Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./30.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
4258 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК от «М.д. ЕООД, *** срещу „Е.П.” АД, *** за приемане за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника
на сумата от 19 лв., платена на
25.03.2014г. без основание такса за възстановяване на ел. захранване на обект
на потребление, находящ се в ****– магазин, аб. № ****, клиентски № ****,
по фактура № ****/25.03.2014г., като вземането е прехвърлено от абоната „е.“
ООД, на ищеца с договор за цесия от 04.02.2019г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение № 1301/18.02.2019г. по ч.гр.д. №
2569/2019г. по описа на ВРС.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения: По силата на договор
за цесия от 04.02.2019г. сключен с „е.“ ООД, придобил вземането предмет на
исковата претенция. На 14.02.2019г. уведомил ответника за извършената цесия.
Твърди, че придобитото вземане представлява такса за възстановяване на ел.
захранване и същата е платена от цедента на ответника
на 25.03.2014г. Дружеството се сочи да е потребител на ел. енергия по договор с
ответното дружество, с адрес на потребление в **** – магазин, аб. № ****,
клиентски № ****. Твърди, че плащането на таксата е било без основание, тъй
като клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 ОУ регламентираща дължимостта
й се явява нищожна поради противоречие със закона- чл. 122-124 ЗЕ, където не е
предвидено като условие за възобновяване на снабдяването заплащането на такса,
а и неравноправна по см. на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП като ограничаваща правата
на потребителя, позволявайки на ответното дружество да изисква предварително
заплащане на суми и едностранно да определя техния размер. Позовава се и на
нарушаване нормата на чл.186, ал.2, т.1 ЗЗП и чл.2, ал. 2 ЗЕ. Извън това сочи и
ответното дружество да не реализира разходи по повод прекъсване, респ.
възстановяване на ел.захранването. За събиране на вземането си снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение в
срок. С това обосновава и правния си интерес от така предприетата форма на
защита. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва се сумата да е платена без основание. Твърди, че
прекъсването на захранването на потребителя е резултат на негово виновно
неизпълнение на договорните му задължения. Твърди, че на 25.03.2014г. е
прекъсвано ел.захранването в обекта на абоната, тъй като не е било платено
негово задължение по фактура със срок на плащане 17.03.2014г. Това просрочие е продължило повече от 20 дни и съгласно чл. 34
ОУ за ПЕЕЕПП, ответното дружество има право да поиска от Е.С.АД да прекъсне или
ограничи преноса на ел.енергия, ако битов клиент е в просрочие
с 20 дни в изпълнение задължението си за плащане на текущите си задължения.
Съгласно чл. 37 ОУ ответното дружество изисква възстановяване на преноса след
отпадане на основанията за прекъсването му. В тази връзка се сочи, че
възстановяването се извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща
всички направени разходи по прекъсване и възстановяване на продажбата,
изискващо технически изпращане на екип от служители на адреса на потребление. В
този смисъл и тези разходи не се реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди
въпросната такса да има характер на мрежова услуга, поради което и на основание
чл. 28, ал.1 ПТЕЕ цената на мрежовите услуги се заплаща на крайния
снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 ОУ
да противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 ЗЗП. Твърди, че
таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е запознат
със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на гражданска
отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и затова не
съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава правата му по
ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2 ПЕЕЕПП е предвидена възможност в 30-дневен срок
от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат писмено
заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в случая
не е подавано. Молбата е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба
и отговора се поддържат.
По
съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК. Правният интерес от търсената защита се извежда от развило
се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. № 2569/2019г. по описа на
ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК и
срещу която ответникът надлежно е възразил. Вземането по заповедта е идентично
на заявеното с иска по чл. 422 ГПК.
За
успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно валиден договор за цесия, с
предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер, факта и момента
на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането, че абонатът- цедент е в договорни
отношения с ответника, както и че е заплатил процесната
сума като такса за възстановяване на ел. захранването. Провеждане на това
доказване възлага на ответника доказателствена тежест
по установяване наличие на валидно основание, на което сумата се дължи.
Между страните не
се спори, че цедентът е. ООД е потребител на ел. енергия с обект на потребление, находящ се в ****–
магазин, аб. № ****, клиентски № ****. Следователно е страна по договор за
доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
Не спорно, че на 25.03.2014г., абонатът е
платил на ответното дружество сумата от 19 лева като такса за възстановяване на
ел. захранване, за което е издадена фактура № ****/25.03.2014г. Този факт се
установява и от извлечение за фактури и плащания към 05.09.2014г.
На 04.02.2019г. между е. ООД, като цедент и ищеца- цесионер е
сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който потребителят е
прехвърлил на ответника вземането си от „Е.П.П.” АД в
размер на сумата от 19 лв., представляваща платена на 25.03.2014г. без
основание стойност за възстановяване на ел.захранване на обект с абонатен № ****,
клиентски № ****, за която сума е издадена фактура № ****/25.03.2014г. за сума
от 19 лв. С уведомление от цедента, чрез пълномощник
Красимир Тодоров, ответното дружество бива уведомено за така извършената цесия.
Длъжникът е получил уведомлението изпратено му по електронна поща на
14.02.2019г.
Предвид
изложеното и липса на възражения от ответното дружество следва да се приеме
валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и
съответно обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият
кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е
настъпило и частно правоприемство, като вземането е
преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
При
така установените безспорно факти, единственият спорен между страните въпрос е
правен- има ли основание ответното дружество да начислява такса за
възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно
чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с
решение ОУ- 06/21.07.2014г. на ДКЕВР
обнародвани и влезли в сила на потребителите, ответното дружество изисква от Е.П.М.АД
възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването,
като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване
и възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги
предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия
от електромер дължимата цена е в размер на 19 лева. Плащането й е условие за
извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните
и електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124 ЗЕ. Действително,
както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда, че това е
възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали
причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да реализира
разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на
потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото
му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид
спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за
вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са
едностранно определени от предприятието и то презумптивно
само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически дейността по
възстановяване се осъществява от Е.П.М.АД, което прави изначално неопределени по вид
разходите, които ответникът реализира за тази дейност.
В заключение, съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата
на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя дължимост на обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото
клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 ЗЗП / така решение №
125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО/. Доводите на ответника, че въпросната такса
се дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е
такса за възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност.Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови
услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ,
т. 7 ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те означават
достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната
и електроразпределителната мрежа. Изрично в чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната
цена е за разходи по прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед
нищожността на клаузата, платената от цедента е. ООД сума като цена на услуга за възстановяване на
ел.захранването се явява дадена без основание. Следователно подлежи на връщане.
Исковата претенция следва да бъде уважена.
По
разноските
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са в общ размер на 325 лева, от които 300 лева адв. възнаграждение и 25лева платена ДТ. Така, с оглед
изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер
на 325лева.
Предвид
т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и
сторените от него разноски в заповедното производство, предвид цялостната
основателност на исковата претенция. Реализираните такива и присъдени със
заповедта по чл. 410 ГПК са в общ размер на 325лева, от които 25лева платена ДТ
и 300лева адв. възнаграждение, които следва да се
присъдят на ищеца.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между ищеца «М.д. ЕООД, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление ***
и ответника „Е.П.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника на
сумата от 19 лв., платена на
25.03.2014г. без основание такса за възстановяване на ел. захранване на обект
на потребление, находящ се в ****– магазин, аб. № ****, клиентски № ****,
по фактура № ****/25.03.2014г., като вземането е прехвърлено от абоната „е.“
ООД, на ищеца с договор за цесия от 04.02.2019г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2019г. до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение № 1301/18.02.2019г. по ч.гр.д. №
2569/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Е.П.П.” АД, ЕИК **** ДА
ЗАПЛАТИ на «М.д. ЕООД, ЕИК ***
сумата от 325лева, представляваща
сторени в исковото производство за първа инстанция съдебно- деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е.П.П.” АД, ЕИК **** ДА
ЗАПЛАТИ на «М.д. ЕООД, ЕИК *** сумата
от 325 лева, представляващи
направени в производството по ч.гр.д. № 2569/2019г. по описа на ВРС съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: