Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II-Д въззивен състав, в закрито заседание на трети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Воденичарова ч.гр.дело № 4631 описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №
19752/18.03.2019 г., подадена по пощата на 15.03.2019 г., от длъжника П.Л.Д.
чрез назначения му особен представител адв. Б.срещу размера на определените от
ЧСИ С.Х.разноски за такси по ТТРЗЧСИ и възнаграждение за особен представител в
размер на общо 596, 72 лв., обективиран в съобщение изх. № 11519/05.03.2019 г.
Поддържа се, че така определеният размер на таксите не отговаря на извършените
изпълнителни действия и на правилата по ТТРЗЧСИ.
Взискателят „Софийска вода“ АД не е взел
становище по подадената жалба в предоставения му срок.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с които моли същата да бъде оставена
без уважение като неоснователна. Посочил е, че сумата от 596, 72 лв. е
формирана от обикновени такси, както следва: по т. 1 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.
с вкл. ДДС; по т. 2 ТТРЗЧСИ в размер на 60 лв. с вкл. ДДС; три такси по т. 5
ТТРЗЧСИ в общ размер на 72 лв. с вкл. ДДС; четири такси по т. 9 в размер на
общо 72 лв. с вкл. ДДС; допълнителни разноски по т. 31 в размер на 204, 84 лв.
с вкл. възнаграждение за особен представител в размер на 165, 04 лв., както и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 163, 88 лв. с вкл. ДДС.
Жалбата е депозирана от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок
за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 20178630400648 по
описа на ЧСИ С.Х.е образувано по молба на "Софийска вода" АД от 24.02.2017
г. за образуване на изпълнително дело срещу П.Л.Д. въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 09.12.2016 г. от СРС, 53 състав по гр.д. № 42117/2016 г., за
сумата от 788, 61 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода за периода
23.07.2012 г. – 17.07.2016 г., ведно със законната лихва за периода от
27.07.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 135, 24
лв. за периода 23.08.2012 г. – 17.07.2016 г. и 325 лв. разноски по делото.
На 21.03.2017 г. съдебният изпълнител е
изпратил четири запорни съобщения до три банки и Агенция по вписванията,
Търговски регистър.
В хода на изпълнителното производство е
бил назначен особен представител на длъжника адв. Н.Б.. На 08.03.2019 г. на
адв. Б.е било връчено съобщение, съгласно което задължението на П.Д. възлиза на
2153, 89 лв., от които главница в размер на 788, 61 лв., законна лихва в размер
на 208, 32 лв. за периода 27.07.2016 г. – 05.03.2019 г., 325 лв. присъдени
разноски, 100 лв. разноски по изпълнителното производство и 596, 72 лв. по
ТТРЗЧСИ.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна.
Основателни се явяват част от оплакванията на частния жалбоподател във връзка с размера на начислените такси по ТТРЗЧСИ и възнаграждение за особен представител от общо 596, 72 лв. На първо място следва да се посочи, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява само върху сумите за главница и лихва по изпълнителния лист по аргумент от решение № 517/28.06.2010 г. по гр. д. № 1249/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО. Материалният интерес в разглеждания случай се равнява на общо 1132, 17 лв. и представлява сбор от главница в размер на 788, 61 лв., мораторна лихва за периода 23.08.2012 г. – 17.07.2016 г. в размер на 135, 24 лв. и законна лихва за забава за периода 27.07.2016 г. – 05.03.2019 г. в размер на 208, 32 лв. Дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху тази сума е в размер на 132, 69 лв. с вкл. ДДС.
За извършените от съдебния изпълнител действия се дължат и следните такси по ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС: по т. 1 в размер на 24 лв., по т. 2 в размер на 60 лв., една такса по т. 5 за връчване на съобщение на особения представител в размер на 24 лв. и четири такси по т. 9 за наложените четири броя запори в общ размер на 72 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение за особен представител, изчислено в съответствие с правилата на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 7 от 2019 г., е 154, 62 лв.
С оглед на изложеното общият размер на дължимите от П.Д. разноски по ТТРЗЧСИ, с включено възнаграждение за особения представител, е 467, 31 лв., която сума представлява сбор от пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 132, 69 лв. с вкл. ДДС, 180 лв. такси по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС и 154, 62 лв. възнаграждение за особения представител. Следователно постановлението за разноски, обективирано в съобщение изх. № 11519/05.03.2019 г., следва да бъде отменено в частта, с която съдебният изпълнител е определил размера на дължимите такси по ТТРЗЧСИ и възнаграждение за особен представител за разликата над 467, 31 лв. до 596, 72 лв. В останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по частна жалба вх. № 19752/18.03.2019 г., подадена от длъжника П.Л.Д. чрез
особен представител адв. Б., постановлението за разноски, обективирано в
съобщение изх. № 11519/05.03.2019 г. по изп.д. № 20178630400648 по описа на ЧСИ
С.Х., в частта, с която са
определени такси по ТТРЗЧСИ и възнаграждение за особен представител за
изпълнителното производство за разликата
над 467, 31 лв. до 596, 72 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №
19752/18.03.2019 г., подадена от длъжника П.Л.Д. чрез особен представител адв. Б.,
в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.