Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 27.06.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр.д.N5016 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №55718 от 28.02.2019г.,
постановено по гр.д.№5016 по
описа за 2019г., Софийският районен съд, 62-ри състав е отхвърлил предявените от Р.Т.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес
***, чрез адв. Т. срещу «Х.2000» ЕООД с ЕИК ********, с адрес: гр.Варна, бул.»********искове
с правно основание чл.344, ал.1 КТ
за признаване за незаконно уволнението, станало със заповед №2164/22.10.2018год.,
считано от същата дата, по чл.344, ал.1,
т.2 КТ за възстановяване на длъжността «Мияч на съдове» и по чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на
обезщетение в размер на 2 400лв. за оставане без работа и за периода от
22.10.2018год. като неоснователни и недоказани.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ищцата
Р.Т.И., подадена чрез адв.Т., в която посочва, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон и моли да се
отмени и да се постанови друго, с което се уважат предявените искове. Посочва,
че липсва молба от ищцата за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и се поддържа, че
управителят на ресторанта, в който е работила ищцата я е принудил насила да
подпише поднесената заповед за прекратяване на трудовия договор с предизвестие.
Смята, че неправилен е в тази връзка изводът на първоинстанционният съд, че
молбата за прекратяване на трудовото правоотношение е достатъчно основание за
уволнение по взаимно съгласие по чл.325, ал.1 КТ и което не е посочено в самата
молба и изрично писмено работодателя да даде съгласие в едноседмичен срок.
Изтъква, че след като ищцата не е написала текста в молбата, тя е подписана
преди повече от месец както твърди ищцата. Смята също така, че заповедта е
нищожна след като не е подписана от работодателя и същия не може да упълномощи
друг служител да извършва действия на разпореждане с работната сила и
приложеното пълномощно за това не поражда сила. Изтъква също така, че ако съдът
приеме, че Ц.Г.има качеството на работодател,
същата не може и да е свидетел по делото и нейните показания са
недопустими, но също така са и нагласени и след като в писмена защита на
представителя на ответника са обсъждани още преди да са дадени от свидетеля.
Посочва, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелката К., която твърди, че
ищцата чрез насилие, заплахи и закани е отстранена от работа в края на лятото
на 2018год. и което се потвърждава от справката на НОИ че ищцата през м.
октомври не е ходила на работа, а и последния пълен отработен месец е юли
2018год. Смята, че поради нарушение на съда не е успяла да поиска увеличение на
сумата, посочена по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ и без да се
запознаят с доказателтвата. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Т.
поддържа въззивната жалба и уточнява, че в първоинстанционното производство са
представили стара трудова книжка и поддържа искането си да се приеме справка от
НОИ. Претендира за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна, ответник «Х.2000»
ЕООД, в писмен отговор оспорва
въззивната жалба и смята, че първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Посочва, че в исковата молба и в първоинстанционното производство ищцата не е
твърдяла, че върху нея е упражнена принуда при подписване на представената по
делото молба за освобождаване, още повече, че е твърдяла, че въобще не е подписвала
такава молба. Изтъква, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
не е нищожна, тъй като е била подписана от свидетелката Ц.Г.на която видно от
приложеното пълномощно по делото работодателят е делегирал права да прекратява
трудови договори и което е допустимо с оглед на ТР №6/2013год. по т.дело
№6/2012год. на ОСГК на ВКС. Смята, че показанията на свидетелката Г. са
допустими, след като тя няма качеството страна по делото, нито на пълномощник,
а станалото в нейно присъствие е било известно на работодателя и в тази връзка
е и посочено в становището на ответника по делото. Посочва, че правилно
първоинстанционният съд не е взел в предвид показанията на свидетелката К.,
които са изцяло неотносими към делото, още повече, че тя не е възприела лично
обстоятелствата които е посочила, нито е присъствала при прекратяване на
трудовия договор. Изтъква, че след като молбата за освобождаване е подписана
именно от ищцата, независимо, че няма израза «взаимно съгласие», достатъчно е,
че съдържа предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, отправено
до другата страна и за което е издадена веднага заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение от работодателя и не е било необходимо да се издава
друг акт. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на въззиваемата
страна ответник е оспорва въззивната жалба и е поддържа становището изразено в
отговора.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата
на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на
въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Р.Т.И., чрез адв.
Т. с обективно кумулативно съединени
искове срещу „Х.2000“ЕООД, както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата
на основание чл.325, ал.1 КТ,
извършено със Заповед №2164/22.10.2018г.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ- за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2 400лв.
за периода 22.10.2018год.-22.04.2019год.,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
В
исковата молба ищецата Р.Т.И. твърди, че
уволнението й, извършено със заповед №2164/22.10.2018 г., по чл.325, ал.1,т.1 КТ по взаимно съгласие е незаконно, тъй като не е подавала молба за
прекратяване на договора по взаимно съгласие. Посочва, че управителя на
ресторанта в София, в който е работила по безсрочен трудов договор от
21.03.2017год. през август 2018год. започнал да се кара с нея и я накарал да
подпише поднесено от него предизвестие за прекратяване на трудовия договор с
предизвестие. Забранил и да влиза в ресторанта и я заплашил с побой, като тя
има заболяване „трайна промяна на личността след прекарана катастрофа“ и не
посмяла след това да отиде на работа, а на 22.10.2018год. й била връчена
заповед за прекратяване на договора й по взаимно съгласие. Ако се приеме, че
предизвестието от м. август представлява молба за прекратяване на договора,
работодателят е длъжен да се произнесе в седемдневен срок, което не било
направено. Поради което счита, че уволнението й е незаконосъобразно.
В
отговора на исковата молба ответникът „Х.2000“ЕООД оспорва предявените искове,
твърди, че уволнението на ищеца е законно, като на 22.10.2018год. в офиса на
дружеството ищцата е подписала молба за освобождаването й от работа, в която
изрично е написана дата 22.10.2018год. от която е искала да бъде освободена и
молбата е предадена подписана на Ц.П.Г., упълномощено лице от работодателя за сключване и прекратяване на трудови договори
с работници на дружеството и е издадена оспорената заповед за прекратяване на
трудовия договор по чл.325, ал.1,т.1 от КТ, която е връчена на ищцата същия ден
срещу подпис.
За
да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че
са налице две насрешни писмени изявления на работника и на работодателя,
направени в един и същи момент- на 22.10.2018год., като се установява от
приетата експертиза, че подписът върху молбата
от ищцата със съдържание-изявено желание за освобождаване от заеманата
длъжност е подписана от нея. Поради което е приел, че уволнението е
законосъобразно и исковете на ищеца подлежат на отхвърляне.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия състав на
въззивния съд намира, че обжалваното решение е
и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателния извод за отхвърляне на предявените искове, като намира,
че следва да се има в предвид и следното:
Между
страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността -мияч съдове, с място на работа Х.В.С.,
с работа на смени, съгласно трудов договор №676/20.03.2017год., който е сключен
първоначално със срок за изпитване за 6м., при основно месечно трудово
възнаграждение от 462лв.
Приложена
е молба от ищцата Р.Т.И., адресирана до управителя на ответното дружество Х.2000
ЕООД, в която е посочила, че моли да бъде освободена от длъжността мияч,
считано от 22.10.2018год.
С оглед приетата и
неоспорена в първоинстанционното производство съдебно-графологична експертиза,
допусната след като ищцата е оспорила да е
подписала молбата, се установява, че ръкописния текстт, с който са
попълнени графите на молба от Р.Т.И. до управителя на „Х.2000“ ЕООД от дата
22.10.2018год. не е написан от ищцата, но подписът в графата „с уважение“ на
същата молба е положен от Р.Т.И..
С
оспорената заповед №2164/22.10.2018год. е прекратено на основание чл.325,
ал.1,т.1 КТ трудовото правоотношение с ищцата, считано от 22.10.2018год. по
взаимно съгласие, която е връчена на същата дата на ищцата срещу подпис.
Заповедта е подписана за управител на дружеството от Ц.П.Г.. Приложено е пълномощно,
с нотариална заверка на подписа от 02.06.2017год. с което Р.С.Б., като
управител на търговското дружество „Х.2000“ЕООД е упълномощила Ц.П.Г. за представителство
при подписване на трудови и граждански договори, уведомления, допълнителни
споразумения, заповеди за прекратяване на трудови договори, както и всички
останали документи, изискуеми по смисъла на КТ.
От разпита на свидетелката Г. се установява, че работи при ответното
дружество като специалист ТРЗ и във връзка с представената по делото молба от
ищцата за прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата я посетила в офиса,
била разстроена и казала, че иска да й се прекрати договора. Посочва, че се
обадила на управителката на дружеството и тя потвърдила прекратяването, а
ищцата следвало да попълни молба за това. След като ищцата, която била
разстроена, че загубила единствения си син и казала, че не може да попълни
документите, ищцата й предложила тя да ги попълни, разпечатала молбата,
попълнила я, попълнила и датата, а ищцата се подписала. Посочва, че същия ден
издала заповедта след като имала пълномощно за това от управителката, връчила я
и на ищцата, която също я подписала и й дала един екземпляр на нея. Този ден в
офиса, който се намирал на ул.“Света София“№8 нямало други освен нея и дата на която ищцата
дошла при нея била 22.10.2018год. Сочи, че през месец септември ищцата била в
болнични, а тя имала много болнични и не знае да е имала конфликти с
ръководството.
Свидетелката К. посочва, че е съседка на ищцата и тя от
две години живеела при нея след като цигани я измамили и й взели жилището, а
синът й починал. Знае, че ищцата е работила в Х.в ресторанта срещу Пирогов и
продължила да работи до около края на месец август. Споделяла, че я тормозели и
искали да подпише заповед за напускане и някакъв Б., шев на заведението стоял
на главата й и я тормозил и се наложило да подпише, но продължила да ходи на
работа, но те я връщали. Сочи, че през октомври ищцата ходила в предприятието
да си вземе заповедта и пак да я приемат на работа, но те са й отказали, като
тя не искала да напуска, а да продължи да работи. Свидетелката посочва, че
ходила, когато й връчили заповедта и това било една сутрин през октомври, много
преди да подпише заповедта и отишли в Хепи, където тя работи срещу Пирогов, но
свидетелката си тръгнала и не е присъствала. Ищцата й казала след няколко дни,
че подписала някаква заповед по принуда.
При така установената фактическа обстановка, Софийският
градски съд достигна до следните правни изводи:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение,
като ищцата е заемала длъжността мияч и с атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т.1 КТ по взаимно
съгласие.
Твърденията за незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес /така решение №
77/8.03.2011 г. по гр. дело № 127/2010
г. на ВКС, IV г. о./, са свързани с това, че ищцата счита че не е
подавала молба за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно
съгласие на каквото основание е прекратено трудовото й правоотношение, а ако е
подписвала молба, това било през август месец за прекратяване с предизвестие
след като била заплашена от управителя на ресторанта, в който работила и чак
през октомври и била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, което била след седемдневния срок, в който е следвало
работодателят да се произнесе.
По така наведените доводи съдът намира следното:
Съгласно чл.325, ал.1,т.1 КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие
на страните, изразено писмено. Освен, че следва
двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за
прекратяване на трудовото правоотношение, така и приемането на същото да са
изразени писмено, като писмената форма с оглед текста на горепосочената
разпоредба е условие за действителност, но следва и всяка от страните да изрази волята си за
прекратяване на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. При съвпадане
на двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор към този
момент е налице постигнато взаимно съгласие. В случая по делото е представена
молба, която изхожда от ищцата, подписана е от нея, което е установено от
съдебно-графологичната експертиза и в която е изразена ясна вола за прекратяване
на трудовото правоотношение, считано от
посочената дата 22.10.2018год., а не с предизвестие, както твърди в исковата
молба. Също така се установява, че независимо, че в молбата има бланков текст и
има и ръкописен текст, включително и датата, който не е попълнен от ищцата, но
който се установява от свидетелските показания на свидетелката Г., че е
попълнен в същия ден, посочен в молбата не от ищцата, а от свидетелката и след
като ищцата е била разстроена, но тя е заявила категоричното си желание да се
прекрати трудовия й договор от същата дата, като е и подписала същата молба. Не
се установява по делото от събраните доказателства, че ищцата е подписвала
молба с искане за прекратяване на трудовия й договор с предизвестие, както се
твърди в исковата молба и то от месец август и при твърдените в исковата молба
обстоятелства при заплаха и принуда от управителя на ресторанта, в който е
работила.
Неоснователни са доводите във
въззивната жалба, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката Г.,
още повече същите да са недопустими след като същата имала качества на работодател и страна
по делото. Независимо, че свидетелката Г. е била упълномощена с оглед на
приложеното нотариално заверено пълномощно от управителя на ответното дружество
с права да прекратява трудови договори и
което е допустимо и с оглед ТР№6/2012год. от 11.01.2013год.,
постановено по т.дело №6/2012г на ОСГК на ВКС, в което е посочено изрично, че допустимо е делегиране на работодателска
правоспособност чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение,
извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 КТ и
каквото упълномощаване в случая е налице, поради което и подписаната заповед за
прекратяване не се явява нищожна, но и свидетелката не се явява
работодател и не е и законен
представител на дружеството работодател-ответника по делото. Поради което няма
пречки да свидетелства, а свидетелските показания следва да се преценят от съда
с оглед на всички други данни по делото.
В случая показанията на свидетелката Г. освен, че са допустими, последователни,
непротиворечиви с останалите доказателства по делото и независимо, че
свидетелката работи при ответното дружество не се установява да е
заинтересована от изхода на делото, като показанията й са житейски логични и правдоподобни, включително и относно условията при които е съставена и подписана
молбата от ищцата и датата на подписването й и не се опровергават от останалите
събрани по делото доказателства. В тази връзка при анализа и съпоставка с
показанията на другия свидетел К., свидетел на ищцата, която обаче няма
непосредствени впечатления за станалото, а само от споделеното от ищцата и
която възпроизвежда нейните твърдения не се опровергават показанията на свидетелката
Г., още повече, че се установява, че именно приложената молба с искане за
прекратяване на трудовия договор, считано от 22.10.2018год. е подписаната от
ищцата, въпреки нейното твърдение и оспорване, че не е подписвала такава молба,
а за друга молба с искане за прекратяване на трудовия договор с предизвестие и
от август 2018год. няма доказателства по делото. Също така не се
опровергават свидетелските показания и от приложената справка на НОИ, в която е
отбелязан осигурителен доход на ищцата и за септември 2018год. независимо от
твърденията на ищцата в исковата молба, че след август не е ходила вече на
работа. Не се опровергават показанията
на свидетелката и от това, че в писмена защита на ответника са заявени
обстоятелства, които съвпадат с показанията на свидетелката.
От значение за наличието на
основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1,т.1 КТ- по взаимно
съгласие на страните е наличието на обща по съдържание воля на
двете страни, която се съдържа в техните волеизявления за прекратяване на
трудовия договор, включително и за датата от която да се счита прекратен. В
случая такава воля е изразила първоначално ищцата, която е подписала
приложената молба с искане да бъде освободена от заеманата от нея длъжност при
ответника, считано от посочената дата 22.20.2018год., която е и датата на
депозирането на молбата й и в чието съдържание е изразена воля за прекратяване
на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Също така е налице и приемане
на предложението от работодателя, което е станало и със съставянето на самата
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №2164/22.10.2018год.,
подписана от изрично упълномощен служител на ответника, за което приемане на
предложението за прекратяване на трудовия договор на ищцата няма пречки да стане и преди
седемдневния срок от получаване на предложението. Върху заповедта също така има и удостоверяване, че е връчена на ищцата
срещу подпис на датата 22.10.2018год, които не са оспорени по делото.
Предвид
което,
съдът намира, че прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с
оспорената заповед№2164/22.10.2018год. на основание чл.325, ал.1т.1 КТ по
взаимно съгласие
е законно, поради което предявеният иск за отмяната му по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, както и
акцесорните искове за възстановяване на ищцата на предишната работа и с правно
основание чл.344, ал.1,т.2 КТ и за заплащане на обезщетение за оставяне без
работа и с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото се дължат разноски на въззиваеманата страна, но
такива не са поискани и няма и доказателства да са направени във въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №55718 на СРС, 62-ри състав от 28.02.2019год.,
постановено по гр.д. №70959/2018год. по описа на СРС.
Решението
може да се обжалва пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.