Решение по дело №19/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Х. И. С., чрез пълномощник, срещу решение № 1136/15.11.2023г., постановено по АНД № 4099/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0000865/30.08.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас (РД „АА“ Бургас). Разпределена е и отговорността за разноските. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както и за необоснованост на същия. Възразява се, че при издаване на НП било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна правна квалификация на вмененото нарушение. Твърди се, че не били изложени мотиви относно размера на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП, а в условията на евентуалност – да бъде изменено обжалваното НП, като се намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум. Моли при евентуално присъждане на юрисконсултско или адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна, същото да бъде в минимален размер.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация, чрез представител по пълномощие – А. М., е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски в касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация се представлява по пълномощие от А. М. – служител с юридическо образование, която поддържа отговора срещу касационната жалба и претенцията за разноски.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 22-0000865/30.08.2023г., издадено от Директора на РД „АА“ Бургас, с което на Х. С. на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева за извършено по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр.65 от 24.07.2001г., административно нарушение, затова че на 30.07.2023 г., около 18:29 часа в [населено място], до база „Севан“, посока [населено място], извършва обществен превоз на товари - пшеница, видно от товарителница № 0160260/30.07.2023г., по маршрут Беляковец до Камено, видно от пътен лист с № 0121280/26.07.2023 г., със съчленено ППС с пет оси – влекач [Марка] с рег. № [рег. номер] от категория N3G с две оси с прикачено към него полуремарке Мейлър МХВА 12 27 НОСГ 12 с рег. № [рег. номер] от категория О4 с три оси, като при извършена проверка с техническо средство – електронна мобилна везна марка DINI ARGEO с платформа модел WWSE10TMRS и идентификационен блок модел DFWKK с номер **********, било констатирано, че при допустимо максимално натоварване на една тройна ос на полуремаркето 24 000 кг., съгласно чл.7,ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРББ, доколкото разстоянието между осите е над 1,30 м., измерено в присъствието на водача със сертифицирана ролетка модел BMI-5 метра с фабричен номер 1337, една тройна ос на полуремаркето било натоварено с 32 460 кг., видно от разпечатка номер 683/30.07.2023г., като претоварването било с 8 460 кг., а водачът нямал разрешение от АПИ за претоварване.

НП било издадено въз основа на съставен от Инспектор при РД „АА“ Бургас АУАН № 00200/30.07.2023г., съдържащ фактическата обстановка, идентична на тази в НП.

Районният съд е изградил фактическа обстановка при анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Според записванията в пътния лист, издаден от превозвача „К.“ ЕООД, товарният автомобил, управляван от касационния жалбоподател, потеглил на 29.07.2023г. от [населено място], община Велико Търново, в посока [населено място], натоварен с пшеница. За товара била издадена товарителница № 1060260/30.07.2023г. от изпращача „Агромил ТМ“ ЕООД, без обаче да е посочено теглото на натоварената пшеница. Данните при извършеното измерване са обективирани в документ, генериран от електронната мобилна везна, за която са представени доказателства, че към релевантната дата е преминала метрологичен контрол.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, при спазване на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложени са подробни правни съображения за правната квалификация на констатираното нарушение и приложената санкционна норма. Обосновал е извод, че жалбоподателят правилно е бил определен като субект на констатираното нарушение и е ангажирана именно неговата административнонаказателна отговорност. РС преценил, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, с оглед завишената обществена опасност на нарушенията при извършване на обществен превоз на пътници и товари. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП и осъдил Х. С. да заплати на РД „АА“ - Бургас 80.00 лева разноски.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, тъй като обжалваното решение е неправилно в частта, с която РС е потвърдил НП в частта му относно размера на наложеното на касационния жалбоподател административно наказание, поради което решението в тази му част следва да се отмени и да се потвърди в останалата му част.

При извършване на проверка за спазване на процесуалните правилата в хода административнонаказателното производство, съдът не установи да са допуснати такива, които да налагат отмяна на НП по реда на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН. Правилни са изводите на районния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН – посочени са дата и място на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Налице е идентитет между фактическите обстоятелства, посочени в АУАН, и тези от НП, които съответстват на състава на административното нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП, въвеждащ задължение движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движение. Тъй като нормата е бланкетна, в АУАН и в НП правилно е издирена съответстващата на фактите норма на чл.7, ал.1, т.2, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. Така правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е било охранено още в най – ранния етап от развитието административнонаказателното производство, като е имало възможност да се брани както срещу фактите, така и срещу правото чрез представяне на писмено възражение по реда и в срока по чл.43, ал.1 от ЗАНН, вкл. да посочи писмени или веществени доказателства. Няма данни касационният жалбоподател да е упражнил предоставеното му право.

Изводът за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна се споделя и от касационната инстанция. Максимално допустимото натоварване на ос на управлявано от касационния жалбоподател полуремарке е 24 тона, тъй като разстоянието между осите е повече от 1.3м, съобразно ограничението, въведено в чл.7, ал.1, т.2, б.“б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г.

По делото нито има данни, нито се твърди за управляваното от касационния жалбоподател ППС да е била заплатена дължимата такса по чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., която е била необходимо условие за правомерно движение на процесното ППС с превозвания товар.

Приложена е и съответстващата на нарушението санкционна норма на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДП, която предвижда глоба за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следователно, субект на административнонаказателна отговорност може да бъде водачът на ППС, както е в случая, без значение чия е собствеността на превозното средство.

Неоснователно е възражението за неправилна правна [жк], респ. приложима друга такава, а именно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ вр. чл.53, ал.1, т.2 по Закона за пътищата, въвеждаща забрана за движението на извънгабаритни ППС, като вид дейност от специалното ползване на пътищата, без предварителното издаване на такова разрешение. Разпоредбата на чл.177, ал. 3 от ЗДП касае нарушение, отговорността за което е напълно съвместима и може да се кумулира /а не е алтернативна/ с отговорността на водача за нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и това е така, защото двата закона уреждат и охраняват различни обществени отношения – ЗП защитава пътищата като обект на инфраструктурата, докато ЗДП защитава живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Според чл. 1, ал. 1 от ЗП, с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. В случая административнонаказателната отговорност на водача на ППС е била ангажирана не затова че управлява ППС без съответното разрешително, а затова че управлява извънгабаритно ППС.

Обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон по отношение на размера на наложената санкция:

Разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП предвижда наказание глоба от 500 лв. [рег. номер]. за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя, съобразно разпоредбите на този закон, в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, административнонаказващият орган не е изложил съображенията защо е определил наказание в размер на предвидения от закона максимум. Тези съображения, изложени в хода на устните състезания, не могат да заместят и да санират нарушението на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, според който НП трябва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. В настоящият случай обаче никъде в НП административнонаказващият орган не е посочил как е определил размера на наложеното наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Липсата на изложени обстоятелства не е основание за отмяна на НП, предвид възможността на съда да изменя НП, вкл. и в частта му относно размера на наложеното административно наказание. Така максималният размер от 3000.00 лева се явява явно несправедлив, поради което решението в тази му част следва да се отмени. Извършеното нарушение разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност. Няма данни касационният жалбоподател не е с висока обществена опасност, да е санкциониран за други административни нарушения, вкл. и за подобни на настоящото. Не са събрани доказателства и за имотното му състояние. Поради това, че съдът не установи отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да намали размера на наложеното административно наказание глоба до предвидения в чл.177, ал.1, т.1 от ЗДП минимум от 500.00 лева.

С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение, следва да бъде частично отменено, като бъде постановено друго, с което да се измени размера на наложеното за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДП, наказание - глоба в размер на 3 000 лева, като същото се измени до законовия минимум - глоба от 500 лева. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Основателно се явява искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи в размер на 80.00 лева, съгласно чл.27е от НЗПП.

Ръководен от гореизложените съображения, А. съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1136/15.11.2023г., постановено по АНД № 4099/2023г. по описа на Районен съд Бургас в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 22-0000865/30.08.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас, в частта, в която на Х. И. С., [ЕГН], [населено място], [улица], е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева.

ИЗМЕНЯ на основание 63, ал.7, т.2 от ЗАНН наказателно постановление № 22-0000865/30.08.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас, като намаля наложеното на Х. И. С., с посочени данни, административно наказание глоба от 3000.00 лева на 500.00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1136/15.11.2023г., постановено по АНД № 4099/2023г. по описа на Районен съд Бургас в останалата му част.

ОСЪЖДА Х. И. С., с посочени данни, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.