Присъда по дело №69/2022 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда по НОХД № 69/2022г. по описа на Окръжен съд – Хасково
Окръжна Прокуратура Хасково, е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К. Г. /K. G./,
роден на *****. в *****, ***** гражданин, постоянно пребиваващ в Р.България, за това, че:
На 29.09.2021г. в гр.Димитровград, обл.Хасково, дал дар- парична сума в размер на 20 евро
с левова равностойност 39.12 лв., на длъжностно лице имащо качеството на **** орган, а
именно на В. М. В. - ***** в група „*****“ от сектор „*****“ към ******, за да не извърши
действие по служба - да не наложи на Й. Г. Г. / I. G. G./ глоби с два броя фишове, за
извършени от него като водач на МПС административни нарушения по чл.6 т.1 от ЗдвП и по
чл.147 ал.1 от ЗДвП – престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.
По искане на защитата и подсъдимия, съдебното следствие протече при условията на
глава XXVII - чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимия призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за проверката им. Съдът намери искането за допустимо и след като установи,
че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителя на Окръжна прокуратура Хасково поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, което намира за доказано. Предвид проведеното съкратено съдебно
следствие, прокурорът иска съдът да определи на подсъдимия наказание при условията на
чл.55 от НК, като му наложи наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки „ Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от по една година, както и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ , в размер на 1000 лв.
Защитникът на подсъдимия, в пледоарията си, не оспорва признатите от последния и
залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Също иска наказанието на
подсъдимия да се определи при условията на чл.55 от НК, като му се наложи наказание
„Пробация“ в минимален размер, след отчитане на смекчаващите вината обстоятелства,
както и посоченото от прокурора наказание „глоба“.
В личната си защита, подсъдимия се придържа към доводите на защитникът си и изразява
съжаление за стореното. В последната си дума иска налагане на минимално наказание.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства и при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ, чл.371 т.2,
вр. чл. 373 ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2021г. свидетелите В. М. В. назначен на длъжност „******“ в група „******“ от
сектор „******“ към ****** и колегата му- св.П. С. на длъжност „*****“ в група „******“
към отдел „*****“ при ******, били на работа облечени с униформено облекло и със
служебният си автомобил също обозначен като ****, около 10.35ч. се придвижвали по бул.
„****.“, в посока завод „****“ в гр.Д.. При движението си по детелината на ул. „*****“,
двамата забелязали колона от автомобили начело на която бил бял товарен микробус
„Мерцедес 310 Спринтер“ с peг. № *****, чиито водач искал да направи забранен ляв завой,
създаващ опасност на пътя и предпоставки за ПТП. По този повод св.В. подал звуков сигнал
да предупреди водача да не извършва маневрата, но водачът на микробуса не реагирал и я
извършил. Тогава св.В. потеглил след микробуса и му подал светлинен и звуков сигнал да
спре за проверка. Водачът спрял микробуса на ул. „*****“ до № *****, пред автокъща
„******“, а свидетелите със служебния **** автомобил, паркирали пред него. При
извършената от тях проверка се установило, че водачът на микробуса бил ***** гражданин
1

