на построяването им или
към настоящия момент разпоредби. Предвид оспорването на това
удостоверение от ищците, а и служебно, съдът по предявен иск по чл.109 от
ЗС има право да преценява действителността и обвързващото значение на
констатациите на техническите органи в издадените от тях констативни и
санкционни актове и предписания по повод строителството на процесните
13
сгради. Съдът може да извърши и инцидентна преценка за валидност на
административните актове във връзка със строежите, включително и за
съответствието им с изискванията на материалния и процесуалния закон.
Независимо от това до какъв извод би достигнал съда, за уважаването на иска
по чл.109 от ЗС е без значение дали постройките са със статут на „търпим
строеж“ или не, а само това дали обективно пречат на ищците да упражняват
правото си на собственост. Търпимостта на строежа по смисъла на § 127 от
ПЗР на ЗУТ е свързана със задължението на техническите органи да не
събарят извършен до 31.03.2001г. строеж, който съответства на действащите
към момента на извършването му или към настоящия момент
благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на терена
задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на
правото му на собственост.
Предвид посоченото, само поради факта, че изграждането на лятната
кухня и постройката е извършено без необходимите строителни книжа,
негаторният иск за тяхното премахване не може да бъде уважен, ако по
делото не е установено, че сами по себе си те ограничават, смущават и пречат
на ищците да ползват пълноценно собствената си вещ според нейното
предназначение.
Въззивният съд се солидаризира с извода на РС-Дупница, че в случая
подобно пречене не е установено. Както лятната кухня, така и едноетажната
постройка са били изпълнени на мястото на стари постройки. Реализацията на
строежите не създава опасност от самосрутване. От факта, че лятната кухня
на ответниците, долепена до калканната стена на тази на ищците е с височина,
по-голяма от последната, не се установява да възниква каквото и да било
неудобство за ищците. В показанията на свидетелите Николова и Гатева се
съдържат данни за поява на влага и пукнатини по стената на лятната кухня на
ищците, но няма как да се приеме за установено, че това се дължи на
изграждането и наличието на калканно долепената сграда. Не става ясно по-
високият скат на покрива дали пречи и как пречи на осветяването на имота на
ищците. Също така, височината на лятната кухня - около 3.60 метра е в
пределите на максимално допустимата по чл.46 ал.2 изр.2 от ЗУТ.
Посоченото важи и за едноетажната постройка, изградена на мястото
на стара плевня в УПИ IX, която е с височина 2.15 м до стрехата и 3 метра до
14
билото, измерено вътре в помещението, което отговаря на изискването на
чл.46 ал.2 изр.1 от ЗУТ. При допустимата по закон височина не е ясно как
пречи на ищците и засенчва имота им, още повече, че непосредствено до тази
постройка, пак на уличната регулация има изградена от самите ищци друга
такава и то в имотните граници на собствения им поземлен имот.
Или - от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява действията на ответниците по изграждане и поддържане на
двете сгради в съсобствените УПИ да създават пречки на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот.
Решението, в частта, в която исковете за премахването им са
отхвърлени, следва да се потвърди.
Обратен извод може да бъде обоснован по отношение на изградената
в УПИ VIII - ***, *** и УПИ IX-***, *** масивна вътрешна ограда. За
изграждането й липсват строителни книжа. Както се посочи, за уважаването
на иска по чл.109 от ЗС е необходимо ищците да докажат, че ответниците
осъществяват неоснователно въздействие /действие или бездействие/ и че с
това създават за ищците пречки за използването на собствения им имот, по-
големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Изграждането на масивна ограда в съсобствените имоти, без
необходимите строителни разрешения и книжа представлява неоснователно
действие. Доказана по отношение на оградата е и втората предпоставка за
уважаване на предявения иск за премахването й, а именно: че изграждането и
поддържането на такава ограда в съсобствените имоти пречи на ищците да
упражняват правото им на собственост върху същите в пълен обем и по
предназначение. Съдът счита, че в случая от съществено значение за този
извод е обстоятелството, че оградата е изградена в нарушение на чл.48 ал.1 и
ал.5 от ЗУТ, според които разпоредби урегулираните поземлени имоти могат
да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти,
а така също допустимо е оградите да бъдат с височина до 2.2м над
прилежащия терен, като при денивелация на терена между съседни
урегулирани поземлени имоти височината на плътната част на оградата се
отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен. В случая оградата е
изградена вътре в урегулираните поземлени имоти, макар и отчасти по
имотна граница, и оградата е с височина 2.00м-2.45м спрямо терена към двата
15
имота, при различно ниво на височината в различните участъци. Независимо,
че на места оградата е под 2.20 м, като цяло височината й е над тази норма.
При определяне на местоположението на оградите и тяхната максимална
височина в чл.48 от ЗУТ, законодателят е определил допустимото тяхно
позициониране и височина, необходими, за да изпълняват те функциите си на
такива, като се гарантира нормална осветеност и минимални пречки за
собствениците. В тези случаи, както приема съдебната практика, самото
нарушение на правните норми води до извод за съществено засенчване на
имота и съответно за пречене на съсобствениците да ползват имота си по
предназначение. Според редица решения на ВКС, при наличието на такива
изрични законови разпоредби, не е в компетентността на вещо лице или на
съда да преценява, че в конкретния случай, въпреки нарушението на тези
норми, не се нарушавала нормалната осветеност на имота. Подобно
разрешение е в съгласие с т.3 от Тълкувателно решение №4 от 06.11.2017г. по
тълк.д.№4 от 2015г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, в тази част решението следва да бъде
отменено, а искът – уважен.
3. Относно разноските:
Частичната отмяна на обжалваното решение налага същото да бъде
изменено и в частта за разноските, като при изчисляването им съдът ще
изходи от разбирането, че исковите претенции са уважени в 1/3 част и
отхвърлени – за 2/3. Ищците са сторили разноски в първоинстанционното
производство, както следва: 50 лева за държавна такса, 400.00 лева за
заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.Ат.Б., 150.00 лева за
заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.Конедарев и 2 194 лева за
вещи лица. Предвид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, според която в
тежест на другата страна се дължи възнаграждението, заплатено за един
адвокат, то това, заплатено на адв.Конедарев ще следва да остана за сметка на
самите ищци. Така, сторените от ищците разноски по делото възлизат на
сумата от 2 644 лева. Съразмерно с уважената част от исковете им се следва
заплащане на сума в размер на 881.33 лева.
Ответниците са сторили разноски в първоинстанционното
производство в размер на 700 лева. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищците им дължат сума в размер
16
на 466.67 лева, което налага решението на ДнРС да бъде отменно за
горницата над тази сума до присъдените 700.00 лева.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба, при вече
казаното по-горе съотношение, на въззивниците, които са сторили разноски
общо в размер на 325.00 лева, се следва заплащане на сумата от 108.33 лева.
Въззиваемите не са доказали извършването на разноски за въззивната
инстанция, нито са претендирали заплащането на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение с №260024 от 15.01.2021г. на Районен съд-
Дупница, постановено по гр.д.№1071/2019г. по описа на този съд, в частта, в
която е отхвърлен като неоснователен, предявения от Р. АС. Я., с ЕГН
********** и Л.. АС. Я., с ЕГН **********, двете с адрес: гр***, ул.„***“
№***, вх.***, срещу Й. Н. Б., с ЕГН ********** и АТ. Н. П. с ЕГН
**********, двамата с адрес в гр.***, ул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.**,
иск с правно основание чл.109 от ЗС за преустановяване на неоснователните
действия, с които пречат на ищците да упражняват правата си върху поземлен
имот с пл.№*** с площ от 490 кв.м., който имот, заедно с поземлен имот с пл.
№** е отреден за УПИ VIII - ***, *** и за УПИ IX-***, *** в кв.*** по плана
на с.***, общ.***, обл.Кюстендил, като премахнат: масивна ограда, изградена
по цялата имотна граница между ПИ с пл.№*** и ПИ с пл.№*** в кв.** по
плана на с.**, общ.Кочериново, както и в частта, в която Р. АС. Я*, с ЕГН
********** и Л*. АС. ЯНЧ., с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на Й.
Н. Б., с ЕГН ********** и АТ. Н. П. с ЕГН ********** разноски в размер над
466.67 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Й. Н. Б., с ЕГН ********** и АТ. Н. П. с ЕГН **********,
двамата с адрес в гр.***, ул. „***“ №*** вх.****, ет.**, ап.**, на основание
чл.109 от ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на
Р. АС. Я.., с ЕГН ********** и Л.. АС. Я. с ЕГН **********, двете с адрес:
гр.***, ул.„****“ №***, вх.***, като собственици на поземлен имот с пл.№**,
17
с площ от 490 кв.м., който имот, заедно с поземлен имот с пл.№*** е отреден
за УПИ VIII - ***, *** и за УПИ IX-***, *** в кв.*** по плана на с.***,
общ.***, обл.Кюстендил, да упражняват необезпокоявано правото си на
съсобственост върху УПИ VIII - ***, *** и за УПИ IX-****, *** в кв.*** по
плана на с.***, общ.***, обл.Кюстендил, като премахнат масивна ограда,
изградена по цялата имотна граница между ПИ с пл.№*** и ПИ с пл.№**** в
кв.*** по плана на с.Стоб, общ.Кочериново.
ПОТВЪРЖДАВА решение с №260024 от 15.01.2021г. на Районен
съд-Дупница, постановено по гр.д.№1071/2019г. по описа на този съд, в
останалата му част.
ОСЪЖДА Й. Н. Б., с ЕГН ********** и АТ. Н. П. с ЕГН **********,
двамата с адрес в гр.***, ул. „***“ №***, вх**, ет.***, ап.***, да заплатят на
Р. АС. Я ., с ЕГН ********** и Л. АС. Я., с ЕГН **********, двете с адрес:
гр.***, ул.„***“ №***, вх.***, разноски, както следва: 881.33 лева
(осемстотин осемдесет и един лева и тридесет и три стотинки) – за
производството пред първата инстанция и 108.33 лева (сто и осем лева и
тридесет и три стотинки) – за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок, считано от деня на получаване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18