Р Е Ш Е Н И Е № 141
гр. Стара Загора, 02.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Зорница
Делчева
и в присъствието на
прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н..дело № 99 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл.
211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Мариана Колева 7“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Златьо Бояджиев“ № 1 против Решение № 9/
22.01.2020 година, постановено по НАХД № 418 по описа за 2019 година на Районен
съд Чирпан, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-002500/30.10.2019
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора. В
касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се
изводите на съда, че вмененото нарушение правилно е квалифицирано като
нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ/. Касаторът счита, че при
издаване на НП са допуснати съществени формални нарушения, които водят до
неговата незаконосъобразност – не е посочено мястото на извършване на
нарушението и размера на уговореното, но неплатено трудово възнаграждение.
Намира, че по делото съдът не е събрал доказателства дали е положен труд от
работника и дали е търсено трудовото възнаграждение от момента на изискуемостта
му. Въз основа на изложените в касационната жалба доводи е направено искане за
отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено НП №
24-000115/10.05.2014 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” Стара Загора, като незаконосъобразно.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител по делото. В
представено писмено становище чрез пълномощника си юрисконсулт Л. излага
съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила обжалвания
акт.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна и предлага
решението на районния съд да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното
решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното
решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-002500/
30.10.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002500/30.09.2019
г., с което на „Мариана Колева 7” ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ********* в качеството на работодател е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 и във връзка с чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение по чл.128, т.2 от КТ. Като
административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена
проверка на 04.09.2019 г., на обект – магазин за хранителни стоки в гр.Чирпан,
ул. „Братя Павлови” № 17, стопанисван от „Мариана Колева 7” ЕООД гр.Пловдив, и
по представени документи на 30.09.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара
Загора, е установено, че „Мариана Колева 7” ЕООД, гр.Пловдив, в качеството си
на работодател не е изплатил уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове /според
трудовия договор № 1 от 13.07.2019г – до 30-то число на месеца, следващ месеца,
за който се отнася/, в нарушение от 31.10.2019 г., за извършената работа през месец септември на Я.Д. И. –
продавач-консултант.
За да потвърди НП, Районен съд Чирпан приема, че е издадено при спазване на процесуалните
правила и материалния закон. В мотивите към решението съдът излага доводи, че административното
обвинение е формулирано в необходимата цялост и пълнота, за да изпълни
предназначението си, гарантиращо адекватно упражняване правото на защита и
предопределящо параметрите на съдебния контрол. Според съда сочената
за нарушена норма на чл.128 от КТ е правилната правна квалификация на
извършеното деяние. Обосновава кумулация на гражданската и
административнонаказателната отговорност на работодателя за неизпълнение в срок
на задължението за изплащане на начислено трудово възнаграждение на работник.
Намира за неоснователно възражението, че работникът не е съдействал за
изпълнение на задължението. Въз основа на изложените мотиви и при приета липса
на основание за прилагане на чл.415в от КТ НП е потвърдено изцяло.
Така постановено решение е неправилно.
Касационният
състав на Административен съд Стара Загора не споделя извода за формална незаконосъобразност
на НП № 24-002500/ 30.10.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.
Принципно правилно е становището на районния
съд, че гражданската и административнонаказателната отговорност на работодателя
за неизпълнение на задължения по трудовия договор не се изключват, но това не е
относимо към всяко неизпълнение. Сочената в случая за нарушена правна норма на
чл.128, т.2 от КТ не би могла да бъде основание за търсене на
административнонаказателна отговорност. Доколкото обвинението от фактическа страна
е обосновано с обстоятелството, че работодателят „Мариана Колева 7” ЕООД гр.
Пловдив не е изплатил до 20.10.2018г. уговореното трудово възнаграждение на Я.Д.
за м.септември 2018 г без посочен размер, но очевидно се има предвид в цялост, то
в конкретния случай липсва на обект на административно нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН. Само задължението, регламентирано в
разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ /предвиждаща гарантирано изплащане на
трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя/,
представлява задължение от публичен ред и установява чрез императивна правна
норма държавната намеса в регулирането на трудовите правоотношения. Именно тази
специфика на характера му е от значение за определянето му като обект на
административно нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ по смисъла на легалната
дефиниция, дадена в чл. 6 от ЗАНН, а не и визираните задължения в чл. 124 и чл.
128 от КТ, които регламентират общи и основни задължения на работодателя по
трудовото правоотношение. По
идентични казуси Старозагорският административен съд вече се е
произнасял като касационна инстанция в насока, че издадени НП за нарушение на
чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни и не споделя обратната теза, изразена в
обжалваното решение.
В
контекста на изложеното касационното оплакване за постановяване на съдебния акт
при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с неизпълнение
на служебното задължение за изясняване на спора, не е необходимо да се обсъжда. С оглед неправилното приложение на материалния
закон обжалванато решение следва да бъде отнменено и вместо него да се
постанови отмяна на незаконосъобразно издаденото НП.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с
чл.222, ал.1 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 9 от 22.01.2020г., постановено по АНД № 418/2019г по описа на Районен съд Чирпан,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 24-002500/ 30.10.2019 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора,
с което на „Мариана Колева 7” ЕООД гр.Пловдив, ЕИК ********* е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на
основание чл. 416, ал. 5 и във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за
нарушение по чл.128, т.2 от КТ, като незаконосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.