Р Е Ш Е Н И Е
№ 199
гр. Русе, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри
касационен състав, в открито заседание на двадесет
и трети август през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
Председател: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
Членове: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ДИАНА КАЛОЯНОВА |
при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева,
като разгледа докладваното от съдия Басарболиева к.а.н.д. №223
по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във
вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „Девал 2017“ ЕООД, със
седалище:гр.Русе, представлявано от управителя Л.П.В., депозирана чрез
пълномощник адв. Б.Д., против Решение № 329 от 09.05.2023 г., постановено по АНД № 2365/2022
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 678676-F681480/29.11.2022 г., издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ТД на НАП – Варна, с
което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 ЗЗДС, на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева, на основание чл. 185,
ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС). В
жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Наведени
са и възражения свързани с приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на конкретното
нарушение като маловажно. Претендира се отмяна на решението на РС – Русе и вместо него да се
постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Касационният ответник – Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна ГДФК при ЦУ на НАП, представляван от гл. юрисконсулт Р.
Миланова, счита решението на районния
съд за правилно и иска от съда да го остави в сила. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Представителят на ОП – Русе дава заключение за
неоснователност на жалбата, поради което решението на РС - Русе следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление РРС е приел за безспорно
установено, че на
01.10.2022 г. старши инспектор в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е извършил
проверка в обекта – кафе-бар, находящ се в гр.Русе, ул.“Борисова“, стопанисван
от дружеството -жалбоподател. При нея била констатирана разлика в касовата
наличност в размер на 15.96 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, която
не била отразена в паметта на фискалното устройство. Фискалното устройство
притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. За това
несъответствие извършващият проверката служител съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), като квалифицира нарушението по разпоредбата
на чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. АУАН е предявен и подписан от пълномощник на
управителя на дружеството, като е отбелязано „имам възражения“. Впоследствие по
акта постъпват писмени възражения, след обсъждането на които, АНО издава
обжалваното пред РРС наказателно постановление. С него, на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като извършеното нарушение не
е довело до неотразяване на приходи, налага на дружеството административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Настоящата
инстанция, след извършена проверка на оспореното решение, не констатира
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито
противоречие с материалноправни разпоредби при постановяването му.
Неоснователен е
доводът на касатора за липса на мотиви на оспорваното решение.
В мотивите на съдебния
акт са изложени съображения от фактическа и правна страна. Наличните мотиви
дават възможност на настоящата инстанция да провери кои правнорелевантни факти
съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно, как
те са отнесени към приложимата материално-правна разпоредба. Районният съд е
събрал по надлежния ред допустими и относими доказателства, установяващи
правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. Извършил е задълбочен и
цялостен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
като ги е обсъдил както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Пълно и точно е
възприел фактическата обстановка по спора, която изцяло се споделя от настоящия
касационен състав. С оглед направените по делото фактически констатации съдът е
формулирал напълно обосновани и съответни на закона правни изводи за установеност и безспорна доказаност на
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с
чл. 118, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Съгласно цитирания текст от Наредбата, всяка
промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби, се регистрира във
фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, а по
делото е безспорно установено, че има констатирана промяна на касовата
наличност, която не е от продажба, и тя не е отразена във фискалното устройство
с някоя от посочените функции. Нарушението е безспорно установено, а сочената причина
за извършването му – грешка на работник на търговеца, не води до различен
извод. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като санкцията за процесното нарушение е определена от
административнонаказващия орган в минималния, установен от закона размер, който
съответства на тежестта му.
Изводът на РС – Русе за
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН за случая се споделя от настоящата инстанция.
Извършеното от дружеството нарушение
не представлява „маловажен случай“ на административно нарушение, обстоятелство,
което подлежи на задължителна преценка от административнонаказващия орган,
респективно от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в
този смисъл са задължителните указания та Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно дефиницията по § 1, ал. 1, т.
4 от ДР на ЗАНН,
маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по – ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този
вид. Фактът, че от него не са настъпили вреди за фиска е ирелевантен, тъй като
приложимата санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС предвижда
налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато нарушението
не е довело до неотразяване на приходи. Същевременно, нарушаване на правилата
относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства, винаги застрашава съществено обществените
отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да
се приеме, че е налице маловажен случай. Нещо повече – обект на закрила с
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства са не само обществените отношения,
свързани с обезпечаване на събираемостта на държавните вземания за данъци, но и
обществените отношения, осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на
стопанската дейност. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Макар и
извършено за първи път, деянието не разкрива ниска степен на обществена
опасност, доколкото се касае за нерегистрирани средства, при това на стойност,
която не е незначителна като относителен дял спрямо реализирания оборот в този
търговски обект от началото на работното време до момента на извършената
проверка от екипа на ТД на НАП. Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора относно неправилно ценене на приобщените доказателства – две НП,
издадени по повод констатирани други нарушения от дружеството при същата
проверка. По едното от тях има влязло в сила НП /служебна справка в деловодната
система на съда по КАНД № 200/2023 г.- НП № 6786719-F681366 от 29.11.2022 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“– Варна, за извършено нарушение по чл. 27,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/. Така, при всички
случаи, извършването на това нарушение, за което дружеството е санкционирано,
следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство.
Оспореното в настоящото производство
съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и
своевременно заявеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски в
полза на ответника, такива му се следват. Съобразно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като съобразно ал. 5
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 27е от Наредбата за
правната помощ, приета на основание чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая се следва
минималният размер, предвиден в разпоредбата, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото и липса на извършени процесуални действия,
различни от обичайните такива за подобен род дела. Разноските се присъждат в
полза на НАП-София - учреждението, към което е органът, издал акта, по аргумент
на чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 2, ал. 2 от Закона за
Националната агенция за приходите.
Мотивиран така и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, АС – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 329/09.05.2023
г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 2365/2022 г.
ОСЪЖДА "Девал 2017“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Л.П.В., със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Бистрица“ № 2, да заплати на Национална агенция за
приходите – гр.София, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.