Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 258 14.07.2023 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и трета година в състав
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев
административно дело №255 по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ“С.Ш. - Д.Д.“, представляван от Д.Д., чрез
пълномощника си по делото адв. М.С. против мълчалив отказ на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по подадено искане за сключване на
анекс по договор №BG06RDNP001-4.012-1656-С01. В жалбата са изложени подробни съображения
за незаконосъобразността на формираният мълчалив отказ, като е направен анализ
на приложимите законови и подзаконови разпоредби и необходимостта от
задължително произнасяне на
административният орган в предвиденият от закона срок. Доколкото в
случая нямаме такова произнасяне е налице мълчалив отказ на Изпълнителният
директор на държавен фонд Земеделие и е направено искане за неговата отмяна и
моли за присъждане на сторените по делото разноски. Депозирани са и писмени
бележки от адв. С. по съществото на спора.
Ответникът по жалбата - Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция гр. София, чрез пълномощника
си по делото главен юриск. М.Д., изразява становище за недопустимост,
алтернативно за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че за изясняване
на всички относими факти и обстоятелства на жалбоподателят е изпратено повторно
уведомително писмо за отстраняване на нередовности и не е налице формиран
мълчалив отказ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят в настоящото производство ЕТ“С.Ш. -
Д.Д.“ е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) регистриран с УРН 510002 в
ИСАК.
На 17.02.2023
год., между жалбоподателя ЕТ“С.Ш. - Д.Д.“ и ДФ „Земеделие“ е сключен договор № BG06RDNP001-4.012-1656-С01 /лист 41-103 от делото/.
Предмет на договора е предоставяне от ДФЗ на ползвателя ЕТ“С.Ш. - Д.Д.“ на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от „Програма за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 год.“, във връзка с изпълнение
на одобрен проект №
BG06RDNP001-4.012-1656 с наименование „Автоматизация на съществуваща
оранжерия в УПИ I, кв.60, с. М., построяване на навес за леки коли и инвентар с
автономна фотоволтаична централа 46.8КWр на
покрива му и фотоволтаична централа 29.9 КWр на покрива на съществуваща обслужваща
сграда“. Одобрената финансова помощ въз основа на представените от ползвателя
на етапа на кандидатстването по подмярка 4. 1 документи е в размер на 857 000.00
лв. и представлява 50% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи
за осъществяването на проекта. Финансовата помощ се предоставя под формата на
възстановяване на действително направените и платени от ползвателя разходи,
приети за допустими за финансово подпомагане по подмярката, но не повече от посочения
по-горе размер (до 50%). Ползвателят може да получи авансово плащане по
договора в съответствие с условията по чл.3, ал.1 от договора, а така също и междинно
плащане – по реда на чл.3, ал.4 от договора. Съгласно чл.4, ал.1 от договора
окончателният размер на помощта се изплащане на ползвателя се определя от Фонда
след подаване на заявка за окончателно плащане по реда на Наредба №4 от 2018 год.
Съгласно чл.16, ал.1 от договора, същият може да
се изменя по инициатива на фонда или на бенефициента при наличие на основание
за това, посочено в чл.39, ал.1 от ЗУСЕСИФ, като е регламентирана подробно и
процедурата по изменението на договора. Посочено е и в кои случаи не се допуска
такова изменение /чл.16, ал.3 от договора/.
На 21.02.2023 год., жалбоподателят е подал молба
за изменение на договора, като същият няма да се промени относно размера на
отпуснатата помощ, а само по отношение на доставчика на оборудването, който се
е отказал от доставката /лист 104-121 от делото/. Към искането са приложими и
съответните документи.
На 20.03.2023 год. от страна фонда е изпратено
уведомително писмо изх.№02-6500/706#1, с което писмо се изискват
допълнително документи от страна на жалбоподателят /лист 122-124 от делото/,
като е даден срок за това до 31.03.2023 год. На 30.03.2023 год. е депозирана
молба с допълнително представени документи /лист 127 – 148 от делото/.
Последвали са няколко молби от бенефициента за
бързина на отговора, респективно за изменението на договора /от 24.04.2023 год.
– лист 149 от делото, от 11.05.2023 год. – лист 151 от делото/. На 17.05.2023
год. от страна ответника по делото е изпратено ново уведомително писмо с
изх.№07-6500/4126 /лист 159 – 160 от делото/, се изискват допълнение към
представените оферти.
Настоящото съдебно производство е образувано срещу
мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да сключи анекс за изменение
на договора за безвъзмездна финансова помощ.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане по настоящото дело е
искането, отправено на 21.02.2023 год..
Съгласно чл.52, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015
год. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка
4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 год., ползвателят може да подаде искане за изменение
и/или допълнение на договора в РА, като към искането се прилагат доказателства,
необходими за преценка на неговата основателност. Според ал.4 на същата норма,
в срок до един месец от подаването на искането за промяна, а когато са изискани
документи и/или информация по ал. 3 – до 14 дни от изтичане на срока за
представянето им, РА одобрява или отказва исканата промяна“. Доколкото в случая
е налице именно тази хипотеза – изискани са допълнително документи, като е
даден срок за тяхното изпълнение 31.03.2023 год. Следователно до 14.04.2023
год. е следвало да има произнасяне на ответника по подаденото искане за
сключването на анекс. Такова няма и не се твърди от страна на ответника да има.
Нещо повече – на 17.05.2023 год. е изпратено ново уведомително писмо за нови
документи.
Съобразно разпоредбите на чл.149, ал. 2 от АПК,
мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока,
в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. От 15.04.2023
год. е започнал да тече едномесечния срок за оспорване на мълчаливия отказ и изтича
на 15.05.2023 год. Жалбата на ЕТ“С.Ш. Д.Д.“ до Административен съд Стара Загора
е подадена на 02.05.2023 год. и като такава е подадена е в срок.
От друга страна Раздел V от административният
договор между ЕТ“С.Ш. Д.Д.“ и ДФЗ е назован „Изменение и прекратяване на
договора“. В текстовете на чл.16, ал.1-7 са посочени условията за
изменение/допълнение на този договор, които по своята същност пресъздават
разпоредбите на чл.52, ал. 1-4 от Наредба №9 от 21.03.2015 год. за прилагане на
подмярка 4. 1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 год.
Съобразно, §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ,
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено
в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на
земеделските производители или в акт по неговото прилагане.
В изпълнение на делегацията по чл.9а от ЗПЗП, е
приета Наредба №9 от 21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. (издадена
от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила
от 24.03.2015 г.). Според чл.52, ал.1 от Наредбата, ползвателят може да подаде
искане за изменение и/или допълнение на договора в РА, като към искането се
прилагат доказателства, необходими за преценка на неговата основателност. В
чл.52, ал.3 от Наредба №9 от 21.03.2015 год. е предвидено, че в случай на
нередовност или липса на документи, както и при необходимост от предоставяне на
допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените
факти в искането за изменение на договора, както и с цел да се удостовери
верността на заявените данни, РА изисква от ползвателя да представи
допълнителни данни и/или документи. Ползвателят представя изисканите му данни и/или
документи в срок до 10 работни дни от уведомяването. Съобразно, чл.52, ал.4 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 год., в срок до един месец от подаването на искането
за промяна, а когато са изискани документи и/или информация по ал. 3 – до 14
дни от изтичане на срока за представянето им, РА одобрява или отказва исканата
промяна. Ползвателят на помощта се уведомява за мотивите за отхвърлянето на
искането, а при одобрение в срок до 10 календарни дни от получаването на
уведомлението трябва да се яви в РА за сключване на допълнително споразумение
към договора. В случай че ползвателят или упълномощено от него с нотариално
заверено пълномощно лице не се яви в посочения срок, правото за подписване на
допълнителното споразумение към договора се погасява.
Процедурата по разглеждането и разрешаването на
това искане включва на първо място, едностранно, властническо волеизявление с
което административния орган одобрява или отказва исканата промяна. Това
волеизявление се основава на едноличната преценка на административния орган за
наличие на данни относно основателността на искането и за липсата на данни,
относно фактите и обстоятелствата, предвидени в хипотезите на чл.52, ал.2 от
Наредба №9 от 21.03.2015 год., при които исканата промяна на договора е
недопустима. Какъвто и да е договорен елемент при формиране и обективиране на
това волеизявление на компетентния орган е изключен. Отношенията тук са на
субординация, а не на координация. Ползвателят на финансова помощ, в качеството
си на искащ промяна и/или допълване на договора е длъжен да обоснове в молбата
си, конкретните причини на които основава искането си и да представи
съответните доказателства за това, като съответно се подчини и изпълни
разпореждането на административния орган по чл.52, ал.3 от Наредба №9 от
21.03.2015 год. с което той изисква представянето на допълнителни данни и/или
документи. Това задължение на ползвателя е скрепено с нарочно определен
процедурен срок - до 10 работни дни от уведомяването. От друга страна не е
предвидено, повторно изискване от страна на фонда на документи или
представянето на допълнително такива. В този смисъл, отправеното искане от
17.05.2023 год. не може да се приеме, като част от процедурата по чл.15 от
Наредба №9 от 21.03.2015 год. Ако допълнително представените документи не
удовлетворяват законовите изисквания е следвало да се постанови отказ на
искането за сключването на анекс и изменението на договора, а не да се отправя
ново искане за документи.
При положение, че въз основа на подаденото искане
и представени доказателства /какъвто е настоящия случай/, административният
орган намери, че са налице основателни причини, то той упражнява нормативно
установеното си правомощие и „одобрява“ отправеното до него искане. За това
позитивно властническо волеизявление ползвателят на помощта се уведомява
изрично, като в срок до 10 календарни дни от получаването на уведомлението той
трябва да се яви в Разплащателна агенция за съвместно осъществяване с
административния орган на втората фаза на процедурата, а именно - сключване на
допълнително споразумение към договора.
Преценката на компетентния орган обаче, може да
има за резултат констатации за липсата на основателни причини за изменение на
договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ или пък наличие на
пречките по чл.52, ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015 год., при които изменението
е недопустимо. Според изричното указание на чл. 52, ал. 4 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г., властническото волеизявление в този случай, трябва да бъде
обективирано във формата на мотивиран отказ да се пристъпи към изменение на
административния договор. Този отказ, без съмнение е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и подлежи на обжалване по реда
на този процесуален кодекс. Няма съмнение и относно статуса на индивидуален
административен акт и на акта, с който на основание чл.52, ал.4 от Наредба № 9
от 21.03.2015 год., административния орган се произнася по направено искане за
промяна и/или допълване на сключен вече административен договор, противно на
твърдяното от ответника. Затова и мълчаливият отказ на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ да бъде уважено заявеното искането от 21.03.2023 год.
за промяна на договора е индивидуален административен акт, който подлежи на
оспорване по реда на АПК. По своята правна същност мълчаливият отказ е фикция,
създадена от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган
да се произнесе по подадено до него искане. Чрез фикцията отказът е приравнен
на административен акт. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се
предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т. е. чрез
фикцията се приема наличие на волеизявление.
Доколкото е налице нормативно основание за
произнасяне от страна на ответника по делото, което е и нормативно скрепено с
посочените в чл.52 от Наредба №9 от 21.03.2015 год. срокове, то не
произнасянето в срока представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Защитата
срещу това непроизнасяне в срок е чрез обжалването на мълчаливия отказ, като
упражняването на тази защита е обвързано със срока, посочен в чл.149, ал.2 от АПК.
По-голямата продължителност на срока за оспорване е в интерес на оспорващия, т.
е. на този, по чието искане органът мълчи.
Ето защо, подадената от ЕТ“С.Ш. Д.Д.“ жалба е
процесуално допустима, като подадена от лице имащо правен интерес и срещу акт
подлежащ на съдебен контрол. /в този смисъл е и решение №8249/07.07.2021 год.
постановено по адм. дело №4850/2021 год. по описа на ВАС на Република
България/.
В тази насока, според чл.59, ал.2 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той безусловно трябва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Тези
фактически и правни основания са именно мотивите, които основават разпоредения
от съответния орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания,
има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Искането за
обосноваване е една от гаранциите за законосъобразност на властническото
волеизявление, които законът е установил за защитата на правата и правно
защитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това
подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на
защитата им срещу такива актове. От друга страна, наличието на мотиви улеснява
и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта,
упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда,
допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и
възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на
административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за
мотиви според АПК е такова, че тяхното не излагане към административния акт или
към резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и основание
за отмяна на акта. В този смисъл и Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 год.
на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган
по искане, с което е бил сезиран, в определения законов срок, се смята за
мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна
норма, е необходимо да се установи от една страна подадено искане за издаване
на административен акт и от друга – бездействие на административния орган при
нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е
сезиран. Съществуването на такова задължение е обусловено от наличие на
законово регламентирана компетентност /материална, териториална и по степен/ за
органа да разгледа и да се произнесе по подадената молба. Следователно не всяко
непроизнасяне на административния орган по искане, с което е сезиран, може да
бъде разглеждано като „мълчалив отказ” по см. на чл.58, ал.1 от АПК. Законовата
фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, по отношение
на който органът има правомощие да издаде съответния административен акт. Само
когато искането е отправено до компетентен административен орган, липсата на
волеизявление се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от
закона съдържание т.е непроизнасянето
релевира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
В
конкретния случай съдът намира, че подаденото искане за изменение на договора е
налице формиран мълчалив отказ, който е оспорен в срок и следва да бъде отменен
като незаконосъобразен, а преписката да се върне на административният орган за
произнасяне по подаденото искане за изменение на договора.
При този изход на спора на искането на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски по делото е очевидно основателно. По
делото същите са доказано сторени в размер на 550.00 лв., от които заплатена
държавна такса в размер на 50.00 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на
500.00 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие №044779/30.04.2023
год.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на ЕТ“С.Ш. - Д.Д.“, представлявано от Д.Д. мълчалив отказ на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ да се произнесе по подадено искане от
21.02.2023 год. за изменение на договор №BG06RDNP001-4.012-1656-С01 от 17.02.2023 год.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за произнасяне по компетентност по
подадено искане от 21.02.2023 год. за изменение на договор №BG06RDNP001-4.012-1656-С01 от 17.02.2023 год. при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на ЕТ“С.Ш. - Д.Д.“, представлявано от Д.Д.
разноски в размер на 550.00 /петстотин и петдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: