РЕШЕНИЕ
№ 12291
гр. София, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110136303 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Л. Н. Л.
против „Софийска вода“ АД. Предявен е иск за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 363,56 лева, представляваща ½
част /равняваща се на наследствения й дял/ от сумата от 727,12 лева - стойност на ВиК
услуги, за които са издадени фактури в периода от м. 03.2012 г. до м. 03.2013 г.,
начислени по партида с абонатен № , разкрита на името на Д М К - наследодател на
ищцата.
Ищцата Л. Л. твърди, че процесната сума е начислена от ответника „Софийска
вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
по партида, водена на името на нейния наследодател Да. Счита, че не дължи
заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника, както и че
нейната наследодателка няма качеството на потребител. Алтернативно, счита, че
ответникът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, поради което не е
налице основание за начисляване на процесната сума. Ответното дружество не спазило
и приложимите ОУ. Оспорва и приложената методика за изчисление на потребено
количество ВиК услуги. Намира освен това, че процесната сума е погасена поради
изтекъл тригодишен давностен срок, тъй като фактурите включвали задължения за
погасен по давност период. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност на
предявения иск поради изтекъл давностен срок. Изрично признава предявения
отрицателен установителен иск поради изтекла погасителна давност, като счита, че
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът да не бъде
1
осъждан за заплащане на разноски, като на свой ред претендира такива. Ответникът не
е изпълнил дадено от съда указание да заяви дали признанието на иска касае
единствено погасяване на задължението по давност, или и другите заявени основания.
Ето защо, следва да се приеме, че признанието се касае единствено до евентуално
заявеното основание – погасяване на дълга поради изтекъл давностен срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че е погасила
задължението.
От приетото удостоверение за наследници на ДК, издадено на 09.03.2011 г. от
Столична община, р-н Искър, се установява, че след смъртта на лицето, същата е
оставила като наследници две деца - ищцата Л. Н. Л. /дъщеря/ и В В Т/син/.
Приети по делото са и покана за доброволно изпълнение на изискуемо задължение
от 27.09.2021 г., адресирана от ответното дружество до наследодателя на ищцата, с
което се претендира като дължима сумата от 13086,32 лева. Прието по делото е и
писмо с изх. номер на ответното дружество от 27.05.2022 г., адресирано до ищцата,
към което е приложена подробна справка за формирани задължения към „Софийска
вода“ АД.
В производството по делото не са ангажирани други доказателства.
Ищецът изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, в това число и качеството на потребител на нейния наследодател и
титуляр на партидата, като в тежест на ответното дружество е да докаже този факт. По
делото обаче не са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното
количество действително са били доставени и потребени от ищцата/нейния
наследодател по силата на възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгл. чл. 5, ал. 1 ЗН, ищцата, в качеството си на наследник на починалото лице,
наследява и неговите задължения, поради което има правен интерес от предявяване на
иска за недължимост на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
2
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че Д К – наследодател на ищцата, на чието име е
открита партида за доставяните канализационни и водоснабдителни услуги в описания
недвижим имот, е собственик на жилището, респ. че в нейна полза е било учредено
вещно право на ползване. Ответникът, който носи тежестта на доказване, не е
ангажирал доказателства, от които да се установява този факт /акт за собственост,
изискан от съответната Служба по вписвания и т.н./.
Същевременно, ответникът не е ангажирал и каквито и да било доказателства в
производството за установяване на оспореното количество на потребени ВиК услуги.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че наследодателят на ищцата има качеството на потребител на ВиК услуги и
следователно не се установява между нея и ответното дружество да е възникнало
облигационно правоотношение за продажба на тези услуги. Не се установява и реално
потребление на фактурираните ВиК услуги.
С оглед на изложеното, ищцата, като правоприемник на Д М К, не се явява
задължено лице за претендираната на договорно основание стойност на доставени ВиК
услуги през посочения период, поради което предявеният от нея установителен иск за
недължимост следва да се уважи. Предвид констатираната липса на облигационна
връзка между страните, както и липсата на доказан факт извършена ли е доставка на
услуги в имота и на каква стойност, то обсъждането на въпроса погасено ли е
вземането по давност, се явява безпредметно.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 50 лева за заплатена
държавна такса.
На осн. чл. осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. С. Й. Д. сумата от 300,00 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата съобразно предвидения
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Представеният списък на разноски включва възнаграждение в размер на 380,00 лева,
но съдът счита, че направеното възражение на ответника за прекомерност, следва да се
присъди минимумът съгласно посочената наредба. Освен това по делото не се
представят доказателства за регистрация на адв. Д. по ЗДДС, за да се претендира
размер, по-голям от предвидения минимален такъв.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че Л. Н. Л., ЕГН:
**********, в качеството й на наследник на Д М К, ЕГН **********, поч. на
04.04.2010 г., не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 363,56
лева, представляваща ½ част /равняваща се на наследствения й дял/ от сумата от 727,12
лева - стойност на ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода от м. 03.2012 г.
до м. 03.2013 г., начислени по партида с абонатен № за имот с адрес на потребление:
гр. София, ж.к. „
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********
да заплати на Л. Н. Л., ЕГН: ********** сумата от 50,00 лева разноски в производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Софийска вода“ АД,
ЕИК: ********* да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
сумата от 300,00 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ищеца в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4