Р Е Ш Е Н И Е
№ 3583 / 13.12.2019 год., град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1248 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Топлофикация – Бургас” ЕАД против Б.Й.Д., за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 178.44 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2015 год. до 31.08.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер
на 31.64 лв., начислена върху главницата за периода от 01.02.2016 год. до
15.10.2018 год., както и законната лихва върху главницата, считано от
16.10.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № *****/2018
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на ищцовото
дружество, който ангажира доказателства, моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноските по делото.
Особеният
представител на ответника оспорва основателността на исковете.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На общо
събрание на етажните собствености, находящи се в гр. Б****, ж/к „********,
проведено на 17.11.2000 год., е взето решение топлинното счетоводство да се
извършва от „Белчевстрой“ ЕООД.
Според
изготвената от ищцовата страна справка за дължими суми, за периода от месец декември 2015 год. до месец август 2018 год. на ответника са начислени сумите от: 50.65 лв. за
топлоенергия за БГВ, ползвана в процесния имот 37.42 лв. - отопление, 75.34 лв.
- сградна инсталация и 15.05 лв. – отчет и дялово разпределение. Върху
съответните месечни задължения, явяващи се сбор от посочените два компонента, е
начислявана мораторна лихва, чийто общ размер за процесния период възлиза на 31.64 лв.
По делото
са налични и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на
топлинна енергия, отчетни листи за абонатната станция, към която е присъединена
етажната собственост, неподписани отчетни листи за топлоснабден
обект в гр.********, както и индивидуална справка за използвана топлинна
енергия в посочения обект.
Изслушано е
заключението на вещите лица по назначената комплексна счетоводна и техническа
експертиза, които са установили, че абонатната станция, към която е присъединен
топлоснабдения имот, е работила на отопление и БГВ в процесния период,
извършена е разбивка по пера на претендираната сума, проверена е прилаганата
методика за изчисление на сумите за топлоенергия, като е изчислен и размерът на
мораторната лихва.
При така
обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за недоказани,
а оттам – неоснователни.
Основателността
на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено
от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и
ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже облигационната
връзка между топлопреносното предприятие и потребителите (собственици и
носителни на ограничено вещно право на ползване на обекти в етажната
собственост) възниква по силата на чл.150, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ,
доказването на такава между страните по необходимост включва и положително
установяване, че правото на собственост, респ. правото на ползване върху
процесния имот през процесния период е принадлежало на ответника.
Въпреки
разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, по делото липсват доказателства,
ангажирани от ищцовата страна, от които да се установява, че в периода от месец декември 2015 год. до месец август 2018 год. ответникът
е бил носител на правото на собственост
или вещното право на ползване върху процесния имот. Тук за пълнота следва да се
каже, че нито справката от СГКК, нито справката за имот от СВп. - гр.Бургас (в
която дори не се съдържат индивидуализиращи данни за имота), нито
удостоверението по декларирани данни, са годни да опровергаят горния извод на
съда. Както се каза, главното и пълно доказване на това обстоятелство, е възложено
на ищеца, което налага, при твърдение за наследено право на собственост,
носещата доказателствената тежест страна, освен удостоверението за наследници
да ангажира и титул за собственост на наследодателя или друг документ,
легитимиращ еднозначно ответника.
Ето защо,
главният иск се явява неоснователен, което от своя страна има за своя
закономерна последица неоснователност на акцесорния – за дължимост на законната
лихва.
Недължими,
при това положение, са и разноските, сторени от „Топлофикация – Бургас” ЕАД по ч.гр.д. № ***** / 2018 год. на БРС, както и за настоящото производство.
Водим от
горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр. *********, представлявано от Х* И*, предявени против Б.Й.Д. ***,
ЕГН – **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 178.44 лв. –
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2015 год. до
31.08.2018 год., ведно с мораторна лихва в размер на 31.64 лв., начислена върху
главницата за периода от 01.02.2016 год. до 15.10.2018 год., както и законната
лихва върху главницата, считано от 16.10.2018 год. до окончателното изплащане
на вземането, за които по ч.гр.д. № *****/2018 год. на БРС е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:
/п/
Вярно с оригинала: М Е