№……….…./18.01.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 1986 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
71548/01.11.2018 г. на „Къща Ели“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Желимир
Ялнъзов, против Решение № 3979/08.10.2018 г. по гр.дело № 3324/2017 г. по описа
на ВРС, 48 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно
евентуално съединени искове с правно основание чл. 386 от КЗ срещу ЗД „Групама
Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, в условията на евентуалност срещу „Юнайтед
Брокер“ ООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 24 449,60 лева
представляваща 40.81% от стойността на всеки увреден артикул, посочени подробно
в исковата молба, включваща само стойността на увреждането/обезценка на
артикулите за настъпило застрахователно събитие на 06.01.2016г., по
застрахователна полица № 8300016115025826 от 23.09.2015г.
Сочи се в жалбата, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно и необосновано, като постановено при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва решаващия извод на
съда, че е следвало в Предложението – въпросник от 23.09.2015 г. да декларира
всички настъпили застрахователни щети в „същото помещение“. Твърди, че въпроси
в посочения смисъл не са му задавани, поради което не е бил длъжен да сочи
такива. Въпрос № 5 гласял: „Имали ли сте щета с това имущество последните 12
месеца“, което индикирало, че се касае за имуществото предмет на предложението
за сключване на застраховка, а не на имуществото намиращо се в това помощение,
както погрешно е приел съда. Имуществото, предмет на конкретното предложение
било дефинирано от застрахователя в раздел II от същия, а именно като: „Материални
запаси с действителна стойност 160 000 лева.“ Било установено, че предишните материални
запаси - предмет на предходна застрахователна щета от 25.10.2014г са бракувани
и унищожени преди 23.09.2015 г., поради което било невъзможно същите да са
предмет на новата застраховка, сключена към момент, в който те не са
съществували. Освен това, сочи че след като предишният застраховател е „ХДИ
Застраховане“ АД е платил застрахователно обещетение, същият е станал
собственик на увреденото имущество ex lege. Следователно, декларираният отговор
във въпросника е коректен и правилен, и не представлява неистина, както е приел
първоинстанционния съд. Оспорва още връзката между отговора на конкретния
въпрос и решението на застрахователя да не изплати обезщетението, както и
извода, а от там и извода, че след като е изплатено такова за настъпило
застрахователно събитие в същото помещение, то застрахованият няма право втори
път да получи застрахователно обезщетение за друго събитие.
По отношение на следващия решаващ извод на съда относно
причината за спукване на водопроводната тръба, причинила наводнението,
жалбоподателят сочи, че противно на всякаква правна и фактическа логика
първоинстанционният съд се е позовал на заключението на единичната СТЕ, според
което, тъй като разширението на отчупеното парче тръба е надлъжно, а не напречно,
то счупването било резултат от външно влияние. За да мотивира кредитирането на
посоченото заключение, а не на това на повторната експертиза, съда недопустимо
разместил доказателствената тежест, като вменил на страната задължение да
представи доказателство, което не е в нейно владение, а в ответника. С оглед
изложеното първата експертиза се явявала порочна, тъй като се основавала на
доказателство, за която никога преди въззивника не е знаел, което без протокол
е иззето от първия ответник при огледа му, и което последният е следвало да
поиска да бъде приобщено по делото, ако иска да се ползва от първата
експертиза.
Оспорва още извода на първоинстанционния съд, че е налице
неизпълнение на застрахования по застрахователния договор, като постановен при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилен и необоснован,
тъй като е кредитирал само свидетелските показания на свидетелите, ангажирани
от ответниците, докато показанията на другата група свидетели не били обсъдени.
Противопоставя се и срещу приетото в мотивите на решението, че ССЕ по делото не
доказали по безспорен начин, че увредените при предишното наводнение стоки са
надлежно бракувани от нас, като твърди, че двете ССЕ доказаха по безспорен
начин бракуването и унищожението на въпросните стоки, едновременно с
получаването на предишното застрахователно обезщетение. Моли съда за
назначаване на допълнителна материалографска експертиза, чието допускане му е
отказано от първоинстанционния съд. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна
на първоинстанционния акт. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият „Групама Застраховане“ ЕАД,
представляван от юриск. Каменов, подава писмен отговор, с който оспорва
депозираната въззивна жалба, като твърди, че първоинстанционното решение е
правилно обосновано, като съобразено с материалния процесуалния закон. Съдът
правилно приел, че към датата на подписване на процесната застрахователна
полица законният представител на насрещната страна е премълчала пред застрахователя
обстоятелство, при наличието на което същият не би сключил договор, ако знаеше
за него, а именно - в т. 5 от Предложението-въпросник изрично в писмен вид г-жа
Вътева-Калчева е обявила пред застрахователя. че с предлаганото от нея за
застраховане имущество не е имало никакви предходни щети през последните 12
/дванадесет/ месеца, с което нарушила императивната разпоредба на чл. 188 от КЗ
/отм./. Оспорва твърденията на ответника, че съда не е следвало да кредитира
първоначалната СТЕ, като сочи че именно същата е обективна,докато в заключението на повторната имало
противоречия относно температурата в помещението. Не отговаряло на истината, че
твърдението на въззивника. че не е бил запознат е обстоятелството за иззетото
при огледите парче от спуканата тръба. В случай, че ищеца е искал същото да
бъде приобщено към делото, е можел да направи подобно искане, но това не е
извършено от негова страна, нито е оспорено това обстоятелство, поради което
допълнителната експертиза извършена без парчето тръба е необективна. На
последно място сочи, че съда правилно е приел, че по делото две ССЕ доказват по
безспорен начин, че въпреки твърдението на ищеца за увредени на датата
01-06.01.2016 г. стоки, същите , а не идентични такива, са били налични още към
датата на предходното събитие от 25.10.2014 г., увредени са от него и през
периода между двете събития не са закупувани нови стоки от същия вид. След като
към датата 01-06.01.2016 г. се твърди да са увредени здрави стоки, а към
25.10.2014 г. същите стоки са увредени от предходно наводнение и между двете
наводнения не са закупувани нови стоки от същия вид, нито складовата им
наличност е била по-голяма от увредената част, то въззиваемият твърди, че
единственото възможно заключение е, че представените пред него стоки вече са били обезщетени при предходно
застрахователно събитие, поради което въззивникът целя неоснователно да се
обогати от повторно получаване на застрахователно обезщетение за тях. По
изложените съображения претендира потвърждаване на първоинстанционното решение с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок
и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
Въззивникът е направил искане за назначаване на повторна СТЕ, с участието на
специалист – материаловед.
Доколкото при първоинстанционното разглеждане на делото е
останал неизяснен въпроса за конкретната причина, довела до спукването на
процесната тръба, причинила настъпването на застрахователното събитие, следва
да бъде уважено доказателственото искане на страната като бъде допусната
исканата СТЕ, чрез изследване на отчупеното парче тръба, намиращо се във
въззиваемия „Групама Застраховане“ АД. Отказът на първоинстанционният съд да
допусне провеждане на експертизата представлява процесуално нарушение, с оглед
необходимостта от установяване на релевантни по делото обстоятелства, което
обуславя допустимостта на доказателственото искане пред въззивната инстанция.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 1986/2018г. на 13.02.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят
страните.
ДОПУСКА провеждането на ПОВТОРНА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото, както и с
намиращото се у „Групама Застраховане“ АД парче тръба, да отговори на следните
въпроси:
1) Представеното
от въззиваемия парче тръба представлява ли част от процесната спукана тръба в имота на въззивника,
причинила настъпването на застрахователното събитие?
2)
Каква е причината за настъпилото спукване на тръбата, съответно за отчупването
на парчето – получило се налягане в резултат на замръзването на част от
водопроводната система и последвалия хидравличен удар или от външна човешка
намеса?
3)
Може ли някой от посочените в т.2 варианти за причината за спукване на тръбата
да бъде изключен като възможен?
ОПРЕДЕЛЯ депозит 300 /триста/ лева, вносими от въззивника „Къща Ели“ ЕООД, в
тридневен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия
срок.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице Велислав
Николов Гроздев № 389 в списъка на вещи лица към ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението
си в срока по чл.199 от ГПК – най- късно една седмица преди датата на съдебно
заседание.
ЗАДЪЛЖАВА
„Групама Застраховане“ АД да предостави за изследване на
вещото лице, намиращото се от него парче от спуканата процесна тръба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.