Р Е Ш
Е Н И Е
№ 905
гр. П., 19.09.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска
колегия,
VІІ-ми състав, в открито съдебно
заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав
Районен съдия : Явор Джамалов
Секретаря
: Капка Станчева
Прокурор : Емилия Ганева
като разгледа гр.дело № 03490 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
искове от К.К. В. с правна квалификация чл. 2, ал.1,
т.3 и чл.4 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република
България с искане да и бъде заплатен сумата от 10000.00 /десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в търпени негативни
емоции, притеснения, стрес, страх, депресия, чувство на унижение, накърнени
морални и нравствени ценности, и физически страдания-хипертония и захарна
болест/диабет/, а също така и негативно отражение върху работата и семейството и,
по повод осъществена наказателна репресия, вследствие на неоснователно държавно
обвинение в извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т. 1, вр.
с чл.201 от НК, както и
заплащане на лихва за забава върху главницата от 10 000.00 лева,
считано от 16.06.2017 г. до окончателното и изплащане, сумата от 200.00
/двеста/ лева, обезщетение за имуществени вреди, изплатен хонорар за един
адвокат в наказателното производство, образувано по повдигнатото неоснователно
обвинение в извършване на престъпление, както и законна лихва, считано от деня на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно:
16.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане
на направените по делото разноски.
Прокуратурата на
Република България в законоустановения срока по чл.
131 ГПК, е подала отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове по
основание и размер. Излагат се съображения, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които по категоричен начин да се установява, че в резултат на
незаконосъобразни действия на прокуратурата ищецът е претърпял неимуществени
вреди. В отговора се сочи, че размерът на претендираното
от К.К. В. обезщетение не е съобразено с разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, тъй като спрямо ищцата не са били налагани тежки мерки за процесуална
принуда.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 ГПК и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, а и видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства,
както и от приложените към настоящето делото н.о.х.д.
№***/**** г по описа на ОС-П.; н.о.х.д.
№**/**** г по описа на PC-П., 2-ри
наказателен състав; в.н.о.х.д. №**/****
г. по описа на ОС-П.; н.о.х.д. №*****/**** г. по описа на ПРС. 5-ти наказателен
състав; в.н.о.х.д №**/**** г. по описа
на ОС-П., се установява, че въз основа на Обвинителен акт на Районна
прокуратура-П. по пр.пр №****/**** г. по описа на РП-П.,
ДП №**/**** г. по описа на ОСлС- П., заверено копие
от който прилагам, на ищцата е било повдигнато обвинение за това, че на
09.03.2000 г. в гр. П., в качеството и на длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т. 1, б. “б”, пр.2-ро от НК/специалист в “ТС-Лизинг”-София по трудов договор от
04.05.1998г./, е присвоила чужди вещи/181820 кг., горещовалцувани
стоманени пръти/, собственост на “ТС-Лизинг” АД-гр.София, връчени и в това
качество да ги пази и управлява, на обща стойност 105,184,92 лева. представляващо
големи размери-престъпление по чл.202, ал.2, т. 1, вр.
с чл.201 от НК. По повдигнатото обвинение
е било образувано дело от общ характер под
№****/**** г. по описа на PC-П., което е приключило пред първата инстанция с
осъдителна присъда за ищцата. Била и подадена жалба по повод на която е било образувано в. н.о.х.д. №***/**** г по описа на
ОС-П. Окръжен съд-П. по което е било постановен Решение №76/30.12.2009 г., с което е била отменена обжалваната Присъда
№303/14.05.2008 г., постановена по н.о.х.д. № ****/**** г. по описа на PC-П., а делото върнато на
РС- П. за ново разглеждане от друг състав на съда.
Било е
образувано н.о.х.д. №**/**** г. по описа на PC-П., производството по което
е приключило с Присъда №**/**.**.**** г., с която ищцата е била призната за невиновна по
така повдигнатото обвинение. Същата
присъда е била протестирана от прокуратурата,
вследствие на което е образувано в.
н.о.х.д. №**/**** г. по описа на ОС-П.. Постановено е било Решение №**/**.**.**** г., с което
отново е била отменена присъдата на PC-П. /поради наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила/, и делото отново бе върнато на първоинстанционния
съд за ново разглеждане, от друг състав.
Отново е образувано дело пред PC-П.,
приключило с оправдателна Присъда
№**/**.**.****г., постановена по н.о.х.д. №*****/**** г. по описа на ПРС.
Прокуратурата отново е протестирала
постановената присъда пред ОС-П.. Образувано
е било в.н.о.х.д №**/**** г. по описа на ОС-П.. Въззивният
съд е приключил производството по делото, като е постановил Решение №**/**.**.****
г., с което е потвърдил Присъда №**/**.**.****г., постановена по н.о.х.д. №*****/****
г. по описа на ПРС, с която ищцата е призната за невиновна по повдигнатото и
обвинение по чл. 202, ал.2, т. 1, вр. с чл.201 от НК,
и оправдана. От горното става ясно, че
производството по делото е продължило в периода от 2006 г. до 2017 г., повече
от 10 години.
Видно от показанията на свидетелят В.Л.А., дъщеря на
ищцата, ценени по реда на чл.172 от ГПК, се установява, че след като е било
образувано досъдебно производство срещу К.К. В.,
същата станала видимо притеснена, започнала да отбягва контакти с хора и да
изпада в депресии. Изпитвала е срам пред обществото, че е обвинена в
престъпление, получила безсъние. Започнала да пие антидепресанти
след посещение при лекар. Ищцата спряла да работи, не се чувствала добре,
постоянно и прилошавало, получавала паник-атаки, като
се притеснявала, че работодателите няма да я вземат на работа защото е
обвиняема. По делото са приложени документи, че ищцата е изплатил в
наказателните производства адвокатски хонорар в размер над 200.00 лева.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Основанието
на така предявения иск е по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съгласно сочената разпоредба Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Следователно,
фактическият състав съдебно предявеното субективно материално право включва
следните елементи: обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано, настъпили неблагоприятни изменения
в правната му сфера в причинно-следствена от проведеното наказателно
преследване.
Както бе посочено с Решение №**/**.**.**** г., с което е потвърдил Присъда №**/**.**.****г.,
постановена по н.о.х.д. №*****/**** г. по описа на ПРС, с която ищцата е призната
за невиновна по повдигнатото и обвинение по чл. 202, ал.2, т. 1, вр. с чл.201 от НК, и оправдана, е основание за
обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ.
По делото се установява, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на осъщественото спрямо нея наказателно
преследване. С решение № ***/**.**.****г.
по гр. д. № ****/****г., по описа на ВКС, IV ГО е прието, че доказването на
релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и
страните, насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване
са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни
правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на
отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват
връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени
доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от
действителността. Ето защо, съдът възприема показанията на разпитаната по
делото свидетелка независимо, че същата е дъщеря на ищцата и се явява
заинтересована от изхода на делото, доколкото и без същите може да се направи
логичен извод, че при повдигнато обвинение в тежко престъпление, за страната
могат да се породят редица негативни емоционални състояния, тревоги и стрес. В случая без съмнение са произтекли
неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по
справедливост. Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за
деяние, за което е в последствие е оправдано
не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и
подлежат на обезщетяване.
Законът за отговорността на държавата и общините за
вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена
вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Съгласно
задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. Спрямо
този критерий в конкретния случай настъпилата вреда се съизмерява
с отрицателните изживявания на ищцата от воденото против нея наказателно
производство. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът взема предвид
обстоятелствата, че наказателното производство е започнала въз основа на
законен повод но същото не е приключило в кратък законов срок, ищцата
е била привлечен в качеството на обвиняем, но по отношение на нея е била взета лека
мярка за процесуална принуда – подписка. Обвинението е било за тежко умишлено
престъпление, с предвидено в закона тежко наказание. Съдът не взема предвид при
определяне размера на обезщетението, показанията на цитираната по горе свидетелка,
че след образуване на наказателното производство здравословното състояние на К.К. В. се е влошило, тъй като наказателното преследване
станало повод ищцата да заболее от диабет и хипертония, получавайки и депресия, тъй като това са житейски
предположения, които не установяват по категоричен начин, причинно следствена
връзка между образуваното наказателно производство и евентуално влошено, след
това здравословно състояние на ищцата. Подобна причинно следствена връзка, може да
бъде установено по категоричен начин само от лица със специални знания в
медицината с изслушването на съдебно медицинска експертиза, тъй като подобно
влошаване на здравословно състояние може да бъде продиктувано от редица фактори
извън образуването на наказателно производство, като наследствена
предразположеност, нездравословно хранене, последица от други заболявания и пр..
Предвид изложеното, съдът намира, че размерът на дължимото от ответника
обезщетение следва да бъде определено в размер на 8 000.00 лева, като за
разликата до пълния заявен размер от 10 000.00 лева претенцията се явява
неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена.
Нормата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно т.4 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004г. по тълк.
д. № 3/2004г. на ОСГК при незаконни актове на правозащитни органи началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната
давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, респективно датата на влизане в сила на постановлението, с което
наказателното производство е прекратено. В разглеждания случай окончателния акт
е влязъл в сила на 16.06.2017 г. от
когато се дължи и лихва за забавено плащане до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че се явява основателен и иска за
присъждане на имуществени вреди в размер на 200.00 лева, изплатен хонорар за един адвокат
в наказателното производство. Видно от приложените и цитирани по горе
наказателни дела, ищцата още в досъдебното производство е заплатила на адв. Ю.С.,
възнаграждение в размер на 50.00 лева и на адв.Т. още
300.00 лева. Предвид това и с оглед изхода на наказателното преследване иска се
явява основателен.
И в този случай на основание чл. 86 ЗЗД се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата - 16.06.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание задължителните
указания дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато представляваната
страна е заплатила такива. Видно от представения по делото Договор за правна
помощ и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител,
договореният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 500.00 лева, е
реално заплатена. Предвид на това в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 400.00 лева, изчислени съобразно уважената част на
исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплатят на К.К. В., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес:***, на основание
чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата в размер на 8000.00 /осем хиляди/лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени негативни емоции, унижаване на честта и достойнството и злепоставяне
на доброто име пред обществото, в резултат от водено против ищцата наказателно
производство за извършване на представляващо големи размери-престъпление по чл.202, ал.2,
т. 1, вр. с чл.201 от НК., като с присъда
постановена по н.о.х.д. №*****/**** г. по описа на ПРС, ищцата е призната за невиновна по повдигнатото
и обвинение, ведно със законна лихва за забава върху главницата считано
от считано от 16.06.2017 г. до окончателното и изплащане, сумата от 200.00
/двеста/ лева, обезщетение за имуществени вреди, изплатен хонорар за един
адвокат в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от деня на
влизане в сила на оправдателната присъда - 16.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2 и
Областна дирекция на МВР – гр. П., с адрес в гр. П., ул. „Самоков”
№ 1 да заплатят на К.К. В., ЕГН:**********,*** и
настоящ адрес:***, сумата в размер на 400.00 лева, представляваща сторени
съдебни разноски, изчислени съобразно уважената част на исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно
с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: