№ 1117
гр. Перник, 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720103717 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Електрохолд Продажби“ АД срещу И. П. И., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 316,07
лева – главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 23.07.2021
г. до 20.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 07.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 9,00 лева – мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко
периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения: от
15.09.2021 г. до 26.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 456 г. на ПРС.
Ищецът твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, свързано с доставката на електрическа енергия до имот с адрес гр. П., ул.
*****, с ИТН *****. Излага се, че ищецът доставял електрическа енергия за процесния
период и имот, за което са издадени 2 бр. фактури на 30.09.2021 г. и 31.08.2021 г.Твърди се,
че съгласно общите условия на дружеството вземанията по фактурите са платими в 10-
дневен срок от издаването им, след изтичането на който потребителят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но тъй като същата не е влязла в сила, се породил
правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли
за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. се явява, като оспорва
1
предявените искове и материалната си легитимация по същите, във връзка с което представя
писмени доказателства
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на електрическа енергия, сключен с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение
за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното
вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
облигационно правоотношение с предмет продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, изпълнението на задължението за реално доставяне и точно
отчитане на консумираната ел. енергия за процесния период, както и нейната стойност. По
акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на
ответника в забава и размерът на търсеното във връзка с това обезщетение.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на
чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично
известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане
– арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от процесните Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца "ЧЕЗ Електро България" АД е
предвидено, че потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за
извод, че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на електроснабден
недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен договор или писменото
приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи
условия.
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършеното
нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя
на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по
настоящото дело също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по
който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен
2
с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди
като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената
електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а
купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на
понятието "битов клиент", както се посочи, е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); ; на ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на
цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови
нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл.
9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови
нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.
Аналогично, в чл. 4, ал. 3 от представените Общи условия на ищеца също е уредена
възможността страна по правоотношението да бъде правен субект, различен от собственика
или вещния ползвател на електроснабдения имот, при наличието на изрично съгласие на
собственика, респ. на вещния ползвател.
Не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че процесното
жилище е общинска собственост.
Във връзка с твърдяното качество „потребител“ на ел.енергия са представени
заявление от 19.08.2021 г. за пререгистрация за процесния имот, депозирано до ЧЕЗ от
ответницата, платена от нея такса са съответната услуга, декларация-съгласие за
пререгистрация от наемодателя Община Перник, както и договор за наем на общинско
жилище, видно от който същият се сключва за срок от една година и влиза в сила от
12.08.2021 г. В чл. 5.3 от същия е предвидено задължение на наемателя за заплащане на
консумативните разноски.
Отразено е в чл. 8, от Договора, че същият се прекратява със Заповед на кмета на
общината по реда на ЗОбС и НРУУРОЖТП, а в чл. 7 – с изтичане срока на договора. В тази
връзка ответницата е представила Заповед № 1335/19.08.2022 г. , с която считано от
31.08.2022 г. се прекратява действието на сключения договор за наем, както и уведомление
от 22.08.2022 г., че същата следва да напусне жилището. Същевременно в изявленията си
пред съда ответницата е посочила, че кабелите са били отрязани от трети лица и нямала ток
от 12.07.2022 г., т.е. след исковия период.
При тези данни съдът намира, че отв. И. И. е била настанена в процесния имот, по
силата на приложения наемен договор, за срок от една година, считано от 12.08.2021 г.,
съгласно който заплащането на консумативните разноски, се дължи от наемателя, и по
нейна молба на нейно име е и открита партида при ищеца. При тези данни съдът намира, че
по делото е установено качеството „потребител“ на ел.енергия на ответницата за процесния
период, за който са издадени фактурите от 31.08.2022 г. и 30.09.2022 г.
Доколкото по делото се оспорва доставката на електроенергия през м. юли 2022 г., а
не през процесния период, подала е заявление за пререгистрация до ЧЕЗ и е заплатила
съответната такса за това, като процесните фактури и доказателствената им стойност не се
оспорват, съдът намира за установени по делото и останалите материални предпоставки,
свързани с доставка на ел.енергия през процесния период на сочената от ищеца
равностойност, което обуславя основателност на исковите претенции.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат
3
присъдени разноските, сторени в исковото и в заповедното производство.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, ЕИК175133827, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариграско шосе“ № 159 срещу И. П.
И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град П., ул. *****, и настоящ адрес: град П., ул.
*****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че в отношенията между страните
съществува изискуемо вземане в полза на „Електрохолд продажби“ АД срещу И. П. И. за
сумата в размер на 316,07 лева – главница за потребена и незаплатена електрическа енергия
за периода от 23.07.2021 г. до 20.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 07.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 9,00 лева – мораторна лихва за забава,
считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за
възникнали задължения: от 15.09.2021 г. до 26.01.2022 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 456 г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. П. И., ЕГН: ********** да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 180,00 лева –
разноски пред Районен съд-Перник в исковото производство, както и сумата 110,00 –
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4