Пловдивска районна прокуратура е внесла мотивирано постановление,
с което се предлага обвиняемият К.С.О., ЕГН ********** да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание по чл. 78а НК за това, че на 18.12.2017 г. в гр. Пловдив, съзнателно
се е ползвал пред Териториално поделение на НОИ – гр. Пловдив, от неистински
официални документи, а именно:
- Удостоверение
образец УП-2 с № 2694/12.10.1997 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***,
с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр. София,
(„КРЕМИКОВЦИ“ АД – КСДЩ гр. Кремиковци), с дата на издаване 12.10.1997 г.;
-
Удостоверение образец УП-3 с № 3864/22.07.2001 г., издаден на името на К.С.О.,
ЕГН **********, роден на *** ***, с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД –
Стоманодобивен завод – гр. София, с дата на издаване 22.07.2001 г. и
-Удостоверение образец УП-3 с №
76-30/05.07.2016 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***, с посочен
издател „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД– гр. Перник, с дата на издаване 05.07.2016
г., когато от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316,
вр. с чл. 308, ал. 1 от НК.
Производството
пред настоящата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура, разписана
в гл. XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив поддържа предложението и моли обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание „глоба“. Изтъква, че от приобщената по
делото доказателствена съвкупност, по един категоричен начин се изясняват
всички съставомерни признаци на престъплението, предмет на наказателното
производство. Предлага на обвиняемия да му бъде наложено административно
наказание „глоба“ в минимален размер, а именно 1 000 / хиляда / лева, доколкото
не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Дори напротив- налице са
множество смекчаващи вината такива- обвиняемият е с чисто съдебно минало, няма
регистрирани дори административни нарушения, в напреднала възраст е и
материалното му положение е влошено. Именно и тази нищета го е тласнала към
търсенето на начин да му бъде отпусната пенсия по- рано, отколкото му се
следва. Изтъква, че с налагането на глоба в минимален размер ще бъдат
постигнати преследваните с разпоредбата на чл. 36 НК цели на наказателната
репресия.
В рамките на съдебните прения,
защитникът на обвиняемия се солидаризира с изложеното от прокурора досежно
съставомерността на деянието. Акцентира върху характеристичните данни на
обвиняемия като изтъква, че действително подзащитният му не е осъждан и е
демонстрирал безупречно до момента поведение. Посочва, че вследствие на
деянието му, не са настъпили каквито и да било вреди за държавата и нейния
бюджет, доколкото входирането на неистинските документи е било установено
навреме и до отпускане на пенсия не се е стигнало. Поддържа, че предвид това,
обществената опасност на деянието е незначителна и спрямо дееца би могло да
бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК. При условията на евентуалност, ако бъде счетено,
че деянието не разкрива признаците на малозначителност, то се моли на
обвиняемия да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер от
1000 лв.
В рамките на съдебните прения, обвиняемият
поддържа казаното от своя защитник. Изразява съжаление за стореното.
С последната си дума посочва, че предоставя
изцяло на преценката на съда, за това какво следва да бъде наложеното
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Обвиняемият К.С.О. е роден на ***г***, *****, български
гражданин, със средно образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият
К.С.О. през лятото на 2017 г. разбрал от свой познат на име С., че бащата на
последния щял да подава документи за получаване на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в НОИ. Тъй като обвиняемият бил по-възрастен от този човек, а все още
не бил придобил право на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
се поинтересувал как е възможно и той да се пенсионира. Обвиняемият съзнавал, че
няма законово право да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като
от 1988 г., на практика не бил пенсионно осигуряван. От проведения разговор с
този негов познат на име С. обвиняемият разбрал, че едно лице от женски пол в
с. М., обл. София, на име М.Г./установена в хода на досъдебното производство
като М.Н.Г./, съставяла неистински документи за пенсиониране – удостоверения за
осигурителен стаж. През месец юли, 2017 г. обвиняемият посетил свидетелката М.Н.Г.
в с. М., обл. София и разговарял с нея. Съгласил се да й заплати сумата от 4400
лева, а тя да му изготви и предаде неистински документи, с помощта на които
обв. О. да придобие право да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Свидетелят Г. изпълнила обещаното и изготвила три броя неистински документи – 1. Удостоверение образец УП-2 с №
2694/12.10.1997 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***, с посочен
издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр. София, („КРЕМИКОВЦИ“ АД –
КСДЩ), с дата на издаване 12.10.1997 г.; 2.-
Удостоверение образец УП-3 с № 3864/22.07.2001 г., издаден на името на К.С.О.,
ЕГН **********, роден на *** ***, с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД –
Стоманодобивен завод – гр. София, с дата на издаване 22.07.2001 г. и 3. -Удостоверение образец УП-3 с №
76-30/05.07.2016 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***, с посочен
издател „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД– гр. Перник, с дата на издаване 05.07.2016
г.
