№ 132
гр. Велико Търново, 04.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в
съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А.и в присъствието на прокурор от Великотърновска окръжна прокуратура Весела
Кърчева, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 249 по описа за 2023
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове
при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано
е по жалба на Община Велико Търново срещу Решение РД-02-36-340 от 23.03.2023г.
на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и
Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в
растеж“ (ОПРР) 2014 – 2020г. за определяне на финансова корекция във връзка с
приключване на сигнал за нередност с рег. П№ 1655.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението. Намира актът за необоснован и
издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Счита, че не са допуснати
сочените в обжалваното решение нарушения
и нередности. Цитира
практика на ВАС, третираща сходни фактически и правни положения, отричаща
тезата на ответника за нарушаване на принципите на конкуренция, разписани в
ЗОП. В писмена защита поддържа всички оплаквания чрез процесуалния си
представителя си Г.М.. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът - Ръководител
на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР)
2014 – 2020г.,
чрез процесуалния си представител ***Л.Л., в молба вх. № 2103/27.04.2023.
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски.
Представителят на ВТОП
дава становище за неоснователност
на жалбата. Счита решението на УО за правилно и законосъобразно, поради което
предлага да се остави в сила.
Административен съд
Велико Търново след като обсъди доводите на страните и прецени представените по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № РД 24-65/29.04.2020 г. на кмета на
Община Велико Търново е открита процедура по договаряне без предварително
обявление по ЗОП с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на Инженеринг -
проектиране, строителство и авторски надзор по проект „Интегриран градски
транспорт на град Велико Търново", по обособени позиции: Обособена позиция
№5: Инженеринг на обект „Изграждане на буферен паркинг „Френхисар". В
мотивите за избора на процедура Възложителят е посочил следното: „При
провеждането на открита процедура със същия предмет е подадена една оферта,
която се явява неподходяща и участника е отстранен, като обособената позиция от
процедура 00073-2019-0069 е била прекратена. Така попадаме в хипотезата на чл.
79, ал. 1, т. 1 от ЗОП, която дава възможност в този случай да се проведе
процедура на договаряне без предварително обявление. В настоящата процедура са
поставени същите предварителни условия, каквито са били в откритата
процедура."
Покани са изпратени до следните лица: 1. ПЪТНИ
СТРОЕЖИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО АД, с ЕИК: *********, град Велико Търново; 2. ДЖАМБО
33 ЕООД, с ЕИК: *********, град Велико ; 3. СТРОЙКО ООД, с ЕИК: *********, град
Трявна.
Видно от Протокол №1/02.06.2020 г. от работата на
комисията, в процедурата са подадени само две оферти. В офертата на ДЖАМБО 33
ЕООД комисията е установила несъответствие в представената от участника
информация в ЕЕДОП спрямо изискванията за технически и професионални
способности. В предоставения от комисията срок за отстраняване на нередовности
участникът ДЖАМБО 33 ЕООД не е представил допълнителни документи. Поради тази
причина, на основание чл. 107, т. 1 от ЗОП, с Решение № РД 24-96/15.07.2020 г.
участникът ДЖАМБО 33 ЕООД е отстранен от процедурата и за изпълнител е
определен ПЪТНИ СТРОЕЖИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО АД, с ЕИК: *********. С избрания
изпълнител е сключен Договор № BG16RFOP001- 1.009-0005-С01-S-06/31.07.2020 г. на стойност 878 900 лв. без ДДС.
В резултат от проведената процедура е сключен
договор № BG16RFOPOOI-1.009- 0005-С01-S-06/31.07.2020г. с изпълнител ПЪТНИ СТРОЕЖИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО АД, ЕИК
*********, с предмет: „Инженеринг проектиране, строителство и авторски надзор
по проект „Интегриран градски транспорт на град Велико Търново", по
обособени позиции: Обособена позиция №5: Инженеринг на обект „Изграждане на
буферен паркинг „Френхисар" на стойност 878 900 лв. без ДДС.
По ДПБФП с № BG16RFOPOO1-1.009-0005 „Интегриран градски транспорт на град Велико Търново",
с бенефициент община Велико Търново, е подадено уведомление за съмнение за
нередност и е регистриран сигнал за нередност № 1655 във връзка с твърдения за
извършени нарушения при процедура за възлагане на обществена поръчка, с
предмет: „Избор на изпълнител за
изпълнение на Инженеринг проектиране, строителство и авторски надзор по проект
„Интегриран градски транспорт на град Велико Търново", по обособени
позиции: Обособена позиция №5: Инженеринг на обект „Изграждане на буферен
паркинг „Френхисар", по която позиция е сключен Договор № BG16RFOPOO1-1.009-0005-С01-S-06/31.07.2020г. с изпълнител ПЪТНИ СТРОЕЖИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО АД на стойност
878 900 лв. без ДДС.
Регистрираният сигнал за нередност е разгледан от
УО на ОПРР по реда, установен в Наредбата за определяне на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните
показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ
във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени
поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове,
Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата
програма "Солидарност и управление на миграционните потоци", приета с
Постановление № 57 на Министерски съвет от 2017 г.
Бенефициентът е уведомен с писмо изх. №
99-00-6-67/17.02.2023 г. относно сигнала за нередност № 1655, първоначалното
становище на УО на ОПРР и предприетите мерки, както и за правото му да
представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира
искане да не се налага финансова корекция.
От страна на бенефициентът е представено възражение
с вх. № 99-00-6-67-[1] 07.03.2023 г. в МРРБ, в което са изложени доводи за
липса на нарушения.
Сигналът за нередност е приключен от УО на ОПРР
като са установени допуснати нарушения от страна на възложителя/бенефициента,
респективно нередност.
Нарушенията са: незаконосъобразен
критерий за подбор - годност за упражняване на професионалната дейност; Незаконосъобразен критерий за подбор
- технически и професионални възможности; Незаконосъобразна
Методика за оценка. Установените
нарушения са по чл. 59, ал. 6 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал.
2 от ЗОП, във връзка с чл. 3, ал. 3 от ЗКС за нарушението, описано в Раздел I
Фактическа обстановка, т. 1.1. - незаконосъобразен критерий за подбор; чл. 2,
ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП - за нарушението,
описано в Раздел I Фактическа обстановка, т. 1.2. - незаконосъобразен критерий
за подбор; чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. „б" от ЗОП във връзка с чл. 2,
ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ЗОП - за нарушението, описано в Раздел I Фактическа
обстановка, т. 1,3.1. - незаконосъобразна методика за оценка; чл. 70, ал. 5 от
ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП - за нарушението, описано в Раздел I
Фактическа обстановка, т. 1.3.2. - незаконосъобразна методика за оценка.
Издадено
е Решение РД-02-36-340 от 23.03.2023г. на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган (УО) на
Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014 – 2020г. за определяне на
финансова корекция във връзка с приключване на сигнал за нередност с рег. П№
1655, регистриран в
Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и
програми за регионално развитие", Министерство на регионалното развитие и
благоустройството на Република България, във връзка с установени нарушения при
процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на „Договаряне без
предварително обявление" по ЗОП с предмет: „Избор на изпълнител за
изпълнение на Инженеринг проектиране, строителство и авторски надзор по проект
„Интегриран градски транспорт на град Велико Търново", по обособени
позиции: Обособена позиция №5: Инженеринг на обект „Изграждане на буферен
паркинг „Френхисар".
Финансовата корекция е в размер на 219 725,00 лв.
без ДДС, представляваща 25 % от безвъзмездната финансова помощ по договор № BG16RFOP001 -1.009-0005-СО 1- S-06 от 31.07.2020
г. с изпълнител "ПЪТНИ СТРОЕЖИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО" АД, гр. Велико
Търново и включва: сума в размер на 76 903,75 лв. без ДДС, представляваща
верифицирана и платена безвъзмездна финансова помощ по договора с изпълнител,
която е възстановена доброволно от бенефициента, и сума в размер на 142 821,25
лв. без ДДС следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за
плащане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспореното решение, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
оспорване акт в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от лице, което е адресат на акта, при наличие на правен
интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна като краен резултат.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на
МРРБ, министърът ръководи и представлява Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, а съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 - „организира,
координира и контролира дейността на управляващия орган на Оперативна програма
"Регионално развитие" 2007 - 2013 г. и на Оперативна програма
"Региони в растеж" 2014 - 2020 г.". В чл. 28, ал. 1 от
Устройствения правилник се посочва, че Главна дирекция "Стратегическо
планиране и програми за регионално развитие" изпълнява функциите на
управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. и всички
произтичащи от това задължения и отговорности съгласно регламентите на
Европейския съюз и Структурните и инвестиционните фондове".
Съгласно
Заповед № РД-02-14-180/14.02.2022 г. г-жа Д.Г.- заместник - министър на
регионалното развитие и благоустройството се определя за Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие 2007- 2013 г. и
Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г., като й се възлагат
функции да ръководи и организира дейността на Управляващия орган на Оперативна
програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. и на Оперативна програма „Регионално
развитие" 2007-2013 г., както и да подписва документите от
междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния и правния
документооборот, пряко свързани с изпълнението на програмите, включително с
документите, свързани с досъдебни, съдебни, охранителни и изпълнителни
производства. Делегирането на правомощието по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е
допустимо, съгласно чл. 4, ал. 2 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9,
ал. 5, изр. второ от ЗУСЕФСУ, като в случая делегирането на компетентност на
заместник - министъра да упражнява функциите и съответно правомощията на
Ръководител на Управляващия орган на ОПРР, е надлежно извършено с посочената
по-горе заповед.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
управляващия орган, одобрил проекта. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи, като съгласно
ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ Ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или оправомощено от него лице. Следователно законът предоставя възможност
на ръководителя на администрацията или организацията, в чиято структура се
намира управляващият орган да делегира правомощията си на ръководител на
управляващия орган.
Оспореният
акт е издаден в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ писмена форма, вкл. с подробно излагане на приетите от административния
орган фактически и правни основания. В случая липсва основанието по чл. 146, т.
2 от АПК за отмяна на оспореното решение на това основание. От формална страна съдържа както фактически, така и правни
основания в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Спазени
административно-производствените правила. Правото на защита на жалбоподателя не
е било ограничено и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на постановеното решение.
Съгласно чл. 73, ал. 1 -
3 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
Преди издаването на решението по ал. 1, управляващият орган трябва да осигури
възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, решението по, ал. 1 се издава в едномесечен
срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се
обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него
възражения.
На основание чл. 73, ал.
2 от ЗУСЕФСУ на бенефициера е предоставена възможност да изложи коментари,
бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу
налагането на финансовата корекция. В законоустановения срок е депозирано възражение
в МРРБ с вх. № 99-00-6-67-[1] 07.03.2023 г., в което са изложени
аргументи относно констатациите на НО, във връзка с установеното нарушение на
правилата за провеждане на процесната процедура за възлагане на поръчката.
Мотивите на възложителя за липса на извършено нарушение и отмяна на
предложението за определяне на финансова корекция на допустимите разходи по
договора за поръчка са своевременно разгледани и не са приети в окончателното
становище на УО.
Оспореното решение е и материално
законосъобразно в преобладаващата си част.
Съгласно чл. 2, т. 36 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета,
„нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното
право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза.
Нарушението се дефинира като нередности, когато
са налице действия на икономически оператор, какъвто безспорно е Община Велико
Търново, които са довели до нарушения на правото на Европейския съюз и на националното
право и имат за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез
отчитане на неоправдани разходи в общия бюджет. В Решение № РД-02-36-340/23.03.2023 г. на РУО на
ОПРР са посочени следните нарушения и нарушените норми на националното и европейското
законодателство в областта на обществените поръчки:
По отношение на т. 1.1. от Решението - незаконосъобразен критерий за подбор -
годност за упражняване на професионалната дейност нарушение по чл. 59, ал. 6 от
ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, във връзка е чл. 3,
ал. 3 от ЗКС.
В поканата до участниците, възложителят на
стр. 20 е поставил изискване за наличие на регистрация в ЦПРС за съответната
група и категория строежи, като е добавено и следното пояснение: При участие на
обединение, което не е юридическо лице, изискването за регистрация се доказва
от всеки участник в обединението, който ще извършва строителство съобразно
разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите, предвидено
в договора за създаване на обединение.
Съответствието с критериите за
подбор се доказва от обединението-участник, а не от всеки от членовете,
включени в него и това условие е разписано в Поканата на стр. 19-20.
Необходимата регистрация очевидно се отнася до участниците, които ще изпълняват
строителната дейност, съобразно видовете СМР, съгласно договора за създаване на
обединението. Уточняването, че изискването за вписване в ЦПРС е приложимо към
участниците в обединението, съгласно изискванията на относимия нормативен акт и
съобразно разпределението на участието на лицата при изпълнение на дейностите,
предвидено в договора за създаване на обединението е направено с буквален
препис на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от ЗОП на стр. 19-20 от поканата.
Неоснователно е становището на жалбоподателя,
че поканата е отправена до три юридически лица, които не са обединения и в този
смисъл посоченото изискване е неприложимо. Фактът, че са изпратени покани до
конкретни лица, не ограничава същите да подадат оферти в процедурата,
обединявайки се с други лица. Хипотетично
е възможно да се създаде обединение между поканените за участие дружества (Решение
№ 3231 от 05.04.2022 г. на ВАС по адм. дело № 11133/2021 г.).
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКС
строителите, които изпълняват строежи от първа до пета категория по чл. 137,
ал. 1 Закона за устройство на територията (ЗУТ) или отделни видове строителни и
монтажни работи, посочени в Националната класификация на икономическите
дейности, позиция "Строителство", подлежат на вписване в Централния
професионален регистър на строителя. Това законово изискване значи, че тогава,
когато участник в обществената поръчка е обединение, което не е юридическо
лице, изискването за вписване в регистъра е относимо за тези от участниците,
които с оглед на разпределението на дейностите, установено в договора за
създаване на обединение, ще изпълняват строеж от първа до пета категория или
отделни строителни и монтажни работи, посочени в Националната класификация на
икономическите дейности. За тези от участниците в обединението, които ще
извършват строителни и монтажни дейности, които не представляват строеж от
първа до пета категория или които не са включени в Националната класификация на
икономическите дейности, не е налице законово изискване за вписване в
регистъра.
В документацията, освен това
изискване, изрично е указано прилагането на критериите за подбор по отношение
на обединения, които не са юридически лица, като е възпроизведено съдържанието
на чл. 59, ал. 6 ЗОП в т.ч. и относно изключението за доказване на
съответствието с критериите за подбор от обединения, които не са юридически
лица от всяко от лицата, включени в него съгласно изискванията на нормативен
или административен акт и съобразно разпределението на участието на лицата при
разпределение на дейностите, предвиден от договора за създаване на
обединението.
Във връзка с изискването за вписване
в регистъра на всички участници в обединението, които ще извършват
строителството, в тежест на органа е да установи, че строителството като част
от предмета на поръчката включва дейности, за които не е налице законово
изискване за вписване в регистъра. Констатацията за наличието на ограничително
изискване следва да бъде обоснована чрез анализ на предмета на обществената
поръчка и техническите спецификации, за да се изясни въпросът дали предмета на
обществената поръчка в частта й на строителството включва строителни и монтажни
работи, които не представляват строеж от първа до пета категория или не са
включени в Националната класификация на икономическите дейности, т. е. за които
не е налице законово изискване за вписване в регистъра. Такъв анализ не се
съдържа в обстоятелствената част на административния акт, поради което относно
установено нарушение административният орган не е изяснил относимите
обстоятелства, съответно изводът за наличие на нарушение е необоснован, а
материалният закон е приложен неправилно. В този смисъл е практиката на ВАС по
Решение № 1831 от 17.02.2023г. по адм. дело № 7101/2022г., както и Решение №
11126 от 18.08.2020г. на ВАС по адм. дело № 4411/2020г., Решение № 2967 от
28.02.2019г. на ВАС по адм. дело № 14791/2018г., Решение № 6461 от 30.04.2019г.
на ВАС по адм. дело № 1941/2019г., Решение
№ 5816 от 13.05.2021г. на ВАС по адм. дело № 12787/2020г.
С оглед
посоченото настоящата инстанция счита,
че соченото от административния орган нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. чл. 2,
ал. 2 ЗОП, във вр. с чл. 3, ал.3 ЗКС не е налице.
По
отношение на т. 1.2. от Решението - нарушение на чл. 2, ал. 2 от
ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП - незаконосъобразен критерий
за подбор - технически и професионални възможности:
В поканата за участие на стр. 20 възложителят е
поставил минималното изискване към участниците за технически и професионални
възможности - участникът
да е изпълнил минимум дейности строителство с предмет и обем, идентични или
сходни с тези на поръчката за последните 5 (пет) години от датата на подаване
на офертата. За обособени позиции от №2 до №5 включително: Идентично или сходно
с предмета на поръчката строителство се счита, ново строителство и/ши основен
ремонт и/или реконструкция и/или модернизация и/или рехабилитация на път, без
значение дали е общинска, републиканска пътна мрежа с площ не по малка от
2000м2. За изпълнено строителство се счита такова прието съответните протоколи
съгласно Наредба № 3 от 2003 г, за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството.
Неоснователно е становището на
жалбоподателя, че в процедурата договаряне без предварително обявление покани
са изпратени само до български юридически лица и в този смисъл, същите отговарят
на изискванията. Независимо от факта, че потенциалните участници са български юридически лица, същите биха
могли да са изпълнили строителство извън пределите на страната. Предвид
поставеното от възложителя изискване, участниците не биха могли да докажат
съответствието си с него, позовавайки се на опит в изпълнението на обекти,
реализирани съобразно чуждестранно законодателство.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че с оглед
вида на процедурата - договаряне без предварително обявление, не може да се
твърди наличие на потенциален финансов ефект, и в тази връзка се позовава на
съдебно Решение № 3231/05.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2021 г. Този
извод е неправилен, тъй като условието ограничава потенциални икономически
оператори, които биха могли да участват като обединение в поръчката или като
трети лица (подизпълнители). От друга страна, видно от Протокол 1, един от
тримата поканени участници не е подал оферта за участие. По отношение на него
се презумира потенциален финансов ефект от наличието на ограничителното
изискване.
Целта на възложителя е да постигне широка
конкуренция за оптимално изпълнение на обществената поръчка. Обявлението и
документацията за участие следва да бъдат в пълен обем, с ясно разписани
изисквания, непротиворечащи на приложимите нормативни актове. Безспорно, ЗОП
гарантира правото на чуждестранни участници да доказват съответствието си с
критериите за подбор и годност с еквивалентни сертификати, удостоверения и др.
еквивалентни документи на регламентираните в националното законодателство. Тази
правна възможност съществува за чуждестранните участници и основно задължение
на възложителя е да синхронизира условията по поръчката с нормативния акт. В
това се състои принципът на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, регламентиран
в чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Аргументите, че не е имало запитвания от страна на
чуждестранни участници, нито жалби, искания за изменение на условията на
процедурата (чл. 100, ал. 1) са ирелеванти, тъй като наличието на нередност се
преценява с оглед понятието, регламентирано в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 и в Наредба
за посочване на нередностите тези обстоятелства не се отчитат при намаляване
размера на финансовата корекция. Приетото от възложителя определение за
„идентично или сходно с предмета на поръчката строителство" не предвижда
възможност за представяне на еквивалент за обекти, които не са реализирани в
България.
По този начин възложителят е ограничил участието на
лица, които са изпълнили сходно строителство съобразно законодателството на
чужди държави относно предоставената възможност в процедурата да участват
всякакви лица, включително и чуждестранни.
Описаното нарушение е съществено с оглед създаване
на необосновани пречки пред участието в процедурата на чуждестранни
икономически оператори или лица, изпълнили обекти в чужбина, с което
Възложителят е нарушил чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗОП.
Поставеното
изискване в обвързано с изискванията на националната нормативна уредба, без да
се предвиди възможност за предоставяне на еквивалент на обекти, които не са
реализирани в България. По този начин възложителят е ограничил участието на
лица, които са изпълнили сходно строителство съобразно законодателството на
чужди държави.
Следователно
поставеното изискване обективно е ограничително, тъй като ограничава кръга на
потенциалните участници само до тези, които имат изискуемия опит, доказан чрез
обекти, изпълнението на които е удостоверено с протоколи съгласно Наредба №3 от
2003год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като
елиминира възможността за участие на субекти, които са изпълнили сходно
строителство съобразно законодателството на чужди държави. Това изискване,
обективно се явява необосновано ограничително.
По отношение на т. 1.3.1. от Решението - нарушението на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3,
б. „б" от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ЗОП - незаконосъобразна методика за оценка:
В Методиката за оценка не е уточнено понятието
„обекти, сходни с предмета на поръчката", при което възложителят не е осигурил на потенциалните
участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката на офертите.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че в
критериите за подбор е дал определение на понятието „обекти,
сходни с предмета на поръчката". В критериите за подбор се съдържа определение за „идентично и сходно с
предмета на поръчката строителство". В случая два от подпоказателите
оценяват опита на експертите в проектирането, а не на строителството, което е
различна дейност. В така формулираната методика и указания за оценка е видно, че липсва определение
за "обекти, сходни с предмета на поръчката". Възложителят не е дал
такова определение и е предоставил изцяло на преценката на комисията
присъждането на съответния брой точки по показателя за професионален капацитет
на участника (ОПК) и съответните под-показатели - ОПК1, ОПК2 и ОПК 3.
Свободата на Възложителя да избере начина, по който
да отличи най-доброто изпълнение на поръчката, не е неограничена, като заложените
показатели трябва да отговарят на изискванията на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, като
позволяват да се оцени нивото на изпълнение чрез обективни показатели за
оценка, за които участниците са предварително информирани, при условията на
реална конкуренция.
Указанията за присъждане на съответния брой точки
за показателя за оценка професионалната компетентност на Техническия ръководител
(под-показател ОПКЗ) са неясни и допускащи различно тълкуване. Съгласно начина
на изписване на изреченията „от 1 до 3 завършени обекта включително";
„между 3 и 5 завършени обекта включително" се
допуска различно оценяване както с 6 точки, така и с 8 точки, доказан
опит на експерта при изпълнение на 3 обекта. Посочената скала за оценка е
двусмислена и предполага различно тълкуване на оценяването. По отношение ОПКЗ,
за разлика от другите
подпоказатели ОПК1 и ОПК2, възложителят не е описал ясно и коректно как ще
бъдат оценявани различните предложения.
Наличието
на неясни указания в методиката за оценка за присъждане на определен брой точки
винаги създава предпоставки за субективно оценяване. По този начин
потенциалните участници не могат да предвидят как да изготвят техническото си
предложение, за да получат максимален брой точки по този показател. Формулировката
дава възможност за субективно интерпретиране и субективизъм при оценяването.
Свободата на Възложителя да формира показатели за оценка всъщност е ограничена
от нормативното изискване критериите за оценка на офертите да са ясни, точни и
конкретни. Липсата на забрана за използване на качествени показатели за оценка
не означава, че критериите за оценка не трябва да са посочени изчерпателно, ясно и точно. Точно е
това указание, което предполага еднозначен извод и ясна оценка. Неясните и
неточни указания, заложени в методиката за оценка, не дават възможност да бъдат
сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, каквото е
изискването на чл. 70, ал. 7, т. 2 от ЗОП. Така заложените критерии за оценка
безспорно нарушават конкуренцията и имат разубеждаващ ефект върху участниците. Заложените
неясноти и неточности в показателите за оценка, представлява нарушение. В съответствие с посочените условия за три
завършени обекта могат да бъдат присъдени както 6, така и 8 точки. Посочените
указания от една страна не да дават възможност да бъдат сравнени и оценени
обективно техническите предложения в офертите, а от друга не осигуряват на
участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката по този количествен показател. В този смисъл решение № 3231 от 05.04.2022 г. адм.
дело № 11133/2021г. ВАС. Описаното
нарушение (неправомерна методика за оценка) е с финансово влияние, т.е. налице
е съставомерност и същото се квалифицира като „нередност".
С оглед на изложеното, налице е нарушение на чл. 2,
ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б.
„б" от ЗОП, тъй като възложителят необосновано ограничава потенциални
участници, което нарушава принципите на равнопоставеност и недопускане на
дискриминация, свободна конкуренция, публичност и прозрачност.
По отношение на т. 1.3.2. от решението - нарушението
на чл. 70, ал. 5 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП - незаконосъобразна
методика за оценка:
В Методиката за оценка са включени условия, които
ограничават участието на потенциални оференти, не гарантират реална конкуренция
и не са свързани с предмета на поръчката. По отношение проектант по част
„Пътна" и проектант по част „Геодезия" възложителят е поставил
изискване да притежават пълна проектантска правоспособност, без да е посочено "или еквивалент"
и без да е посочено как ще се третират чуждестранни участници. В случая няма
спор относно законовите правомощия на лицата, притежаващи Пълна проектантска
правоспособност и тези с Ограничена проектантска правоспособност, както и
относно необходимостта от наличието на лица с пълна проектантска
правоспособност за изпълнението на поръчката. Разглежданият въпрос е
невъзможността в процедурата да бъдат посочени лица с чуждестранно образование.
Съгласно чл. 68, ал. 4 и ал. 5 ЗОП възложител не
може да изисква кандидатите или участниците от други държави членки да
преминават през процес на регистриране или сертифициране, за да участват в
обществената поръчка като същият следва да признае еквивалентни сертификати,
издадени от органи, установени в други държави членки, както и да приеме
удостоверения за регистрация или сертификати, издадени от органи, установени в
Република България или в друга държава членка, в която кандидатът или
участникът е установен.
Изискването за пълна проектантска правоспособност
на етап подаване на оферти противоречи на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗОП,
обезсмисляйки предвидената в нея възможност за представяне на регистрация на
изпълнител в държавата, в която е установен, когато наличието на регистрация е
определено със закон като условие за осъществяване на предмета на обществената
поръчка (в този смисъл - Решение № 4658/21.04.2020 г. на ВАС, VII отд.,
постановено по адм. дело № 10492/2019 г.).
С оглед на това поставеното изискване е
дискриминационно и препятства участието на чуждестранни лица, придобили
професионална квалификация и правоспособност за упражняване на професията в
друга държава - членка и регистрирани в аналогични регистри в държавата -
членка, в която са установени.
По отношение проектант по част „Пътна" и
проектант по част „Геодезия" Възложителят е въвел уточнение, че за завършен обект се приема такъв за който е
изготвена оценка на съответствието на инвестиционния проект или е издадено
разрешение за строеж без да е допусната възможност за представяне на
еквивалентен документ.
Независимо
от широкия кръг от документи, с които експертите могат да докажат изисквания от
възложителя опит, последният е поставил незаконосъобразно изискване по
отношение на това кои обекти счита за завършени. Приел е определение за
„завършен обект", което е обвързано с изискванията на националната
нормативна уредба, без да предвиди възможност за представяне на еквивалент за
обекти, които не са реализирани в България. По този начин е ограничил участието
на лица, които са изпълнили сходни обекти съобразно законодателството на
чужди държави и е нарушил разпоредбата
на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
По отношение на проектанта по част
"Пътна" възложителят е поставил изискване да притежава минимална
образователно-квалификационна степен "магистър". По силата на §
1 от Допълнителните разпоредби на Закона за камарата на инженерите и
архитектите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), "Проектант" е
физическо лице, притежаващо диплома от акредитирано висше училище с
професионална квалификация "архитект", "ландшафтен
архитект", "урбанист", "строителен инженер" или
"инженер" с
образователно-квалификационна степен "бакалавър" или
"магистър", вписано в
съответния регистър на Камарата на архитектите, съответно на Камарата на
инженерите в инвестиционното проектиране, както и лице с призната проектантска
правоспособност при условията и по реда на чл. 10 и 11, което има право да
изработва концепции и схеми за пространствено развитие, устройствени планове и
инвестиционни проекти в съответствие с придобитата правоспособност.
Също така, по силата на чл. 7, ал. 1 от ЗКАИИП
„Лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална
квалификация "архитект", "ландшафтен архитект",
"урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна
степен „магистър"
притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в
областта на устройственото планиране и инвестиционното
проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска
правоспособност в съответната камара. Съгласно ал. 2 на същия член лицата с образователна степен "бакалавър", които имат не по-малко от 4 години стаж по
специалността, могат да придобият ограничена проектантска правоспособност и да предоставят проектантски услуги в областта на
устройственото планиране и инвестиционното проектиране за изработване на
проекти на съответните части от проектната документация, след вписването им в
регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната
камара.
По силата на чл. 7, ал. 5 от ЗКАИИП, проектантите с
ограничена проектантска правоспособност могат да придобият пълна проектантска
правоспособност, ако имат съответния стаж по специалността, както е посочен в
т. 1 и т. 2 на същата алинея.
Видно от изложеното дотук и лицата с образователна
степен „бакалавър" могат да получат пълна проектантска правоспособност,
стига да имат определения в чл. 7, ал. 5 от ЗКАИИП стаж. Предвид това
неоснователен е аргумента на бенефициента, че е абсолютно необходимо експертите
да притежават образователна степен „магистър" с оглед притежаването на
пълна проектантска правоспособност. Изискването за наличие на минимална
образователно-квалификационна степен "магистър" на проектанта по част
"Пътна" е необосновано завишено и ограничително по отношение на
определен кръг от лица.
Поставените изисквания като критерии
за подбор, за да се приемат за законосъобразни, следва да са необходими, за да
се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности
да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са
пропорционални на този предмет. Съгласно Решение
на Съда на ЕС по дело С-195/2021 г. задължението за
обосноваване на наличието на
завишени критерии е на възложителя.
В случая липсва
каквато и да е обосновка защо предметът на поръчката е изисквал поставянето на
завишени критерии.
Цитираното от жалбоподателя решение
на Съда на ЕС по дело С-376/2021 г., както и решение на ВАС по адм. дело №
7917/2020 г. са ирелевантни към настоящия спор, тъй като касаят случаите на
покана само до един икономически оператор при процедура на договаряне без
предварително обявление и нямат относимост по констатираното от УО на ОПРР
нарушение.
С оглед на изложеното е налице
нарушение на чл. 70, ал. 5 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗОП, тъй като
възложителят необосновано ограничава потенциални участници, което нарушава
принципите на равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна
конкуренция, публичност и прозрачност. Описаното нарушение - неправомерна
методика за оценка - е с финансово влияние, т.е. налице е съставомерност и
същото се квалифицира като „нередност".
Констатираните нередности са по т. 10 и т. 11 от Наредба
за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на ЗУСЕФСУ, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. Нередност по
т. 10 „Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, възлагане,
или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които са
дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни
изисквания, б. а) случаите, в които стопанските субекти са били възпрепятствани
да участват в процедурата за възлагане на обществена поръчка поради основания
за отстраняване, критерии за подбор и/или възлагане, или условия за изпълнение
на поръчката, или технически спецификации, които включват необосновани
национални, регионални или местни изисквания" от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата във връзка с нарушенията в т. 1.2. и т. 1.3.2. от Раздел I
Фактическа обстановка, т. 1. Описание на нарушенията от решението.
Нередност по т. 11 „Използване на: основания
за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за
изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са
дискриминационни по смисъла на т. 10, но ограничават достъпа на кандидатите или
участниците", б. а) нередността се отнася до критерии или условия, които
не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до
ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната
процедура за възлагане на обществена поръчка" от Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, приета с ПМС № 57 от 28
март 2017 г. във връзка с нарушенията по т. 1.3.1. от Раздел I Фактическа обстановка,
т. 1. Описание на нарушенията от решението.
Доколкото три от
твърдените нарушения са
доказани,
следва да се провери налице ли е и третия елемент от фактическия състав на
нередността – вредата. Нарушенията може да имат отрицателно отражение
върху разходването на европейски средства, за да обоснове наличието на третия
елемент на нередността – вредата.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, при определянето на финансовата корекция се вземат предвид
естеството и сериозността на нарушението, допуснато от бенефициера, и
финансовото отражение, което има или би могло да има върху средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, като размерът се изчислява
чрез прилагане на диференциален или на пропорционален метод. В случая,
финансовата корекция е определена чрез прилагане на пропорционалния метод,
доколкото поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално
количествено изражение на финансовите последици. Процентният показател е
определен правилно, както и основата за неговото прилагане – допустимите
разходи, представляващи средства от европейските структурни и инвестиционни
фондове по конкретен договор, засегнат от нередността – Договор
№ BG16RFOPOOI -1.009-0005-с01-S-06/31.07.2020г. с изпълнител ПЪТНИ СТРОЕЖИ - ВЕЛИКО
ТЪРНОВО АД, ЕИК *********, на стойност 878 900 лв. без ДДС. За да бъде определена финансова корекция, не се изисква
извършеното нарушение да е довело до неправомерен разход на бюджета на Съюза.
От съвместното тълкуване на чл. 2, т. 36 във връзка с чл. 143 от Регламент №
1303/2013 г., може да се направи извод, че при констатиране на нередност,
разпоредбата на чл. 143 от Регламент 1303/2013 г. задължава държавите-членки да
извършат финансова корекция, доколкото не може да се изключи възможността това
нарушение да има отражение върху бюджета на съответния фонд (така в т. 2 от диспозитива на решение от
14.07.2016 г. на Съда на ЕС по дело С-406/14 г.). Следователно, няма
изискване да се доказва наличието на точно финансово изражение на
констатираната нередност (така т. 47
от дело С-465/10 на Съда на ЕС, Решение № 8095 от 26.06.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 1460/2017 г., 5-членен с-в и цитираната е него практика на Съда на ЕС).
Нарушенията
имат финансово отражение, като следва да се посочи, че нито националното
законодателство, нито законодателството на Съюза, и в частност Регламент (ЕС) №
1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за
определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и
рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално
развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за
морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета
(Регламент № 1303/2013), поставят като изискване наличието на реална вреда
(така Решение № 9251 от 27.07.2016 г. на ВАС). Нередност може да съществува и
тогава когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като
няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия
състав на цитираната легална дефиниция, включително потенциални финансови
последици за бюджета на Европейския съюз. Нарушенията може да се дефинират като
нередност по смисъла на цитираната дефиниция, тъй като са налице действия на
икономически оператор, които са довели до нарушения на правото на Европейския
съюз и на националното право и имат за последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза чрез отчитане на неоправдани разходи в общия бюджет. Обективно невъзможно е, предвид
характера на нарушенията, да бъде установено конкретното финансово отражение на
вредите, за да се определи точно разликата между разходваните средства при
наличието, респ. липсата на констатираните нарушения. На основание чл. 5, ал. 1
от Наредбата за посочване на нередности, когато поради естеството на
нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на
финансовите последици, размерът на финансовата корекция следва да се установи
по пропорционалния метод.
В обжалваното решение на
ръководителя на националния орган детайлно са описани действията на
бенефициера, дефинирани като нарушения. Анализът на нарушенията отразява ясно,
точно и аргументирано в какво се изразяват фактическите основания, обосноваващи
установяването на нередност и налагането на финансова корекция, т.е. в какво се
изразяват действията на икономическия субект, извършени в нарушение на
приложимото европейско законодателство. Доколкото бенефициерът участва в изпълнението на проект от
европейските структурни и инвестиционни фондове, като страна по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, същият е осъществил действия по
разходване на средства от Европейския съюз, следователно безспорно може да се
определи като икономически субект по смисъла на дефиницията за нередност.
Налице е и третият
елемент от отговорността нарушението да има или би могло да има като последица
нанасянето на щета на общия бюджет на Европейския съюз посредством извършването
на неоправдан вид разход. В настоящия случай е налице финансово отражение, тъй
като по договора са разходвани средства при порочно проведена процедура, поради
незаконосъобразно сключения договор, за което законодателят е предвидил, че за
тези категории нарушения, които имат или би могло да имат за последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС се определят финансови корекции, без да е необходимо да са настъпили вредите.
Следва изрично да се
подчертае, че предвид логиката на националното и европейското законодателство
(определението, дадено в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на
общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за
определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие,
Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и
рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета), не се поставя
като изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и
тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда на общия бюджет.
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности обхваща
категориите нарушения, за които законодателят презумира финансово отражение
(т.е. финансови последици) с факта на тяхното осъществяване, като определя
размер на финансовите корекции в определени граници в зависимост от тежестта и
сериозността на нарушението за всеки конкретен случай. Това тълкуване на
разпоредбата е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз
дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент №
1083/2006, както и други секторни регламенти. Тази теза се подкрепя и от
Решения на Европейския Съд по Дело С-406/14 от 14 юли 2016 г и С-465/10 от
21.12.2011 г., където се тълкува разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Регламент №
1083/2006 г. и се стига до извода, че по Структурните и Кохезионни фондове
следва да се финансират единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с
правото на Съюза и че доколкото не може да се изключи възможност нарушенията да
имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то същите представляват
нередност.
По
отношение на приетите нарушения актът е издаден и в съответствие с целта на
закона. Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК,
административните актове се издават за целите, на основанията и по реда,
установени в закона. Финансовата корекция е предвидена мярка, която се налага с
цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие,
като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства. Съгласно чл. 71,
ал. 1 от ЗУСЕФСУ чрез извършването на финансови корекции се отменя
предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се
намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с
цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи,
сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право
на Европейския съюз и българското законодателство. Обстоятелството дали
нарушенията са възпрепятствали необосновано участието на други лица в
процедурата, както и финансовото отражение, което е задължително при налагането
на финансови корекции съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се презюмира и не
следва да бъде предмет на отделно доказване. В този дух са и Решения на
Европейския Съд по Дело С-406/14 от 14 юли 2016 г и С-465/10 от 21.12.2011 г.,
където се тълкува разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Регламент №1083/2006 г. и се
стига до заключение, че по Структурните и Кохезионни фондове следва да се
финансират единствено дейности, провеждани в пълно съответствие с правото на
Съюза и че доколкото не може да се изключи възможността нарушенията да имат
отражение върху бюджета на съответния фонд, то същите представляват нередност.
За сметка на това няма изискване да се докаже наличието на точно финансово
изражение.
Налага се
извод, че УО на ОППР 2014-2020г. правилно
е установил релевантните за посочените
от него три от четири нарушения, факти и въз основа на
тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил
материалния закон и е съобразил неговата цел, поради което решението му за
определена на финансова корекция е законосъобразно като краен резултат.
Изводът не
може да бъде променен, поради неосъщественото нарушение на чл. 59, ал. 6 ЗОП отнасящо се до
незаконосъобразен критерий за подбор – годност за упражняване на професионална
дейност, тъй като съгласно чл.72, ал. 4 ЗУСЕФСУ - при констатирани два или повече
случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 се определя една корекция за всички
нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на
най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1. В случая
за всяко от
нарушения е
определена финансова корекция от 25
%, от допустимите разходи представляващи средства от европейските структурни и
инвестиционни фондове по конкретен договор, засегнат от нередността. По силата на
принципа за некумулиране на финансови корекции – чл. 7 от Наредбата за
посочване на нередностите, представляващи основания за извършване на финансови
корекции по ЗУСЕФСУ, при констатиране на нередности, засягащи едни и същи
разходи, процентът на финансовите корекции не се натрупва, а се индивидуализира
за всящо нарушение и се определя обща корекция за всички нарушения, чийто размер
е равен на най-високия приложим процент – в случая 25%.
С оглед на
горното доводите Община Велико Търново за незаконосъобразност на акта са неоснователни, като жалбата срещу
административния акт следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед на това на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 360лв.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, Административен съд Велико
Търново, пети състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Община Велико Търново срещу Решение РД-02-36-340
от 23.03.2023г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна
програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014 – 2020г. за определяне на финансова
корекция във връзка с приключване на сигнал за нередност с рег. П№ 1655.
ОСЪЖДА Община Велико Търново, пл. Майка България № 2 да заплати на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул. Св. Св. Кирил и Методий“ 17-19 разноски по делото в размер на 360 (триста и
шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл. 138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: