№ 152
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000502080 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №29/28.02.2023 г. по гр. д. №88/2022 г. по описа на Окръжен
съд - Видин, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №136/18.10.2023 г.
по същото дело, е осъдена на основание чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и
чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД,
ЕИК/ПИК *********, да заплати на Д. В. Ф., ЕГН:**********, обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. в резултат на настъпило на
21.08.2020 г. пътно-транспортно произшествие в гр. Видин, на бул."Панония"
срещу РЗОК - Видин с л.а. „Ауди А4" с рег.№********, управляван от Г. И.
Г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2021 г. до окончателното
издължаване, като е отхвърлена претенцията за законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.09.2020
г. до 13.01.2021 г., както и е осъдена "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС" АД да заплати на Д. В. Ф. обезщетение за причинените й
имуществени вреди в размер на 350 лв., ведно със законната лихва от
16.06.2022 г. до окончателното издължаване, като е отхвърлен иска до пълния
му размер от 700 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника - Г. И. Г. с ЕГН:**********.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД,
1
действаща чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него
уважителна част – в частта му, с която предявеният иск за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, е уважен за разликата над 40 000 лева до
пълния уважен размер от 80 000 лева. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Поддържа се, че не правилно окръжният съд не е
уважил възражението за съпричиняване, тъй като по делото се установявало,
че ищцата е пътувала съзнателно при водач, употребил алкохол и без
правилно поставен обезопасителен колан. Твърди се също така, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде
отменено в обжалваната част, а предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 40 000
лева до претендирания размер от 80 000 лева. Прави се искане да се присъдят
направените пред двете инстанции съдебни разноски.
Посоченото решение е обжалвано от третото лице-помагач на страната
на ответника - Г. И. Г., действащ чрез процесуалния си представител, в
неизгодната за него уважителна част – в частта му, с която предявеният иск за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.01.2021 г. е уважен
за сумата от 80 000 лева. Във въззивната жалба се излагат подробни
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Заявява се, че в случая е доказано осъществено от
пострадалата съпричиняване - пътувала е съзнателно при водач, употребил
алкохол и без правилно поставен обезопасителен колан. Поради което
първоинстанционният съд необосновано е игнорирал тези обстоятелства.
Посочва се освен това, че при определяне на дължимия размер на
обезщетението за неимуществени вреди окръжният съд не се е съобразил с
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да
бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен поради
съпричиняване от страна на ищцата, евентуално да бъде намален размера на
присъденото обезщетение.
В установения от закона срок, въззиваемата и ищца в
първоинстанционното производство – Д. В. Ф., действаща чрез процесуалния
си представител, е депозирала отговори съответно на въззивните жалба от
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД и Г. И. Г.. С тях
последните се оспорват като неоснователни и се моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Прави се искане да се присъдят
направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
2
Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана по реда
на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба от страна на Д. В. Ф.,
действаща чрез процесуалния си представител, срещу частта от решение
№29/28.02.2023 г., с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.09.2020
г. до 13.01.2021 г. Според насрещната въззивна жалба началният момент на
присъждане на обезщетение за забава – законна лихва, следва да бъде
08.09.2020 г. датата на уведомяване на застрахователното дружество за
настъпилото застрахователно събитие.
В установения от закона срок, въззиваемият по насрещната жалба и
ответник в първоинстанционното производство – "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД, е депозирала отговор, с който я оспорва като
неоснователна. Прави се искане да се присъдят направените пред двете
инстанции съдебни разноски.
Въззивните жалби и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
3
застраховател.
За безспорни са приети в първоинстанционното производство по реда
на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, свързани с основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявените осъдителени искове, като спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и
дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно
каква е неговата степен, ако е налице такова. Също така спорен е моментът,
от който се дължи законна лихва върху размер на присъдените обезщетения.
С влязла в сила присъда №63/23.06.2021 г. по НОХД №101/2021 г. по
описа на Окръжен съд-Видин е признат подсъдимият Г. И. Г., с ЕГН
**********, за виновен в това че на 21.08.2020 г. около 05.00 часа при
управление на МПС-личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“, с
рег.№ ********, движейки се в гр.Видин по бул. „Панония“ с посока на
движение от надлеза над ж.п. линия Видин-София към кръстовището с ул.
“Цар Александър 2“, срещу сградата на РЗОК-Видин, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки
се с около 111 км/ч. при максимално разрешена 50 км/ч, загубил управление
на автомобила и се ударил в метален стълб за улично осветление и по
непредпазливост причинил: смъртта на М. К. Н. от гр.Кула, средна телесна
повреда на Я. Л. Г. от гр.Видин, изразяваща се в раздробяващо счупване на
лява ключица, довела до трайно затруднение на движението на лявата ръка и
средна телесна повреда на Д. В. Ф. от гр.Видин, изразяваща се в мозъчно
сътресение с изпадане в мозъчна кома и мозъчна контузия с малки
кръвоизливи в черепната кухина, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, и тримата пътници в автомобила, като деянието е
извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1.03
промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо изследване
за определяне концентрация на алкохол в кръвта № 306К/2020г. на СХЛ към
ЦСМП - гр.Плевен. Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК.
Безспорно е установено, че за водача на автомобила „Ауди“, модел „А
4“, с рег.№ ******** е била сключена със "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД застраховка „Гражданска отговорност“ със срок
на застрахователно покритие към датата на процесното ПТП.
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и
неоспорена от страните, съдебно-автотехническа експертиза (л. 153-158 от
първоинстанционното дело) се установява, че на 21.08.2020 г. около 05:30 ч. в
гр. Видин по бул. „Панония“ лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с
ДК№ ********, собственост и управляван от алкохолно повлияния с 1,04 %о
4
Г. И. Г. с още трима пътника се движи в южна посока с направление от
надлеза над ж.п. линията към р. Дунав със скорост от около 111 км/час, при
максимално разрешени 50 км/час. В момент на излизане от ляв завой, губи
сцепление с пътя като поднася в ляво, напуска платното за движение, като се
удря в разделителното метално заграждение, след което променя
траекторията си и със странично плъзгане с дължина от 32 м. се отклонява в
дясно и се удря в областта на задната дясна врата в масивен метален стълб за
улично осветление, находящ се на десния тротоар. Причината за
произшествието според вещото лице е превишена скорост и неадекватните
действия на водача с органите за управление на автомобила, породени от
неопитността и алкохолното му повлияване, довели до загуба на контрол над
автомобила. ПТП е протекло в тъмната част от денонощието при ясно,сухо и
топло време с добра видимост. Тялото на пострадалата, която е седяла на
задната дясна седалка, е последвало промяната на движението на ударения
автомобил и в него се е породила значителна по размер преносна инерционна
сила, насочена към пътника на задната дясна седалка. Следователно
траекторията на тялото на пострадалата е била в посока наляво - към задната
лява врата, а от последвалата ротация на автомобила след удара в стълба
тялото е придобило стремеж да се завърти на седалката надясно, по посока на
часовата стрелка, а вследствие на породилото се кориолисово ускорение и
центробежни сили е възможно дясната част на главата да се наклони и удари
в задна дясна врата или облицовката над нея. При това движение
поставения обезопасителен колан не би помогнал и пострадалата би
получила удар в дясната част на главата. Правилно поставеният предпазен
колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи
и по - здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се
разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му.
Изследванията доказват, че са изключително полезни при произшествия,
настъпили при скорости до 60 км/ч - когато вътрешната част на купето на
автомобила не се деформира. При завъртане на автомобила коланът няма
възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и
главата се удря във вътрешните части на купето.
Съгласно приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска
експертиза, която е допълнена с допълнително заключение (л. 26-31 от
първоинстанционното дело, т. 2) Д. Ф. е постъпила в Спешно отделение
МБАЛ “Св. Петка“ АД - Видин на 21.08.20 в 06,30 ч с диагноза „мозъчно
сътресение“. Анамнеза:докарана от ЦСМП, няма ясен спомен за случилото се.
Обективно състояние: увредено общо състояние, трудно контактна,
неадекватна, неориентирана за време и място, има хематом на дясно око, оток
и нараняване на челото 4 см, нараняване на клепач на дясно око 1 см и
нараняване на горната устна 1 см. В 8,15 ч приета на лечение в хирургично
отделение с диагноза: контузис капитис, комоцио церебри, разкъсно-контузна
рана на главата. Има гадене, без повръщане. Неконтактна, неадекватна.
Преведена в ОАИЛ в сопорозно /сънливо/ състояние, стабилна
5
хемодинамика. Окончателна диагноза: интрацеребрален хематом, без открита
вътречерепна травма. Комоцио церебри. На Д. Ф. са причинени: закрита
черепно-мозъчна травма, контузия с разкъсно-контузна рана на дясна лицева
половина и хематом на дясна орбита, изпадане в безсъзнателно състояние с
ретроградна амнезия, малки кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка в
лява челна област и дясна тилна област (хронични субдурални хематоми), без
да са повишили вътречерепното налягане. Специализираните изследвания
показват единични глиозни фокуси, което дава основание да се приеме, че е
налице посттравматична дифузна аксонална увреда (11.09.2020 г.). В
конкретния случай се касае за увреда на ниво клетка с микроскопичен
характер,без да е проявен мозъчен оток или дислокация. За тримесечен
период мозъчните кръвоизливи са се резорбирали напълно. След мозъчна
контузия има нарушения от микро- и макро-естество, с леки или по-тежки
усложнения. Налице са единични глиозни фокуси в мозъчния паренхим,които
няма да се възстановят,но към момента липсват органични увреждания или
заплашващи здравето и живота усложнения. Превалират нарушения в
емоционално отношение. В конкретния случай и при използване на
обезопасителен колан главата на пострадалата не е фиксирана и може да
се отметне встрани. Коланът предпазва гръдно-коремната област при
движение предно-задна и обратно посока,а в случая посоката на удара е
отляво надясно. Касае се за силен удар, при скорост на движение 80-100
км/час. Въпреки че за тримесечен период е настъпила пълна резорбция на
мозъчните кръвоизливи, травматичните увреждания на проводните пътища не
се възстановяват, а настъпва разрастване на неспецифична-глиозна тъкан в
бялото мозъчно вещество. Това се осъществява в хода на оздравителния
период. Пострадалата е частично възстановена,но не е препоръчително да
упражнява тежки спортове. Необходимо е регулярно следене на състоянието
й и осигуряване на ненатоварване във физическо и психично естество.
Съгласно заключението на съдебно-психиатрична експертиза, приета в
първоинстанционното производство, в резултат от преживяното ПТП у
ищцата като последици са налични когнитивни дефицити, постравматичен
синдром и социално поведенчески симптоми от тревожно депресивно
естество. Загуба на паметта е най-честото когнитивно увреждане сред
пациента с мозъчна травма и се среща при 20-79 % от хората със затворена
травма на главата в зависимост от тежестта й. Посттравматичната амнезия,
състояние на обърканост с нарушена памет, се характеризира със загуба на
специфични моменти или частична неспособност за формиране на нови
такива. Вещото лице дава заключение, че Д. В. Ф. страда от протрахирана
реакция на стрес и разстройство в адаптацията, тревожно депресивно
разстройство /Ф 41.2 по МКБ-Х/, посттравматична церебрастения. Отчетената
реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията са в пряка връзка с
преживяното ПТП.
При обсъждане на посочените експертизи настоящият съдебен състав
възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй
6
като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни
въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира също обсъдените експертизи.
От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното
производство свидетели В. Д. Ф. (баща на пострадалата), Я. Л. Г., Г. В. А. и В.
Т. В. (баба на пострадалата), се установява, че в деня на катастрофата ищцата
била настанена в реанимацията. Била в тежко състояние, не можела нито да
говори, нито да извършва някакви движения. След катастрофата ищцата се
оплаквала, че не вижда с едното око и че трудно фокусира с другото-едното
око било почти извадено от орбитата. Появили се проблеми с паметта,
близките моменти преди катастрофата просто ги била забравила, не помнела
какво се е случило. В болницата не можела да се сети за имената на своите
приятели, дошли на посещение и ги питала за имената им. Грижели се за нея
баща и и неговата майка, защото майката на ищцата била починала четири
месеца преди катастрофата. Ищцата спяла почти по цял ден, не можела да
пази равновесие, наложило се да я учат да ходи. Не можела да яде нищо освен
супи и сокове. Била с поставен катетър и памперси. Имала силни болки само
в главата, което налагало да се вика медицинската сестра, която да дава
болкоуспокояващи. След изписването на ищцата от болницата тя била
непрекъснато вкъщи и нейните близки седяли два месеца покрай нея.
Редували се бащата със сестрата и бабата на ищцата. Пострадалата се
оплаквала от болки в главата и че от време на време сънувала кошмари.
Имало два-три случая, когато се напикала в леглото. Преди инцидента ищцата
тренирала самбо и джудо в продължение на около 5 години. Имала златни,
сребърни и бронзови медали от състезания. Точно преди инцидента била на
тренировки в националния отбор, защото била републикански шампион на
България. След инцидента се опитала за кратко да тренира, но било
преценено, че не е подходящо. След първия ядреномагнитен резонанс,
нейният личен лекар казал, че минимум шест месеца не трябва да практикува
какъвто и да е спорт. Престанала да спортува, поради риска от травми. След
катастрофата и към момента на свидетелските показания пострадалата имала
средно по два пъти на седмица болки в главата, което налагало приема на
обезболяващи лекарства.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалата и изживените от
нея болки и страдания са непосредствени.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
7
увреждания, периодът за възстановяване, неговата възраст, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие
– втората половина на 2020 г., както и високият нормативно определен лимит
на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1
КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на пострадалата
за причинените й от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв. Законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване
на неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – втората половина на 2020 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(телесни и психични увреждания, изразяващи се в съчетана лицева и черепно-
мозъчна травма /мозъчно сътресение с изпадане в мозъчна кома, мозъчна
контузия с малки кръвоизливи в черепна кухина, травматичен
интрацеребеларен хематом/, с последвали от тях усложнение
посттравматичен церебрастенен синдром и остра реакция на стрес,
продължила и прераснала в протрахирана депресивна реакция с разстройство
в адаптацията), на пострадалата на възраст - 15 години при настъпване на
процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема,
че заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 80 000 лв.
8
При определяне на този размер настоящият въззивен състав отчита, че
причинените травматични увреждания ще се отразят негативно върху целия
живот на пострадалата. Ищцата е била няколко дена в безсъзнателно
състояние. В резултат на инцидента е претърпяла болки и страдания, влошено
зрение, нарушение на вестибуларния апарат, невъзможност да се обслужва
сама в бита ,нарушения на паметта. Поради последвалата амнезия е
преживяла повторно новината за смъртта на майка си. Същата ще продължи
през целия си живот да страда от причинените травматични увреждания, тъй
като уврежданията на нервните клетки с последващото разрастване на
глиозни възелчета са необратими. Това обуславя влошаване на паметта и
затруднена професионална и житейска реализация. Ищцата следва да следи
регулярно за здравословното си състояние и да избягва натоварвания от
физическо и психическо естество. Също така не може да бъде пренебрегнато
обстоятелството, че в резултат на катастрофата пострадалата е прекратила
успешната си състезателна кариера по самбо и джудо, тъй като тренировките
и състезанията са съпроводени с неизбежен риск от сътресение на мозъка.
Апелативният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, установен от и от съдебно-психологическата
експертиза, че инцидентът и лечението на предизвиканите травми са
потиснали пострадалия. Тези негативни преживявания са намерили израз
първоначално при нея в състояние „посттравматичен церебрастенен синдром
и остра реакция на стрес“, усложнило се в такова на „протрахирана
депресивна реакция с разстройство в адаптацията“.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Определянето на степента на съпричиняване предполага
съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите. В този смисъл е
съдебната практика, обективирана в решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г.
на ВКС, I т. о., решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС,
I т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
Същевременно само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е
пътувал в лек автомобил, и че не е ползвал предпазен колан не е достатъчно,
9
за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи
намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Тежестта за
установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е
налице съпричиняване.
В разглеждания случай на първо място не е доказано , че пострадалата
е пътувала по време на процесното ПТП без поставен предпазен колан. По
категоричен начин се установява обаче, че с оглед механизма на
произшествиетои естеството и тежестта на телесните увреждания, поставен
предпазен колан не би бил ефективен за предотвратяването им или за
получаването на по-леки увреждания. В тази насока въззивният съд кредитира
изцяло категоричните заключения на съдебно-автотехническата и съдебно-
медицинската експертиза. Те допускат възможност травмата, да е настъпила и
при поставен предпазен колан. Предвид това обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че дори хипотетично да допуснем нарушение на чл.
137а ЗДвП, обективно това не би могло да бъде в причинно-следствена връзка
с вредните последици и не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Другото твърдение за съпричиняване е, че ищцата се е качила в
автомобил, управляван от употребил алкохол водач. От събраните по делото
доказателства не се установява ищцата да е възприела факта, че водачът на
лекия автомобил употребява алкохол преди да седне зад волана. Не са
събрани и доказателства, че водачът е бил очевидно повлиян от употребения
алкохол и този факт да е бил известен на ищцата. Нещо повече, в отговорите
по реда на чл. 176 ГПК третото лице-помагач, което е управлявало процесния
автомобил, заявява пред първоинстанционния съд, че е употребил алкохол в
с.Бойница, но че не се е чувствал повлиян от алкохола и че ходел уверено. Ето
защо може да се заключи, че не е доказано, че ищцата съзнателно е пътувала
като пътник в автомобила с водач, употребил алкохол. От съвкупната
преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства
се установяват данни за състоянието на алкохолно опиянение при
концентрация на алкохол в кръвта от около 1 промила на водача на
автомобила, като самият той заявява, че не е имало външни белези, от които
да проличи пияното му състояние. Няма данни също така, че концентрацията
на алкохол в кръвта е довела до видимите типични признаци на алкохолно
опиянение, включително и при седнало положение. В тази насока не може да
се заключи, че пострадалата, която не е познавала водача преди инцидента, е
знаела и се е съгласила да пътува в автомобил, управляван от него след
употреба на алкохол.
Предвид всичко изложено обоснован е изводът на първоинстанционния
съд, че не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
10
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 80 000 лева. Тъй като правният извод,
до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, първоначалните въззивни
жалби следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено в обжалваната част от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД и Г. И. Г..
По отношение на момента, от който е дължима законна лихва:
Настоящият състав възприема разрешенията, дадени в актуалната
практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г. на I т.о. Според нея, Кодексът за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава – чл. 497 КЗ – от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10
КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ. В решението е направен извод, че застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е
най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. С решението е
изоставено разбирането, обективирано в решение по т.д. № 2013/2019 г., а от
друга страна, изцяло е възприето становището в постановените решения по т.
д. № 2466/2018 г. и по т. д. № 122/2020 г. на I т. о. В мотивите на решението
по т. д. № 2466/2018 г. изрично е отразено, че: лихвите за периода от датата
на деликта до датата на уведомяване на застрахователя не се покриват от
застрахователя, а разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента и съответно - от
застрахователя, се извежда не само от изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ, в сила от 01.01.2016 г., абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя
на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С оглед на посоченото в разглеждания случай застрахователят следва да
дължи законна лихва, считано от датата на която му е предявена претенцията
от уреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение. Установява
се по първоинстанционното дело, че застрахователната претенция е
предявена пред ответника на 13.10.2020 г. (л. 11 и л. 12 от
пъроинстанционното дело). Поради изложените съображения въззивният съд
намира, че в разглеждания случай неправилно първоинстанционния съд е
определил, че законна лихва се дължи от застрахователя, считано от
11
13.01.2021 г. (считано от деня, в който е изтекъл 3- месечният срок по чл.
496, ал. 1 КЗ), а не от 14.10.2020 г. - датата следваща деня, в който е
предявена претенцията от уреденото лице за заплащане на застрахователно
обезщетение.
По разноските:
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на Д. В.
Ф. трябва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
и чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
правна защита съобразно отхвърлените първоначални въззивни жалби. На
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД и Г. И. Г. не се дължат
разноски предвид изходът на въззивното производство. Въззивният съд
определя дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в минималните
размери съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и вземайки предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №29/28.02.2023 г. по гр. д. №88/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Видин, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№136/18.10.2023 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлена
претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 08.09.2020 г. до 13.01.2021 г., което
обезщетение е осъдена на основание чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл.
497, ал. 1, т. 1 КЗ, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК
*********, да заплати на Д. В. Ф., ЕГН:**********, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК
*********, да заплати на Д. В. Ф., ЕГН:**********, законна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. в
резултат на настъпило на 21.08.2020 г. пътно-транспортно произшествие в гр.
Видин, на бул."Панония" срещу РЗОК - Видин с л.а. „Ауди А4" с рег.
№********, управляван от Г. И. Г., считано от 14.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, чл. 38, ал. 2
ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Т. Р. Н.,
личен № **********, член на ХАК, сумата от 7050 лева – за осъществено
безплатно процесуално представителство във въззивното производство на Д.
В. Ф..
12
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на
страната на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"АД - Г. И. Г. с
ЕГН:**********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13