Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 722
01.11.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар: Светла Иванова
Прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №642 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното
производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Хасково, против Решение №101 от 12.04.2022 г., постановено по АНД №145 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година.
В жалбата се твърди, че при постановяване на обжалваното решение съдът бил допуснал нарушение на закона, който бил приложен неправилно. По отношение на фактическата страна делото било безспорно изяснено. В съдебно заседание по безспорен начин, с оглед на събраните доказателства и показанията на свидетелите, се установило извършването на нарушението, визиран в разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, от страна на дружеството – работодател. Твърди се, че бил неправилен и незаконосъобразен изводът на съда, послужил за отмяна на наказателното постановление. Доказано било, че на дата 29.09.2021 г., при извършване на проверка след настъпил инцидент от контролните органи на Д„ИТ“ – Хасково било установено, че свидетелят И.К.И., заедно с лицата С. С. и Величко Асенов, бил дошъл в края на месец септември на обекта в град Хасково, Северна индустриална зона, за довършване на работата в него, тъй като след разчистване се оказало, че били останали за събаряне стени в помещенията. Тази работа била от името и за сметка на „Феро макс“ ЕООД, град Д., по силата на Договор за извършване на строително-монтажни работи, сключен с „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД, град П., и „БМК Холдинг“ АД, град Х., който действително бил със срок от 2 календарни месеца, но се прекратявал при условие, че този срок изтече и при точно и съответно на уговореното изпълнение на задълженията по него, тоест не бил прекратен от една страна. От друга страна, въпреки че трудовият договор на лицето В. А. с дружеството – жалбоподател и изпълнител по цитирания договор за СМР бил прекратен, то управителят бил поставил (видно от показанията на разпитания работник И.К.И.) изплащането на трудовото възнаграждение под условие, а именно довършване на работата. Затова завръщането на обекта от работниците за довършване на работата по него не било „на своя глава“, както се целяло да бъде прието, а поставено като условие от работодателя по вече прекратения трудов договор за изпълнение на условията по него, а именно заплащането на дължимо трудово възнаграждение. Съдът обаче неправилно не кредитирал показанията на посочения свидетел в тази му част. Наред с това следвало да се има предвид, че съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличавал от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка, бил този, че дължимата престация била работна сила, а не резултат, като характерни били още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя, и многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези касаторът считал, че са налице в конкретния случай, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от В. А.дейност.
Претендира се решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради наличие на касационното основание, визирано в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Ответникът, „Феро макс“ ЕООД, гр.Д., не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага мнение за основателност на жалбата. Пледира за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, и за потвърждаване на наказателното постановление.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение Хасковският районен съд е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление №26-2100078 от 12.01.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Хасково, с което на „Феро макс“ ЕООД, гр.Д., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Санкцията е наложена за това, че като работодател „Феро макс“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, като не е сключило трудов договор с лицето В. Г. А., преди постъпването му на работа като „работник“ на обект „демонтиране и разрушаване на железобетонни постройки …“, разположени в поземлен имот с идентификатор №77195.208.39 по КК на КР на гр.Хасково, Северна индустриална зона, комплекс „Сердика“, изпълняван от дружеството.
За да отмени наказателното постановление, Хасковският районен съд е приел за безспорно установено, че на 29.09.2021 г. В. Г. А. е работила на обекта, собственост на „БМК Холдинг“ АД, гр.Хасково, за който обект е имало сключен Договор за извършване на СМР от 01.06.2021 г., между „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД и „БМК Холдинг“ АД, гр.Х., от една страна, като възложители, и „Феро макс“ ЕООД, гр.Д., като изпълнител, за работа по разрушаване и демонтиране на Паровата централа и Бетонната етажерка на трафопост. На същата дата В. Г. А. е извършвал на обекта довършителни работи, които не е изработил, докато е бил в трудово правоотношение с „Феро макс“ ЕООД, гр.Д., по сключен Трудов договор №017/14.06.2021 г., с длъжност „общ работник“, прекратено от работодателя със Заповед №001/13.08.2021 г. Съдът е обсъдил белезите на полагане на труд по трудово правоотношение, и е приел, че по делото няма никакви доказателства дружеството „Феро макс“ ЕООД да са знаели и да са били наясно, че тримата работници, в т.ч. В. Г. А., са отишли на обекта да довършат останалата работа. Посочил е, че се касаело се за работа за 2-3 дни, че нямало доказателства за някаква уговорка – устна или писмена, между дружеството и работниците, нямало доказателства, че всъщност „Феро макс“ ЕООД са допуснали тримата работници да работят без писмени трудови договори, нямало доказателства и че тримата са отишли да работят със знанието и мълчаливото съгласие на работодателя. С оглед спецификата на случая съдът приел, че тримата работници са решили сами да отидат и довършат последните довършителни работи, като са разчитали, че след това, поради пълното завършване на работата, ЕООД-то ще им заплати някакво възнаграждение за положения труд. Съдът е приел, че липсва обективна и субективна страна на нарушението, приел е административното нарушение за недоказано и че наказателното постановление следва да се отмени.
Настоящата инстанция намира за основателни твърденията на касатора, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на закона, представляващо касационно основание за отмяната му.
Не се
споделя единствения изложен в решението довод за отмяна на наказателното постановление
– че не било установено по безспорен начин извършването от В. Г. А. на работа
на обекта на 29.09.2021 г. да е било във връзка с налично между него и
санкционираното дружество фактическо трудово правоотношение. Необосновано
районният съд е кредитирал с доверие свидетелските показания на посочения от
санкционираното дружество свидетел И.К.И., от които изгражда извод, че лицето В.
Г. А., заедно с С. П. и свид.И. на визираната дата са отишли на обекта
самоволно, без знанието и съгласието на дружеството „Феро макс“ ЕООД, респ. че полаганият
от тях труд на тази дата не формира трудово правоотношение, за което да е
изискуемо сключването на писмен трудов договор съгласно чл.61, ал.1 от КТ. По
делото се оформят две групи свидетелски показания – от една страна тези на
свидетелите на наказващия орган – актосъставителя свид.Г. А.и свид.Л.Г.,
участвала в проверката, чиито показания, освен че са безпристрастни и обективни,
са съответни на писмените доказателства, събрани по делото, а от друга страна –
тези на свидетеля на наказаното дружество. Последните свидетелски показания освен
че противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства,
са логически неиздържани и заинтересовани от изхода на спора, с оглед
обстоятелството, че са дадени от лице, работило при санкционираното дружество.
Въззивният съд не е констатирал и обсъдил противоречията в показанията на свид.И., който едновременно твърди, че заедно с останалите две лица са отишли на обекта, защото се оказало, че „има за довършване стена – стена и половина“, т.е. работата, за която са били сключени трудовите им правоотношения (впоследствие прекратени) с работодателя „Феро макс“ ЕООД не е била довършена и е следвало да се довърши за няколко дена, за което тримата работници са очаквали заплащане от същото дружество, а същевременно свидетелят твърди, че „от Феро Макс не знаеха, че отиваме да довършваме работата” и „.. ако знаеха, щяха да искат договор да правим”. Тези противоречия, преценени във връзка със събраните по делото писмени доказателства – приетата на 01.09.2021 г. писмена молба от И.К.И. до Управителя на фирма „Феро макс“ за допълнително заплащане на по 250 лв. за всеки от тримата работници по сключените на 14 юни 2021 г. трудови договори, както и Уведомителното писмо от Управителя на „Феро макс“ ЕООД до молителя, с дата 09.09.2021 г., с което го уведомява, няма да заплати исканите суми, тъй като извършената работа по обекта в „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД и „БМК Холдинг“ АД, гр.Х., не е изпълнена от работниците напълно в определения срок, и обектът не е завършен и не е предаден в срок, водят на извода за престиране на труд от трите лица, включително от В. Г. А., на 29.09.2021 г. със знанието и без противопоставянето от страна на дружеството. Правоотношението между В. Г. А. и „Феро макс“ ЕООД на същата дата разкрива всички изброени от въззивния съд белези на трудово правоотношение. Неоснователно съдът е игнорирал и саморъчно попълнените и подписани от свид.И.К.И. писмени обяснения, че „колегите С. П. С. и В. Г. А. … също работят с мен на горецитирания обект от 28.09.2021 г. без трудови договори – те също бяха работници на „Феро макс“ ЕООД“, както и обясненията, снети по време на административнонаказателното производство от управителя на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД, гр.П., и от тримата членове на Съвета на директорите на „БМК Холдинг“ АД, гр.Х.. В последните цитирани обяснения изрично и еднопосочно е заявено, че и двете дружества, на чиято територия се намира комплекс „Сердика“ в Северна индустриална зона, респ. обекта, на който са извършвани СМР, не са комуникирали с лицата И.К.И., С. П. С. и В. Г. А., а последните били извикани и ангажирани от дружеството – изпълнител по договора за извършване на строително-монтажни работи в обекта – „Феро макс“ ЕООД. Декларирано е също, че трите лица са били допуснати на територията на обекта във връзка с изпълнението на този договор от страна на изпълнителя по него, като няма подписан приемо-предавателен протокол, посредством който да бъде удостоверено и констатирано, че задълженията на изпълнителя по същия договор са изпълнени.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че при постановяване на решението си районният съд не е изградил адекватни на доказателствата правни изводи, което води до неправилност на акта му, който следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
От фактическа страна по безспорен начин е установено по делото, от събраните гласни и писмени доказателства, че на 29.10.2021 г. лицето В. Г. А. предоставя работна сила в полза на „Феро макс“ ЕООД, като тези им отношения не са оформени чрез писмен трудов договор, съгласно изискването на чл.1, ал.2 от КТ. При така установената фактическа обстановка, е доказано осъществяването от обективна и субективна страна на административното нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, визирано от административнонаказващия орган в наказателното постановление, тъй като към горепосочената дата между санкционираното дружество и В. Г. А. са били налице трудови правоотношения, които не са уредени по изискуемия от закона ред – чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Настоящата инстанция намира, че по безспорен начин е установено както извършването на нарушението, така и самоличността на нарушителя. Това обуславя и прилагането на санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 предл.първо от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв, за всяко отделно нарушение.
Установява се, че наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в глава трета на ЗАНН разпоредби, при наличие на задължителните реквизити, в законния срок и от компетентен орган. При издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му, извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване. Наказателното постановление е издадено съобразно изискванията на ЗАНН и наложената с него санкция е справедливо определена в установените от закона граници, в минималния предвиден размер. С оглед разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ случаят не е маловажен, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба. Съдът намира искането за основателно по чл.63д, ал.4 от ЗАНН, предвид изхода на спора за тази съдебна инстанция, пред която ответникът е бил представляван от юрисконсулт, и определя размера му, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, на 80 лв. за настоящото производство.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №101 от 12.04.2022 г., постановено по АНД №145 по описа на Хасковския районен съд за 2022 година, вместо което
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-2100078 от 2 от 12.01.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Хасково.
ОСЪЖДА „Феро макс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.***, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр.Хасково, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.