И. Г. Г. /I. G. G./, който бил сам и представил удостоверение за пребиваване на територията
на Р.България, с адрес в гр.****. Св.В. установил, че микробусът нямал валиден технически
преглед и като използвал думи на ***** език и жестове, обяснил на св.Г., че за допуснатите
нарушения ще му бъдат наложени глоби с фиш. След това св.В. разпоредил на св.Г. да
остане в микробуса, а той сам отишъл в служебния автомобил за да му състави въпросните
фишове, за допуснатите нарушения по чл.6 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Докато св.В. бил в
служебния автомобил, откъм автокъщата дошъл пеш подсъдимия и отишъл до шо‐
фьорската врата на буса, като разговарял със св.Г. при което св.В. чул, че подсъдимия
говорел и български език. Тогава свидетеля слязъл от ****я автомобил, отишъл при
подсъдимия и св. Г. и чрез първия обяснил още веднъж на втория, за глобите които ще му
бъдат наложени. От своя страна, подсъдимия казал на св. В., че със св.Г. дошли в гр.******
за да заменят микробуса за лек автомобил в автокъщата и бързали да се прибират, като
решил да даде пари на св. В/, за да не съставя фишовете на св. Г/. Така подсъдимия извадил
от джоба си банкнота с номинал 20 евро с № ***** и посегнал с нея държейки я в ръка, към
жилетката на св. В., като се опитал да му я даде, без да каже нищо конкретно. Св. В.
разбрал, че подсъдимия искал да му даде парите, за да не съставя фишовете на св. Г.,
дръпнал се назад и заявил на подсъдимия, че това е престъпление. След това свидетеля
отново влязъл в служебния автомобил, седнал на предната лява седалка на водача и
продължил да изготвя първия фиш за глоба на св. Г.. Подсъдимия обаче отишъл до
служебния автомобил където бил св. В., навел се през отворената предна дясна врата на
автомобила и оставил на пода пред предната му дясна седалка, банкнотата от 20 евро. Св. В.
не взел парите, а казал на колегата си - св. С. да постави белезници на подсъдимия, което
последния сторил. За случая бил уведомен дежурния при РУ МВР-Димитровград,
междувременно св. В. съставил на св. Г. два фиша за санкционирането му с глоба, за
нарушенията по чл.6 т.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП. На място пристигнал разследващ полицай и
бил извършен оглед на местопроизшествието, за което се съставил протокол и фотоалбум.
При огледа била фиксирана в служебния **** автомобил, дадената от подсъдимия банкнота
от 20 евро. За случилото се било образувано досъдебното производство, по което св.В.
предал доброволно въпросната банкнота, която била огледана като веществено
доказателство с протокол. Били изискан и огледан като веществено доказателство и диск със
записи от видеонаблюдението на ****я автомобил, на които е отразено случилото се. Към
инкриминираната дата, св.В. бил назначен със Заповед № ****. на ****, на длъжността
„*****“ в група „*****“ на сектор „*****“ към ******. Според длъжностната
характеристика за длъжността му, едни от основните му служебни задължения били да
работи по предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата, да извършва проверка
на редовността на документите които трябва да носят водачите, да изготвя документи
свързани с административно наказателната дейност. Съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, св.В. разполагал и с правомощия да
осъществява контролна дейност по ЗДвП - да издава фишове за налагане на глоби, да
съставя АУАН.
Описаната и приета фактическа обстановка, се доказва несъмнено от показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели В. В., П. С., Й. Г., приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство, предявеното
веществено доказателство. Показанията на свидетелите **** служители, са конкретни и
ясни относно, времето, мястото и начина при който е даден подкупа от подсъдимия на св.В.,
като показанията на св.Г. не касаят този момент, а случилото се преди това и кореспондират
също с показанията на ****те служители. Посочените доказателства са взаимносвързани,
непротиворечиви и установяват изложените в обстоятелствената част на обвинителният акт
факти, поради което съдът ги кредитира . Тези доказателства кореспондират изцяло със
самопризнанието на подсъдимия, направено още на досъдебното производство, поради
което съдът го кредитира и обяви, че при постановяване на присъдата ще го ползва, без да
2

събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От обективна страна е безспорно, че св.В. на който подсъдимия предоставил паричната
сума, е годен обект на престъплението активен подкуп по чл. 304а, вр.304 ал.1 от НК. Това е
така защото свидетеля заемал длъжността „******“ в група „*****“ на сектор „*****“ към
******. Като такъв свидетеля бил „длъжностно лице” по смисъла на чл.93 т.1 б. „а” от НК,
защото изпълнявал със заплата, постоянно, служба в държавно учреждение несъставляваща
дейност само на материално изпълнение. Освен това свидетеля бил и „**** орган“ по
смисъла на чл. 56,57,37 и чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, като изпълнявал охранителна и контролна
дейност по чл.14 ал.1 и 2, чл. 30 ал.1 т.2, т.5 и т.8 от ЗМВР. В същата насока са и вменените
му задължения по длъжностната характеристика. Заповедта на министъра на МВР, му дава и
права да осъществява контролна и административна дейност по ЗДВП по смисъла на чл. 31
т.1 от ЗМВР, включително да съставя фишове и АУАН. Именно във връзка със служебната
дейност на свидетеля и за да не извърши той действие по служба - да не наложи на св. Г.
глоби с двата броя фишове, за извършените от последния като водач на МПС
административни нарушения по чл.6 т.1 от ЗдвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, подсъдимият дал
на свидетеля инкриминираната сума от 20 евро като подкуп, чиято левова равностойност е
39,12 лв. / фиксираната законово стойност на еврото към българският лев е 1.95583 лв./.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма
на вината, установен от действията му сочещи осъзнатата от него връзка между даваната
сума и преследваното неизпълнение на служебните ангажименти от страна на ****я
служител. Така подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието и искал
настъпването на общественоопасните му последици, а причината за престъплението е
незачитането на установения в Република България правов ред, от подсъдимия.
Ето защо съдът прие, че от събраните доказателства е безспорно, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, престъплението по чл. 304а вр. чл.304 ал.1 от
НК, в чието извършване е обвинен и за което с присъдата си, съдът го призна за виновен,
като с пускането на банкнотата в ****я автомобил, подсъдимият я предоставил на
разположение на ****я служител, който да реши дали да я приеме или не и така
престъплението е довършено / т.2 от Т.Р № 1/2021г. на ОСНК на ВКС/.
Подсъдимия К. Г. /K. G./ е роден на *****. в *****, ***** гражданин, *****, ***, с *****
образование, *****, с адрес в ********, постоянно пребиваващ в Р. България, с адрес в
*******
За престъплението по чл.304а от НК, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 10
години и „глоба“ до 15 000 лв. При определяне на наказанието, съдът отчете обществената
опасност на деянието и тази на дееца. Деянието е с изключително висока степен на
обществена опасност, но за подсъдимия не се установи той да е лице със завишена такава. За
отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прие това, че чрез деянието е
засегнал обществените отношения свързани с дейността на държавните органи. За
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прие чисто му съдебно минало,
влошеното до някъде здравословно състояние, възрастта му която не е ниска, липсата на
негативни характеристични данни, доброто му процесуално поведение, изразената
самокритичност към извършеното, невисоката стойност на дадената като подкуп сума, както
и направеното още на досъдебното производство самопризнание, способствало също за
установяване на обективната истина. Предвид изложеното съдът намери, че в случая са
налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл.55
от НК, при които и най-лекото предвидено за престъплението наказание, ще се окаже
несъразмерно тежко. Ето защо съдът определи на подсъдимия наказанието при условията на
чл.58а ал.4, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ и ал.2 от НК, което е и по-благоприятно за самият
подсъдим. Предвид посоченото и доколкото предвиденото за престъплението наказание
„лишаване от свобода“ е без долен минимум, съдът замени същото и наложи на подсъдимия
3

наказание „Пробация“ с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от
НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 / шест/ месеца, с
периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за същия срок от 6 /шест/ месеца, като му наложи и кумулативно предвиденото
наказание „ Глоба“ в размер на 500 лв. което съобрази и с имущественото състояние и
възрастта му. С така определените по вид и размер наказания съдът намери, че ще се
постигнат целите на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия за поправянето и
превъзпитанието му, така и генералната превенция по отношение на обществото.
С присъдата, съдът на осн. чл. 307а от НК отне в полза на държавата, предметът на
престъплението - 1бр. банкнота с номинал 20 евро със сериен № ******, а вещественото
доказателство 1бр. диск - CD-R, постанови да остане приложен по делото в срока на
съхранението му. Разноските които са за превод, следва на осн. чл. 189 ал.2 от НПК да
останат за сметка на съответният орган.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

Съдия:

4

Номер на акта:	7
Дата:	18 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия:	Филип Желязков Филипов

Дело:	20225600200069
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 февруари 2022 г.

Присъда по дело №69/2022 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите