Р Е Ш Е Н И Е
София, 11.03.2016 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, ПЪРВИ въззивен състав в публичното заседание на петнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Е.К., с участието на прокурор Кремена
Господинова като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 696 по описа за
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат С.Я. *** – защитник на подсъдимата П.Н.Я., срещу присъда № 23 от 08.07.2015 г., постановена по НОХД № 133/2015 г. по описа на РС . Към жалбата е приложено пълномощно от 20.07.2015 г., докато в съдебното производство пред РС Б. подсъдимата Я. е бил защитаван от назначен служебен защитник – адвокат З.Н.Б. от САК. Жалбата е заведена с вх. № 4999 от 22.07.2015 г. по входящ регистър на РС Б.. След изготвяне на мотивите е подадено и допълнение на жалбата с вх. № 7595/19.11.2015 г.
С обжалваната присъда, подсъдимата П. Н. Я. *** /в момента в затвора гр. С./ е призната за виновна в това, че в периода от 02.10.2008 г. до 04.01.2009 г. в град Б., гр. В., гр.Т., гр. С., гр. П. и гр. Б., при условията на продължавано престъпление, повторно, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила заблуждение в десет отделни лица /юридически и физически/, при което е причинила на различните лица имотни вреди в големи размери, поради което и на основание чл. 210 ал. 1 т. 4 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. чл. 2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, й е наложено наказание „лишаване от свобода”за срок от 11 месеца, като е определено наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата, на основание чл. 23 от НК са групирани наказанията, наложени на подсъдимата Я., както следва: Наложеното по настоящето дело; Наказанието “лишаване от свобода” за срок от 3 години, наложено с присъда по НОХД №719/2009 г. по описа на РС Б.с; Наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, наложено й с присъда по НОХД 270/2009 г. по описа на РС П.; Наказанието „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, наложено й с присъда по НОХД № 8092/2010 г. по описа на РС С.; Наказанието 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода”, наложено й с присъда по НОХД 316/2009 г., по описа на РС П.в; Наказанието „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, наложено й с присъда по НОХД 527/2011 г., по описа на РС П., като е определено за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца, като е определено изтърпяване при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Така определеното общо наказание е увеличено с една година и шест месеца на основание чл. 24 от НК, а така също е зачетена изтърпяната част от общо наказание “лишаване от свобода” от 4 години и 6 месеца, определено при предходно групиране с Определение от 21.04.2011 г., постановено по ЧНД №1701/2011 г. по описа на РС-П..
Към така определено наказание е присъединено и наказанието „глоба” в размер на 800 лева, наложено на подсъдимия с присъда по НОХД 4792/2010 г. по описа на РС-П..
С присъдата, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 години, наложено с Присъда № 384 от 22.11.2005 г. по НОХД №1510/2001 г. по описа на РС П., изтърпяването на което е било отложено за срок от 5 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като по отношение на това наказание е определено да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ режим”.
С присъдата съдът е уважил изцяло гражданският иск, предявен от едно от пострадалите лица – „Е.Ф.” ЕООД ***, като е осъдил подсъдимия да му заплати сумата от 6 901.12 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди., като също така е осъдил подсъдимата да заплати и дължимата държавна такса върху гражданския иск в размер на 276.04 лева.
Недоволен от така постановената присъда е посоченият защитник на подсъдимия Я., като с жалбата изрично се посочва, че не се обжалва определеното наказание по воденото от РС Б. наказателно производство, както и групирането на наказанията, като се изразява конкретно недоволство от постановеното на основание чл. 24 от НК увеличение на определеното за изтърпяване общо наказание. Изразява становище, че това увеличение е неправилно и несправедливо. Иска определеното наказание да бъде в размер на три години и шест месеца, като алтернативно заявява искане за по-нисък размер от увеличението по чл. 24 от НК от определеното от РС Б..
С жалбата се оспорва и постановеното от съда в частта, в която е уважен гражданския иск от пострадалото лице. Счита, че е изтекла погасителната давност за търсене на обезщетение за причинени вреди, като посочва, че вредата за пострадалия е настъпила на 2.11.2008 г., докато наказателното дело е образувано срещу подсъдимия през 2015 г., тоест изминали са повече от шест години. Иска отмяна на присъдата в тази част, както и отмяна в частта, в която на подсъдимия е възложено заплащането на дължимата държавна такса за предявения граждански иск.
Иска и осъждане на пострадалото лице да заплати на подсъдимия разноските, което е направил по водене на делото в гражданската му част.
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна по чл. 318, ал. 6 от НПК – защитник на подсъдимия, чрез съответния първоинстанционен съд – РС Б., в необходимата форма и съответно подписана, а така също е спазен срокът по чл. 319, ал. 1 от НПК. Жалбата е администрирана пред настоящата инстанция.
В хода на съдебното следствие, както и в жалбата не са направени доказателствени искания от страните, а така също и настоящият съд не е счел за необходимо събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание защитникът Я. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
Подсъдимият Я. иска уважаване на жалбата, като изтъква, че в условията на затвора не може да работи поради неработоспособност – инвалидност втора група.
Представителят на държавното обвинение иска оставяне на жалбата без уважение. Счита присъдата за правилна и законосъобразна и в гражданската й част.
Гражданският ищец, редовно призован не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. С писмена молба от упълномощен представител се иска отхвърляне на жалбата като недопустима и неоснователна. Счита, че не са налице условията за позоваване на изтекла погасителна давност, както и се възразява срещу отправянето на това възражение пред настоящата инстанция. Твърди, че това е следвало да бъде направено до приключване на първото заседание по делото.
С. о. съд, като се запозна с оплакванията в протеста, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
Доколкото липсва жалба и протест срещу присъдата в частта за признаване на подсъдимия Я. за виновна по повдигнатото обвинение на това основание й е определено наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, съдът не може въобще да разглежда съдебния акт в тази част поради влизането му в сила.
В частта, в която първия съд е групирал наказанията, наложени с отделни присъди на подсъдимата, настоящият съдебен състав намира, че правилно е извършено определянето на едно общо наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, след като са налице условията за това – наказанията да са от един и същи вид, а така също деянията да са извършени преди за някое от тях да е влязла в сила постановена осъдителна присъда.
Отделните наказания, наложени с присъди, влезли в сила са за деяния, извършени преди влизане в сила на някоя ат тях са както следва:
- Наказанието
“лишаване от свобода” за срок от 3 години,
наложено с присъда по НОХД № 719/2009 г. по описа на РС Б., в сила от 06.07.2010 г. е за деяние,
извършено на 09.02.2008 г.
- Наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, наложено й с присъда по НОХД № 270/2009 г. по описа на РС П., в сила от 09.12.2010 г. е за деяние, извършено в периода 02.04.2008 г. – 30.05.2008 г.
- Наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 месеца, наложено й с присъда по НОХД № 8092/2010 г. по описа на РС С.я, в сила от 08.01.2011 г. е за деяние, извършено в периода 27.11.2008 г. – 03.12.2008 г.
- Наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, наложено й с присъда по НОХД № 4316/2009 г., по описа на РС П., в сила от 18.01.2011 г. е за деяние, извършено в периода от 05.07.2008 г. – 17.08.2008 г.
- Наказанието „лишаване от свобода” за срок от
11 месеца, наложено й с присъда по НОХД № 527/2011 г., по описа на РС П., в
сила от 02.04.2011 г. е за деяние, извършено в периода от 12.02.2009 г. – 01.04.2009 г.
Деянието, за което е постановена обжалваната частично присъда е извършено в периода от 02.10.2008 г. – 04.01.2009 г., като при съобразяване с датите на отделните деяния, по влезлите в сила присъди, както и по настоящото производство се установи, че всички деяния са извършени в периода от 09.02.2008 г. до 01.04.2009 г., като за отделните деяния първата влязла в сила присъда е постановената по НОХД № 719/2009 г. по описа на РС Б., в сила от 06.07.2010 г., тоест по отношение на деянията, извършени преди тази дата е налице възможността за групиране на наказанията, по отделните присъди на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК.
Правилно първият съд е определил най-тежкото от отделните наложени наказания, а именно наложеното по НОХД № 4316/2009 г., по описа на РС П. наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, а така също на основание чл. 23, ал. 3 е присъединил към това наказание и наказанието „глоба“, наложено по НОХД № 4792/2010 г. по описа на РС П..
Правилно е определен и типа на затворническо заведение и режима на изтърпяване на наказанието, след като видно от приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимата Я. е налагано наказание „лишаване от свобода – присъда по НОХД № 1510/2001 г. по описа на РС П., в сила от 09.10.2006 г., като е без значение обстоятелството, че изтърпяването на това наказание е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Относно основното оплакване в жалбата, а именно за приложението на чл. 24 от НК и увеличаването на това основание на размера на наказанието „лишаване от свобода“, което подсъдимата следва да изтърпи, настоящият съд намира, че макар и да не са изложени подробни мотиви в тази насока от РС Б., то жалбата е неоснователна.
Многократните осъждания на подсъдимата, макар и при условията на чл. 23-25 от НК дават основание за извод, че е налице завишена обществена опасност на личността на дееца. Извършването на деянията в изпитателен срок също показва нежеланието на подсъдимата да коригира своето поведение съобразно установения законов ред в страната.
Налице са основания за извод, че и така определеното най-тежко наказание не съответства на тежестта на всички деяния, включени в съвкупността. По отношение на престъпното деяние, което се разглежда в настоящото производство може да се отбележи и несъразмерността на наказанието със значителните вреди – над 36 хиляди лева, причинени с отделните деяния, както и значителният брой отделни деяния, осъществени при условията на чл. 26, ал. 1 от НПК – десет, което дава основание за извод, че е налице завишена обществена опасност на извършеното продължавано престъпление. Налице са обективни причини, поради които това е така, тъй като основателно при постановяване на оспорваната присъда РС Б. е бил обвързан със задължителното приложение на чл. 58а от НК, действал към момента на извършване на деянието, съответно на това основание е следвало да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тоест да слезе под минимума от една година, предвиден за престъплението по чл. 210, ал. 1 , т. 4 и т. 5 от НК, за каквото е внесено обвинението. Правилно, съобразно принципа за прилагане на закона действал към момента на извършване на деянието, както и за прилагане на по-благоприятния закон при наличието на различни такива, действали до момента на постановяване на присъдата, РС Б. е определели наказанието, което да наложи на подсъдимата, но както бе посочено значителния брой деяния, включени в продължаваното престъпление, както и високия размер на щетите дават основание за извод, че определеното наказание е несъразмерно с тежестта на деянието.
Извън тези аргументи, касаещи само настоящото производство в съвкупността са включени общо шест отделни деяния, което също дава основание за извод, че наказанието лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца не съответства в най пълна степен на отделните престъпления, включени в тази група. Това е така и предвид обстоятелството, че извършването на деянията, след като подсъдимата е вече осъждана, макар и условно дава основание за извод, че е необходимо засилване на наказателната репресия с цел постигане на целите по чл. 36 от НК, които очевидно не биха се постигнали при снизходително отношение към подсъдимата, с оглед трайно проявяваните престъпни наклонности и значителния брой пострадали лица.
Поради това настоящият съд намира жалбата на подсъдимата в тази част за неоснователна, а постановената присъда на РС Б. за правилна и законосъобразна.
Относно направеното оплакване срещу изцяло уважения граждански иск на ощетеното юридическо лице - „Е.Ф.” Е.Д ***, настоящият съд намира, че жалбата е неоснователна предвид следното. Без съмнение гражданският ответник може да организира защитата си срещу предявения към него граждански иск съобразно всички възможности на наказателните и гражданските закони. Без съмнение възражението за давност може да намери своето място в рамките на тази защита, като обаче са налице ограничения във възможността за употреба на този вид възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс. Доколкото НПК не определя срок за изразяване на възможните възражения срещу предявената гражданска претенция, то следва да намерят приложение правилата на ГПК, които категорично ограничават възможността за упражняване на различните възражения до изтичане на срока за отговор по чл. 131 от ГПК. В наказателното производство няма размяна на книжа по смисъла на ГПК, поради което съдът намира, че такова възражение следва да бъде направено до приключване на съдебните прения пред първата инстанция. В конкретния случай производството е приключило по реда на глава двадесет и осма от ГПК – съкратено съдебно следствие, като е проведено едно заседание, в което е приет за разглеждане гражданският иск, проведени са съдебните прения и е постановена присъда, която се оспорва в частта за гражданския иск. Приключването на производството в едно съдебно заседание не означава, че срокът за въвеждане на възражението за погасителна давност може да бъде различен и както е в случая това възражение да се повдигне пред въззивната инстанция. Това е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 133 от ГПК, а така също и съдебната практика еднозначно е определила в т. 4 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, че възраженията срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се въведат пред въззивната инстанция, освен ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата инстанция, каквито основания не са налице в конкретния случай.
Поради това е основателно становището на гражданския ищец, че възражението за изтекла погасителна давност, заявено за първи път във въззивната жалба срещу присъдата в гражданско-осъдителната й част е направено извън процесуалните срокове за това. Съответно не следва въобще да бъде разглеждано.
Извън възраженията на подсъдимата, изложени в жалбата, както и съобразно влизане на присъдата в останалата й част, в пределите на въззивната проверка по чл. 314 НПК, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на акта, постановен от РС Ботевград, поради което обжалвана присъда следва да бъде потвърдена в обжалваната част.
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 21 от 30.06.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 856 по описа за 2013 година на Районен съд Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Петков
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Донка Паралеева
2.
Стефан Стойков