№ 4224
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110208257 по описа за 2022 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "******************, със седалище и адрес на
управление: гр. С***************************** представлявано поотделно от
************************** а по пълномощие в настоящето производство - от а. от
АК-Перник срещу Наказателно постановление №42-0001173 от 09.05.2022 г., издадено
от директора на РД "Автомобилна администрация" – гр. София, с което на дружеството
– жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 97, ал. 1, предл. последно от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 5000 лева (пет хиляди лева), за нарушение на
чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
В обжалваното НП е посочено, че нарушението се изразило в следното: на
21.03.2022 г., около 12.00 часа в административната сграда на РД АА – гр. София, ул.
Витиня №1 след извършена комплексна проверка на основание Заповед с рег.
№991/21.03.2022 г. и известие с рег. *****************г. на транспортната
документация на дружеството превозвач *****************, притежаващо лиценз на
Европейската общност за международни товарни превози №********* /издаден на
01.09.2021 г., валиден до 31.08.2031 г./, в присъствието на упълномощеното лице
*************** е констатирано, че: транспортното предприятие не представя на
служителите на ИА АА за проверка документите, свързани с превозите за собствена
1
сметка на товари, изискани по т.5.3 от гореописаното известие, получено на 02.03.2022
г., а именно документи удостоверяващи превозваните товари принадлежат на фирмата
по чл.18, т.2 Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, за периода от 01.09.2021 г. до
01.02.2022 г. за МПС с рег. ********Р.
Дружеството – жалбоподател "****************** намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и неоснователно.
Единственото възражение на дружеството е, че през посочения в НП период с МПС с
рег. ********Р не е извършван превоз на пътници и товари, с оглед на което се счита,
че не се дължи представяне на документи. Поради гореизложените съображения се
застъпва позиция, че деянието, за което е ангажирана административно –
наказателната отговорност на дружеството е несъставомерно, поради което и се моли
за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, адв. Д. от името на дружеството жалбоподател поддържа
жалбата, въз основа на посочените в нея основания. В последното съдебно заседание,
адв. Д. не се явява, но в депозирана по делото молба моли за отмяна на обжалваното
НП и за присъждане на сторените в хода на производството разноски. Представя
списък на разноските по чл.80 ГПК, фактура и отчет по сметка, открита във Фибанк.
Въззиваемата срана не се представлява и не взема становище по основателността
на жалбата. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в СРС, ведно с
депозираната жалба, АНО прави принципно възражение за прекомерност на
претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава
размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 02.03.2022 г. дружеството "************ получило известие рег.
***************** г. от РД АА – гр. София да представи в 7 – дневен срок, считано от
датата на получаване на известието, превозни документи за периода 01.03.2021 г. –
01.02.2022 г., като при извършване на превози на товари за собствена сметка на
територията на България: Заповеди за образец на основание чл.18, т.4 от Наредба
8/27.06.2008 г. на МТ и документи, удостоверяващи, че превозваните товари
принадлежат на ЕТ или юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза –
чл.18, т.2 от Наредба №8/27.06.2008 г. на МТ – т.3.3. от известието.
Представител на дружеството, съгл. пълномощно /л.20 от делото/ -
*************** представил писмена декларация, в която декларирал, че
автомобилите са в добро техническо състояние, че превозват товари за собствена
сметка и не превозват токсични товари.
На 21.03.2022 г. св. Д. Р. Б. – инспектор в РД "Автомобилна администрация" гр.
София констатирал, че дружеството "************ не е представило изисканите
2
документи по т.3.3. от горепосоченото известие, поради което съставил АУАН
№317999/21.03.2022 г. срещу дружеството за нарушение на чл.91б, , ал.1, т.1 от ЗАвПр.
Предявил съставения акт на упълномощения представител на дружеството, който е
присъствал при съставянето на акта.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е подадено писмено възражени срещу акта със
съображения, идентични на изложените в жалбата.
Възражението е прието за неоснователно и въз основа на съставения АУАН е
издадено обжалваното НП, в което за разлика от описанието на деянието в АУАН е
посочено, че не са представени документите, описани в т.5.3. от известие
***************** г., вместо т.3.3., която е цитирана в акта.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, макар и по съображения
различни от изложените в жалбата.
На първо място следва да се отбележи, че липсва спор между страните по
отношение фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, и
издаденото въз основа на него наказателно постановление и впрочем приета за
установена от съда.
Доколкото не е налице спор между страните относно това точно какви
документни са били изискани и какви документи се поддържа, че не са представени,
съдът намира, че разминаването между АУАН и НП в посочената точка от известието
представлява техническа грешка и в този смисъл не води до неяснота на обвинението.
Такава претенция липсва и от страна на дружеството-жалбоподател.
Както в АУАН, така и в НП обаче е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразило се в непосочване на императивни реквизити, а
именно дата и място на извършване на нарушението, като са посочени само датата и
мястото на констатиране на нарушението.
От писмените и гласни доказателства, събрани в хода на административно –
наказателното производство и съдебното следствие се установява, че дружеството
"************ е получило горепосоченото известие на 02.03.2022 г. и определеният с
него 7-дневен срок е изтекъл на 09.03.2022 г., с оглед на което деянието е било
извършено с бездействие на 10.03.2022 г., но тази дата не е посочена в нито един от
горепосочените процесуални документи, като не е посочена и друга дата на
нарушението, т.е. не е посочена никаква дата на извършване на същото, а само датата
3
на констатирането му. Това винаги е съществено нарушение на процесуалните
правила, водещо до ограничаване на правото на защита и представляващо
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Очевидно, актосъставителят е приел, че до 21.03.2022 г. /датата на установяване
на нарушението и съставяне на АУАН/ дружеството не е предоставило на контролния
орган (РД "Автомобилна администрация" гр. София) изисканите с известието
документи, удостоверяващи, че превозваните за собствена сметка товари с МПС рег.
********Р в периода 01.09.2021 г. – 01.02.2022 г. са собственост на дружеството
"************ , при което пренебрегвайки императивното изискване на чл.42, ал.1, т.3
от ЗАНН е съставил АУАН срещу дружеството.
Този пропуск не е забеляза и отстранен от АНО, който на своя страна и при
допуснато идентично нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е издал
срещу дружеството –жалбоподател обжалваното НП, за нарушение на разпоредбата на
чл.91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
Според съда обаче в случая неправилно е било санкционирано дружеството
"************, като неправилно е приложен и материалния закон, поради следните
съображения:
На първо място административно – наказващият орган не е установил дали
въобще са били извършвани превози за собствена сметка в периода 01.09.2021 г. –
01.02.2022 г. с МПС с рег. ********Р, като не стана ясно и в хода на съдебното
следствие дали са издавани заповеди от ръководителя на предприятието за извършване
на такива превози, доколкото разпитаните свидетели, допуснати при режим на
довеждане на жалбоподателя – ************** твърдят, че не им е известно да са
издавани такива заповеди, а актосъставителят Д. Б. твърди, че такива са били
представени по време на проверката, а същевременно не е представен протокол, от
който да е видно представянето на подобни заповеди и не са представени такива
заповеди като част от административнонаказателната преписка. С оглед на това, съдът
приема, че такива не са били представени в хода на извършената комплексна проверка
на дружеството.
От друга страна, свидетелят по акта – И. С. твърди, че извода за това, че с МПС
с рег. ********Р са извършени превози за собствена сметка бил направен въз основа на
това, че е имало разминаване /увеличаване/ на километрите, преминати от МПС при
сравнение на протоколите за извършен технически преглед, преди и след периода.
Този факт обаче, според съда не е достатъчен за да се направи извод, че при
изминаване на съответните километри, МПС е било натоварено с товар. От страна на
жалбоподателя се оспорва именно този извод, като се твърди, че с МПС с рег.
********Р не са превозвани товари. Налице са обаче противоречия относно този факт и
между показанията на двамата свидетели, допуснати при режим на довеждане на
4
жалбоподателя: св. Ц. Ц. твърди, че въпросното МПС е използвано само за превоз на
материали за производството на грозде в лозовия масив на дружеството, а именно за
превоз на колове, касети, мотики, а св. К. твърди, че основно това МПС е използвано за
превоз на гроздето от лозовия масив до избата на дружеството по време гроздобера
през есента на 2021 г. Доколкото именно последният, в качеството на технически
сътрудник „селско стопанство“ е бил пряко ангажиран с процеса на събиране на
реколтата, а функциите на св. Ц. като ръководител „регионално звено“ са били само
ръководни и контролни, съдът счете, че следва да се довери на показанията именно на
св. К., поради което прие от фактическа страна, че с МПС с рег. ********Р в периода
01.09.2021 г. – 01.02.2022 г. е извършен превоз за собствена сметка на товари
/дефиниция – виж. § 1, т. 4,б.а от ДР на ЗАвПр/, а именно грозде.
Няма доказателства обаче, че за тези превоз са издавани заповеди по чл.18, т.4
от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, както и за това, дали на водача, извършил
превоза е бил предоставен документ за това, че товарът е собственост на или
произведен от юридическото лице, за чиято сметка е превоза.
Разбира се, по време на една крайпътна проверка, ако се установи, че заповед не
е била издадена или дори, че водачът не може да я представи в момента на проверката,
както и ако не представи документ, удостоверяващ, че товарът е собственик на ЮЛ
или произведен от ЮЛ, за чиято сметка е превоза, последният ще понесе
административно – наказателна отговорност, но в случая не може няколко месеца по –
късно след проверявания период тези документи да бъдат търсени от транспортното
дружество, без да са налице доказателства, че въобще такива заповеди са били
издавани и дали товарът изобщо е бил съпровождан от документи, удостоверяващи, че
е собственост или произведен от ЮЛ, за чиято сметка е извършен превозът.
Липсва в българското законодателство задължение за транспортното
предприятие да съхранява за определен срок от време заповедите на ръководителя на
предприятието, за чиято сметка се извършва превоза, както и документите за
собственост на товара, който вече е бил извършен и очевидно представлява собствено
производство и вече е вложен в производство на друг продукт.
В разпоредбата на чл. 91в от Закона за автомобилните превози /която е
приложима в конкретния случай, а не цитираната в АУАН и НП – чл.91б ЗАвПр/ ясно
са очертани документите, които следва да бъдат съхранявани, както и срока за тяхното
съхранение, като документите, удостоверяващи, че превозваните товари принадлежат
на ЮЛ, за чиято сметка се извършва превоза не попадат сред тях. В тази разпоредба
има логика, тъй като не е рационално да се съхраняват всякакви транспортни
документи за години назад, поради което и законодателят ясно е дефинирал кои са
важните документи и разбира се, какъв е оптималният срок за тяхното съхранение.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
5
превози предвижда общо задължение за превозвачите да предоставят на служителите
от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички
документи, свързани с превозите на пътници и товари, но в случая конкретно за
заповедите на ръководителя на предприятието, за чиято сметка се извършва превоза и
за документите, удостоверяващи, че превозваните товари принадлежат на ЮЛ, за чиято
сметка се извършва превоза, законодателят не предвижда срок за тяхното съхранение,
поради което и след приключване на превоза, за превозвача отпада задължението да
съхранява този документ.
Дали плод на лоша законодателна техника или просто това е волята на
законодателя (макар и да се извлича индиректно от Закона за автомобилните превози и
Наредба № Н – 8 от 27.06.2009 г. на Министерството на транспорта), но според съда не
съществува задължение за превозвачите да съхраняват и респ. да представят на ИА
"Автомобилна администрация" заповедите на ръководителя на предприятието, за чиято
сметка се извършва превоза, както и документите, удостоверяващи, че превозваните
товари за собствена сметка през конкретен период принадлежат на ЮЛ, за чиято
сметка се извършва превоза, след като превозът вече е извършен. Безспорно същите
представляват транспортен документ, но българското законодателство предвижда
санкция единствено за водача, който не представи по време на крайпътна проверка
тези документи, като след приключване на конкретния превоз липсва задължение те да
бъдат съхранявани. Респ. ако въобще не е издаван документ по чл.18, т.4 от Наредба
№Н-8/27.06.2008 г. на МТ или товарът не е бил придружен при превоза от документ по
чл.18, т.2 от Наредба №Н-8/27.06.2008 г. на МТ, това може да се установи само по
време на една крайпътна проверка и респ. водачът да си понесе административно –
наказателната отговорност за това нарушение, но доколкото тези документи не попадат
сред изброените изрично в нормата на чл. 91в от Закона за автомобилните превози,
липсва задължение за тяхното съхранение и респ. за представяне на контролните
органи от ИА "Автомобилна администрация", вече след приключване на превоза.
Поради гореизложените аргументи, съдът намира, че деянието, за което е
ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството е
несъставомерно от обективна страна, поради което и Наказателно постановление №42-
0001173 от 09.05.2022 г., издадено от директора на РД "Автомобилна администрация"
– гр. София следва да бъде отменено. Самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно /издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила/, представляват и допуснатите нарушения на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН при издаване на АУАН и НП.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
6
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По настоящето делото дружеството-жалбоподател е представлявано от
упълномощен процесуален представител – а., на който е заплатило по банков път
хонорар в размер на 1044.00 /хиляда/ лв., съобразно приложените по делото договор за
правна защита и съдействие и отчет от банкова сметка.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е директорът на РД“АА“
– гр. София, който е част от структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. С оглед на изложеното ИА „АА“ следва да бъде осъдена да заплати
на дружеството-жалбоподател разноските за адвокатско възнаграждение в размер на
1044.00 лв., тъй като съдът намира направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Съображенията за неоснователност на възражението за прекомерност са
следните: съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по дела с материален интерес от 1000 до 10000 лева,
каквото е настоящето /с интерес 5000 лева/ е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв. или в конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение е 800 лева.
Претендираната сума не надхвърля с повече от 50% посоченото минимално
възнаграждение, поради което липсва основание да се приеме, че е прекомерно.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0001173 от 09.05.2022 г., издадено
от директора на РД "Автомобилна администрация" – гр. София, като
незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", да заплати на
„******************, сумата в размер на 1044.00 /хиляда и четиридесет и четири/
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд - София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8