Именно тези неистински документи, обвиняемият О.
получил от св. Г. в средата на месец декември, 2017 г., след което на
18.12.2017 г. подал в ТП на НОИ – гр. Пловдив заявление за отпускане на пенсия
и добавки с входящ номер 2113-15-6417/18.12.2017 г. ведно с неистинските
официални документи - Удостоверение
образец УП-2 с № 2694/12.10.1997 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***,
с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр. София,
(„КРЕМИКОВЦИ“ АД – КСДЩ гр. Кремиковци), с дата на издаване 12.10.1997 г.; Удостоверение образец УП-3 с №
3864/22.07.2001 г., издаден на името на К.С.О., ЕГН **********, роден на *** ***,
с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр. София, с дата на
издаване 22.07.2001 г. и Удостоверение
образец УП-3 с № 76-30/05.07.2016 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***,
с посочен издател „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД– гр. Перник, с дата на издаване
05.07.2016 г. По този начин обвиняемият се надявал да получава определена
парична сума месечно като пенсия, въпреки че съвсем ясно съзнавал, че това се
явява неправомерно, защото нямал законово право да получава такава пенсия, а и
никога не е работил в посочените в неистинските документи предприятия. Тоест,
обвиняемият отлично съзнавал, че съставените от св. Г. три броя документи,
посочени по-горе в настоящия прокурорски акт, са неистински, тъй като не са били
издадени за него по установения ред от определеното длъжностно лице при
работодателя, а от св. Г.. Въпреки че съзнавал, че предадените му от М.Н.Г. документи
били неистински – не били издадени от„КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод –
гр. София и „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД– гр. Перник , обв. К.С.О. решил да
подаде заявление в ТД на НОИ – гр. Пловдив за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, към което приложил същите с цел да докаже, че придобил право да
получи пенсия.
След
подаване на заявлението за отпускане на пенсия, в ТП на НОИ гр. Пловдив
започнало административно производство по отразяване на осигурителния стаж на
обв. К.С.О.. В хода на проверката, експертите на ТП на НОИ- Пловдив,
обработващи пенсионното досие, установили, че трудовият стаж, удостоверен като
такъв в Удостоверение образец УП-2 с
№ 2694/12.10.1997 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***, с посочен
издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр. София, („КРЕМИКОВЦИ“ АД –
КСДЩ гр. Кремиковци), с дата на издаване 12.10.1997 г.; Удостоверение
образец УП-3 с № 3864/22.07.2001 г., издаден на името на К.С.О., ЕГН **********,
роден на *** ***, с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод –
гр. София, с дата на издаване 22.07.2001 г. и Удостоверение образец УП-3 с № 76-30/05.07.2016 г., издаден на
името на К.С.О., роден на *** ***, с посочен издател „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“
ЕАД– гр. Перник, с дата на издаване 05.07.2016 г., не бил потвърден като
реален. Поради това, на обвиняемия било отказано от компетентния орган
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б от КСО. Документите, които били подадени от обвиняемия по повод на искането му за
отпускане на пенсия, били изпратени на РП- Пловдив.
В хода
на разследването било установено, че Удостоверение
образец УП-2 с № 2694/12.10.1997 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***,
с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр. София,
(„КРЕМИКОВЦИ“ АД – КСДЩ гр. Кремиковци), с дата на издаване 12.10.1997 г.; Удостоверение образец УП-3 с №
3864/22.07.2001 г., издаден на името на К.С.О., ЕГН **********, роден на *** ***,
с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр. София, с дата на
издаване 22.07.2001 г. и Удостоверение
образец УП-3 с № 76-30/05.07.2016 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***,
с посочен издател „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД– гр. Перник, с дата на издаване
05.07.2016 г., не са издадени от посочените в тях издатели/автори. Същите три
официални документи са били съставени от М.Н.Г.. Последното било установено,
както от показанията на св. Г., така и от заключението на комплексна почеркова
и техническа експертиза №19/ДОК – 140 от 17.07.2019 г. на НИК София, изготвено
в хода на воденото срещу М.Н.Г. наказателно производство - ДП №3286 /ЗМ 324/18
г. на ГД“НП“ София. Посоченото експертно заключение е било приобщено като
писмено доказателство по воденото досъдебно производство с постановление на
наблюдаващия прокурор от 05.09.2019 г.
Предвид така установеното, К.С.О. бил привлечен в качеството на обвиняем,
с нарочно постановление от 10.05.2019г. В обясненията си, дадени непосредствено
след привличането му в процесуалното качество на обвиняем, К.С.О. се признава
за виновен в извършване на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК
и изразява съжаление за стореното. Допълнително, обвиняемият разкрива в детайли
механизма на извършване на процесното деяние.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и проверени в
хода на досъдебното производство, и приобщени към съдебното по реда на чл. 378,
ал. 2, вр. чл. 283 НПК гласни доказателствени средства, обективирани в
протоколите за разпит на свидетелите- Д., А., Д., Р., О., Г., М., С., Д., С. и
Ф.. Изложеното от тях се потвърждава и от надлежно приетите по делото писмени
доказателства, фигуриращи в кориците на досъдебното производство-
Удостоверение, издадено от „Кремиковци АД- Стаманодобивен завод“ от 22.07.2001г.
/ л. 9/, Удостоверение от „Кремиковци АД- Стоманодибивен завод“ от 12.10.1997г.
/ л. 10- 11/, Удостоверение от „Мини открит въгледобив“ ЕАД- гр. Перник
05.07.2016г. / л. 12/, писмо от „Кремиковци“ АД изх. № 3300- 9 от 12.01.2018г.
/ л. 13/, Писмо от „Мини открит въгледобив“ ЕАД- гр. Перник / л. 14/, Заявление
за отпускане на пенсия вх. № 2113- 15- 6417 от 18.12.2017г., Удостоверение от
„Балканкар Рекорд“ АД- Пловдив от 09.08.2017г. / л. 142/, Удостоверение,
издадено от НОИ- ТП Кюстендил /л. 143/, Разпореждане № **********,***, с което
се отказва да бъде отпусната пенсия на К.С.О. / л. 155/, Изходящ дневник на
удостоверения за трудов стаж и доход, част II- ра за 1997г. на „Кремиковци“ АД / л. 182- 184/,
Възражение от К.О. по повод на отказа да му бъде отпусната пенсия за трудов
стаж и възраст /л. 214/.
В
рамките на проведеното досъдебно производство е ползвано и заключението по
изготвената съдебно- почеркова експертиза, обективирано в Протокол за извършена
експертиза № 19/ ДОК- 140 /л. 95- 123/.
В гореизброените
доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно, безпротиворечиво и с категоричност установяват фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на мотивираното постановление, която съдът изцяло споделя в настоящия си акт. Предвид
изложеното и по аргумент на противното
от чл. 305, ал. 3 НПК, то настоящият съдебен състав
счита, че не се налага
по-детайлното обсъждане и анализ на доказателствените
материали. Следва да се отбележи и че установената на база гореизброените доказателствени
материали фактическа обстановка, не се оспорва и подлага на съмнение от страна
на обвиняемия.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че са налице в своето единство всички съставомерни
признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 316, вр.
чл. 308, ал. 1 НК.
От обективна страна, отвъд
всякакво съмнение се установи, че обв. О. целенасочено се е ползвал от неистински
документи, както следва: Удостоверение образец УП-2 с №
2694/12.10.1997 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***, с посочен
издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр. София, („КРЕМИКОВЦИ“ АД –
КСДЩ гр. Кремиковци), с дата на издаване 12.10.1997 г.; Удостоверение образец
УП-3 с № 3864/22.07.2001 г., издаден на името на К.С.О., ЕГН **********, роден
на *** ***, с посочен издател „КРЕМИКОВЦИ“ АД – Стоманодобивен завод – гр.
София, с дата на издаване 22.07.2001 г. и Удостоверение образец УП-3 с №
76-30/05.07.2016 г., издаден на името на К.С.О., роден на *** ***, с посочен
издател „МИНИ ОТКРИТ ВЪГЛЕДОБИВ“ ЕАД– гр. Перник, с дата на издаване 05.07.2016
г. Обвиняемият е имал и ясното познание, че тези документи са неавтентични (
издадени са от лице, различно от това, което е посочено за техен автор), не
само защото никога не е полагал труд в посочените предприятия, но и защото сам е
потърсил лице ( в случая св. Г.), която да се поеме задачата да му изготви
процесните неистински документи. Целта за тяхното съставяне също е повече от
явна- обвиняемият е целял да входира тези документи в съответното териториално
поделение на НОИ, като впоследствие да му бъде отпусната пенсия за трудов,
осигурителен стаж и възраст. В изпълнение на това си решение, с нарочно
заявление, обвиняемият е приложил документите и ги е входирал в регистратурата
на НОИ- ТП- Пловдив. С това си поведение, обвиняемият е консумирал и състава на
чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК. „Съзнателното ползване“, като белег на състава
на чл. 316 НК включва в себе си, както обективен, така и субективен признак.
„Ползването“ представлява употребата на документа- представянето му пред
определен орган или лице като редовен документ, с оглед удостоверяването или
доказването на определено обстоятелство ( в
тази насока Решение № 453 от 29.10.2010г., пост. по н.д. № 420/ 2010г., по
описа на ВКС, I- во н.о.). В конкретния казус, обвиняемият е представил
документа пред органите на НОИ с цел да удостовери трудов стаж ( последното
обстоятелство е неоспоримо, предвид факта, че всеки един от трите документа е
свидетелстващ такъв- той не поражда непосредствено права и задължения, а
отразява обстоятелства, стоящи вън от него).
Белегът от субективна страна-
„съзнателно“, се свързва с факта, че престъплението е възможно да бъде
извършено само и единствено при пряк умисъл като форма на вината ( Решение № 259 от 31.05.2013г., пост. по н.д.
№ 827/ 2013г., по описа на ВКС, II- ро н.о.). В тази връзка, деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му
последици и пряко ги е целял. В случая, обв. О. е имал ясното познание, че всеки
един от представените пред НОИ документи е неистински. Това заключение се
извежда, както от факта, че обвиняемият никога не е полагал труд в съответните
предприятия, така и от факта, че сам е потърсил контакт с лицето, което ги е
изготвило и впоследствие му ги е предало лично . Обвиняемият е имал и ясна
представа за какво точно ще му послужат така съставените неистински документи.
Знаел е и че така накърнява обществените отношения, регулиращи нормалното
изготвяне, представяне и протичане на документооборота. Въпреки това, обв. О.
се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена
към погазването на тези обществени отношения.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да изтъкне, че процесният случай не разкрива
признаци на малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Съображенията за
това са следните: на първо място, ползваните от обвиняемия неистински документи
са три. Със всеки един от тях, той е целял да установи трудов стаж, с какъвто
реално не е разполагал. Защитата изложи съображения, че от деянието не са
настъпили вредни последици, тъй като пенсия не е отпусната. Действително,
пенсия за трудов, осигурителен стаж и възраст не е отпусната, но това се дължи
единствено на навременните и адекватни действия на осигурителната администрация,
а не своевременни признания от страна на обвиняемия, че представените от него
документи са неистински. Служителите на НОИ са се усъмнили в автентичността на
представените документи, извършили са съответните запитвания и в крайна сметка,
техните съмнения са били потвърдени. Съдът счита за нужно да посочи, че дори и
когато на обвиняемия му е било отказано отпускането на пенсия, той е продължил
противоправната си линия на поведение, като е депозирал възражение до директора
на ТП на НОИ- Пловдив / л. 214 от д. пр./, с което желае преразглеждане на
случая, тъй като е „работил почти пет години в този рудник“. Предвид
гореизложеното, съдът счита, че процесното деяние не съдържа в себе си
признаци, които биха го дефинирали като малозначително.
Доколкото предвижданото за престъпление по смисъла на чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК наказание е „лишаване
от свобода“ до три години, обвиняемият О. е неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а и от деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК.
ПО
РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание „глоба“, което следва да се
наложи на обвиняемия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, степента на засягане на същите, както и данните за личността на К.С.О.
– същият е неосъждан, с добри характеристични данни, работи, проявява критичност
към извършеното, като още на досъдебно производство е направил пълни
самопризнания и е съдействал за разкриването на обективната истина. Допълнително,
при определяне размера на наказанието, съдът съобрази и влошеното материално
положение на обвиняемия. Ясно е, че процесното деяние, към момента се явява
изолирана и откъслечна противоправна проява на обвиняемия и не е поредно проявление
на трайно следвана негативна линия на поведение.
Същевременно,
не се установи да са налице обстоятелства, отегчаващи отговорността на обв. О..
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът счита че на обвиняемия следва да се наложи административно наказание
„глоба“ в рамките на минимума, предвиден в чл. 78а, ал. 1, а именно- 1 000 /
хиляда /лв. Този размер на глобата съдът
счита, че съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
като прецени, че ефективно ще съдейства за поправянето на обв. О., без да се
накърнява принципът за пропорционалност между преследваните от закона цели и
употребената държавна репресия.
По
делото не са налице приобщени веществени доказателства, за които съдът дължи
произнасяне, не са сторени и разноски в рамките на съдебната и досъдебната фаза
от процеса.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.