РЕШЕНИЕ
№ 2136/24.11.2020г. гр. Пловдив 24.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1123 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/, във връзка чл. 4, ал.1 и с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси
/ЗМДТ/.
Образувано
е по жалба на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника Д.Н.М.,
против Акт за установяване установяване на задължение
по декларация № 230 от 02.03.2020г., издаден от С.П.на длъжност главен
инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив, оправомощен със Заповед № 17 ОА-2683
от 27.10.2017г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 28 от
30.04.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, относно определени задължения за такса за битови отпадъци за 2017г. в
размер на 242,24лв., за 2018г. в размер на 240,93лв. и за 2019г. в размер на
239,61лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2017г. до 02.30.2020г.
в общ размер на 110,49лв.
Жалбоподателката
оспорва административния акт като неправилен и незаконосъобразен. Твърди,че
таксата битови отпадъци следва да се заплаща само и единствено, когато услугата
сметосъбиране се потребява от собственика или
ползвателя на недвижимия имот. Ползването на недвижимия имот не е елемент от
фактическия състав, който поражда задължението за такса ТБО, като в конкретния
случай, основанието за недължимост на таксата е
негенериране на каквито и да било битови отпадъци при ползването на имота.
Позовава се на липсата на определен от общината ред,по който лицата по чл. 64
от ЗМДТ, които по други причини са решили, че няма да ползват услугата
сметосъбиране и сметоизвозване да могат да я уведомят
и това уведомяване да има правопораждащо за недължимостта на таксата значение. Твърди и наличието на
дискриминация. Иска отмяна на обжалвания
акт за установяване на задължение по декларация и потвърждаващото го решение на
директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Ответникът
Директор на Дирекция „МДТ“ община Пловдив, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, съответно обжалваният АУЗД за
правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата
е подадена на 28.05.2020г.,а решението,с което горестоящия
административен орган е потвърдил оспорвания акт е връчено на 14.05.2020г./лист
89/, следователно е в изискуемия 14-дневен срок и е от адресат на оспорвания
акт, поради което е и допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Производството
е започнало след извършена проверка за установяване на задължения за такса за
битови отпадъци въз основа на подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ.
Издаден
е оспорвания АУЗД, като са установени задължения за ТБО за периода 2017-2019г.
за притежавания от жалбоподателката недвижим имот,
състоящ се от 1/32 ид.ч. от 294кв.м земя, 1/1 ид.ч. от търговски обект с РЗП
26,01кв.м и 1/1 ид.ч. от
склад (търговски) с РЗП 21,39кв.м.
В
обжалвания административен акт са посочени данъчните оценки на недвижимия имот
по години, заповедите на Кмета на община Пловдив, с които са определени
границите на район „Южен“, в които има организирано събиране, извозване,
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване; решенията на Общински съвет – Пловдив за определяне промилите
за облагане с ТБО за процесния период.
Въз
основа на представените доказателства е направен извод, че недвижимият имот,
намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Константин Геров“ № 30 попада в границите на
район „Южен“, в който има организирано събиране, извозване, обезвреждане на
битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване и не е сред изчерпателно изброените недвижими имоти, за които не е
организирано сметосъбиране и сметоизвозване.
Изчислени
са задължения за ТБО поотделно за земята и търговския обект и склада, като са
съобразени размерите в промили, съгласно съответното решение на Общински съвет
– Пловдив.
С
решението на горестоящият административен орган е
мотивирано,че констатациите в АУЗД са правилни и законосъобразни. Посочено е,
че освобождаването от такса за битови
отпадъци следва само при условие, че са налице предпоставките по чл. 71 от ЗМДТ
или в случаите, предвидени в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, която се приема от
Общинския съвет.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, с решение № 80, взето с Протокол №
6 от 04.03.2003г. Общински съвет – Пловдив е приел Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Пловдив (НОАМТЦУТОП).
Съгласно
разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 т. 2 от Наредбата не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване (която представлява
един от компонентите, които формират таксата за битови отпадъци) за имотите,
които няма да се ползват през цялата година и данъчно задълженото лице (граждани
и фирми) е подало декларация в дирекция „Местни данъци и такси“ до края на
предходната година. Декларацията се придружава от следните документи,
представени в заверено копие от заявителя за Община Пловдив, дирекция „Екология
и управление на отпадъците“, а именно: удостоверение от В и К, удостоверяващо,
че за този имот е спряно подаването на вода; удостоверение от
Електроразпределение, удостоверяващо, че за този имот е спряно
електрозахранването; удостоверение от Топлофикация, удостоверяващо, че за този имот
е спряно топлоподаването (за случаите, когато обектът е топлофициран).
Съгласно
разпоредбата на чл. 19в, ал. 4 от Наредбата не се извършва освобождаване от
заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване
по чл. 19в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, ако имотът или част от него се
ползва от съсобственик или ползвател през посочения в декларацията период или
част от него, както и ако през декларирания период или част от него в имота се
извършват строителни и довършителни дейности.
По
отношение таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
и таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, дължимостта се предопределя от два кумулативни елемента:
принадлежността на имота към територията на съответното населено място и
предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населеното място. На територията на Община Пловдив е изградено
„Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Цалапица“, в което се
извозват и депонират битовите отпадъци, генерирани на територията на Община
Пловдив. Община Пловдив е собственик и на „Депо за неопасни отпадъци и
инсталация за биологично разграждане по закрит способ“, намиращо се в с.
Шишманци, общ. Раковски.
Направен
е извод, че жалбоподателят дължи този компонент от таксата битови отпадъци, тъй
като общината предоставя тази услуга.
Констатирано
е,че за процесния период собственикът не е подавал
декларации по образец, като вместо това на предоставената му възможност за
подаване на такъв образец е заявявал ежегодно,че обектът се използва,но желае
да се предвиди възможност за отказ от ползване на услугата, когато е налице
използване на недвижимия имот.
В
хода на съдебното производство са приети като доказателства събраните по
административната преписка.
Констатира
се при извършената служебна проверка,че АУЗД е
издаден от компетентен орган, съобразно чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 9б, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 3 от ЗМДТ - служител в общинската
администрация по местонахождение на недвижимия имот.
Като
правни основания за издаване на акта са посочени чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във
връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ.
По
делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателката
не е подала декларация по чл. 19, ал. 1 от Наредбата по образец, а е заявявала
чрез пълномощника си,че не желае да й се изпраща образец,тъй като обектът се
ползва.
С
оглед на това обстоятелство компетентният административен орган е приложил
разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата и задължението за такса битови
отпадъци по всички компоненти е изчислено пропорционално върху данъчната оценка
на имота, в размерите, посочени в решения на Общински съвет Пловдив.
Не
се спори и относно размера на определените задължения.
Правилни
са изводите на администрацията за това,че таксата битови отпадъци се състои от
няколко компонента, като посредством декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от
Наредбата лицето – декларатор се освобождава от събирането на такса само за два
от компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване. От
данните в събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
И.Х., чрез пълномощника си, е надлежно уведомена за документите, придружаващи
декларацията по чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, но удостоверения за спряно електроподаване и водоподаване
към недвижимия имот не са представени.
Правилно
е и приложението на разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, третираща въпросите за недължимост на такса битови отпадъци по отношение на
всичките й компоненти. Според същата не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от
общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация
по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в
общината по местонахождението на имота; В тази хипотеза нито едно от условията
не е налице. Относно поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване освобождаване е предвидено,когато услугата не се предоставя от
общината;а за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма
такива. В случая нито едно от условията не е изпълнено с оглед освобождаването
от задължения. Тълкуването на цитираната правна норма показва, че
освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице само и
единствено когато общината по местонахождението на имота не предоставя услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за
битови отпадъци и обезвреждането им. Съществува законова възможност за
освобождаване от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите когато се предоставя от
общината, само и единствено за недвижими имоти, за които е заявено в нарочна
декларация по образец, че няма да се ползват от собственика или ползвателя за
цялата година. В случая е декларирано точно обратното,а именно че имотът се
ползва. Не е спорно по делото, че от страна на жалбоподателката
не са подадени нито декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, нито декларация по чл.
19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата, поради което не може да се приеме, че по несъмнен
начин са доказани всички обстоятелства, представляващи кумулативни предпоставки
за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, по отношение
компонентите сметосъбиране и сметоизвозване.
Относно
възраженията за липса на битови отпадъци следва да се отчита дефиницията по §
1, т. 7 ДР ЗМДТ: „битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат
на жизнената дейност на хората по домовете, дворните места, в
административните, социалните и други обществени сгради. Към тях се приравняват
и отпадъците от търговските обекти, занаятчийските дейности, предприятията,
обектите за отдих и забавление, когато нямат характер на опасни отпадъци и в
същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им
съвместно с битовите. Наличието или липсата на битови отпадъци не е сред
условията за освобождаване от заплащане на дължимите такси.
Ответникът,
съобразно доказателствената тежест в съдебното
производство представи: заповеди за определяне на районите, в които се
извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на битовите
отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места на територията на община Пловдив; цитираните
решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите за
дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване,
депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и чистотата на териториите за
обществено ползване и определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди; комплексно разрешително № 355 – НО от
11.11.2008г. на министъра на околната среда и водите
за експлоатация на инсталация и съоръжения за регионално депо за неопасни
отпадъци за общините Пловдив, Марица, Калояново, Стамболийски, Родопи,
Перущица, Съединение, Кричим, Асеновград, Раковски, Садово, Брезово, Първомай,
в землището на с. Цалапица, местност „Паша махала“.
Следва
да се отчита и обстоятелството,че процесният имот се
намира в регулационните граници на
гр.Пловдив, в която територия несъмнено е организирано сметопочистване
и сметоизвозване, конкретно в определените с
посочените заповеди на кмета на Общината граници на район „Южен”.
Жалбоподателката
не оспорва дължимост на таксата, включително не
спори, че услугите са предоставени от общината. Във връзка с основния спор се
отбелязва, че в приложимите разпоредби на ЗМДТ не е предвидена възможност за недължимост на таксата за битови отпадъци поради това, че
имота не генерира отпадъци (като отпадъци се отделят или създават не от
имотите, а от ползвателите на имотите). Таксата за битови отпадъци не се дължи,
когато имотът не се ползва през годината или през определен период от нея,
съгласно чл. 8 ал. 5 от ЗМДТ, като освобождаването от заплащането й в тази
хипотезата става по ред, регламентиран в наредбата на общинския съвет по чл. 9
от ЗМДТ.
В
конкретния случай се твърди ползване на имота и не се спори за предоставяна от
общината услугата сметосъбиране и сметоизвозване по
отношение на този имот, поради което лицата п по чл. 64, вр.
с чл. 11 от ЗМДТ дължат такса за тези услуги. Твърденията, че от имота не се
генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата, а от друга страна не са подавани и
декларации за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на
битовите отпадъци (задължените лица, предприятията – извършваната търговска
дейност – ТЗ…), съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им, в която
да посочат вида и броя на съдовете за съхраняване на битовите отпадъци, които
ще се ползват през годината (чл. 19, ал. 2 от Наредбата).
Установените
задължения в случая включват такса за сметосъбиране и сметоизвозване;
за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места.
Таксата
за чистота на териториите за обществено ползване се заплаща поради
принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на
териториите за обществено ползване в същата от общината. Таксата за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване е дължима по аргумент от чл. 63,
ал. 1 от ЗМДТ, в случай на реално предоставяне на услугата. За преценка дали
собствениците дължат такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване следва да бъде установено дали тази услуга се предоставя от общината,
като относимо е дали услугата се предоставя в
населеното място въобще, а не дали се предоставя спрямо конкретния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за
предоставена от общината услуга, в случая по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, за
почистване на уличните платна, площадките, алеите, парковете и другите
територии на населените места, предназначени за обществено ползване.
Самостоятелната дължимост произтича от разпоредбата
на чл. 67, ал. 4, във вр. с чл. 62 от ЗМДТ, съгласно
която разпоредба таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в населените места се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
За
услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения таксата
по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ се дължи когато общината има депо. Съответно текстът
предвижда освобождаване от такса ако депо не е изградено и не се поддържа от
общината. В случая се установи, че община Пловдив е осигурила ползване на депо –
приложените договори, разрешителни за ползване на регионалното депо в с.
Цалапица, депото в с. Шишманци, комплексни разрешителни за двете депа, издадени
от МОСВ на Община Пловдив. Тези данни обосновават извършване на услугата по
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. В наредбата не е
предвидено освобождаване от този вид услуга, като тя също е дължима само ако е
предоставена.
Несъмнено
е,че конкретните услуги са предоставяни от страна на общината. Услугата по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ обхваща
събиране на битовите отпадъци с транспортирането им до депото – депо е налице,
същото е действащо и няма спор за събиране и транспортиране на отпадъците в
депото. На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на
услугите по чл.62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване
се определят със заповед на кмета на общината. От приложените по делото
Заповеди на Кмета на община Пловдив за всеки от процесните
периоди е видно, че на територията на общината е организирано извършване на
услугите - поддържане чистота на териториите за обществено ползване;
обезвреждане на битови отпадъци и събиране и извозване на битовите отпадъци.
С
оглед на това и поради местонахождението на процесния
имот на територията на общината, и трите вида услуги са реално
предоставяни. Видът на отпадъка и
необходимия за целта съд за събиране на отпадъка не стоят в предмета на спора.
В
оспорвания АУЗД определените такси са разграничени по отделни периоди и видове
задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбите на чл. 67 във вр. с чл. 66 от ЗМДТ.
Отделната дължимост за всеки вид услуга
изисква отделното й определяне като стойностно изражение /ТБО е публично
задължение поради което не е допустимо разширително
тълкуване и прилагане на чл. 62 от ЗМДТ/, което е сторено в случая. От страна
на жалбоподателката не се оспорват размерите на
определените задължения за ТБО по компоненти и периоди.
В
жалбата се излагат твърдения за наличие на пряка дискриминация от община
Пловдив по отношение собственика на нежилищния недвижим имот, поради определяне
такса битови отпадъци в размер по-висок от този, отнасящ се до жилищните имоти.
Редът за установяване наличието или не на дискриминационно отношение е различен
и няма как да е предмет на настоящото
производство нито влия върху законосъобразността на оспорвания акт.
По
изложените съображения жалбата ще следва да се отхвърли.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 300лв.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на И.Д.Х., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, чрез пълномощника
Д.Н.М., против Акт за установяване установяване на
задължение по декларация № 230 от 02.03.2020г., издаден от С.П.на длъжност
главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив, оправомощен със Заповед №
17 ОА-2683 от 27.10.2017г. на Кмета на община Пловдив, потвърден с Решение № 28
от 30.04.2020г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, относно определени задължения за такса за битови отпадъци за 2017г. в
размер на 242,24лв., за 2018г. в размер на 240,93лв. и за 2019г. в размер на
239,61лв., ведно с прилежащите лихви за периода от 01.07.2017г. до 02.30.2020г.
в общ размер на 110,49лв.
ОСЪЖДА
И.Д.Х., ЕГН: **********,*** да заплати на Община Пловдив сумата от 300лв. (триста
лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: