В.А.П. е внесъл
частна тъжба срещу В.Д.Ч., за това че на 15.10.2019 г. в гр. Пловдив, в телефонен разговор е казал нещо унизително за
честта и достойнството на частния тъжител В.А.П., в негово присъствие, в
качеството му на длъжностно лице – кандидат за кмет на Община Чепеларе, по
повод изпълнение на функцията му като изрекъл думите “… на майка ти ***; боклук; да ти *** майката; майка ти да *** и адвоката; некадърник;
изрод; къв адвокат си, мама ти да ***; изрод; измамник си; каква измама
направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен изрод; такива измамници и
боклуци като тебе; да ти *** майката и боклука; мърльо; ти си мошеник уе; ти си
един боклук“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Производството е протекло по общия ред с разпит на
свидетели, прочитане и приемане на писмени доказателства.
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, за сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди – страдания, срам, уронване на
честта и достойнството, в резултат от деянието, предмет на тъжбата, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 15.10.2019 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума.
В хода на съдебните прения повереникът на частния
тъжител – адв. Д. поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че извършването на
деянието, предмет на тъжбата, е доказано по несъмнен начин от ангажираните по
делото доказателства, като същото е съставомерно от обективна и субективна
страна като нанесена обида по квалифицирания състав. Пледира за постановяване
на осъдителна присъда, като на подсъдимия да бъде наложено наказание „Глоба“ в
максимален размер. Излага аргументи за невъзможност да се приложи разпоредбата
на чл. 78а НК, доколкото подсъдимият Ч. е бил осъден с влязла в сила присъда на
24.01.2019 г. , отново за престъпление обида, като с посочения съдебен акт бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание „Глоба“ по реда на чл. 78а НК. Моли гражданският иск да бъде уважен в цялост
и в полза на доверителя й да бъде присъдена сумата от 2000 лева за
неимуществени вреди. Претендира и присъждане на сторените в производството
разноски.
Частният тъжител поддържа заявеното от
своя повереник. Излага допълнителни съображения, като моли за постановяването
на осъдителна присъда, а така също и за уважаване на предявения граждански иск
в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия – адв. К. излага подробни
аргументи, застъпвайки тезата, че в случая е налице несъставомерност на
инкриминираното деяние, доколкото отправянето на обидни реплики и квалификации
спрямо тъжителя П. е станало след приключване на телефонния разговор между него
и подс. Ч., като обидите от страна на подсъдимия и останалите лица от
компанията му били изречени в отсъствието на тъжителя. Отделно от това, излага
подробни съображения за недоказаност на квалификацията на деянието като такава
по чл. 148, ал. 1, т. 3 НК. По отношение на гражданския иск, поддържа, че
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на извършено
престъпление. Претендира присъждане на разноски.
В правото си на лична защита подсъдимият не се признава
за виновен, поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Д.Ч. е роден на *** г.,
***, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, живущ ***,
ЕГН **********.
С Решение № 42 – 2138 МИ /22.09.2019
г. подсъдимият В.Ч. бил регистриран за кандидат за кмет на ***, изтигнат от ПП
ВМРО – Българско национално движение в изборите за общински съветници и за
кметове на 27.10.2019 г.
С Решение № 40 – 2138 МИ/ 22.09.2019
г. дъщерята на подсъдимия – свид. Р.В.Ч.
била регистрирана за кандидат за кмет на община, издигната от ПП ВМРО –
Българско национално движение в изборите за общински съветници и за кметове на
27.10.2019 г.
С Решение № 55 – 2138 МИ/24.09.2019
г. тъжителят В.А.П., бил регистриран за кандидат за кмет на община, издигнат от
Национален фронт за спасение на България в изборите за общински съветници и за
кметове на 27.10.2019 г.
По повод така издигнатите им
кандидатури подс. Ч., свид. Ч. и тъжителят П. имали ангажимента да се явяват на
организирани събрания и срещи с жителите на населените места в Община Чепеларе
с цел представяне на предизборните си платформи. Регистрираните кандидати за
кметове и общински съветници имали възможността да присъстват и на
представянето на кандидатурите на своите политически опоненти на местно ниво.
Така, на 15.10.2019 г., в 16,30 часа
в читалището на село Малево, община Чепеларе, област Смолян се провело
планирано предизборно събрание, на което представители на Национален фронт за
спасение на България представили кандидатурата за кмет на община Чепеларе на
тъжителя В.П., както и листата за общински съветници на посочената политическа
партия. Тъжителят П. лично присъствал на така организираното събрание, като бил
придружен от жената с която живее във фактическо съжителство – свид. В.Ч.,
както и от кандидатите за общински съветници – Л.Д., свид. Х.М. и И.М..
Същият ден, от 17,30 часа било
насрочено предизборно събрание, организирано от
ПП ВМРО – Българско национално движение с цел представяне кандидатурата
на свид. Р. Ч.. Същата била придружавана от свид. В.Й. – кандидат за общински
съветник от листата на свид. Ч.. Двете свидетелки се настанили на маса в кафе –
заведението пред читалището на селото, където изчакали да приключи събранието
на тъжителя П..
След като приключила срещата на
тъжителя П. с жителите на селото, същият заедно с придружаващите го лица решил
да остане и да присъства на събранието по повод представянето на кандидатурата
на свид. Р. Ч.. В хода на представянето на преизборната платформа на свид. Ч.
се засегнали различни въпроси от политическо и обществено значение, включително
въпросът за задълженията на Община Чепеларе. Тъжителят П. реагирал, като отправил
упреци към свид. Ч., за това тя в качеството си на Председател на общинския
съвет какви мерки е взела, за да не се натрупват такива големи задължения. Така
възникнал разпален диспут, в който тъжителят П. и свид. Ч. спорели по различни
проблеми, включително по въпроса за това чия е отговорността за влошеното финансово
състояние на общината и достойни опоненти ли са двамата.
Така протеклата среща разстроила
свид. Ч.. Същата се почувствала притеснена, унизена от това, че присъстващите
на предизборната й кампания жители на село Малево са станали свидетели на възникналия
между нея и тъжителя П. дебат, поради което след приключване на събранието,
излизайки от читалището, свид. Ч. се обадила разстроена по телефона на баща си
– подс. В.Ч..
В този момент подсъдимият Ч. ***, в
ресторант „Ефир 100“, където празнувал рождения си ден заедно със свои роднини
и приятели, сред които свид. М.И. и свид. Е.К..
В проведения с баща си телефонен
разговор свид. Ч. разплакана му споделила за случилото се на предизборното й събрание
и как това я е разстроило дълбоко. Същата се чувствала унизена, считала, че
събранието й е било саботирано от тъжителя П..
Разбирайки как е преминало
предизборното събрание на дъщеря му, подс. Ч. се ядосал и решил да потърси чрез
общи познати телефонния номер на тъжителя П., за да му потърси сметка за
поведението му на предизборното събрание на дъщеря му в село Малево същия ден. Междувременно
тъжителят П. разбрал чрез свои познати, че подсъдимият издирва телефонния му
номер.
След като успял да се снабди с телефонния
номер на тъжителя, подсъдимият Ч.,***, в ресторант „Ефир 100“, около 20,00 часа
вечерта се обадил на тъжителя П.. Последният по това време се намирал в дома си
в град Пловдив, заедно със своята майка – свид. С.Т., както и със свид. В.Ч. и
13 – годишната му дъщеря.
Между подсъдимият и тъжителят бил
проведен разговор с продължителност от около половин час. Малко след началото
на разговора тъжителят П. включил телефонния си апарат на високоговорител и
поискал от майка си – свид. Т. да му даде нейния телефон, който включил на функция запис. Така
провеждащият се между тъжителя и подсъдимия разговор станал достояние на свид. Т.
и свид. М., като същевременно бил записван на телефонното устройство,
собственост на свид. Т..
По време
на разговора подсъдимият бил афектиран и потърсил сметка на тъжителя П. за това
защо ходи на чужди събрания, защо се е държал така с дъщеря му. Двамата
започнали да спорят, засегнали и политически теми, кой колко гласа ще събере,
включително темата за услугата „Топъл обяд“. В даден момент, емоцията в
разговора ескалирала и подсъдимият Ч. силно изнервен и ядосан започнал да се
заканва с физическа саморазправа на П., заявил, че му забранява да идва в
неговия край, включително започнал да го псува, използвайки множество
нецензурни думи, а именно инкриминираните такива - “… на майка ти ***;
боклук; да ти *** майката; майка ти да ***
и адвоката; некадърник; изрод; къв адвокат си, мама ти да ***; изрод; измамник
си; каква измама направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен изрод; такива
измамници и боклуци като тебе; да ти *** майката и боклука; мърльо; ти си
мошеник уе; ти си един боклук“. По време на разговора на няколко пъти тъжителят П.
приканил подсъдимия да спазват добрия тон и да говорят спокойно, но това не
дало резултат. Засегнат от отправените към него обиди П. преустановил
разговора, като затворил телефона.
Тъй като подсъдимият провеждал разговора докато се
намирал в ресторант „Ефир 100“ в град Пловдив в присъствието на празнуващите с
него рождения му ден, той споделил преди това на същите каква е причината да
търси сметка на П., като след преустановяване на разговора между двамата,
общото негативно отношение в компанията на подсъдимия към П. продължило. Присъстващите
коментирали разговора на подсъдимия с П., включително използвайки обиди и
псувни.
По повод на така проведения телефонен
разговор, тъжителят П. подал жалба срещу подс. Ч. до Районна прокуратура
Пловдив, която била изпратена на Районна прокуратура Смолян. Била образувана
пр. преписка № 1742/2019 г. по описа на РП - Смолян, като с постановление от
25.10.2019г. прокурор при РП - Смолян отказал да образува ДП за престъпление по
чл. 144, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 169б от НК и прекратил преписката. Посоченото
постановление било потвърдено с Постановление от 22.11.2019 г. на Зам. окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура Смолян.
Въпреки всичко, П. продължил с
предизборната си кампания, като реализирал плануваните срещи с избиратели, като
за провеждането на предизборното му събрание в село Забърдо на 18.10.2019 г.,
по негово искане били осигурени двама полицейски служители от РУ Чепеларе.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за недвусмислено установена от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства, включващи показанията на свид. Х.М., свид. С.Т.,
свид. В.Ч., свид. Р. Ч., свид. В.Й., отчасти показанията на свид. М.И. и свид. Е.К.,
отчасти обясненията на подсъдимия, както и приобщените по надлежния ред писмени
доказателства – справка за съдимост, писмо рег. № 373000 – 2552 от 20.08.2020г.
на Началник на РУ Чепеларе; Решение на ОИК Чепеларе № 55 – 2138 МИ от 24.09.2019г.;
Удостоверение от Пловдивски АС; Юбилейна грамота от 22.11.2020 г.; Удостоверение за регистрация на кандидат кмет
на кметство № 3/ 25.09.2019 г. ;
Удостоверение за регистрация на кандидат за кмет на община № 3/
25.09.2019 г.; Удостоверение за регистрация на кандидат кмет на община № 6 /
28.09.2019 г.
Съдът кредитира описаните по - горе писмени
доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна
легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите
разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.
Относно
показанията на първата група свидетели -
Х.Т.М., С.Х. Т. и В.С. М. съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани, доколкото се открояват с необходимата последователност, логичност
и достоверност.
Конкретно
показанията на свид. М. изхождат от лице, което е незаинтересовано. Същите
представляват достоверен източник на сведения относно обстоятелствата, свързани
с проведените на процесната дата предизборни срещи, възникналия дебат между
свид. Ч. и тъжителя П.. Впечатление правят и показанията на свидетеля относно
обстоятелството, че на следващия ден – след предизборните срещи в село Малево,
тъжителят П. отишъл в предизборния щаб на партията му, където бил и свид. М. и
пуснал записания предходния ден телефонен разговор с подсъдимия Ч.. Свид. М.
макар и да не посочва конкретни изрази и думи, чул обиди и крясъци, но тъй като
му било неприятно напуснал стаята, за да не слуша. Чул как П. приканва
подсъдимия да говорят спокойно. Свидетелят дава показания за обстоятелства непосредствено
възприети от него в
качеството му на
очевидец, поради което той пресъздава пред съда свои непосредствени възприятия. По отношение на същите не възниква съмнение за тяхната
достоверност, поради което съдът базира фактическите си изводи и въз основа на
тях.
Що
се отнася до показанията на свид. С.Т. – майка на тъжителя и свид. В.Ч. – във
фактическо съжителство с тъжителя, съдът при анализа на същите отчита, че свидетелките
се намират в близки отношения с тъжителя, поради което показанията им следва да
бъдат анализирани внимателно и в светлината на останалия събран по делото
доказателствен материал. В тази връзка изрично следва да се отбележи, че практиката
е последователна в разбирането си, че обстоятелството, че свидетелите са близки
роднини на страна по делото не води автоматично до тяхното игнориране и
изключване от доказателствената съвкупност. Това е възможно единствено и само
при наличие на съществени противоречия между тях, и опровергаване на
достоверността им от други доказателствени източници.
В тази връзка при оценката на
показанията на горепосочените две свидетелки съдът съобрази, че същите подробно и хронологически последователно
описват
случилите се събития на инкриминираната дата.
Обстоятелствата, за които свид. Т. дава показания са лично възприети от нея в качеството й на очевидец, поради което тя пресъздава пред съда свои непосредствени възприятия. Показанията й се подкрепят и в отделни
свои части от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, включително от показанията на свид. Ч., свид. И. и свид.
К..
Следва да се обърне внимание и на това,
че свид. Т.
пресъздаде пред съда и конкретни обидни реплики, които е възприела от разговора
със подс. Ч. – „да *** твойта майка; ти си
некадърник; изрод;некадърен адвокат“. Свидетелката посочва и част от
заканителните реплики на подсъдимия, отправени към тъжителя, като подчертава,
че „….всяко изречение започваше с
просташките нецензурни думи спрямо майката. Повтаряше всяко едно изречение с
псувня спрямо майката…. Това се повтаряше, тези псувни се повтаряха до края на
телефонния разговор. “ Макар и свидетелката да не пресъздава в пълнота
всички обидни изрази и реплики, показанията на същата са подробни и
последователни. От една страна това е индикация, че обстоятелствата, за които Т. дава показания, трайно са
се отразили и запаметили в съзнанието й, а същевременно тази обстоятелственост създава една допълнителна и
завишена гаранция, че в показанията си свидетелката правдиво и добросъвестно пресъздава осъществилите се в обективната
действителност факти.
По идентични съображения, като
тези изложени досежно показанията на свид. Т., почти изцяло следва да бъдат
кредитирани и показанията на свид. М.. Последната подробно, безпротиворечиво и последователно
свидетелства за обстоятелствата, които
непосредствено е възприела.
Същата посочва, че в проведения между П. и подс. Ч. разговор „… Ч. започна да заплашва В.П., че е крадец, че
е боклук, че прави постоянно прави мошификации. Започна да го псува на майка,
доста псувни „ще ти *** майката“, „***ти и адвоката“….. „на майка ти в ***““.
Съдът приема за безспорно
установено, че двете свидетелки са възприели процесния разговор в пълнота, като
и двете са знаели, че родственикът им разговаря конкретно с подс. Ч..
Обстоятелството, че двете свидетелки не са познавали Ч. лично не е достатъчно,
за да даде основание показанията им да бъдат дискредитирани и изключени от
доказателствената съвкупност, с оглед съмнението били ли са в състояние да
разпознаят гласа на подсъдимия. Така, освен, че двете свидетелки са възприели в
цялост разговора между тъжителя и подсъдимия, темите предмет на същия, от които
са разбрали кое е лицето с което разговаря тъжителя П., то свид. Т. конкретно
посочва и телефонно обаждане от познат на сина й, който го попитал дали може да
предостави телефония му номер на „някой
си Ч.“, като синът й отговорил положително. Половин час след това „…въпросният Ч. се обади на В. и започнаха
разговор“.
Основания за дискредитиране и
изключване от доказателствената съвкупност на показанията на двете свидетелки
не са налице и досежно констатираните противоречия между тях отнасящи се до
това коя къде точно е седяла по време на процесния телефонен разговор,
доколкото посоченото обстоятелства се явява несъществено, а и съдът кредитира
показанията на свид. М., която посочва, че двете стаи в жилището са били на
разстояние метър и половина най – много два, като вратите са били отворени. Ето
защо съдът приема, че двете свидетелки са имали обективната възможност и лично
са възприели съдържанието на телефонния разговор между тъжителя П. и подсъдимия
Ч., знаейки с кого точно разговаря тъжителят П..
Съдът не кредитира показанията на
свид. М., единствено в частта в която същата посочва, че е не е била разпитвана
в полицейското управление в РУ Чепеларе, доколкото показанията на свидетелката
в тази им част се опровергават от приложените в пр. пр. № 1742/2019 г. по описа
но РП – Смолян материали.
Относно показанията на свид. Р. Ч.,
съдът при съблюдаване на гореизложените принципни съображения за необходимостта
същите да бъдат анализирани внимателно в светлината на останалия доказателствен
материал, доколкото изхождат от лице роднина на подсъдимия, намира, че същите
следва да бъдат кредитирани в цялост. Свидетелката, макар и емоционално
повлияна от спомена за част от процесните събития, а именно проведената в село
Малево предизборна среща и възникналия разпален диспут между нея и тъжителя П.
дава подробни показания за обстоятелствата, които лично е възприела, като показанията
й не се опровергават от останалите доказателствени източници. Свидетелката
споделя за това, че е била много разстроена след срещата, поради което е
потърсила баща си и му е споделила като на родител случилото се.
Като достоверни, последовотелни и
безпротиворечиви следва да се третират и показанията на свид. Й. като съдът не намира основание за наличие
на съмнение в добросъвестността на свидетелката. Същата безпротиворечиво и категорично свидетелства за начина по който
е протекла предизборната кампания на свид. Ч. в село Малево, възникналия диспут
между нея и тъжителя П. и обстоятелството, че същата е била много разстроена
след това.
За формирането на фактическите си
изводи, съдът кредитира в по- голямата им част показанията на свид. М.И. – зет
на подсъдимия.
Конкретно - съдът не кредитира
показанията на свидетеля И. в частта с която същият посочва, че по време на
разговора между П. и Ч., последният не е използвал нецензурен език, а по –
скоро е обвинил тъжителя П., че и той не е цвете за мирисане, както и относно
продължителността на разговора, като свидетелят посочва, че същият е бил около
3 или 5 мин. Съдът намира, че „невъзможността“ на свидетеля да каже, да
перифразира точните думи с които подсъдимият е казал на тъжителя П., че не е
цвете за мирисане се дължи единствено и
само на стремежа на свидетеля да обслужи защитната теза на подсъдимия Ч., още
повече, че самият свидетел посочва, че той е слушал този разговор, че в
заведението е било шумно и не всеки е можел да чуе разговора, но той го е чул
/л. 50 - гръб/. Отделно от това, от вниманието на съда е невъзможно да убегне и
обстоятелството, че те се намират в съществено противоречие дори с обясненията
на подсъдимия Ч., които съдът ще коментира подробно по – нататък в мотивите си.
Конкретно в обясненията си подсъдимият посочва, че разговорът продължил 5 – 6
минути, като по време на същия двамата с П. са се обиждали, карали се, че
храната не е хубава /л. 75 - гръб/.
В останалите им части съдът
кредитира показанията на свид. И., като базира фактическите си изводи въз
основа на тях.
Относно показанията на свид. Е.К.,
съдът, по идентични съображения като гореизложените не кредитира същите в
частта в която свидетелят посочва, че не си спомня подс. Ч. да е използвал
нецензурни думи както и, че продължителността на разговора била кратка – около една
минута. Последното освен, че се явява в противоречие с обясненията на
подсъдимия, то се явява в противоречие с показанията на свид. И..
В останалата им част показанията
на свидетеля се явяват съответни на останалите доказателствени единици и съдът
базира фактическите си изводи въз основа на тях.
По отношение
правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да се има
предвид, трайно установеното в съдебна практика
положение, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа -
като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство,
чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с
целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира
или не.
С оглед изложените принципни постановки настоящият състав намира, че
обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани в частта, в
която отрича изричането на инкриминираните фрази да е станало след
приключване на процесния телефонен разговор и че същият е продължил само
5 – 6 минути, доколкото същите се опровергават не само от последователните
и безпротиворечиви показания на свидетелите Т. и М., но и са житейски и логично
неиздържани. Съдът третира обясненията на подсъдимия в посочените части, като
израз на защитната му позиция. Този извод на съда се подкрепя не само от
анализа на останалите доказателствени източници по делото, но и от подробния и
задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия. Самият подсъдим в обясненията
си признава, че е провел процесния телефонен разговор с тъжителя П., не отрича,
че по време на същия е имало конфликт между тях, както и обиди. Впечатление
прави, че подсъдимият признава изричането на всички инкриминирани изрази
като заявява, че е „ говорил тези думи“,
посочвайки обаче, че това не било умишлено и той не искал П. да го чуе /л.
75/. В тази връзка подс. Ч. развива защитната теза, че освен него и цялата
компания с която е бил в ресторанта в гр. Пловдив е говорела „нехубави думи“ за П., но това било
след като приключил разговора с П. и оставил телефона си на масата. На
няколко пъти акцентира, че ако е знаел, че го записват е нямало да си позволи
да говори по този начин.
Обясненията на
подсъдимия в коментираните им части изцяло се опровергават от категоричните и
последователи показания на свид. М. и Т.. Както вече беше посочено и двете
свидетелки по безпротиворечив начин възпроизвеждат преките си възприятия от
проведения телефонен разговор между тъжителя и подс. Ч., както и посочват
неговата продължителност. От показанията им се установява, че обидните думи и
изрази са изговорени по време на телефонен разговор – активна комуникация между
двамата – подс. Ч. и тъжителят П.. Никъде в показанията си свидетелките не се
явяват разколебани във възприятията си, че обидните изрази са били отправени по
време на разговор, още повече, че двете споделят и за заканите за физическа
саморазправа отправени от подс. Ч. към П., като нито една от двете не споделя
да е чула и други гласове освен този на подсъдимия Ч.. За отправянето на
инкриминираните думи и изрази присъствено, в „условията“ на проведен телефонен
разговор спомагат и показанията на свид. М., който посочва, че е слушал
разговора само в началото като чул обиди и крясъци, както и това, че П.
приканил подс. Ч. да не говорят с нерви, да говорят спокойно.
Отделно от това развитата от подсъдимия и процесуалния му
представител защитна версия се явява и изцяло житейски и логически неиздържана.
Така, самият подсъдим в обясненията си подробно посочва по какъв повод е
потърсил П., какви теми са засегнали, включително за това кой колко гласа ще
събере, обвинения за изборни манипулации, обвинения за качеството на храната по
програмата „Топъл обяд“. В тази връзка е невъзможно от вниманието на съда да
убегне обстоятелството, че „обема“ на засегнатите теми и естеството на същите
няма как да се „изчерпят“ в разговор с продължителност от около 5 – 6 мин., още
повече, че в случая подсъдимият е бил афектиран и засегнат като баща заради
случилото се с дъщеря му и е бил мотивиран да потърси сметка на П. за
поведението му по – рано през деня на предизборното събрание на дъщеря му в
село Малево.
В аспект на всичко гореизложено, вътрешно противоречиво,
нелогично и неиздържано е твърдението на подсъдимия, че по време на разговора не
и имало „такова нещо като боклук, майка
ти да ***“.
Съдът приема, че след преустановяване на разговора, подс.
Ч. и присъствалите на рождения му ден, повлияни от общото негативно отношение
към тъжителя П. са коментирали споделеното от свид. Ч. и разговора между П. и подс.Ч.,
включително използвайки обидни изрази и думи. Това обстоятелство не се отрича
нито от подсъдимия, нито от свид. М.И.. Последният заявява, че е имало „…ругатни по адрес на В.П.. ;…. чуваха се псувни, но такова беше и
настроението на компанията, изцяло негативно по отношение на П.…“. В тази
насока са и показанията на свид. К., който споделя, че емоцията на разговора
между присъстващите е била „леко
превъзбудена“. Посоченото обаче, се явява логично продължение на ескалиралата
емоция по време на телефонния разговор между подс. Ч. и тъжителя П., изразила
се в даден момент и чрез изричането на инкриминираните изрази. Или иначе казано
- обстоятелството, че е имало „неприсъствено“ изричане на обидни изрази и думи
от страна на подс. Ч. по отношение на тъжителя П. се явява логично продължение
на „присъствено“ изречените обидни думи от страна на подс. Ч. спрямо тъжителя П.
в проведения непосредствено преди това между тях телефонен разговор. Посоченото
изцяло кореспондира на логичното развитие на ситуацията, още повече, като се
отчете обстоятелството, че подс. Ч. е бил афектиран, изнервен и дълбоко
емоционално повлиян от споделеното от дъщеря му свид. Ч..
В останалите им относими към предмета на делото части,
доколкото не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал,
съдът цени обясненията на подсъдимия
като годно доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи.
Други противоречия в събрания доказателствен материал,
освен по отношение на гореразгледаните обстоятелства, не се наблюдават.
Събраните доказателства установяват в останалата си част приетата за установена
от съда фактическа обстановка по един безпротиворечив и взаимодопълващ се
начин, поради което и се кредитират от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед установеното по делото
от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по несъмнен начин, че от
правна страна на 15.10.2019 г. в гр.
Пловдив, в телефонен разговор подс. Ч. е казал нещо унизително за честта и
достойнството на частния тъжител В.А.П., в негово присъствие, като изрекъл
думите “… на майка ти ***; боклук; да ти ***
майката; майка ти да *** и адвоката;
некадърник; изрод; къв адвокат си, мама ти да ***; изрод; измамник си; каква
измама направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен изрод; такива измамници
и боклуци като тебе; да ти *** майката и боклука; мърльо; ти си мошеник уе; ти
си един боклук“.
Досежно посочените по-горе фрази
са налице всички съставомерни белези на престъпния състав на чл. 146, ал.1 НК.
Съгласно трайно утвърденото
разбиране както в теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Негативната оценка, която се
дава на адресата следва да е своя собствена на дееца.
Преценката дали епитети,
квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на
общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи
критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на
техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че
поведението на извършителя или употребените от него изрази, словосъчетания,
епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение и нормално
човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално
унизително значение, или обидната им насоченост се извежда от контекста, в
който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето, към което се
отправя обидата, са без значение за наказателноправната оценка относно
характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от
живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него,
поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било
професионално езиково тълкуване или оценка.
Така - Решение № 40/ 11 април 2018 година,
първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
За да е съставомерна обидата същата следва
да е била възприета от адресата й. Съгласно трайната съдебна практика,
изискването „обидата да е нанесена в присъствието“ на адресата, следва да се
разбира като изискване тя да е произнесена
по време и по начин, позволяващ същият да има обективна възможност да я възприеме,
като деецът цели именно това. Така - Решение
№ 232/ 11 януари 2017 година, първо наказателно отделение, дело №
851/2016 година, Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
В противовес на „присъствената
обида“ е т.нар задочна обида. При нея обидните изрази са произнесени при липса
на обективна възможност на пострадалото лице да ги възприеме. За този вид
деяние съдебната практика е категорична, че е несъставомерна. Така Решение №
296 от 21.07.2014 г. по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд.
Пострадал от престъплението може
да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за
лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или
действия.
От субективна страна деецът
следва да съзнава негативната обществена оценка, с която са натоварени използваните епитети, квалификации,
сравнения, жестове; да съзнава, че те ще бъдат възприети от адресата, както и
че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели
това.
В конкретния случай се
установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на
престъплението обида са налице.
От една страна всички
инкриминирани изрази „… на майка ти ***; боклук; да ти *** майката; майка ти да *** и адвоката; некадърник;
изрод; къв адвокат си, мама ти да ***; изрод; измамник си; каква измама
направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен изрод; такива измамници и
боклуци като тебе; да ти *** майката и боклука; мърльо; ти си мошеник уе; ти си
един боклук“, безспорно са унизителни за честта и достойнството на техния адресат,
съгласно общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение.
Тези инкриминирани изрази са
изречени по време на телефонен разговор воден между подсъдимия и тъжителя, като
непосредственото им възприемане от страна на тъжителя удовлетворява изискването
обидата да е „присъствена“, поради което възраженията на защитата за
несъставомерност на процесното деяние не могат да бъдат споделени. Подробни
съображения в тази насока бяха изложени при анализа на формираната по делото
доказателствена съвкупност.
По делото не са изложени твърдения, не са и представени
доказателства за отклонение в нормалното психическо развитие на тъжителя,
поради което и с оглед неговата възраст, житейски и професионален опит следва
да се приеме, че същият е годен адресат на престъплението обида. Същият е имал
формирани представи за личната си чест и достойнство, реално е възприел отправените
обидни изрази, като честта и достойнството му реално са засегнати от изреченото
от подсъдимия.
По делото също така не са
изложени твърдения, не са и представени доказателства подсъдимият да не е
съзнавал съдържанието и характера на инкриминираните думи. В същото време с изричането
им в процесния телефонен разговор , подсъдимият е манифестирал непосредствената
си цел те да достигнат и да бъдат възприети от тъжителя и по този начин да
засегнат неговата лична чест и достойнство.
Тоест налице са условията
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
основания състав на обидата по чл. 146, ал.1 НК, досежно изразите „“… на майка ти ***;
боклук; да ти *** майката; майка ти да ***
и адвоката; некадърник; изрод; къв адвокат си, мама ти да ***; изрод; измамник
си; каква измама направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен изрод; такива
измамници и боклуци като тебе; да ти *** майката и боклука; мърльо; ти си
мошеник уе; ти си един боклук“.
Произнасяйки тези думи, обаче
подсъдимият не е осъществил квалифицираният състав на обидата по смисъла на чл. 148, ал.1, т. 3 НК.
Престъплението
е извършено „по повод изпълнение на службата или функцията”, когато
пострадалото лице не е изпълнявало служебно задължение, но има пряка връзка
между деянието и неговата служебна дейност или обществена функция. Същевременно
задължителен елемент на престъплението е деецът да съзнава качеството на
пострадалия. Иначе няма да има умисъл за извършване на престъпление, съгласно
чл.148 ал.1 т.3 от НК. На следващо място в чл.93 т.1 от НК е дадено легално
определение н понятието длъжностно лице, като то е разпределено в три категории
– служител в държавно учреждение, лице, което извършва ръководна работа или
такава, свързана с пазене на чуждо имущество.
По мнение на настоящата съдебна
инстанция подс. Ч. е изрекъл инкриминираните обидни изрази и думи към П.,
обръщайки се към последния в лично качество, а не в качеството му на длъжностно
лице - кандидат за кмет на община
Чепеларе по повод изпълнение на функцията му. Действително поводът за
проведения между двамата телефонен разговор е свързан с възникналата дискусия
между П. и свид. Ч. на нейното предизборно събрание. Последната, чувствайки се
унизена и обидена от това, че е била упрекната публично от тъжителя за
влошеното финансово състояние на общината и за това, че не е достоен кандидат
за кмет се обадила на баща си – подс. Ч.. Споделеното от нея повлияло сериозно
на настроението му, афектиран той намерил телефонния номер на П. и му потърсил
сметка в лично качество. За настоящата съдебна инстанция не възниква съмнение,
че подсъдимият е бил мотивиран и е провел разговора воден от бащиното си чувство
за дълг да защити и предпази дъщеря си, която се е почувствала злепоставена
пред присъстващите на събранието й. Самият подсъдим на няколко пъти в
обясненията си акцентира, че е потърсил П., търсейки сметка от него в лично
качество, като присъстващ на предизборното събрание на дъщеря му, а не в
качеството му на кандидат за кмет. В обстоятелствената част на тъжбата, тъжителят
посочва, цитирайки инкриминираните изрази, че подсъдимият се е обърнал към него
казвайки, че говори от негово име като баща.
Всичко това, а и предвид
показанията на свидетелите, които пресъздават „атмосферата“ на процесния
разговор дава основание на съда да счита, че в случая не е осъществен квалифицирания състав на
обидата по чл. чл. 148, ал.1, т. 3 НК, поради което подсъдимият следва да бъде
оправдан за това обидата да е била
отправена спрямо частния тъжител в качеството му на длъжностно лице - кандидат
за кмет на Община Чепеларе, по повод изпълнение на функцията му.
ПО ВИДА НА ОТГОВОРНОСТТА
Видно от
справката за съдимост на подс. В.Ч., същият по НЧХД 164/2017 г., с Присъда № 9/
24.07.2018 г., по описа на Районен съд
Чепеларе, в сила от 24.01.2019 г., изменена с Решение № 32/
24.01.2019 г. по ВНЧХД № 47/2018 г. по описа на ОС – Смолян е признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл. 148, ал.1 , т. 1,3 и 4 вр. чл.
146, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е бил освободен от
наказателна отговорност като му е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500,00 лева.
Посоченото
обуславя извод за невъзможност по отношение на подсъдимия отново да бъде
приложен института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, доколкото е налице пречка за това предвид
разпоредбата на чл. 78а, б. „б“ НК .
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че на подсъдимия следва да
се наложи наказание „Глоба“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин лева/.
При определяне размера на
наказанието, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, а именно обществените отношения осигуряващи личната чест и
достойнство на гражданите. Съобразена беше и степента на засягане на
обществените отношения, намираща проявление в големия брой на използваните
обидни изрази, тяхното „разнообразие“, включително и неколкократно
отправените псувни, касаещи майката на тъжителя, което определено внася
допълнителна укоримост в постъпката и обуславя високия интензитет на тяхната
обществена неприемливост.
Настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се съобразява
не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест.
/Решение
№146/05.02.2020 по дело №653/2019, Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на
ВКС/.
В
аспект на горното при определяне размера на наказанието, съдът допълнително
отчете обстановката при която е извършено деянието, както и констатираните
данни за трайно установени престъпни нагласи у подсъдимия срещу обществените
отношения, свързани с честта
и достойнство на личността. В тази
връзка впечатление прави и установената липса на превъзпитателно
въздействие на упражнената до този момент наказателна
репресия върху подсъдимия, доколкото същия само девет месеца след като е
бил признат за виновен за престъпление по чл. 148, ал.1, т. 1,3 и 4 вр. чл. 146, ал. 1 НК е
извършил деянието предмет на разглеждане в настоящото производство.
Налагането на наказание, което е по – близо до
максимума на предвиденото в закона се обуславя и от данните за личността на
подсъдимия. Установено беше по делото, че същият е обществена и политическа
фигура, не само на територията на Община
Чепеларе. Обстоятелството, че подс. Ч. изпълнява длъжността *** за шести
пореден мандат означава, че същият се ползва с обществено доверие на
населението и е абсолютно неприемливо и в по – голяма степен укоримо
поведението му с оглед заеманата от него длъжност. Последното е следвало да го
мотивира да се въздържа от извършване на процесното деяние, като факта, че е
реагирал воден от емоциите си на родител не може да го оправдае нито да се
третира на плоскостта на чл. 55 НК.
В тази връзка и макар съдът да отчете като
смекчаващо вината обстоятелство трудовата и семейна ангажираност на подсъдимия,
обстоятелството, че е действал мотивиран от чувството си за бащин дълг, както и
че е бил допълнително притеснен от здравословното състояние на баща си, намира,
че нормата на чл. 55 НК е изцяло неприложима
в настоящия случай. По делото не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, които
да са от естество да обусловят извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито много на брой, нито са изключителни по своя характер,
което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че по делото е констатирано и
наличието на значителни по брой отегчаващи вината обстоятелства.
Поради гореизложеното съдът
намира, че така определеният размер на наказанието в максимална степен
кореспондира на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Този
размер ще съдейства за постигане целите,
както на генералната, така и на специалната превенция.
Поради тези съображения, а и с
оглед спазването на изискването за пропорционално засягане правата на
подсъдимия, съдът намира, че не се явява наложително налагането на наказанието
„обществено порицание“, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл.
146, ал. 1, изр. 2 НК. Налагането и на това наказание, наред с наказанието
„глоба“, което в процесния случай е по – близо до максимално предвидения в
закона размер, по мнение на настоящия съдебен състав би се явило прекомерно и
ще доведе до непропорционално засягане правата на подсъдимия.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съгласно трайната съдебна практика
основание за гражданския иск в наказателния процес е деянието предмет на
обвинението. Така ППВС 9/61 г., ППВС 1/1955г.
Пак според трайната съдебна
практика, за да бъде уважен гражданския иск в наказателния процес следва да се
установят следните елементи на фактическия състав: 1.) деяние; 2) противоправност;
3) вреда; 4)причинна връзка 5) вина, като следва да е налице идентичност на деянието
предмет на обвинението и на гражданския иск.
В конкретния случай се установи,
че в резултат на противоправните и виновни действия на подсъдимия Ч., тъжителят
е претърпял неимуществени вреди, поради което и на същия следва да се присъди
обезщетение.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г. размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение, допълнителното
влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска и наказателна
колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление включва:
вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху личния,
семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, прогнозите за бъдещо развитие на увреждането,
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Настоящият състав като съобрази гореизложените
задължителни указания намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза
на 1000 лева, до който размер гражданския иск следва да бъде уважен, а до пълно
предявения размер от 2000 лева да бъде отхвърлен.
За да достигне до тези изводи
съдът съобрази по-конкретно:
- естеството на увредените блага, а
именно личната чест и достойнство на тъжителя, който освен всичко останало се
ползва с добро име в професионалните и обществени среди;
- интензитета на засягане
на правно-защитеното благо, който се разкрива от характера, броя и степента на
обществена неприемливост на конкретно използваните инкриминирани фрази, за
които подсъдимият е признат за виновен, а именно “… на майка ти ***; боклук; да ти
*** майката; майка ти да *** и адвоката;
некадърник; изрод; къв адвокат си, мама ти да ***; изрод; измамник си; каква
измама направи; боклук си; пълен боклук си; ти си пълен изрод; такива измамници
и боклуци като тебе; да ти *** майката и боклука; мърльо; ти си мошеник уе; ти
си един боклук“.
- продължителността и
интензитета на преживените,
психически и емоционални страдания. Установи се, че след процесния телефонен
разговор тъжителят се е чувствал дълбоко унизен и притеснен. След разговора
почти цяла нощ не спал, разговарял със свид. М. за случилото се. Притеснявал
се, че свидетели на разговора станали неговата майка и дъщеря и за това как
същия ще се отрази на тяхната психика, като напрежение имало до края на изборния
процес.
- гласността, която
обидните изрази са придобили. Установи се, че освен на тъжителя инкриминираните
изрази са станали достояние и на разпитаните по делото свидетели.
- личността на пострадалото
лице - касае се за мъж в зряла възраст, юрист, ползващ се с добро име в
професионалните среди, обществена и политическа фигура в Община Чепеларе.
- личността на дееца –
Както вече беше посочено, в случая се касае за личност, която представлява обществена
и политическа фигура не само на територията на Община Чепеларе, трудово
ангажиран, изпълняващ длъжността *** за шести пореден мандат. Съобразени бяха и
данните от съдебното му минало, както и процесуалното му поведение по време на
целия съдебен процес.
Настоящият състав намира, че
определеният размер на обезщетението в най-пълна степен кореспондира с
обществения критерий за справедливост. От една страна пострадалият бива обезщетен
за обективно нанесените му неимуществени вреди под формата на изживените негативни
психически и емоционални усещания.
Като законна последица от
уважаване на гражданския иск гражданския ищец има право на законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на дължимата сума, поради което и съдът присъди и
законната лихва, считано от датата на деянието – 15.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на частния тъжител П. сумата от 800 лева, представляваща, доказан
размер на направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 50,00 лева - държавна
такса върху уважената част на гражданския иск.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е
неприложимо правилото на чл. 189, ал.4 НПК въпреки, че деецът е оправдан по
повдигнатото с тъжбата обвинение с правна квалификация чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК.
Според трайната съдебна практика нормата на чл. 189, ал.4 НПК намира
приложение в хипотеза при която са повдигнати обвинения за няколко
самостоятелни престъпления и ако деецът е оправдан изцяло за някое от
деянията, за които му е повдигнато
обвинение.
Извън приложното поле на тази норма са случаите на прилагане на закон за
същото, еднакво, или по-леко наказуемо престъпление /при които формално има оправдателен диспозитив за първоначално
повдигнатото обвинение/, както и случаите на оправдаване за част от
предмета на престъплението, извършено с едно деяние.
За това, че правилото на чл. 189, ал. 4 НПК е неприложимо при
преквалификация по по-леко наказуем състав на престъпление и оправдаване по
първоначалното по-тежко обвинение е и практиката на ВКС, обективирана в редица
решения включително Решение № 93 от
22.04.2016 г. по н. д. № 346 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 209 от 18.11.2016 г. по н. д. № 864 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 228 от 14.12.2016 г. по н. д. №
722 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Така, както вече се посочи, тъжителят е представил доказателства за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева – пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 07.08.2020
г., като предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК на тъжителят
следва да се присъдят изцяло така претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Пловдив в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск. При определяне размера на
конкретно дължимата държавна такса съдът съобрази правилата на чл. 2 от ТАРИФА
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), съгласно който за граждански иск по наказателно дело се събира
такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
......................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС