Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 14
гр. Велико Търново, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова
при участието на секретаря С.М., изслуша докладваното
от съдия Данаилова адм. д. № 571 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на „ХУА ДЖОУ-2“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 6, вх. Б, ет.
6, ап. 17, представлявано от А.Г., против Ревизионен акт №
Р-04000418007513-091-001/17.06.2019г. на орган по приходите при ТД на НАП
Велико Търново, потвърден с Решение № 127/05.09.2019г. на директора на Дирекция
„ОДОП” Велико Търново, с който за данъчни периоди от 29.06.2017г. до
31.08.2018г. са установени допълнителни данъчни задължения за ДДС за внасяне
общо в размер на 17 006.47лв. и са определени лихви в размер 2 718.64лв., в
това число лихви в размер на 113.31лв. върху деклариран и внесен със закъснение
ДДС за данъчни периоди от м. 10.2017г. до м. 08.2018г. и по ЗКПО е установено
допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 1 825.64 лв. и лихва
224.67лв.
Жалбоподателят
моли ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като
направените в него констатации са изведени при неизяснена фактическа обстановка.
На първо място оспорва извършването на ревизията по особения ред за облагане, като
счита, че не е доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от ДОПК. Твърди, че не са събрани доказателства за наличие
на укрити приходи, а установените разлики между информацията, копирана в хода
на оперативната проверка от софтуера за отчитане на продажбите в търговския
обект и счетоводно отчетените приходи, сами по себе си не представляват
индикация за укрити приходи, респективно неотчетени продажби. В тази връзка
посочва, че между ПП „Mistral Lite" и счетоводната програма не съществува информационна връзка. Твърди
също, че информацията в базата данни на програмния продукт служи за вътрешна
отчетност и работещите с нея са допускали грешки, изразяващи се в дублирани,
обобщени записи, отказани поръчки, анулирани (без нулиране на сумите по
сметките) или допълнителни услуги при мероприятия, които се усвояват „служебно“
и се издава една фактура. Счита, че протокол АА № 0001636/24.08.2018 г. е
доказателство само, че информацията на оптичния носител е иззета от обекта на
дружеството, но това не означава, че иззетите данни отразяват верни стопански
операции. В тази връзка твърди още, че органите по приходите не са доказали и
авторството на записите - кой и в какво качество ги е реализирал. Според
жалбоподателя изводите на органите по приходите, че част от продажбите му не са
осчетоводени, не са подкрепени с доказателства. Посочва, че ПП „Mistral Lite" не се използва за отчитане на продажбите, тъй като не е счетоводен
продукт по смисъла на чл. 9 от ЗСч., нито интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност по смисъла на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
Възразява срещу анализа на органите по приходите, извършен въз основа на
данните в ПП „Mistral Lite" и в тази връзка оспорва протоколите, обективиращи събирането и приобщаването
на доказателства. Излага възражения, че не е разполагал с необходимите стоки,
за които се твърди от органите по приходите, че са генерирали неотчетените
приходи от продажба. Счита също, че в хода на ревизията не е доказан предмета
на укритите доставки (продажби), възмездни ли са, както и техните получатели. В
заключение счита, че след издаване на РД органите по приходите не са изпълнили
изисканите от него процесуални действия, а именно: извършване на комплексна
счетоводно-техническа експертиза, проверки на други лица, извършващи сходна
дейност, икономическа експертизата за установяване себестойността на стоките,
както и изискване на обяснения от трети лица, администриращи и въвеждащи
данните в програмния продукт, с което са нарушени основните принципи, визирани
в чл. 5 и 6 от ДОПК.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата
по изложените в същата съображения. Претендира присъждането на разноски по
представен списък на разноските в размер на 2 634 лв. В указания срок представя
писмени бележки вх. № 338/27.01.20г., в които доразвива доводите си за
незаконосъобразност на РА.
Ответник жалба – директорът на Д”ОДОП” гр.
Велико Търново, чрез процесуалния си представител ***У., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
моли същата да бъде отхвърлена. Претендира в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП присъждането
на разноски, в размер на 1 183,26 лева, изчислени съобразно материалния
интерес по делото, за които представя списък. В указания от съда срок, не
представя писмени бележки.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
ревизионната преписка, приема за установено следното:
Предмет на
делото е законосъобразността на Ревизионен акт №
Р-04000418007513-091-001/17.06.2019г. на орган по приходите при ТД на НАП – Велико
Търново, потвърден с Решение № 127/05.09.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП”
Велико Търново.
Ревизията на „ХУА
ДЖОУ-2“ ЕООД е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000418007513-020- 001/06.12.2018
г., издадена от Б.И.Б.– ***, оправомощен за това по реда на чл.
112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на
НАП – Велико Търново. Посочената ЗВР е редовно връчена лично на управителката на „ХУА ДЖОУ-2"
ЕООД на 02.01.2019 г. и определя двумесечен срок за приключване на
ревизията, считано от тази дата. Така възложената ревизия е за установяване на
задълженията на дружеството за данък върху добавена стойност за данъчни периоди
от 29.06.2017г. – 31.08.2018г. и за корпоративен данък за данъчни периоди от 14.02.2017г.
– 31.12.2017г.
Същата е
изменена със ЗИЗВР № Р-04000418007513-020-002/01.03.2019
г. на същия орган по приходите относно срока за приключване на ревизионното производство, който
е удължен до 02.04.2019г.
В хода на
ревизията е установено, че „ХУА ДЖОУ-2" ЕООД е вписано в Търговския регистър на Агенцията по
вписванията на 14.02.2017 г. със седалище и адрес на управление в гр. Велико
Търново, ул. „Краков" № 6, вх. .Б, ет. 6, ап. 17. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС от 18.08.2017 г. на основание чл. 96 от ЗДДС, задължителна
регистрация при достигане на облагаем оборот. Установено е също, че през
ревизирания период жалбоподателят е извършвал дейността си в китайски ресторант
„ХУА ДЖОУ", находящ се в гр. Велико Търново, бул. „България" № 43,
нает от „Стил Ем Ел Джи" ЕООД, съгласно договор за наем от 17.02.2017 г., и
е регистрирал извършваните от него продажби за периода от 16.02.2017 г. (датата
на регистрация на ЕКАФП) до 31.08.2018 г. чрез ЕКАФП с дистанционна връзка към
НАП модел DP 150-KL с инд.№ ФУ DT658963 и инд.№ ФП 2658963.
Преди
образуването на настоящото ревизионно производство на „ХУА ДЖОУ-2" ЕООД са извършени няколко проверки във връзка с правилното спазване на ДОЗ
на обект – китайски ресторант „Хуа Джоу“. При първата проверка, обективирана в
Протокол № АА0240600/22.02.2017г., органите по приходите са установили, че в
обекта на ревизираното лице има инсталиран програмен продукт за управление на
търговска дейност „Мистрал“, който е свързан с едно печатащо нефискално
устройство, както и с фискално устройство Датекс DP 150 KL. По време на проверката приходните органи направили консумация в
ресторанта, за която не бил издаден касов бон и при проверката установили
по-голяма касова наличност от стойността на отчетения оборот по ЕКАФП. За
установените нарушения са съставени АУАН сер. АА №0321449/24.02.2017 г. и АУАН сер.
