Разпореждане по дело №18/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 януари 2020 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20207200700018
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

         

                                                  гр.Русе, 09.01.2020 г.

          Административен съд-Русе, І-ви състав, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 18 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Илия Димитров Илиев от гр.Русе е предявил против ответника Областна дирекция на МВР - Русе иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - за репариране на имуществените вреди от незаконосъобразно наказателно постановление, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че на страните следва да бъде дадена възможност да вземат становище по допустимостта на иска по изложените по-долу съображения:

С т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, беше прието, че доколкото законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, то направените в тях разноски могат да бъдат репарирани чрез иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, подсъден на административните съдилища. Преди завеждане на исковата молба, с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., бяха създадени новите ал.3 – ал.5 на чл.63 от ЗАНН, с който такъв ред вече е уреден. Измененията са извършени по силата на § 9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн., ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г.). Разпоредбата на § 6, ал.1 и ал.2 от същия закон предвижда, че той се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила и че неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване.

Текстът на чл.63, ал.3 от ЗАНН регламентира, че в съдебните производства по този закон страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. От своя страна чл.144 от АПК препраща към ГПК за неуредените въпроси на съдебните производства. Разпоредбата на чл.248 от ГПК пък урежда ред за допълване на съдебните решения в частта за разноските, който ред е обвързан с направено от страната искане и спазване на посочените в този текст преклузивни срокове. В т.14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК се приема, че началният момент, от който започва да тече срока по чл.248, ал.1 от ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва (както е в случая), тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.

По изложените съображения съдът намира, че на страните следва да бъде предоставена възможност да вземат аргументирано становище по следния въпрос: Допустим ли е иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за разноските, направени в производство по ЗАНН, приключило с влязло в сила решение, постановено до влизане в сила на чл.63, ал.3 – ал.5 от ЗАНН (нови, ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), който иск е предявен след влизане в сила на посоченото допълнение на закона, предвид следващата от него възможност за допълване на съдебните решения в частта за разноските съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.248 от ГПК и сроковете, в които може да бъде сторено това ?

С оглед на препращането в чл.204, ал.5 от АПК (нова, ДВ бр.94 от 2019 г.) към правилата на ГПК само досежно изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата, то следва да се приеме, че занапред общото препращане в чл.144 от ГПК не намира приложение, поради което на ответника не следва да бъде предоставян срок за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, в който смисъл са и мотивите към законопроекта за допълнение на ЗОДОВ с вх. № 954-01-22/12.04.2019 г. на НС. В случая приложение следва да намери текста на чл.163, ал.2 от АПК и регламентирания в него 14-дневен срок за отговор.

За разглеждане на делото следва да се насрочи открито съдебно заседание, за което да се призоват страните и прокурор от Окръжна прокуратура – Русе, като контролираща страна.  

Така мотивиран и на основание чл.157, ал.1, чл.171, ал.5 от АПК и чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 06.02.2020 г. от 09:15 часа, за когато да се призоват страните и прокурор от Окръжна прокуратура – Русе.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да вземат становище по следния въпрос: Допустим ли е иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за разноските, направени в производство по ЗАНН, приключило с влязло в сила решение, постановено до влизане в сила на чл.63, ал.3 – ал.5 от ЗАНН (нови, ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), който иск е предявен след влизане в сила на посоченото допълнение на закона, предвид следващата от него възможност за допълване на съдебните решения в частта за разноските съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.248 от ГПК и сроковете, в които може да бъде сторено това ?

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, посочени в т.1 – т.4 от нейната заключителна част.

          ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане АНД № 1063/2019 г. по описа на Районен съд – Русе.

          Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ответника – и препис от исковата молба, който в 14-дневен срок от получаването й може да представи писмен отговор и да посочи доказателства, както и да приложи към отговора други писмени доказателства, с които разполага.

 

СЪДИЯ: