№ 33116
гр. София, 19.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110163699 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от „А.К.П.З.” ЕООД срещу Р. В. В..
Претендира се осъждане на длъжника да заплати сумите както следва: 750 лева – главница
по Договор за паричен заем № 3915092 от 31.08.2020 г. сключен между длъжника и
„И.А.М.” АД, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 08.11.2021 г. до
изплащането на вземането, 50 лева - договорна лихва за периода от 10.09.2020 г. до
24.12.2020 г., 288 лева – възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) по Договор
за предоставяне на поръчителство от 31.08.2020, 60 лева - разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземане и 70,99 лева – мораторна върху непогасената главница по договора за
кредит за периода от 11.09.2020 г. до 22.10.2021 г. и съответните разноски.
Съдът, като взе предвид данните по делото и въз основа императивните разпоредби на
закона, намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).
Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се основа на клауза, която е
нищожна поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД) – налице е заобикаляне на
чл. 33 ЗПК.
Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, представлява заобикаляне
на ограниченията на императивната норма на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК и води до оскъпяване на
1
кредита. Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този
смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на
поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира
като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като
възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. От друга страна,
претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е предвидено в договора. По тази причина
това възнаграждение не може да бъде претендирано от кредитора /чл. 10, ал. 2 от ЗПК/. С
оглед изложеното претенцията възнаграждението по договора за поръчителство е
неоснователна.
Настоящият съдебен състав счита, че и задължението за заплащане на такси и разходи за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения не се дължи, доколкото в заявлението не
са наведени твърдения за извършване на конкретни действия по извънсъдебно събиране на
вземанията, а дължимостта на тези разходи се извежда единствено от факта на забавата на
длъжника. Ето защо по същността си те представляват неустойка и начисляването им
противоречи на чл. 33 от ЗПК. От друга страна, тези разходи следва да се квалифицират като
такси във връзка с управлението на кредита и като такива не могат да бъдат събирани от
длъжника по аргумент от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
От изложеното следва извод, че заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение
за сумата от 288 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство) по Договор за предоставяне на поръчителство от 31.08.2020 г. и за 60 лева -
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземане, е в противоречие със закона, поради
което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ГПК, заявлението за издаване на заповед
за тези вземания следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 83129 от 08.11.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от „А.К.П.З.” ЕООД срещу Р. В. В. за сумата от 288 лева, представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) по Договор за предоставяне на
поръчителство от 31.08.2020 г. и за 60 лева -разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземане.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2