АА №0321450/24.02.2017 г. и съответно Наказателни постановления №
266635-0321449/02.05.2017 г. и № 266955- 0321450/04.05.2017 г.
На 24.08.2018г.
е последвала втора оперативна проверка от органи по приходите в обекта на
жалбоподателя, с участието на IT-специалист от отдел „Информационни системи"
при ТД на НАП – Велико Търново, документирана с Протокол сер.АА № 0362185/24.08.2018
г., приобщен за целите на
ревизията с Протокол № Р - 04000418007513-ППД-002/21.03.2019 г. При започване на проверката контролните
органи са извършили консумация на стойност 23,19 лв., за която им е издадена
касова бележка от ЕКАФП. При проверката е установено също, че отчетеният оборот
съвпада с касовата наличност. От органите по приходите е установено, че в
заведението има 1 бр. ЕКАФП с дистанционна връзка към НАП за регистриране на
продажбите - Модел: DP 150-KL с инд.№ ФУ DT658963 и инд.№ ФП 2658963, въведен в
експлоатация на 16.02.2017 г. При проверката в обекта е установено още
наличието на един компютър с инсталиран на него програмен продукт за отчитане
на продажбите - „Mistral Lite". Към момента на проверката в „ХУА ДЖОУ - 2" ЕООД е имало 3
броя осигурени лица - едно на длъжност сервитьор, едно на длъжност готвач и
едно самоосигуряващо се лице.
В хода на извършената оперативна проверка в обект
китайски ресторант „Хуа Джоу", от органите по приходите са извършени
действия за обезпечаване на доказателства, на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК,
чрез копиране на информация от и на технически носители, за което е съставен
Протокол сер. АА № 0001636/24.08.2018 г., с Приложение № 1 – неразделна част от
него, приобщени за целите на ревизията с Протокол № Р - 04000418007513-ППД-002/21.03.2019
г. Видно от описаните действия в приложението към протокола е, че при
проверката е установено, че за регистриране на продажбите в обекта се използва
програмен продукт /ПП/ „Mistral Lite". В обекта се използва един брой компютърна конфигурация, където е
инсталиран ПП „Mistral Lite", свързан с фискално устройство. В приложението към протокола са описани
конкретните действия по обезпечаването на доказателства, извършани в
присъствието и със съгласието на управителката на ревизираното дружество, които
се състоят в следното: 1/ формиране на контролни суми MD5 и SHA256 (файл md5sha256.txt) за файловете, подлежащи на копиране и локализиране на информацията от
използвания програмен продукт за отчитане на продажбите в обекта; 2/ копиране
на базите файлове (архивни) за обезпечаване (BAZA.FDB, BAZA1.FDB, NOVA BAZA.FDB и NOVA55 BAZA.FDB), използвани от ПП „Mistral Lite", и файла c контролните суми, на три броя финализирани
оптични носители (DVD-R), като на представител на проверяваното лице е предаден диск с идентична
информация, като тази, представена на ревизиращия екип.
Във връзка с обезпечената по реда на чл. 40 от ДОПК
информация, с Резолюция за извършване на проверка (РИП) №
П-04000418160211-0РП-001/11.09.2018 г. е била възложена проверка за анализ на
данни в електронен формат, приключила с Протокол № П-04000418160211 -073-001/04.12.2018
г., приобщен за целите на ревизията, ведно с всички събрани доказателства с
Протокол № Р-04000418007513-ППД-001/26.02.2019 г.
В хода на проверката, а впоследствие и при ревизията,
приходните органи са установили наличието на 5 бази данни в обезпечената
информация, от които на анализ е подложена база данни с наименование NOVA BAZA_24082018, тъй като същата съдържа информация за периода, през който
ревизираното лице е ползвало програмния продукт за дейността си. Извършено е
разчитане на базата данни от обезпечената информация с помощта на специализиран,
лицензиран софтуер „Arbutus" и предоставеното разяснение от „Мистрал
Софтуер" ЕООД-производител на програмния продукт, заведено с вх. №
726/09.01.2017 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново и приобщено за целите на
настоящата ревизия. За целите на проверката са взети предвид данните, вписани в
таблици ITEMS (дава информация за наименованието на
артикулите) и ITEMSACTIONSCONTENT (дава информация за съдържанието на дадено
действие), в които се съхранява информация за извършените продажби по видове
стоки /приключени сметки/.
Анализирана е и информацията за лицата, извършващи
продажбите, която се съдържа в таблица USERS: Данните са обобщени в таблица с наименование USER.xlsx. Органите по приходите са
съпоставили съдържащите се в таблицата непълни имена в колона USERNAME и са установили, че за периода след
регистрацията на дружеството потребителите съвпадат с тези на лица, назначени
по трудов договор или полагащи личен труд в „ХУА ДЖОУ - 2" ЕООД ( в РД е
изготвена таблица на стр. 7 и 8, от която са видни лицата, които са имали
достъп до продукта със съответно потребителско име и парола).
Въз основа на извършения анализ от органите по
приходите е констатирано, че в таблицата ITEMSACTIONSCONTENT от база данни NOVA BAZA_24082018 се съдържат данни за извършени продажби за периода от
19.09.2013 г. до 24.08.2018 г., в т.ч. за ревизирания период от 17.02.2017 г.
(датата, след която е въведен в експлоатация ЕКАФП на жалбоподателя и датата на
сключения договор за наем) до 24.08.2018 г. (датата, на която е извършено
обезпечаване на доказателства по реда на чл. 40 от ДОПК). Установено е, че в
базата данни няма дублирани записи, като всеки запис съответства на една
извършена продажба на артикул. За целите на анализа, в таблицата ITEMSACTIONSCONTENT е добавена колона SUMА и стойностите в нея са изчислени, като количеството на продадения
артикул, вписано в колона QTY, е умножено по продажната
му цена, вписана в колона PRICE.
Посочено е, че поле PRINTFISCAL от таблица ITEMSACTIONSCONTENT показва режима на приключване на продажбата -
Тип " 1" - за продажбата е издаден /отпечатан/ фискален бон, Тип
"0" - за продажбата не е издаден фискален бон. За периода от
17.02.2017 г. до 24.08.2018 г. са налични общо 72 566 бр. записа за извършени
продажби по артикули (стоки), от които 57 176 бр. записа за приключили продажби
с тип "1“, които са на стойност 227 332,27 лв., а отчетените 15 389 бр.
записа за приключили продажби с тип "0" са на стойност 109 482,46 лв.
(детайлна информация за всички извършени продажби, налична в таблица ITEMSACTIONSCONTENT на базата данни, се съдържа във файл с
наименование Extr_ITEMSACTIONSCONTENT.xlsx, който представлява приложение № 5 към РА).
С ИПДСПОТЛ изх. №
Р-04000418007513-041-001/26.02.2019 г. и ИПДСПОТЛ № Р-04000418007513-041- 002/19.03.2019
г. е изискано от дружеството „Датекс" ООД, извършващо сервиз и поддръжка
на касовия апарат в обект китайски ресторант „Хуа Джоу" гр. Велико
Търново, да представи контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ на ЕКАФП
за целия ревизиран период. В отговор по електронен път и на електронен носител
са представени два файла, съответно: КЛЕН за период от 01.02.2018 г. до 31.08.2018
г. и КЛЕН за период от 17.02.2017 г. до 31.01.2018 г.
Органите по приходите са установили, че поле ITEMSACTIONSID в таблица ITEMSACTIONSCONTENT показва номера на действието (продажба), като една продажба може да включва
един или няколко артикула. Поради тази причина, за да получат общата стойност
на дадена продажба са обединили стойностите от колона SUMA по нейния номер. Резултатът е обективиран във файл с наименование SUMM_ITEMSACTIONSCONTENT.xlsx ( приложение № 7 към РА).
С цел да бъде установена реалността на данните от
обезпечената информация от ПП „Mistral Lite" е извършено сравнение между записите на продажби по артикули от
ПП „Mitral Lite" по артикулите, вписани в
издадените фискални бонове, при което е установено, че на всеки запис за
продадени стоки/продукция отразен с маркер „1" в ПП „Mistral Lite", съответства издаден фискален бон, в който са отразени същите
артикули, онагледено в таблица на стр. 11 - стр. 13 на РД.
Органите по приходите са извършили сравнение на
записите на продажби от ПП „Mistral Lite" и издадените фискални бонове по дати и стойности и номера на
продажбата по ЕКАФП, регистриран за ревизирания период в обекта на
жалбоподателя китайски ресторант „Хуа Джоу". За целта на съпоставката
първо е извършена обработка на представения КЛЕН за фискалната памет, като са
създадени два файла в MS Excel, приложени към РА в електронен вид. Наименувани са
според периода, за който се отнасят – съответно Extr_2658963_010218_310818.xlsx и Extr_DT658963.xlsx. Сравнението е направено по
таблица ITEMSACTIONSCONTENT (SUMM_ITEMSACTIONSCONTENT.xlsx) и предоставения от
„Датекс" ООД КЛЕН от касовия апарат на дружеството с № DT658963, с ФП 02658963. За резултатите от
съпоставката от органите по приходите е изготвена таблица в електронен вариант
с наименование J_ITEMSACTIONSCONTENT_DT658963.xlsx.
Органите по приходите са установили съответствие между
записите в ПП „Mistral Lite" с код "1" - отпечатан фискален бон и данните от КЛЕН,
т.е. на всички отчетени фискални продажби в ПП „Mistral Lite" съответстват
издадени фискални бонове от регистрирания ЕКАФП в обекта. Установили са също
след сравнение на месечна база, че срещу част от продажбите по ЕКАФП няма
регистрирани продажби в таблица ITEMSACTIONSCONTENT, което се дължи на обстоятелството, че за периода от 01.05.2017г. до
05.05.2017 г., за 08.06.2017 г., за периода от 06.07.2017 г. до 17.07.2017 г.,
за периода от 01.09.2017 г. до 23.09.2017 г. и за периода от 24.08.2018 г. - датата
на обезпечаване на информация - няма данни за продажби в ПП „Mistral Lite". Същевременно органите по приходите са установили, че в ПП „Mistral Lite" в таблица ITEMSACTIONSCONTENT са отразени продажби с маркер
„0", които не са отчетени по касов апарат, поради което са направили
извод, че същите представляват недекларирани от дружеството и неотчетени в
счетоводството му продажби с ДДС.
В хода на
ревизията на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с изх. № Р-04000418007513-040-001/07.01.2019 г., с
което е изискано представяне на подробно описани търговски и счетоводни документи,
справки и обяснения във връзка с осъществяваната ресторантьорска дейност,
касаещи ревизираните периоди. Изискани са също документи и писмени обяснения как е организиран
документооборотът в дружеството - въз основа на какви документи през
ревизирания период са правени счетоводните записвания по съответните сметки, свързани
с продадените стоки и реализираните приходи от продажбата, по какъв начин и въз
основа на какви документи са изписвани стоките и пр. Към искането са приложени
и образци на справките, които е изискано да бъдат попълнени, в т.ч. справка за
търговската надценка.
От ревизирания субект с писмо вх. № 2413/24.01.2019г.
са дадени писмени обяснения и са представени по опис
изисканите документи и справки. В дадените писмени обяснения е посочено
единствено, че лицата, които работят с
програмния продукт за регистриране и отчитане на извършените продажби са Г.А.,
едноличен собственик на капитала, полагащ личен труд в дружеството и И.С.Д., на
длъжност сервитьор.
Представени са също оборотни ведомости и главни книги за периода 2017 г. и от 01.01.2018 г, до 31.08.2018 г.,
счетоводни регистри на сметки 601 „Разходи за материали", 602 „Разходи за
услуги" и ОПР за 2017 г., счетоводни регистри на сметки 304 „Стоки",
302 „Материали", 611 „Разходи за основна дейност", 702 „Приходи от
продажба на стоки", 703/1 „Услуги ресторант", 429 „Други разчети с
персонала и съдружниците", 503 „Разплащателна сметка", 501 „Каса в
левове" за периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2018 г. и месечни справки за
отчетени продажби в брой, относими за целия ревизиран период.
С Протокол № 1542032/20.03.2019 г. е документирано
посещение в счетоводния офис на дружеството, при което са прегледани наличните
там първични счетоводни документи и счетоводни регистри. Приета е и декларация
от управителката А.Г., с която е декларирано, че програмният продукт, който се
използва за отчитане на продажбите в стопанисвания от дружеството китайски
ресторант от момента на стартиране на дейността на „Хуа Джоу-2" ЕООД, не е
заведен в счетоводството, същият е бил закупен от друго дружество, на което
едноличен собственик на капитала е А.Г..
От представените от жалбоподателя счетоводни документи
и месечни справки за отчетени продажби в брой е установено, че постъпленията от
продажбите в дружеството са се отчитали само в брой чрез ЕКАФП и не са издавани
фактури на клиенти.
Органите по приходите са установили още, че отчетените
продажби чрез ЕКАФП съвпадат с отчетените от дружеството приходи по сметки 702
и 703, съответно по ГДД по чл. 92 от ЗКПО, и с декларираните продажби в
справките-декларации, подадени след регистрацията на дружеството по ЗДДС.
След извършен анализ на счетоводните регистри на
ревизираното дружество органите по приходите са установили, че сметка 304
„Стоки" не е заведена по видове стоки и количества, а по отделни групи. Стоките
се водят стойностно и не е налице аналитична отчетност, даваща възможност за
проследяване на движението на стоките по видове артикули и количества, т.е. наличност
в началото на периода, доставени, продадени и съответно наличността в края на
периода. Констатирано е, че създадената счетоводна отчетност не дава възможност
за последващ контрол.
С оглед на така установените факти, ревизиращият екип
е приел, че „ХУА ДЖОУ -2" ЕООД не е отчело приходи от всички продажби на
стоки регистрирани в софтуера за управление на дейността, т.е. налице е
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи.
Предвид това, че водената от жалбоподателя счетоводна отчетност не дава
възможност за последващ контрол, приходните органи са счели, че е установено и
обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава
възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
За
констатациите на приходната администрация за наличието на основания за облагане
по особения ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по аналог,
ревизираният е информиран с уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК изх. №
Р-04000418007513-113-001/26.02.2019 г., с което му е указано, че основата за облагане по ЗКПО за корпоративен
данък за периода от 14.02.2017 г. до 31.12.2017г. и по ЗДДС за периода от
29.06.2017 г. до 31.08.2018 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Заедно с
уведомлението на ревизираното лице е връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т.
2 от ДОПК № Р-04000418007513-139-001/26.02.2019 г. и ИПДПОЗЛ изх.№ № Р-04000418007513-040-002/26.02.2019г.,
с което е изискано представянето на декларация по чл.124, ал. 3 от ДОПК за
ревизирания период. Посочените документи са връчени на декларирания електронен
адрес за кореспонденция с НАП.
В указания срок
задълженото лице не е представило
становище в отговор на уведомлението и не е възразило срещу установените от
органите по приходите обстоятелства за преминаване към облагане по особения ред
на дружеството. С писмо вх. № 8489/26.03.2019г. е представило декларация по
чл.124, ал.3 от ДОПК (без да посочва за кой период се отнася), в която е
вписано, че данни за имуществото, краткотрайните активи, източниците на доходи,
приходи, финансиране на собствения капитал и т.н. са съгласно данните в оборотната
ведомост.
След извършен
анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1, 2, 3, 4, 5, 8, 9, 15 и
16 от ДОПК, органите по приходите са определили данъчната основа за облагане с
корпоративен данък, като за целите на ЗКПО са установили, че недекларираните
приходи от продажба на стоки за 2017г. са общо в размер на 74 851,84 лв.
без ДДС и за периода от 01.01.2018г. до 24.08.2018г. са общо в размер на
21 386,32 лв. без ДДС. Размерът на неотчетените приходи органите по приходите са изчислили съобразно действително
извършените продажби по месеци за периода от 17.02.2017 г. до 24.08.2018 г. на
база количествата продадени артикули по данни от таблица ITEMSACTIONSCONTENT.
В резултат на извършения анализ на събраните
доказателства, при определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл.
122 от ДОПК органите по приходите са установили общо приходи за 2017 г. в
размер на 202 296,45 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на
127 444,61 лв. и неотчетени в размер на 74 851,84 лв. За определяне на
присъщите разходи, съответстващи на недекларираните приходи, от органите по
приходите е възприето процентното съотношение между отчетените от жалбоподателя
разходи (отчетна стойност на продадените стоки и изписаните по счетоводни данни
материали) и приходи от продажба на стоки и услуги, което за 2017 г. е в размер
на 75,61 %. Чрез прилагане на този процент към размера на установените укрити
приходи е определена стойността на разходите в размер на 56 595,47 лв.,
относими към неотчетените приходи за 2017 г. Органите по приходите са признали
общо разходи за 2017 г. в размер на 181 229,09 лв., в т.ч. отчетени по ГДД по
чл. 92 от ЗКПО в размер на 124 633,62 лв.
Предвид това, данъчната основа за облагане с
корпоративен данък за 2017г. е определена в размер на 21 067,36 лв., получена по
следния начин: разликата между определените при ревизията общо приходи в размер
на 202 296,45 лв. и определените при ревизията общо разходи в размер на 181
229,09 лв., взети са предвид извършените увеличения в размер на 55,49 лв. и
намаления - 55,49 лв. на финансовия резултат, декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Върху така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК,
органите по приходите са установили дължим корпоративен данък за 2017 г. в
размер на 2 106,74 лв., от който внесен 281,10 лв., допълнително установен при
ревизията в размер на 1 825,64 лв. и лихви за просрочие в размер на 224,67 лв.
Отделно от това, при анализа на установените размери
на недекларираните приходи от продажби за ревизирания период органите по
приходите са констатирали, че през м.05.2017 г. „ХУА ДЖОУ -2" ЕООД е
достигнало облагаем оборот в размер на 52 106,10 лв. за периода от 17.02.2017г. до 31.05.2017г. Приели са, че при реализиран облагаем оборот в размер на 52 106,10 лв. за периода от 17.02.2017 г. до 31.05.2017 г., на
основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС,
лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до
14.06.2017 г. (каза се, че РЛ е регистрирано по ЗДДС от 18.08.2017г.).
Органите по приходите са се позовали на разпоредбата
на чл. 102, ал. 3, т.1 от ЗДДС (в редакцията й за 2017 г.), съгласно която за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно,
но не е подало заявление за регистрация в срок, лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания
за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за
регистрация, т.е. от 29.06.2017 г. до датата, на която е регистрирано от орган
по приходите. На основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС и
при съобразяване с разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС (когато при договаряне
на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че
той е включен в договорената цена) и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС (относно датата на
възникване на данъчното събитие при продажбата на стоките и услугите), органите
по приходите са определили допълнително задължения за ДДС за данъчните периоди
- от 29.06.2017 г. до 31.08.2018 г. - общо в размер на 17 006,47 лв. и лихви за просрочие
върху тях в размер на 2 605,33 лв.
При това положение членовете на ревизиращия екип – Н.К.К.–
ръководител, и М.Р.Х.– ***, са изготвили под формата на
електронен документ Ревизионен доклад № Р-04000418007513-092-001/17.04.2019 г., който е връчен
електронно на 18.04.2019 г.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, продължен по молба
на ревизираното лице с Уведомление № Р-04000418007513-РУС-001/02.05.2019 г.,
срещу РД е подадено възражение с вх.№ 14625/31.05.2019 г. по описа на ТД на НАП
Велико Търново.
На основание
констатациите в РД и приложените към него доказателства, приемайки направеното
от ревизираното лице възражение за неоснователно, органът по приходите,
възложил ревизията, и ръководителят на ревизията са издали оспорения в
настоящото производство РА № Р-04000418007513-091-001/17.06.2019 г., връчен по
електронен път на жалбоподателя на 18.06.2019 г.
Ревизираното
лице, останало недоволно от определените задължения, е оспорило РА по административен
ред като с жалбата се преповтарят възраженията срещу РД (които са аналогични с
тези в настоящата жалба).
С Решение № 127/05.09.2019г. директорът на Д
„ОДОП“ – Велико Търново е потвърдил в цялост РА. Решението е връчено по
електронен път на 07.09.2019г.
Последвало е
оспорване на РА по съдебен ред, за което чрез решаващия орган е подадена жалба
на 19.09.2019 г., въз основа на която е образувано настоящото административно
дело.
Доказателствената
тежест е разпределена още с определението за насрочване на делото в открито
заседание. На жалбоподателя още с определението за
насрочване на делото е указано, че съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от кодекса
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните
доказателства, поради което в посочения случай, в негова тежест е да обори констатациите
на оспорвания РА. В тази връзка като писмени доказателства са приобщени
материалите, съдържащи се в ревизионна преписка, постъпили с вх. №
4129/26.09.2019г. от Дирекция „ОДОП“-
В. Търново.
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя, от трето задължено лице – ЦУ на НАП гр. София,
ГДФК, са представени и приети като доказателства по делото Заповед №
205/18.05.2009 г. заверено копие – 1 бр. лист, Заповед № 84.4/08.08.2012 г.
заверено копие – 1 бр. лист, Заповед № 630/20.12.2013 г. заверено копие – 1 бр.
лист, Заповед № 96/16.05.2009 г. заверено копие – 1 бр. лист, Заповед №
157/02.02.2018 г. заверено копие – 1 бр. лист.
По реда на чл. 193 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя е открито производство по
оспорване истинността на Протокол № 0362185/24.08.2018 г., № 0011636/24.08.2018
г., № Р-04000418007513-ППД-001/26.02.2019 г., № Р-04000418007513-ППД-21.03.2019
г., № П-04000418160211-073-001/04.12.2018 г. по отношение на верността на
отразените в тях факти.
По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза,
вещото лице по която е анализирал доказателствата в ревизионната преписка и е
изследвал контролния оптичен диск, изготвен в процеса на обезпечаване на информация.
В резултат на това е установил, че контролните суми, вписани в протоколите за
обезпечаване съответстват на сумите, изчислени за записаните файлове в диска с
обезпечената информация в делото. Обезпечаването на доказателствата е станало
чрез копиране от конкретно локализирано местоположение на обслужващия компютър
при гарантирана автентичност на информацията върху преносимо устройство. Вещото
лице не е могло да направи сравнение на контролните суми на файловете от диска
с тези, записани в протокола, поради невъзможност контролния диск да бъде
прочетен. Въпреки това обаче, при проверка на обобщената информация от РД с
данните, съдържащи се във файловете с обезпечената информация е установено, че
същите съвпадат. Използваният от НАП програмен продукт за достъп и анализ на
данни „Арбутус“ не променя данните, а само ги анализира. Програмата „Мистрал
Лайт“, с която се обслужва търговският обект на „ХУА ДЖОУ-2“ ЕООД не е
счетоводна програма, а по – скоро складова програма, с която се отразяват
продажбите. За осчетоводяване на приходите жалбоподателят използва счетоводен
продукт „Микроинвест, като ПП „Мистрал Лайт“ не е свързан със счетоводната програма.
Осчетоводяването се извършва чрез подаване на първични документи в
счетоводството за обработване.
По искане на процесуалния представител на
жалбоподателя е изслушана съдебно – счетоводна експертиза, заключението по
която е прието без оспорване от страните. Вещото лице посочва, че текущото
счетоводно отчитане на жалбоподателя е организирано по реда на ЗСч като е
избран способа на двустранно счетоводно записване. Изградена е система на
хронологично регистриране на счетоводните операции и е заведена хронологична и
аналитична счетоводна отчетност по съответните счетоводни сметки. Посочено е,
че счетоводни сметки 302 /Материали/ и 304 /Стоки/ са заведени аналитично по
видове групи като същите отразяват движението на материалите и стоките само
стойностно без да е водена отчетност на движението им по количества, което
обстоятелство не дава възможност да се проследи движението на получените и
изписани материали/стоки от дружеството по количества. Вещото лице е
установило, че извън отчетените по ЕКАФП приходи от продажби в
счетоводството на жалбоподателя не са
отчитани други приходи от продажби през периода м.февруари 2017г. – м.август 2018г.
Посочено е, че заведената отчетност на жалбоподателя не дава възможност да се
проследи движението /заприхождаването и изписването/ на материалните запаси по
количества. Заприхождаването на закупените материали е само стойностно. Липсва
отчетност на доставените материали в количествено отношение. Изписването на
материалите също е стойностно. Липсва отчетност, на базата, на която да се
проследят видовете продадена продукция /видове ястия/, вложените в приготвянето
й материали в количествено отношение и съответно изписването на вложените
материали по средно – претеглена стойност.
При така установената фактическа обстановка, съдът
осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
РА, съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното
лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
мотиви:
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
констатира, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от
оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите
за възлагане и изменение на ревизията също са издадени от компетентен орган съгласно приложената Заповед № 6/03.01.2017 г.
на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите правомощия и
отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Не се спори, че електронните
документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от
съответните органи по приходите на посочените в тях дати.
Ревизионният
акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите
и правните основания за постановяването му. Следователно не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му. Ревизията не
е приключила в установените в ДОПК срокове, но това обстоятелство не води но
нищожност на РА. Дали при събирането на доказателствата са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до материална незаконосъобразност на акта е
въпрос, във връзка с
който следва да се има предвид и разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която
съдът при съдебно обжалване на ревизионните актове е задължен да разреши
материално-правния спор по същество. Поради това, дори и да констатира
процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма
правомощие да отмени РА само на това основание, а следва да приложи материалния
закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния
размер на данъчните задължения.
В случая спорът между страните по делото се свежда до начина на
определяне на облагаемата данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК и
преди всичко относно това налице ли са обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК
данъчната основа по чл.122, ал.1 от ДОПК, се определя след анализ на
обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, като при определяне на данъчната основа, органът по приходите е длъжен да
анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, като
съответно приложи онези от тях, които биха му позволили да определи данъчната
основа по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение на
конкретния ревизиран субект.
Без съмнение така определената облагаема основа ще се различава в една
или друга степен от обективно приложимия данъчен фактически състав, но това е
резултат на противоправното поведение на съответното задълженото лице.
Последното обаче разполага с процесуална възможност в хода на производството по
обжалване на ревизионният акт, да опровергае истинността на фактическите констатации, като докаже, че
размерът на облагаемата данъчна основа е друг, а не възприетият от ревизиращите
органи.
В случая преценката на
съда и анализа на събраните по делото доказателства сочи, че ревизионното
производство, приключило с оспорения РА, правилно е проведено по особения ред
на чл. 122 от ДОПК, даващ възможност
определеният в съответния материален закон размер на данъка да се приложи към
установена от органа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа тогава,
когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения съобразно
приложимите норми на материалния закон не са налице.
Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството
по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства. Посочените основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК са
обосновани в резултат на анализа и съвкупната преценка на констатациите от проверката
и събраните в хода на ревизионното производство доказателства.
Установеното
от органите по приходите, че декларираните продажби от ревизирания търговец за
периода м.02.2017 г. – м.08.2018 г. са в по-малък размер от тези, установени в
хода на извършената проверка и направен анализ, е предпоставка за наличие на
данни за укрити приходи. Както е установено при проверката в търговския обект,
обективирана в съставения протокол, в архивните данни на съответните програмни
файлове на програмния продукт, съществуват данни за ежедневни продажби и за
издадените фискални бонове. Установено е от приходните органи, че във въпросния
обект съществува една компютърна конфигурация, където е инсталиран програмен
продукт за управление на търговска дейност „Mistral Lite”, който е свързан с едно печатащо нефискално
устройство, както и с фискално устройство Датекс DP 150 KL. В тази насока е констатирано, че
във въпросната програма съществува възможност за отнасяне на продажбите към
фискален принтер или не, като част от извършените продажби са отнасяни към
съответния фискален принтер и са издавани фискални бонове за тях (с маркер „1“),
а друга част, не са отнасяни към фискално устройство и съответно не са отчитани
посредством ЕКАФП (с маркер „0“).
Действията
на органите по приходите в обсъжданата насока, обективирани в съответно
съставени протоколи, са имали за цел да установят всички продажби в търговския
обект на ревизирания търговец - тези които са били насочвани към фискалния
принтер, и тези които не са били насочвани към съответното фискално устройство,
и съответно не са намерили отражение в отчетите от фискалното устройство и
справки – декларации по ЗДДС, респ. в ГДД по ЗКПО, за съответните ревизирани
периоди.
Безспорно в
случая са налице данни и доказателства за извършени, но неосчетоводени от
ревизирания субект сделки във връзка с установената като работеща програма за
отчитане на продажбите „Mistral Lite”. Предвид установеното несъответствие между размера на
приходите, отчетени с фискалното устройство на обекта и декларирани от
дружеството от една страна и тези от базата данни, установени в инсталирания
софтуер с програма „Mistral Lite” за отчитане на продажбите от друга
страна, правилно от страна на приходната администрация се приема за установено
наличието на данни за укрити приходи.
По отношение
на откритото производство по реда на чл.193 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК за
оспорване верността на представените по делото доказателства: Протокол №
0362185/24.08.2018 г., № 0011636/24.08.2018 г., №
Р-04000418007513-ППД-001/26.02.2019 г., № Р-04000418007513-ППД-21.03.2019 г., №
П-04000418160211-073-001/04.12.2018 г., съдът намира, че в хода на настоящото
производство доказателствената им стойност не бе оборена. Съставените протоколи имат характер на официални
писмени документи, чието съдържание се потвърждава като вярно и подкрепено от
съвкупния доказателствен материал. Достоверността на оспорените данни от ПП
„Мистрал“, които са резервирани на цифровите носители е обезпечена по надлежния
ред, чрез генериране на контролни числа, потвърдени от заключението по СТЕ.
Действително
вещото лице по СТЕ не е могло да направи сравнение на диска с обезпечената
информация от материалите по делото с контролния диск, намиращ се в данъчно
досие на ревизираното лице, поради невъзможност последния да бъде прочетен.
Това обстоятелство обаче е без значение в случая, доколкото както се каза
по-горе в решението, снетата при проверката на 24.08.2018
г. от приходните органи информация от твърдия диск на компютъра от търговски
обект на жалбоподателя е записана на три броя финализирани оптични носители (DVD-R), т.е.
информацията на трите диска е идентична. Това обстоятелство се потвърди и при
разпита на вещото лице, което изрично посочи в съдено заседание, че на трите
диска се записва еднаква информация. От друга страна, вещото лице е
констатирало, че при обработка на обезпечената информация от органите по
приходите, съдържаща се на техническите носители, чрез анализиращия програмен
продукт "Арбутус", данните не се променят, а само се анализират.
Налага се
изводът, че след първоначалното записване на информацията на оптичния носител и
след осъществения анализ чрез специализирания софтуер, иззетите при проверката
данни не са се променили, информацията не е манипулирана и е в първоначалния си
вид. В същото време оспорващият не поиска и ангажира доказателства съдържанието
на предоставеното му за съхранение трето копие на данните да се различава от
тези ползвани за нуждите на ревизията и изследвани от съдебната експертиза. При
това положение няма основание да се твърди, че оптичните носители не съдържат
достоверните данни, обезпечени с протокола от 24.08.2018г. Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав не намира основания да бъдат изключени
оспорените от жалбоподателя доказателства като неистински.
Що се отнася до тяхното авторство, то не може
да има съмнение, че тези данни изхождат именно от инсталирания в процесния
обект ПП „Мистрал“. В тази връзка, както беше посочено по-горе в решението, органите по
приходите са подложили на анализ таблица USERS от
обезпечената база данни, която съдържа данни за потребителите, работещи с
програмния продукт. В резултат на този анализ са установили, че данните в
продукта са въвеждани от лица, назначени по трудов договор или полагащи личен
труд във „ХУА ДЖОУ-2" ЕООД (управителя на дружеството), всяко от които има
уникално потребителско име и парола, осигурен от търговеца.
В жалбата
се прави предположение, че е възможно записите да се дължат на допускани грешки
от работещите с програмния продукт, изразяващи се например в дублирани,
обобщени записи, отказани поръчки, анулирани (без нулиране на сумите по
сметките), но от страна на жалбоподателя не са представени никакви
доказателства за това, нито се дават конкретни примери. От жалбоподателя не се
дават и логични обяснения, защо стойността на тези „грешки" съставлява 48%
от декларираните приходи от продажби и са били допускани от А.Г., която работи
с тази програма от 24.04.2013 г. (от датата на която е сключен договора за наем
между „Стил Ем Ел Джи" ЕООД (наемодател), и „Хуа Джоу-2" ЕООД
(наемател), на което дружеството е управител) и от И.Д., която работи с ПП от
30.06.2016 г. (от датата на сключване на трудовия договор с „Хуа Джоу-1"
ЕООД с управител А.Г.).
С оглед установеното от органите по приходите,
че постъпленията от продажбите на дружеството са се отчитали в брой чрез ЕКАФП
и не са издавани фактури на клиенти, несъстоятелни са и възраженията на
жалбоподателя, че част от записите, регистриращи продажба в ПП „Mistral Lite" представлявали допълнителни услуги при мероприятия, които се
усвоявали „служебно" и се издавала фактура.
Неоснователни
са изложените в жалбата възражения относно доказателствената стойност на
протокола за обезпечаване на доказателства и на обезпечените с него данни от
програмния продукт, находящ се в търговския обект на жалбоподателя. На първо
място, следва да се отбележи, че Протокол сер.АА №
0001636/24.08.2018 г., с който са обезпечени релевантни за настоящата ревизия
доказателства, е получен от управителката А.Г.на 24.08.2018 г., ведно със
съответния електронен носител - DVD-R, съдържащ
информацията свалена от базата данни на програмния продукт. Действията по
обезпечаване на доказателствата, документирани в протокола, не са оспорени по
реда на чл. 41 от ДОПК, който е указан и в самия протокол, поради което следва
да се приеме, че обезпечаването е произвело действие и съставеният протокол се
ползва с доказателствена сила по чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Протокол сер.АА №
0001636/24.08.2018 г. е изготвен от органите по приходите в проверявания
търговски обект и представлява официален свидетелстващ документ, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им
(измежду които органи е бил и главен експерт от отдел "Информационни
системи" в ТД на НАП, притежаващ необходимата квалификация във връзка с
информационните технологии и системи) и като такъв, протоколът съставлява годно
доказателство за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Събраните при проверката данни от програмния
продукт наличен в търговския обект, където ревизираното лице упражнява
дейността си - китайски ресторант „Хуа Джоу", гр. Велико Търново, се
обхващат от хипотезите на чл. 54 от ДОПК. В тази насока е необходимо да се
посочи още, че в разпоредбите на чл. 54 от ДОПК се съдържат специални правила
относно доказателствената стойност на данните от технически и електронни
носители на информация и компютърни данни за ревизираните субекти или техни
контрагенти. В конкретния случай е използвана именно тази законово разписана
възможност и ред за събиране на доказателства в хода на контролно производство,
тъй като събраните данни са от програмен продукт, инсталиран и използван в
обект на ревизираното лице, където то упражнявана търговската си дейност.
Предвид изложеното, съставеният протокол и получените данни от технически и
електронни носители на информация представляват годни доказателства, обосноваващи
констатациите в процесния ревизионен акт.
Съдът намира
за неоснователно наведеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за изключване от доказателствения материал на събраните при проверката
данни поради обстоятелството, че обезпечаването на доказателствата е извършено
от орган по приходите, който не е член на ревизиращия екип. В случая
обезпечаването на доказателствата е извършено при извършена на 24.08.2018г. от
органи по приходите при ТД на НАП В.
Търново оперативна проверка, като именно в резултат на направените в хода на
проверката констатации е образувано настоящото ревизионно производство. Предвид
това, обстоятелството, че обезпечаването на доказателствата не е извършено от
член на ревизиращия екип е без значение в случая. За пълнота обаче следва да се
посочи, че от представените в хода на настоящото производство доказателства от ЦУ на НАП София, ГДФК се установява, че
лицата, които са извършили фактическите действия по обезпечаване на доказателствата
при извършената на 24.08.2018г. проверка са били Р.Х.Х.и А.П.П., които лица, видно от
представените по делото Заповед №
205/18.05.2009 г., Заповед № 84.4/08.08.2012 г. и Заповед № 157/02.02.2018г.,
са били в служебни правоотношения с НАП към момента на извършване на проверката
и обезпечаване на доказателствата.
Що се отнася
до развитите от жалбоподателя възражения, че ПП „Mistral Lite” не е софтуер, утвърден с нормативен акт,
респ. не е в приложното поле на Наредба № Н-18 на МФ, съдът намира следното. На
първо място, въпросният софтуер действително не е фискално устройство по
смисъла на посочената Наредба, но същият безспорно е използван в дейността на
търговеца именно във връзка с осъществяване продажбите в обекта, проверен от
органите по приходите. В този смисъл и базата данни на този програмен продукт в
същността си касае именно „транзакциите“ по повод извършени продажби в обекта,
за управлението на осъществяваната търговска дейност, в който същият се
използва, което се потвърждава и от попълнената декларация от управителката на
дружеството, приета с Протокол № 1542032/20.03.2019г. и от разясненията на
дружеството „Мистрал Софтуер“ ЕООД – разработило програмния продукт.
На следващо
място, действително данните в ПП "Mistral Lite" не съставляват счетоводен документ, но в същите се съдържа подробна
информация за продадени стоки по доставки и продажни цени, получени плащания и
т.н., поради което от съдържанието им обосновано могат да се направят изводи,
че са налице укрити приходи, върху които не са начислени съответният пряк и
косвен данък. Оттук следва, че са осъществени облагаеми доставки, невключени в
отчета за приходите и разходите към подадените ГДД и месечните
справки-декларации по ЗДДС.
Нещо повече, в хода на ревизията органите по
приходите са установили, че в счетоводството на
жалбоподателя са осчетоводени разчети със собственика по кредита на сметка 429
„Други разчети с персонала и съдружниците" срещу дебитиране на сметка 501
„Каса в левове" за периода от 01.01.2018 г. до 31.08.2018 г. общо в размер
на 7 000,00 лв., като внасяните от собственика средства са за покриване на
възникналото кредитно салдо на касата по счетоводна сметка 501 „Каса в
левове". Въпреки че са направени такива вноски (налице са счетоводни
записвания, което е потвърдено и от заключението по ССчЕ) за захранване на
касата на дружеството се установява, че към определени моменти счетоводна
сметка 501 „Каса в левове" е с кредитно салдо.
Съгласно правилата на счетоводното отчитане, по
дебита на сметка 501 "Каса в левове" предприятията отразяват
постъпилите суми в брой, а по кредита - извършените плащания. Сметка 501 е
активна по своя характер и може да има само дебитно салдо, но не и кредитно. Предвид
това наличието на кредитен остатък в даден момент означава дефицит на паричните
средства в касата, а наличието на такъв дефицит в касата показва, че
задълженото лице е изразходвало парични средства в брой за плащане на заплати и
други текущи разходи, т.е. реално са осъществявани плащания на парични средства
в брой, без по същото време съгласно счетоводните данни търговецът да е
разполагал с такива налични парични средства в брой. Това обстоятелство е в
подкрепа на извода, че сумите по направените плащания в брой са се намирали в
касата на дружеството и са от приходи от дейността на същото, които реално са
реализирани и получавани регулярно в брой, но не са отчитани в момента на
получаването им по съответния ред, а са посочени като получени от собственика с
цел да се прикрие недостигът на касата. Предвид данните от ПП „Mistral Lite" логично следва, че става въпрос за суми от неотчетени приходи от
продажба на стоки, за които не са издавани фискални касови бележки от „ХУА
ДЖОУ-2" ЕООД, както и че са направени счетоводни записвания по дебита на
сметка 501 „Каса в лева" срещу кредита на сметка 429 „Други разчети с персонал
и съдружници", без действително от собственика да са извършени вноски в
касата на лични средства. Това от своя страна е ясна индиция за неотчетени
приходи от дейността на дружеството.
Следователно, правният извод, който се налага е, че
в случая е безспорно доказано наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за преминаване към облагане по особения ред. Тук е мястото
да се посочи, че обстоятелствата по чл. 122, ал.1 от ДОПК не са дадени
кумулативно и наличието дори на едно от тях е достатъчно основание,
ревизиращият орган да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Ето защо съдът счита, че правилно приходната администрация е преминала
към особения ред за облагане на дружеството-жалбоподател.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая е налице и второто сочено
от администрацията основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. В случая, както
вече беше посочено по-горе, жалбоподателят е осъществявал продажби, които не е
осчетоводявал в счетоводството си, откъдето се налага изводът, че
счетоводството му не е водено редовно и не дава възможност за установяване на данъчната основа за облагане с данъци и осигурителни вноски.
В тази връзка, при извършена от органите по приходите проверка в счетоводството
на жалбоподателя е установено, че липсва аналитично заведена счетоводна
отчетност на счетоводна сметка 304 „Стоки“ и сметка 302 „Материали“ с данни за заприхождаване
и изписване на стоките и материалите по артикули, с данни за шифър на
номенклатурата, в натурално и стойностно изражение, което не дава възможност да
се осъществи контрол върху движението на стоките. Нито в счетоводството на „ХУА
ДЖОУ-2" ЕООД, нито в програмния продукт „Mistral Lite", ползван в обекта на дружеството, е отразявано движението на
материалите: закупуване, изписване при влагане в съответното готвено ястие,
завеждане на готвеното ястие и изписване при продажбата на това ястие. В
счетоводството на търговеца материалите са заприходени при закупуването им само
стойностно и са изписвани в края на всеки месец. В програмния продукт материалите
не са завеждани при закупуването им, а само е отразена продажбата на
съответното готово ястие, без преди това в счетоводната отчетност да бъде
създадена наличност от това ястие на база съответната рецепта, първични
счетоводни документи и съответните счетоводни записвания.
Следва да бъде
добавено, че видно от отчетните регистри на дружеството липсва счетоводна
сметка 303 „Продукция", т.е. в счетоводството на дружеството липсват
заведени аналитично готовите ястия, като липсват съответните аналитични данни и
в заведената сметка 611 „Разходи за основана дейност". Относно стоките,
тяхното изписване също се извършва стойностно само един път месечно. Няма
данни, въпреки, че са изискани по надлежния ред, по какъв метод и въз основа на
какви документи е извършвано изписването на стоките/материалите и по този начин
не могат да се определят количествата заведени, изписани, респективно
продадени, както и наличните стоки/материали в предприятието. По сметка 702
„Приходи от продажби на стоки" и по сметка 703/1 „Услуги ресторант"
където са отчитани приходите, също липсват количествени измерители за
продадените стоки и продукция.
В резултат на
изложеното се установява, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗСч. (действащ от 2016 г.). От друга страна е установено, а и се поддържа
в жалбата, че инсталираният в търговския обект ПП „Mistral Lite" няма връзка със счетоводната програма, на която се води
счетоводството на дружеството. От изложеното дотук може да се направи извод, че воденото счетоводство на жалбоподателя не позволява установяване на данъчната основа за облагане. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено. Вещото лице изрично посочва, че заведената отчетност на
жалбоподателя не дава възможност да се проследи движението /заприхождаването и
изписването/ на материалните запаси по количества, тъй като както завеждането,
така и изписването на материалите е само стойностно.
Неоснователно се
поддържа оплакване, че не е доказано, че жалбоподателят е разполагал с
необходимите стоки/продукция, за които се твърди, че прихода от продажбата им
не е отчетен. В
тази връзка следва да се посочи, че при наличие на неотчетени в счетоводството
на едно предприятие приходи от продажба на стоки/готова продукция резонно е
предприятието да не отчете и съответстващите им разходи, направени във връзка с
придобиването на стоките и производството на продукцията, прихода от
реализацията на които е укрит. В този случай не може въз основа на заведеното
счетоводство на търговеца да се установи възможността му да продаде определен
обем стоки/продукция, предвид липсата на съответната аналитичност и натурални
показатели. Именно във връзка с последното и за да се постигне максимално
обективно данъчна основа за облагане с корпоративен данък, при нейното
формиране органите по приходите приспадат съответстващите на укритите приходи
разходи (в случая отчетната стойност на продадените стоки/материали).
Неоснователно
жалбоподателят счита, че в частта по ЗДДС органите по приходите не са доказали,
че укритите приходи от продажба са от изпълнени облагаеми доставки по смисъла
на ЗДДС, тъй като не бил доказан предмета на доставката и данъчната ставка,
постъпило възмездно плащане и получателите по същата. В настоящия случай
събраната информация по съответния ред е позволила на органите по приходите да
определят точно вида на продадените стоки/продукция, тяхното количество и
продажна цена, тоест точно пресмятане на обема, както на отчетените, така и на
неотчетените продажби, и съответно да определят размера на укритите приходи по
периоди. От таблица ITEMSACTIONSCONTENT от
иззетата база данни на ПП „Mistral Lite", в която се отразяват извършените от ползвателя на продукта
операции по продажби, се установява, че продадената продукция, която не е
отчетена като приход в счетоводството на жалбоподателя е именно ястия създавани
(произведени), предлагани и продавани от „ХУА ДЖОУ-2" ЕООД - Оризови
спагети "Три съкровища", "Дървени мустаци" и т.н.,
установява се тяхното количество и продажна цена. При определяне характера на
доставките ревизиращите органи са съобразили вида на извършваната от
ревизираното дружество дейност, обстоятелството, че не са налице освободени
доставки или доставки, свързани с контрагенти извън страната и правилно са
приели, че всички извършени доставки, в т.ч. недекларирани, са с място на
изпълнение на територията на страната и са облагаеми съгласно разпоредбата на
чл. 12 от ЗДДС.
Що
се отнася до изложените в жалбата възражения, че преди извършването на проверката
е следвало да се направи инвентаризация, следва да се отбележи, че технологията
на инвентаризацията е сравняване на фактическите размери и количества на
активите и пасивите с данните за количествата от счетоводната система. Както бе
посочено в счетоводството на дружеството материалите и стоките се водят
стойностно по групи, а не количествено. Предвид
това, дори и органите по приходите да бяха извършили инвентаризация на
наличните материали и стоки на датата на извършеното обезпечаване на информацията
по реда на чл. 40 от ДОПК, то те щяха да попаднат в ситуация, при която не биха
имали обективна възможност да сравнят установените количества материали и стоки
в обекта, с наличните по счетоводни данни. Следва да бъде добавено също, че
инвентаризацията е процес, който отразява текущото състояние на активите и
пасивите, т.е. към текущия момент се установяват количествата стоки и
материали, а не в предходен период, в който реалното състояние може да бъде
коренно различно от състоянието по счетоводни данни.
Във връзка
възражението на жалбоподателя, че органите по приходите не са назначили
поисканата от него комплексна счетоводно-техническа експертиза, икономическа
експертиза за установяване себестойността на стоките; търговската надценка и реализираната
печалба от дейността, проверки на други лица извършващи сходна дейност, е
необходимо да се уточни, че извършваната от дружеството-жалбоподател основна
дейност е производство и продажба на продукция в китайски ресторант, а не на
готови стоки. Предвид правилото на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, че фактическите
констатации в РА се смята за верни до доказване на противното, то
жалбоподателят в настоящото производство следваше да ангажира доказателствата,
за които твърди липса в хода на ревизионното производство, вкл. за назначаване
на икономическа експертиза за установяване на себестойността на стоките и
търговската надценка.
Несъстоятелно е и
искането на жалбоподателя за изискаване на обяснения от трети лица, администриращи и
въвеждащи данните в програмния продукт. В тази връзка следва да се отбележи, че
в хода на ревизията управителката е дала обяснение, че именно тя е едно от
двете лица, работещи с програмата. Некоректно е и позоваването на Решение №
441/31.10.2018г., по адм. дело № 95/18г., потвърдено с Решение №
5196/08.04.2019г. по адм. дело № 15062/2018г. по описа на ВАС, доколкото не се
касае за аналогичен случай. За разлика от цитираното решение в настоящия казус
процесуалните действия по събиране на доказателства не се извършени след края
на срока за извършване на ревизията, а и производството в случая е проведено по
реда на чл. 122-124 от ДОПК.
Предвид изложеното, съдът
намира, че обжалваният РА, в частта по ЗДДС и ЗКПО е обоснован и
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното.
По отношение на определените с РА лихви в размер на 113,31 лв. върху внесения със закъснение ДДС, деклариран от
лицето със СД по ЗДДС за данъчни периоди от м.10.2017 г. до м.08.2018 г., в
жалбата не се излагат никакви възражения, поради което съдът приема, че същите са
правилно установени.
При този
изход на делото, с оглед направеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът следва да присъди такива на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в минималния размер
от 1 183,26 лева съгласно Наредба №
1/09.07.2004г. на Висш адвокатски съвет за минималните адвокатски
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и
чл. 161 от ДОПК, Административен съд
Велико Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХУА ДЖОУ-2“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 6, вх. Б, ет. 6, ап. 17,
представлявано от А.Г., против Ревизионен акт № Р-04000418007513-091-001/17.06.2019г.
на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, изцяло потвърден с Решение
№ 127/05.09.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, с който за
данъчни периоди от 29.06.2017г. до 31.08.2018г. са установени допълнителни
данъчни задължения за ДДС за внасяне общо в размер на 17 006.47лв. и са
определени лихви в размер 2 718.64лв., в това число лихви в размер на 113.31лв.
върху деклариран и внесен със закъснение ДДС за данъчни периоди от м. 10.2017г.
до м. 08.2018г. и по ЗКПО е установено допълнително задължение за корпоративен
данък в размер на 1 825.64 лв. и лихва 224.67лв.
ОСЪЖДА „ХУА
ДЖОУ-2“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, ул. „Краков“ № 6, вх. Б, ет.
6, ап. 17, да заплати
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” -
гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 183,26 лева (хиляда сто осемдесет и три лева и двадесет и
шест стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: