Решение по дело №868/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 766
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20205220100868
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.Пазарджик,22.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия, в открито   заседание на  тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря Наталия Димитрова   като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№868 по описа на съда за 2019г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В исковата си молба  срещу С.Я.К. с ЕГН ********** *** ищецът Г.В.К. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 13.11.1994г, от който брак имат родени двама сина, които  понастоящем са пълнолетни. Твърди се, че първоначално бракът им протичал нормално, но впоследствие двамата съпрузи се отчуждили един към друг. Положили усилия да заздравят брачната си връзка, но без резултат. Твърди се, че през месец декември 2019г ответницата напуснала семейното жилище и се преместила да живее в нейна наследствена къща. Ищецът се опитал да разговаря с отвеницата за причината, поради която последната е напуснала семейното им жилище , но не получил конкретен отговор. През месец януари 2020 ищецът отново направил няколко опита да разговаря с ответницата и да я помоли отново да се опитат да заживеят като семейство, но тя била категорична , че няма да стане. Твърди се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Помежду  им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишени са от чувство за дом, общност, единство както и желание за полагане на общи грижи , уважение и подкрепа. Моли се съда да постанови решение, с което да се прекрати брака на страните  като дълбоко и непоправимо разстроен  по вина на ответницата. Моли се  ползването на семейното жилище, находящо се в град С. ,ул.“Ш.“№6 да бъде предоставено на ищеца, тъй като е негова  лична собственост.  

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който не се оспорват брачния иск и съединените с него небрачни искове. Към отговора е представено споразумение по чл.51 от СК, подписано от двете страни.

В съдебно заседание  страните се явиха лично.

В хода на производството страните  постигнаха споразумение, поради което на основание чл.321, ал.5 от ГПК с протоколно определение от 02.06.2020г. съдът  постанови преобразуване на настоящото исково  производство по чл.49, ал.1 от СК в производство по развод по взаимно съгласие по чл.51 от СК.

Съдът след като се запозна с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно е от представените по делото писмени доказателства, а именно-удостоверение граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №40 от 13.11.1994г., съставен от община С., Пазарджик, два броя удостоверения за раждане, издадени от Община Пазарджик, се установява, че страните са сключили граждански брак на  13.11.1994г. като съпругата е приела фамилното име на съпруга си К.. Предбрачното фамилно име на съпругата е М.. От брака си съпрузите имат родени две деца- В. Г. К., роден на ***г. и С. Г. К., роден на ***г., понастоящем пълнолетни.

Съдът след като съобрази становищата на страните и констатира, че съгласието им за разтрогване на техния брак е сериозно и непоколебимо и че същите не желаят да положат каквито и да било усилия за  заздравяване на брачната връзка,  подложи на разглеждане постигнатото между споразумение, представено в писмена   форма и поддържано в хода на делото и прецени следното:

Постигнатото споразумение е пълно с оглед изискванията на чл.51 ал.1 от СК, не противоречи на закона и е изчерпателно.

Ето защо и след като се убеди, че взаимното съгласие на съпрузите за развод е сериозно и непоколебимо, без да издирва мотивите за волята им, съдът счита, че следва да се прекрати брака с развод и да се утвърди споразумението по формулираните и от двете страни параметри в смисъл както следва:

 Упражняването на родителските права, лични отношения и издръжка не подлежи на уреждане,  тъй като родените от брака деца са пълнолетни.Ползването на семейното жилище, находящо се в град С., ул.“Ш.“№6 се предоставя   за ползване на Г.В.К.. След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име М.. След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

Предвид характера на производството, което се трансформира от исково към охранително дължимата държавна такса по производството е 40 лв.,  от която сума при образуване на делото ищецът  е внесъл 25лв. Остатъкът  от 15 лв. държавна такса следва да се поеме по равно от двете страни по 7.50лв.

Воден от горното и на основание чл.330, ал.3 от ГПК във вр.с чл.51 ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ  брака между Г.В.К. с ЕГН ********** *** и  С.Я.К. с ЕГН ********** ***, сключен на 13.11.1994г. в град С./ акт за граждански брак №40/13.11.1994г./

 УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.В.К. с ЕГН ********** и  С.Я.К. с ЕГН ********** споразумение както следва:

УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКА:Не подлежи на уреждане, тъй като родените от брака деца са пълнолетни.

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА  МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ: След прекратяване на брака  съпрузите  няма да си дължат издръжка един на друг.

 ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:  Ползването на семейното жилище , находящо се град С., ул.“Ш.“№6 се предоставя на Г.В.К. .

  ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ:  След прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име М. .

ОСЪЖДА Г.В.К. и С.Я.К. /с посочени по –горе адреси и ЕГН-та/ да заплатят в полза на РС-Пазарджик  всеки по 7.50 лв. държавна такса по допускане на развода.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: