Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр.
Велико Търново, 10.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С. и прокурора от Великотърновска
окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Тонева касационно
НАХД № 10304/
2019 г., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания
/ЗАНН/.
С Решение № 461 от 21.10.2019 г. по НАХД № 1400/2019 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № ********* от 17.07.2019 г. на Директора на ОДБХ – Велико
Търново, с което
на А.С.Г. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 42, ал.1 от
Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХ.
В законния срок срещу решението
е подадена касационна жалба от А.С.Г.. Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. По същество касаторът
излага, че районният съд не е анализирал обстойно и в тяхната
взаимна връзка наличните по делото доказателства и не е обсъдил доводите и
оплакванията, отразени в жалбата и писмената защита. Поддържа, че е налице
порок при описание в акта на нарушената законна разпоредба. Навежда и
аргументи, че за нарушението по чл. 12 от ЗХ не е предвидена наказателно –
правна санкция и контролните органи неправилно са го определили като субект на административнонаказателна отговорност. Твърди, че не е
извършил вмененото му нарушение. Представя Експертно решение на ТЕЛК гр.
Павликени за 74,8% трайно намалена работоспособност, от което се установявало,
че не е в състояние за извършва трудова дейност. По тези съображения отправя
искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление.
В писмени бележки касаторът чрез *** Й.М. от ВТАК допълнително излага, че
районният съд не е съобразил, че процесното
помещение, което не е негова собственост не е и не може да бъде помещение за
производство и търговия с подправки, защото по съществото си и предназначението
е гаражна клетка. Не били съобразени и доводите за неправилно приложение на
закона.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция по безопасност
на храните – Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител
в съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят на ВТОП дава мотивирано становище за неоснователност
на касационната жалба. Счита за правилен извода на съда, че касаторът е
осъществил визираното в наказателното постановление нарушение. Сочи, че самият
факт на съхранение на храните не се отрича и в касационната жалба, а той е
достатъчен за ангажиране отговорността на касатора.
Авторството на нарушението е доказано от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Намира за неоснователни възраженията за нередовност на
наказателното постановление от формална страна. Счита решението за правилно и
предлага да се остави в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна
Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която
не е била спорна между страните.
На 13.06.2019 г. била извършена съвместна
проверка от П.П.- ***, *** П.И.- главен
*** при ОДБХ - Велико Търново и Е.Д***, във връзка със сигнал
постъпил в ОДБХ - Велико Търново с вх. № 2458/04.06.2019
г. за обект с нерегламентирана дейност, в помещение - гараж, находящо се в ***, общ. Полски Тръмбеш,
в присъствието на А.С.Г. - собственик на помещението, находящо се в имота му
в ***, общ. Полски Тръмбеш. При проверката е констатирано, че в помещението се съхраняват около 80 чувала с неизвестно съдържание, а според собственика на помещението там се извършва и преработване
/смилане и смесване/ на подправки - чубрица и сминдух. Помещението било със счупени стъкла
на прозорците; пода, стените и тавана били с неравни
повърхности, непозволяващи ефективно почистване и дезинфекция; съхранявали се и вещи,
които не са свързани със
съхранението и преработката
на подправки. По време на
проверката била представена
фактура № **********/22.03.2019
г., издадена от ЗП А.Г. за продадени подправки.
Помещението и дейностите извършвани в него били регистрирани по реда на
чл.12, ал.1 от ЗХ.
Резултатите от извършената
проверка били обективирани в Доклад да извършена
инспекция в обект за производство и търговия с храни от 13.06.2019 г.
На
18.06.2019 г. св. П.П.съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 0000001 против А.С.Г., за това, че при извършена
проверка на 13.06.2019г., в обект за съхранение и преработка на подправки,
намиращ се в ***, е установено, че в обекта са извършва производство на
подправки – смилане, смесване и съхранение, без регистрация по реда на Закона
за храните. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.12 от Закона за храните. Актът бил подписан от жалбоподателя
без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения.
Въз
основа на така съставения акт било и издадено впоследствие и процесното наказателно постановление, с което на А.С.Г. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1500 лв. на основание чл. 42, ал.1 от Закона за
храните за извършено нарушение на чл. 12, ал. 1 от същия закон.
При
така установената фактическа обстановка и след като съобразил приложените по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, районният
съд достигнал до извод за съответствие на протеклото санкционно производство с
императивните правила на ЗАНН. Съдебният състав формирал и решаващия си правен
извод относно безспорната установеност на приписаното на лицето нарушение, като
счел за неоснователни сочените от него отменителни
основания.
Настоящият състав намира решението за правилно, по
изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване
на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила.
Обратно на поддържаното
в касационната жалба, съдът е изпълнил задължението си за изясняване
на обективната истина, чрез приобщаването
на допустими и относими доказателства. Това, че при
преценката им е достигнал до изводи,
различни от тези на касатора,
без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение
на процесуалните правила. В производството пред районния съд касаторът не е оборил
фактическите установявания
в административнонаказателното производство,
правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената
му компетентност, като за заседанието
е съставен протокол. Не се установява
при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени с жалбата относими
към предмета на делото възражения и ги е отхвърлил като неоснователни.
Касационният съд изцяло споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон и не намира за нужно
да ги преповтаря.
Неоснователно
е оплакването на касатора за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
изразяващи се в това, че е налице порок при описание в акта на нарушената
законна разпоредба, тъй като не бил посочен чл. 42, ал. 1 от ЗХ. Правилно и в
съответствие с изискванията на чл. 42, т.5 от ЗАА в АУАН като нарушена
разпоредба контролният орган е посочил материалната норма на чл. 12 от ЗХ,
която касаторът е нарушил. С виновното неизпълнение
на тази разпоредба се осъществява състава на административно нарушение по чл.
42, ал. 1 от ЗХ. В ЗАНН няма изискване в АУАН да се посочва цифрово състава на
административното нарушение. Изискването е за посочване на законната
разпоредба, която е нарушена и това изискване е спазено.
Неоснователно е и оплакването, че за нарушението по чл. 12 от ЗХ не е предвидена наказателно – правна санкция и контролните органи неправилно са го определили като субект на административнонаказателна отговорност. Нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ регламентира производството и търговия с храни в страната да се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които отговарят на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт, като неизпълнението на това законово изискване е определено като административно нарушение с нормата на чл. 42 от ЗХ.За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице на основание чл. 42 от ЗХ, следва да бъде безспорно установено, че това лице е производител или търговец на храни, произвежда или търгува с храни с страната и то в обект, който не е регистриран по този закон. Както правилно е приел районния съд, в случая, както актосъставителят, така и наказващият орган правилно са съобразили, че адресат на задължението по чл. 12, ал. 1 от ЗХ е именно касаторът Г., осъществяващ производство на храни, съгласно легалното определение по § 1, т. 49 от ДР на ЗХ – „Производство“ е цялостен или частичен процес на добив, преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, етикетиране и съхраняване на храни. Констатираното неизпълнение на възложеното по закон задължение, представлява основание за ангажиране на отговорността на физическото лице на основание чл. 42, ал. 1 от ЗХ.
Неоснователно
е и оплакването за недоказаност на нарушението. От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че касаторът
е осъществявал „производство“ по смисъла на § 1, т. 49 от ДР на ЗХ, за което
свидетелстват показанията на разпитаните служители, сочещи наличието в
помещението на големи количества храни, съхранението на които с оглед легалното
определение, също е част от производството.
Правилен
е извода на въззивния съд, че ангажираните от касатора писмени доказателства – нотариален акт, искова
молба и възраженията му, че не е собстевник на
недвижимия имот и че съпругата му е осъществявала тази дейност, са неотносими към съставомерността
на деянието. Независимо от собствеността на обекта и на какво основание се
ползва – правно или фактическо, производителят на храни е длъжен да предприеме
действия по регистрацията му съгласно изискванията на чл.12, ал.1 от ЗХ.
Неотносимо към деянието на
касатора е възражението, че предвид трайно намалената
си работоспособност, която се установява от приложеното Експертно решение №
1728 от 144/31.07.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД, не е в състояние
за извършва трудова дейност.
Правилно въззивният
съд е приел, че деянието на касатора осъществява фактическият състав на посочената в НП законова норма на чл. 42, ал. 1 от ЗХ и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона минимален размер. Процесното нарушение е типично за вида си
и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление
в сравнение с други нарушения от същия
вид, която да обосновава прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите
изводи, районният съд е постановил решението си при
правилно приложение на закона.
При така изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни
основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1, изр. второ от
ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо
от АПК, Административният съд – Велико Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 461 от 21.10.2019 г. по НАХД № 1400/2019 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.