Р
Е Ш Е
Н И Е № 260808
град Пловдив, 15.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря Петя
ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско дело №307
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.432, ал.1
от КЗ.
Образувано е по постъпили въззивна и насрещна въззивна жалби срещу
решение №735/27.02.2020 г. по гр.дело №10596/2019 г. на РС-Пловдив, ХХІІ гр.
състав, с което е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на О.О.А. сумата от 5 000
лева от общо предявената сума от 10 000 лева, предявена частично от сумата
в общ размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от ПТП, настъпило на
18.10.2018 г., реализирано от виновно и противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №***,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.05.2019 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сумата в размер на 318 лева – разноски в производството,
като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 5000 лева до пълния предявен такъв от 10 000 лева, предявен
частично от сумата в общ размер на 15 000 лева. С решението е осъден
застрахователят да заплати на адв. П. сумата от 415 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 ЗА, а О.О.А. е осъден да заплати на ЗД „Бул
Инс“ АД сумата от 688 лв. - разноски за производството.
С
въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, депозирана чрез адв. Н. Ш., се атакува решението в
осъдителната му част спрямо жалбоподателя. Навеждат се доводи за неправилност и
необоснованост на решението в тази част и се иска неговата отмяна и отхвърляне
на предявените искове, като се присъдят и разноските. Излагат се подробни
съображения, че изводите на РС-Пловдив са неправилни и необосновани, като е
игнориран факта, че увредена според ищеца не е дясната, а лявата му ръка, и не
е доказано, че увреждането е именно в резултат на ПТП, т.е. не са установени
както увреждането, така и причинно-следствената връзка. Иска се отхвърляне на
предявения иск. Навеждат се и доводи, че определеният размер на обезщетението е
висок, като се иска, в случай, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, да се намали присъдената сума на 2000 лева, ведно
със законната лихва от 26.05.2019 г. до окончателното изплащане.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от О.О.А., в който се твърди,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението
като правилно и законосъобразно да се потвърди. Излагат се съображения, че
липсва съпричиняване, като се моли за присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба от О.О.А.
чрез адв. П., с която се атакува решението в отхвърлителната му част. Излагат
се подробни съображения за неправилност на съдебния акт в атакуваната му част и
несправедливост на присъденото обезщетение. Иска се отмяна на решението в тази
му част, да се уважи изцяло предявения иск, като се присъдят разноски и
адвокатско възнаграждение.
Отговор
на насрещната въззивна жалба не е постъпил.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция О.А. ***“ АД не изпрати представител.
Депозирано е писмено становище от дружеството.
Пълномощникът на А.
адв. П. поддържа насрещната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната и насрещната въззивна жалби са депозирани
в законоустановения срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Въззивната
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбите въззивни основания,
прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова
молба, подадена от О.О.А., ЕГН *********** ***“ АД, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата от 8000 лева, предявен като частичен иск
от общо дължимата сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на настъпило на
18.10.2018 г. застрахователно събитие, причинено от трето лице, което е страна
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, в резултат на което на
ищеца са причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.05.2019
г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 18.10.2018 г. ищецът е пътувал в лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***,
управляван от Х. П. Х., който е застрахован по застраховка гражданска
отговорност при ответника. Настъпило е ПТП при кръстовището между ул. Я. ш. и
ул. В. Л., като превозното средство се удря в крайпътно съоръжение – мантинела.
Причината за ПТП било несъобразена скорост с пътната обстановка от страна на
водача на лекия автомобил. В резултат на ПТП пострадал ищецът О.А., на когото
било причинено травматично увреждане – травма на екстензорен мускул и сухожилие
на четвърти пръст на лявата ръка. След инцидента ищецът постъпил по спешност в
клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД с оплаквания за
силни болки в лявата ръка. Били извършени редица манипулации, в това число и
оперативна такава. На ищеца е издаден болничен лист за 30 календарни дни. От
травмите от инцидента А. изпитвал силни болки и стрес в продължение на няколко
месеца. У него възникнала тревожност и страх да управлява и да се вози в МПС.
Счита, че справедливият размер на търпените от него болки и страдания от
инцидента е 15 000 лева, от които се предявява частична претенция в размер
на 8000 лева. Било отправено искане до застрахователя за заплащане на такова
обезщетение, но в рамките на тримесечен срок ответникът не се е произнесъл по
искането, като са предявени настоящите искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
в който се оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва се механизма
на ПТП. Счита, че в тази връзка констативния протокол на полицейските органи
няма обвързваща материална доказателствена стойност, същият не бил изготвен и
по съответния законов ред – не съдържал нужните реквизити. От доказателствата
не се установявала и вината на водача на лекия автомобил. Оспорва причинената
травма на ищеца да е от описаното ПТП. Имало противоречие в протокола за ПТП, в
който било записано, че е налице контузия на дясна ръка, а ищецът твърди, че е
контузена лява ръка. Налице е и съпричиняване, доколкото ищецът е допринесъл за
настъпване на вредите, като е пътувал без предпазен колан. Счита, че размера на
претенцията е завишен. Моли за отхвърляне на иска, евентуално - за присъждане
на размер на обезщетение, като се отчете съпричиняване на ищеца, както и да
бъде намален размера на обезщетението съобразно действително претърпените болки
и страдания с оглед принципа за справедливост. Претендират се разноски.
В хода на делото е допуснато изменение на предявения
частичен иск, като размерът на същия е увеличен от 8000 лв. на 10000 лв.
Както правилно е отбелязано, по делото са
представени доказателства, че преди завеждане на иска ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е определено такова в
размер на 500 лева, което е значително по-малко от търсеното от ищеца, което поражда интереса на последния да
предяви иска.
Въз основа на събраните по делото
доказателства от състава на районния съд е приета следната фактическа
обстановка:
С определение от 20.09.2019 г. като
признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата, че
лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № *** към 18.10.2018 г. е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка № ***.
В констативен протокол за ПТП от 18.10.2018 г. е описан механизъм за настъпване на ПТП - на Я. Ш.,
кръстовището с ул. В. Л. на входа на село Я., водачът на лек автомобил „Ауди
А3“, с рег. № *** – Х. П. Х. управлявал същия със скорост, несъобразена с
пътните условия, поради което загубил контрол над МПС-то и се ударил в
крайпътно съоръжение /мантинела/, с което допуснал ПТП с пострадало лице и са
констатирани вреди по лекия автомобил. В протокола е записано, че пострадало
лице е О.О.А., ЕГН **********, както и, че е с контузия на дясна ръка. Както
правилно е отбелязано, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и има
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, а именно настъпване на ПТП на
Я. Ш., кръстовището с ул. В. Л., на входа на село Я., с участие на лек
автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, което било увредено, както и, че на мястото
на ПТП са присъствали собственика на лекия автомобил Х. П. Х. и О.О.А., ЕГН **********.
По отношение на механизма на настъпване на вредите и вината на извършителя /в
случай на оспорване/ протоколът не се ползва с материална доказателствена сила,
тъй като отразеното не е възприето непосредствено от съставителя и подлежи на
доказване. Налице е обаче влязло в сила наказателно постановление. Със същото е
ангажирана административно наказателната отговорност на Х. за настъпило по
негова вина ПТП с пострадало лице.
От показанията на свидетеля Х. П. Х. се
установява, че октомври месец 2018 г., управлявайки лекия си автомобил,
свидетелят причинил ПТП на път за село Я.. Произшествието се случило поради
несъобразена скорост, автомобилът поднесъл на завой и се ударил в скала. В
автомобила до него на пасажерската седалка седял ищецът О.А., който пострадал
от ПТП-то - имал счупване на пръст. Била извикана линейка, която откарала ищеца
в болница. Свидетелят установява, че ищецът бил с поставен обезопасителен колан
към момента на ПТП. За допуснатото
нарушение свидетелят е санкциониран по административен ред – издадено е
наказателно постановление, като е наложено административно наказание за извършеното
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като се е движел с несъобразена с пътната
обстановка скорост.
Според епикриза от КОТ при УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, непосредствено след инцидента ищецът е потърсил лекарска помощ,
като се е оплакал от болки в лява ръка. Приет е в болничното заведение на
18.10.2018 г. и е изписан на 21.10.2018 г. с диагноза „Травма на екстензорен
мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“. Извършена е оперативна
манипулация на 19.10.2018 г. Според амбулаторен лист от 20.02.2019 г. – 4
месеца след инцидента, ищецът се е консултирал с ортопед-травматолог, като са
констатирани ограничени и болезнени движения в 4-ти пръст на лявата ръка и
нарушена чувствителност.
От показанията на свидетеля И. М. К. се
установява, че познава повече от 10 години ищеца, работят заедно на строителни
обекти /в свободното си време ищецът извършвал ремонтни дейности, като
основната му професия е в./. Разбрал за инцидента от 2018 г. от самия ищец,
който му се обадил по телефона същия ден. Свидетелят отишъл на мястото на ПТП,
но ищеца вече го нямало, бил откаран с линейка в Хирургиите. По-късно
свидетелят отишъл до Хирургиите и видял ищеца, на когото току що били направени
снимки. Свидетелят възприел А. като доста уплашен и прежълтял, в каквото
състояние никога не го бил виждал. Възприел, че ищецът е пострадал в лявата
ръка, бил шиниран. След инцидента А. дълго време се чувствал неловко. Изпитвал
болки, едната му ръка била извън всяка употреба, което се отразило не добре на
психиката му, тъй като работел с ръцете си. Преди инцидента ищецът започнал
строителна дейност заедно със свидетеля, която не успели да завършат
своевременно поради състоянието му. Опитвал се да помага, но изпитвал болки при
всеки опит да си използва ръката. Свидетелят възприел, че А. след инцидента бил
доста уплашен, не искал да се вози в автомобил. Около един месец бил с
превързана ръка. След сваляне на превръзката и иглата, 2-3 месеца не е можел да
си ползва ръката, тъй като при всеки опит да хване нещо с нея изпитвал болка.
Дори към настоящия момент не се чувствал комфортно когато управлява или се вози
в автомобил. Все още се оплаквал от болка в наранената ръка при промяна на
времето към застудяване. Самият пръст, който е опериран, е неподвижен, не можел
да го свива напълно.
Съдът правилно е кредитирал показанията
на разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви. Същите кореспондират
и с приложени по делото писмени доказателства – медицински документи, болнични
листове.
От заключението на съдебно - автотехническата
експертиза се установява, че механизмът на ПТП е такъв, какъвто е описан в
исковата молба, причината за него е несъобразената скорост на водача на лекия
автомобил. Вещото лице приема, че ПТП е щяло да бъде избегнато, ако водачът на
лекия автомобил е карал с технически съобразена скорост. С оглед липсата на
травми по ищеца в областта на главата и торса, същият най-вероятно е бил с
поставен предпазен колан по време на ПТП.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че причинените на ищеца травматични увреждания са
скъсване на разгъвача на 4-ти пръст на лявата ръка от залавното място в
основата на крайната фаланга на същия пръст. Така получените травматични
увреждания по своя характер представляват средна телесна повреда. Вещото лице
дава заключение, че тези травматични увреждания са настъпили най-вероятно по
начина, описан от ищеца, в резултат на ПТП-то, които могат да се предизвикат
при съприкосновение на съответния пръст с таблото на автомобила при ПТП. От СМЕ
се установява, че получите от ищеца в резултат от травмата на 4-ти пръст на
лявата ръка болки са били интензивни по време на травмата, като са отшумявали
постепенно във възстановителния период от 2 месеца. Причинена била болка със
силно изразен характер, която намалявала бавно с времето. Вещото лице
установява, че на 19.10.2018 г. на ищеца е извършена пластика на разгъвното
сухожилие на 4-ти пръст на лявата ръка и фиксиране на положението до зарастване
с Киршнерова игла, която процедура се извършва под анестезия и не е болезнена,
в случая след месец същата е отстранена. Вещото лице дава заключение, че в
период от около 2 месеца ищецът не е могъл да използва функционално и
пълноценно лявата си ръка. Този период от два месеца е бил необходим за
зарастване, раздвижване и възстановяване на нормалния захват на ръката. В този
период ищецът е имал нужда от малък обем чужда помощ, доколкото водеща му е
дясната ръка, а травмата е на лявата. Ищецът е ползвал отпуск по болест за срок
от 63 дни. При преглед на 10.12.2019 г. вещото лице е констатирало, че ищецът е
с възстановени движения в крайната интерфалангиална става на 4-ти пръст на лява
ръка, като се забелязва леко намалено пълно разгъване в тази област, нормален
цвят и наличие на белег по гръбната страна на същия пръст. Възстановен е
захвата на ръката в пълна степен. Най-вероятно ищецът по време на ПТП е бил с
предпазен колан, като пътник на предната седалка, като обосновава своето
заключение с това, че травмата може да се получи и с предпазен колан, доколкото
човек посяга инстинктивно с ръце, за да се предпази, и няма как да избегне
контакта с таблото.
Съдът е кредитирал заключенията на
вещите лица като обективно и компетентно изготвени на база професионалните
знания и опит на вещите лица. Експертизите не са оспорени от страните.
Установената от първостепенния съд
фактическа обстановка е правилно възприета и напълно се споделя от настоящата
инстанция. Правилно се ползвани заключенията на експертизите, както и
свидетелските показания.
Неоснователни са доводите в жалбата, че
не е установено увреждането на А., което се твърди в исковата молба.
Единственият документ, в който е посочено, че е увредена дясната ръка на
пострадалия, е акта за установяване на административно нарушение (който е
оспорен от ответника). Същият, както вече се посочи, установява настъпване на
ПТП и лицата, които са присъствали. Какви са телесните повреди на лицата е
въпрос, който е извън компетентността на актосъставителя. Не е ясно същият
възприел ли е лично състоянието на лицето или е било отведено вече в лечебното
заведение, в какъвто смисъл са показанията на св. К. Дори и от този акт /АУАН/ обаче
се установява, че е увреден горен крайник на А.. С. Х. е категоричен, че
увреждането на пострадалия е станало именно при настъпилото ПТП. А. е постъпил
в лечебно заведение непосредствено след инцидента, което е отбелязано в
медицинската документация, като е оперирана лявата му ръка. Установява се и
вида и характера на нараняването, като в този смисъл е и заключението на
съдебномедицинската експертиза. Същата установява и периода на възстановяване.
За коректност следва да се отбележи, че в
тази експертиза е посочено и, че лицето работи като охранител и е възможно
такава травма да получи при изпълнение на служебните си задължения, но, както е
уточнено от вещото лице, липсва такава информация по делото, а и „пресните
описани клинични изменения в областта на 4-ти пръст по време на прегледа в
„Спешно отделение“ говори за травма по време на ПТП“.
По повод оспорването на причинната
връзка – това е зависимостта, при която деянието е предпоставка за настъпване
на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие (решение
№9/02.02.2018 г. по гр.д. №1144/2017 г. на ВКС, III г.о.). Увреждането на
лицето не би имало, ако не бе настъпило ПТП.
В този смисъл са неоснователни
възраженията, че не е установено увреждането на А. или причинната връзка с
настъпилото ПТП. Налице е увреждане на здравето на О.А., което е в резултат на
настъпилото на 18.10.2018 г. ПТП. В резултат на причинената му телесна повреда
лицето е претърпяло болки и страдания. Изводите на първостепенния съд са
правилни и законосъобразни и напълно се споделят.
Не е налице съпричиняване от
пострадалия. Същият е бил с поставен предпазен колан в превозното средство –
факт, който се установява както от показанията на св. Х., така и от изложеното
от експертите, че не са установени травми по главата и гърдите на А.. Същият не
е могъл и да направи нищо друго, за да предотврати или намали вредите, които са
му причинени. Не е налице и удължаване на възстановителния процес, тъй като е
завършил в обичайния срок, което се установява и от заключението на медицинската
експертиза.
Както правилно е отбелязано от състава
на районния съд, за да се уважи
иска, ищецът следва да установи настъпването на процесната дата и място на ПТП,
следствие на противоправното поведение на лице, което е имало застраховка
гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на неимуществени
вреди във връзка с увреждания поради инцидента, причинно-следствената връзка
между вредите и противоправното поведение на водача на „Ауди А3“, с
рег. № ***, размера на
обезщетението, отправянето към застрахователя на писмена застрахователна
претенция, настъпването на падежа на главното задължение.
В случая е установено наличието на
всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя: По делото е
безспорно установено настъпването на ПТП на 18.10.2018 г. в резултат на
неправилни действия на водача на МПС – св. Х.. Лекият автомобил „Ауди А3“, с
рег. № *** към онзи момент е имал валидно сключена застраховка гражданска
отговорност в ЗД „Бул Инс“АД, като е настъпило застрахователно събитие. В
резултат на ПТП е увредена лявата ръка на А., същият е претърпял болки и
страдания. Не е установено съпричиняване от негова страна. Всяка негативна
промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване,
душевно страдание) представлява неимуществена вреда.
Относно размера – от състава на районния
съд са изложени подробни, логични и обосновани съображения, които са съобразени
и с принципа на справедливостта, заложен в чл.52 от ЗЗД и напълно се споделят
от настоящия състав. С оглед доводите в жалбите, съдът допълнително счита, че
следва да се има предвид и следното:
Както
правилно е съобразено от състава на районния съд, понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, като следва да се съобразят вида и
тежестта на причинените увреждания – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето /заболяване/, прогноза за развитие. Изложени
са изключително подробни, обосновани и логични съображения защо се определя
именно обезщетение в размер на 5000 лв. – съобразени са както обществено –
икономическите условия, така и всички посочени вече фактори, включително
интензитета на болката и периода на възстановяване. Доводите напълно се
споделят и не следва да се преповтарят.
Не следва
да се обсъждат доводите на застрахователя, че се подхожда различно в случаите,
когато исковете са насочени срещу физически лица и застрахователи. Съдебната
практика е точно в обратна насока – критерият за справедливост при оценка на
претърпените от пострадалия неимуществени вреди не би следвало да се влияе от
това, кой е ответникът, дължащ обезщетение (решение №95/24.10.2012 г. по т.д.
№916/2011 г. на ВКС, I т.о. и др.).
Неоснователно
е искането на застрахователя за намаляване на размера на обезщетението на 2000
лв. – сумата по никакъв начин няма да репарира търпените от страната болки и
страдания. Касае се за увреждане, довело до оперативна интервенция, последвано
след месец от нова манипулация. Възстановителният период е дълъг, като е
ползван отпуск съгласно болничните листове от 63 дни. Св. К. посочва, че при
влошаване на времето се търпят все още болки в мястото на травмата. От друга
страна неоснователно е и искането за присъждане на обезщетение в размер на
10000 лв. – не се доказаха изключителни болки и страдания, които да обуславят
присъждане на обезщетение в този размер, като правилно искът в частта до този
размер е отхвърлен.
Правилно
сумата е присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Поради
изложеното жалбите – и въззивната, и насрещната въззивна - са неоснователни,
първоинстанционното решение – правилно и законосъобразно, като следва да се
потвърди.
Разноски
са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото – оставяне без уважение
и на двете жалби, не следва да се присъждат.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№735/27.02.2020 г., постановено по гр.д. №10596/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХХII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: