Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
31.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното
заседание на двадесет
и първи март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Данаил
Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа
докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №48 по
описа за 2022г.
на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба на ОДМВР – град Шумен, депозирана
чрез И. С. – главен юрисконсулт
и процесуален представител
на ОДМВР - гр.Шумен, против Решение № 260001 от 10.01.2022г.,
постановено по АНД № 4/2020г. по описа
на Районен съд – гр.Велики Преслав. С обжалваното съдебно решение е
отменено Наказателно постановление № 19-0323-001001/03.12.2019г.,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР – Шумен, РУ – Велики Преслав,
с което на А.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането
(КЗ) и на основание същата разпоредба
е наложено административно наказание «глоба» в размер
на 400 лева. Със същото
решение ОДМВР - гр.Шумен е осъдена
да заплати на А.Х.Х. деловодни
разноски в размер на 300 лева.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, поради
издаването му в нарушение
на материалния закон. Сочи се, че в хода на съдебното производство по безспорен
начин е установена съставомерността
на подведеното под отговорност
нарушение, като в случая липсва
изрична правна норма, изключваща наказуемостта на същото, когато е осъществено при непредпазливост като форма на вината, поради което наказуемостта
на дееца не е отпаднала, по
аргумент от чл.7, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Твърди се също, че нарушителят не притежава правоспособност да управлява товарен автомобил ***, защото не притежава категория «С» и е могъл
да установи от СР на МПС, че има несъответствие
между номер на рама и номерата на табелите,
както и, че вписаният собственик не е лицето, което му е предоставило автомобила, а именно Н.Л.К.. По изложените
в жалбата съображения касаторът счита, че решението се явява неправилно, поради което отправя искане
за неговата отмяна и за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Ив.С., която поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна – А.Х.Х., представляван в съдебното
производство от адв.В. Н. от АК-гр.Търговище,
оспорва жалбата.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима и
неоснователна, поради недоказаност на административното
нарушение от субективна страна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което
същата е допустима. Съгласно
чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящото касационно
производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на съдебен
контрол във въззивното производство е Наказателно
постановление № 19-0323-001001/03.12.2019г., издадено
от Началник РУ към ОД на
МВР – гр.Шумен, РУ –гр. Велики Преслав,
с което на А.Х.Х. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ
и на основание същата разпоредба
е наложено административно наказание «глоба» в размер
на 400 лева, а именно за това, че 18.11.2019г. около
15.00 часа в гр.Смядово, по ул.Владайско
въстание, в близост до ЖП прелез в посока към града е управлявал товарен автомобил *** с номер на
рама ***, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите. За констатираното
нарушение срещу А.Х.Х. бил съставен
АУАН № 473695 от 18.11.2019г., в който актосъставителят описал, че водачът
управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, съставляващо
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно
постановление, с което ответникът
в касационното производство е санкциониран
на основание чл.638, ал.3 от КЗ с административно наказание «глоба» в размер на 400 лева.
Районният съд
е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени такива.
Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. По съществото на спора е приел, че А.Х.
от обективна страна е осъществил
състава на административното
нарушение, за което е подведен под отговорност, но не е установено деянието да е извършено виновно, доколкото същият е разполагал с документ, удостоверяващ
наличието на сключена
валидна задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» за
автомобилистите за МПС с регистрационни
табели, идентични с тези на
автомобила, поради което не е знаел, че регистрационните табели, монтирани
на предоставеното му МПС, принадлежат
на друг товарен автомобил, както и, че застраховката се отнася за друг автомобил. Установено е също, че санкционираното нарушение представлява
и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като управлението
на МПС е осъществено от дееца
по уважителни причини, обуславящи
по-малка тежест на нарушението.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд – гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното
постановление, са проверени
от районния съд с допустимите по закон доказателствени
средства.
При реализираната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно
възприетата фактическа обстановка по делото,
районният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление. Направените от него изводи
за недоказаност на вмененото на ответника в
касационното производство административно нарушение от субективна страна, са
обосновани и законосъобразни,
и изцяло се споделят от касационната
инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите
на първоинстанционния съд.
По делото няма спор относно
обстоятелството, че А.Х. е управлявал процесния
товарен автомобил инцидентно и по настояване на лицето Н.Л.К., за да му помогне
с прибирането на реколтата от царевица. Няма спор и относно факта, че той не е
бил информиран от лицето, предоставило му товарния автомобил, че същият е с
регистрационни табели и със застрахователна полица, отнасящи се за друго МПС от
същия вид. При тези факти не може да се приеме за безспорно установено, че А.Х.
е осъществил виновно вмененото му административно нарушение. Съгласно чл.7,
ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно както
когато е извършено умишлено, така и когато е осъществено непредпазливо, като по
силата на чл.7, ал.2 от с.з., непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. Административното нарушение е реализирано
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици (чл.11, ал.2 от НК, във вр.с чл.11 от ЗАНН). За да е осъществено едно
административно нарушение при непредпазливост като форма на вината, е
необходимо деецът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но да е бил длъжен и да е могъл да ги предвиди, или когато е
предвиждал настъпването на тези последици, да е мислил да ги предотврати (арг. от чл.11, ал.3 от НК, приложим съгласно чл.11 от ЗАНН). В случая не е установено деецът да е предвиждал, че за предоставеното му
за управление МПС не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите, което изключва умисъла на същия за управлението
на процесния автомобил без такава застраховка. В
същото време, по делото не е установено, че, качвайки се зад волана на
въпросното МПС, А.Х. е могъл да установи факта на управление на МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите,
тъй като от страна на лицето, предоставило товарния автомобил, му е била дадена
застрахователна полица за МПС с рег.№ ***и именно този регистрационен номер е бил
поставен на самия автомобил. Не съществува нормална житейска логика в ситуация,
когато в документите на автомобила е отразен определен регистрационен номер и
този номер съвпада с поставените на МПС регистрационни табели, да се
предприемат допълнителни действия за установяване дали табелите са поставени от
компетентните за това органи, както и да се проверява съответствието на номера
на рамата с данните, отразени в СР на МПС, още повече в случаите, когато деецът
е управлявал МПС инцидентно и след като е получил уверение, че същото е с
изрядни документи. Без значение за този извод е обстоятелството, че в СРМПС
като собственик на товарния автомобил е вписан Ж.В.Х., докато същият е предоставен
на А.Х. от свидетеля Н.Л.К., тъй като не съществува забрана за управление на автомобили
от лица, които не са техни собственици. Фактът, че деецът не е притежавал
нужната категория за управление на товарен автомобил от вида на процесния, също е ирелевантен за
настоящия казус, тъй като не променя извода, че деецът не е могъл да знае, че
МПС е с регистрационни табели и застрахователна полица, предназначени за друг
автомобил.
Горното мотивира настоящия
състав да приеме, че касационната
жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните
с жалбата пороци на решението, съдебният
състав не намира основания за неговата отмяна.
Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания
за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната
жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на
правния спор и своевременно отправеното искане в тази насока,
доколкото в касационното съдебно производство А.Х.Х. е представляван от процесуален представител – адвокат В. Н. от АК-гр.Търговище, която е взела участие
в проведеното 21.03.2022г. открито съдебно заседание, както и са представени
надлежни доказателства за договорено и заплатено на последния
адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева,
на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, във вр.с чл.228, във вр. с чл.143, ал.3 и 4 от АПК, ОДМВР - гр.Шумен следва
да бъде осъдена
да заплати на А.Х.Х. сума в размер на 300 лева,
представляваща деловодни разноски.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2,
предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260001/10.01.2022г., постановено
по АНД № 4/2020г. по описа на Районен
съд – град Велики Преслав.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр.Шумен, да заплати на А.Х.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 300 (триста) лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Влязло в сила на 31.03.2022 г.