№ 119
гр. , 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20231860100718 по
описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „************“ ЕООД с ЕИК:
********, със седалище в гр.София и адрес на управление на дейността: гр.***********
представлявано от управителя А.С. чрез адв.С. Г., член на Софийска адвокатска колегия, с
личен №**********, с адрес на адвокатска практика и адрес за връчване на съобщения:
гр.**********, срещу М. Н. Г. с ЕГН **********, притежаваща л.к.№**********, изд. на
**********г. от МВР-София, с постоянен адрес: гр.********. Ищецът твърди в исковата
молба, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
М. Н. Г. за следните суми: 4 812, 60 лв. - вземане съгласно Заповед за налагане на ограничена
имуществена отговорност № 105/31.05.2023 г., издадена на основание чл. 210, ал. 1, във
връзка с чл. 207, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ), ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането; 744,25 лв. - разноски по
заповедното производство, от които 96, 25 лв. -държавна такса и 648 лв. - адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Ищецът твърди в исковата молба, че по депозираното
заявление е образувано ЧГД № 20231860100473 по описа на Районен съд Пирдоп и е
издадена Заповед за изпълнение № 292/07.09.2023 г и в срока по чл. 414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника, като със съобщение, получено на 13.11.2023 г., на ищеца е указана
възможността да предяви иск относно вземането, съобразно разпоредбата на чл. 415 ГПК.
Предвид това, ищецът предявил настоящия иск за установяване вземането на
"************" ЕООД срещу М. Н. Г., съгласно Заповед за налагане на ограничена
имуществена отговорност № 105/31.05.2023 г. (издадена на основание чл. 210, ал. 1, във
връзка с чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ). Ищецът твърди в исковата молба, че на 31.05.2023 г.
1
„************“ ЕООД, в качеството си на работодател на М. Г., е издало заповед за
налагане на ограничена имуществена отговорност по смисъла на чл. 210, ал. 1, във връзка с
чл. 207, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ). Основание за издаване на заповедта е проявена
небрежност при изпълнение на трудовите й задължения, изразяваща се в нерегламентирано
съхранение на парични средства - собственост на работодателя, в резултат на което
неизвестно лице е присвоило парична сума в размер на 9900,00 лв. При издаване на Заповед
за налагане на ограничена имуществена отговорност № 105/31.05.2023 г. работодателят се е
съобразил с изяснените при извършената от него проверка факти относно поведението на
ответника и настъпилата вреда (вкл. писмени обяснения), следствие на което той е наложил
имуществена санкция в размер на 4 812, 60 лв. Ищецът твърди в исковата молба, че след
отказ, установен от свидетели и непотърсено в срок писмо (изпратено с препоръчана
куриерска пратка), заповедта за налагане на имуществена отговорност е връчена с
нотариална покана от 20.06.2023 г., с peг. № *****, том V, № 102 на нотариус И.Д., вписан
под № 039 на Нотариалната камара на Р България. В срока по чл. 210, ал. 3 КТ работникът
не е оспорил основанието и размера на отговорността. Компенсаторното действие на
заповедта обаче не е могло да настъпи по причина, че трудовото правоотношение с
ответника е било прекратено на 01.07.2023 г. (предизвестие от работника по чл. 326, ал. 1
КТ). Ищецът твърди в исковата молба, че във връзка с изложеното дотук, възниква правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване дължимост на сумата от 4 812, 60
лв, представляваща трикратния размер на месечното трудовото възнаграждение на
ответника за причинени от него имуществени вреди следствие небрежност при изпълнение
на отчетническа длъжност.
Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по
отношение на М. Н. Г., ЕГН **********, че дължи на „************“ ЕООД, ЕИК
********, сумата от 4 812, 60 лв. - вземане съгласно Заповед за налагане на ограничена
имуществена отговорност № 105/31.05.2023 г., издадена на основание чл. 210, ал. 1, във
връзка с чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
07.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и 744, 25 лв. - разноски по ЧГД №
20231860100473 по описа на Районен съд Пирдоп, както и да осъди ответника М. Н. Г. да
заплати на "************" ЕООД, всички направени по настоящото дело разноски.
Ответникът М. Н. Г. в срока по реда на чл. 131 от ГПК, чрез процесуалния си
представител е дал писмен отговор, не представил писмени доказателства и е направил
доказателствени искания. Ответникът оспорва предявеното вземане по установителния иск
от страна на ищеца като неоснователно. Ответникът, в отговора на ИМ оспорва
приложените с исковата молба доказателства по т.4 и т.7, а именно: Писмени обяснения от
М. Н. Г. от 25.05.2023г. и Нотариална покана от 20.06.2023г. с рег.№*****, том V, №102 при
нотариус И.Д., като ответницата счита, че не следва да бъда приети, тъй като обяснението е
написано под натиск и не представлява свободно изявление на подписаното лице, а
приложената нотариална покана не е връчена по предвидения в закона ред.
В с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска изцяло, моли същия
2
да бъде уважен, с присъждане на разноски.
Ответницата, чрез процесуалния си представител, моли иска да бъде отхвърлен, като й
се присъдят разноски.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени и приети Трудов договор № 211/29.08.2022 г.; Длъжностна
характеристика на длъжността продавач – консултант; Извлечение от ведомост за заплата на
М. Г. за м. 04.2023 г.; Констативен протокол за установяване на вреди, причинени от
служител № 10/31.05.2023 г.; Заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност
№ 105/31.05.2023 г.; Форма 76 - отчитане на явяването и неявяването на работа за месец
юни; Заповед от 30.06.2023 г. за прекратяване на трудовото правоотношение; Справка от
НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 03.07.2023 г. и
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с дата 03.07.2023 г.; Заповед за изпълнение №
292/07.09.2023 г., по ЧГД № 20231860100473/2023 г. по описа на Районен съд Пирдоп; ДП
№818/2023г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр №17039/2023г. по описа на СРП, съдържащо
писмени доказателства по опис от №1 до №43 включително, а именно: Съобщение до СРП;
Постановление за даване на указания; Постановление за удължаване на срока на
разследване, искания и предложения; Докладна записка; Заявление; Протокол за оглед на
местопроизшествие; Протоколи за разпит на свидетели; Протокол за доброволно предаване;
Пълномощно; Протокол за ревизия; Протоколи за разпознаване и Албуми; Декларация;
Искане за разпит пред съдия; Постановление за назначаване на преводач; Постановления
възнаграждения; Постановления ПСД и ОИМ; Докладни записки за проведени ОИМ;
Писма; Справки и копия на документи; Постановления ОДИ; Докладни записки ОДИ;
Постановление за назначаване на техническа експертиза; Напомнително писмо; Справки;
Постановление за даване на указания; Постановление за привличане на обвиняем;
Предложени срок; Справки, писма; Докладна записка; Протокол за доброволно предявяване
и копия; Протокол видеотехническа експертиза; Сметки, СД и флаш памет; Албум; Данни от
ТР, писма; Постановление СРП от 02.05.2024г.; Постановление, Искане, Предложение срок;
Постановление за привличане на обвиняем; Протокол за разпит на обвиняем; Уведомително
писмо; Документи САК, удостоверение; Актуална справка от ГДГП; ДЗ проведени
мероприятия за лице ОДИ; Писмо; Приложено е ч. гр. д. № 473/2023 г. по описа на РС-
Пирдоп, по което е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника - настоящ ответник.
От разпита на св. Р.С. се установява дословно следното: „Работя от 6 години в
компанията „************“ ЕООД и съм мениджър. Моята работа е в управлението и
развитието на магазинната ни мрежа. Имаме магазини в цялата страна и съм отговорник за
цялата оперативна и търговска работа. Имам досег със служителите на „************“
ЕООД от първоначалното въвеждане в компанията, интервюиране и тн. Служителите
преминават обучение, ние сме компания от 20г. на пазара, имаме магазинни мрежи от 10г.,
съответно има концептура за въвеждане на нови служители, като обучението през което
3
преминават е разделено на три части – продуктово, търговско и софтуерно-
административно. Като тук най - важното е обвързано с работата на каса, как се работи с
парични средства и тн. Познавам М., всеки един нов служител преминава обучение от
опитен служител, което се случва в магазина. Цялата процедура, която е необходима за
работа, те са запознати, защото все пак те са материално отговорни лица и трябва да знаят
всички стъпки за безпроблемна и сигурна работа.
Запознат съм със случката, за която е делото, беше в търговски център „Дъ Мол“, ще
разкажа от моята лична перспектива какво се случи. Става въпрос за 24.05.2023г., тогава
беше почивен ден за мен и получих позвъняване в 23:30ч. по телефона от М., която ми
позвъня, ревейки по телефона, че са откраднали голяма част от парите за инкасо. Тогава ми
побеляха косите, хванах едно такси и отидох към „Дъ мол“ в нашия магазин. През това
време имам достъп до видеонаблюдението и това, което видях, бързайки към магазина е
следната ситуация. Магазинът в „Дъ мол“ е малък, около 30 или 40кв.м., има огромни
витрини и вход, имаме каса, срещуположно и имаме отдясно складово помещение със
завеса, което не е видимо за клиенти и зад нас имаме специално предназначени шкафове,
които са за важни ценности свързани с магазина, вещи, както и инкасо пликовете, които аз
взимам. Съответно на камерите се вижда, в рамките на 5 минути поредица от нелогични
действия от нейна страна, които в обучението и тези неща, където ние ежедневно
комуникираме не се случват по този начин. На смяна са 2-ма служители - М. и Е.Ч., другия
колега на смяна. Първото нещо, което се случи беше, че Ч. отива в почивка, а М. остава сама
в магазина, това е по-специфично, защото като остане сама тя е по-несигурна. Тя след
няколко секунди започва да брои парите, които са от касата. Ние имаме следната практика,
има сейф с отключване под бюрото за оборотни средства, когато там се съберат повече пари
те се изваждат от тази каса, за да се сложат бързо в един скрит плик, който не е видим за
клиенти, това цялото нещо се прави от гледна точка на сигурност, защото има лоши
практики да се държат много пари в този сейф и когато дойде някой клиент и види колко
много са парите, има практика, взимат ги и бягат. Съответно това, което тя прави е в
отсъствие на своя колега е да преброи парите, като взима банкноти, започва да ги брои,
поставя ги отгоре на касата, в същото време касата остава отворена и се вижда как през това
време тя отива в склада, за да си вземе личния портфейл, оставя касата без надзор, като това
е недопустимо. Взима си личния портфейл, за да види дали има бакшиш, след това вижда,
връща се отново в склада, оставя отново касата отворена, тя не трябва да бъде отворена
както цяло, плика остава видим, тогава тя се връща взима плика, който е с 9900 лева, които
са на двамата служителите заплатите за три месеца. Взима плика, който е в затворен шкаф,
който сме направили, плик – пощенски, на който е описана сумата, която е и като се
прибавят пари пишем „+ еди колко си лева“. Когато аз ги взимам, аз ги броя, тя го оставя,
следваща грешка, имаме на самото бюро за разплащане като копанките за банка, за ресто и
оставяме парите на клиентите, съответно го оставяме на най-видимото място, изчистено е,
тя оставя плика с видимата част пред витрината, парите са видими, когато се вкарат парите в
този плик, това трябва да става бързо и елегантно. За това има два начина, единия е ако си
сам, затваряш магазина и да си ги преброиш в стаичката. Другият вариант е скришно да се
4
направи, в случая те са двама на смяна, а тя решава да го прави, когато е сама и което е
нелогично. Когато оставя плика с парите по този начин, минават двама младежи, които явно
имат опит с това, виждат една бала с пари и момиче само в магазина, виждат го това цялото
нещо, казва на своя саратник да му даде един лист хартия, взима го, когато влиза вътре
показва листа на М., забаламосва я така да се каже. Тя видимо не разбира какво й се говори,
съответно той поставя листа върху плика, който е поставен на видимо място, много ловко
след това, посочвайки нещо друго взема плика с листа отгоре, тя не забелязва нищо и си
тръгват. След 10-20 секунди тя се усеща, че парите ги няма, съответно гледа мястото и от
там нататък идвам аз.
Когато отидох заварих една уплашена дама, трепереше, аз знаех вече горе долу какво
се случва. Другият служител ми разказа, че го е нямало и нищо не знаел. Питах полиция
викали ли сте, звъннах на полицията, те дойдоха сравнително бързо за гр.София. Дойдоха
полицаите, искаха писмени обяснения от страните, всичко приключи. На следващия ден
сутринта, над 12:00ч., казах на нашия управител А.С., той каза добре нека я викнем да дойде
М., за да я изслушаме от нейна гледна точка какво се е случило. Това е голям шок за нея, ние
това го осъзнаваме. Когато дойде разказа какво се е случило, съответно й казахме, че искаме
писмени обяснения, в които да опише какво се е случило. След това само й казахме да
напише каква е сумата, за да е ясно. Ние й предложихме тогава като вариант, понеже тя се
съгласи, че е сбъркала и видимо иска да понесе тази разлика. Искам само да вметна, че тя се
справяше много добре с работата, не съм казал, че искаме да я гоним, предложихме
варианта, вместо да изплати цялата сума да изплати 1/3 от сумата, тоест 3300лева. Нашето
предложение беше тя да си продължи работата при нас и да ги разделим на 6 равни вноски,
които да се удържат от заплатата, която тя взима. От тази гледна точка, че тя да може да
живее нормално и в същото време да изплати част от сумата. Тя каза, че е съгласна на този
варинат. На тази среща присъствахме аз, А.С., Д.Д., която е представител на счетоводния
отдел и М.. Ние веднага изискахме да се напише предложение, което да бъде за тази сума от
3300лева, като тя отказа при съставянето да го подпише и съответно го направихме със
свидетел. В същото време съставихме доклад за липсващите пари, с Н.Х., която е
представител и служител на фирмата, че сумата наистина е липсваща.
След като лично отидох да я дам, тя отказа със свидетел, след това също имаше с
куриер изпращане, тя е отказала, след това имаме вече с нотариална покана с призовкар да
се отиде и да се връчи при положение, че тя отказва предолжението ни, което бих казал, че е
повече от справедливо за нея.
М. не е нов служител, тя работеше от почти една година, тоест тя е усвоила
процедурите, за да може да изпълнява задълженията и отговорностите си. Като тя си подава
след това и молбата за напускане и мисля, че началото на м.юни прекратихме отношения с
нея.
АДВ.Б.: Имате ли спомен тази сума, която беше открадната, за какъв период от време е
представлявала оборотни средства?
5
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Това трябва да е в рамките на няколко седмици, много зависи.
Оборотите в нашия бранш за непостоянни.
АДВ.Б.: Тоест искате да кажете, че тези оборотни пари са седели в рамките на няколко
седмици там?
АДВ.П.: Възразявам срещу въпроса, не знам какво е отношението му по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Нямаме тази практика парите да се събират всеки ден. Те стоят на
специално място, което е невидимо от клиента.
АДВ.Б.: Практиката Ви относно съхраняване на средства, къде е разписана?
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Ние правим изключително надлежни и подробни обучения, в които
спрямо съответния магазин казваме къде трябва да се съхраняват парите, те преминават през
това обучение. Все пак М. е служител, който прави това в продължение на една година.
Всеки едни магазин има специално предназначено място, на което да се държат парите.
АДВ.Б.: Имате ли каса, извън тази, в която се прибират парите в момента на сделката?
АДВ.П.: Възразявам срещу въпроса, свидетелят каза къде е мястото и не е задължен по
нормативен акт да има каса в магазина.
АДВ.Б.: Кой беше учител на М.?
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Обучаващият служител, който беше най-опитен тогава,
включително и аз. Обучението на един служител е не винаги лека задача, но си има
конкретна практика, преминава се през всички неща, които колегата ще прави. Няма как аз
да позволя служител и то говорим за парични средства, да не бъде научен и да премине през
такова обучение за това как да се справя.
АДВ.Б.: По какъв начин й бяха възложени функциите „касиер“?
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Това не е голям магазин. Продавач-консултанта, тоест тя е
материално отговорно лице, тя хем продава и комуникира с клиентите, по същия начин
трябва да се справя с паричните средства.
АДВ.Б.: На тази среща, за която казахте, М. сама ли беше с ръководния екип?
СВИДЕТЕЛЯТ С.: В офиса, срещат беше между мен, А.С., Д.Д. и М. .
АДВ.Б.: Беше ли й указан психически и дори физически натиск да извърши или да не
извърши определени действия? Беше ли заплашвана, беше ли принуждавана да добавя
текстове в писменото си обяснение?
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Абсолютно не, никакъв натиск не сме указвали. Тонът на
комуникация беше изключително нормален, не сме я заплашвали с нещо или да й кажем, че
ако не подпише това ще се случи еди какво си.
6
ВЪПРОС НА СЪДА: Когато дойде полиция, всички ли дадохте писмени обяснения?
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Всички дадохме обяснения на полицията. Полицаят ни каза, че
трябва и ние да дадем сведения в 07-мо РУ .
СТРАНИТЕ /запитани поотделно/: Нямаме повече въпроси.“
От разпита на св. А.И., във фактическо съжителство с ответицата, чиито показания
настоящия съдебен състав цени през призмата на чл.172 ГПК, като непосредствено
възприети и отразяващи съществуващата фактическа обстановка, изложена добросъвестно
от очевидец на фактическите обстоятелства непоследствено след настъпването им,
последователни са и са непротиворечиви вътрешно, както и не противоречат на други
събрани по делото доказателства, се установява дословно следното: „М. работеше в
„************“ ЕООД в гр.София в „Дъ мол“. Близо година работеше там. Ходил съм да я
взимам след работа. Тя ми е казвала, че като приключват смяната трябва заедно с нейния
колега да изброят касата и да приберат парите в едно малко шкафче, нямат сейф. Тогава бяха
заети управителите и мениджъра в Румъния, понеже там ще откриват нови магазини и
понеже няма сейф, парите се прибирали в пощенски плик. По принцип М. ми е казвала, че е
минавал мениджърът и е взимал парите всяка седмица. Тя слизаше на паркинга и му даваше
парите, около 3000-4000лв и те да идват да ги взимат. На паркинга се даваха парите винаги,
тя ми е казвала. Преди кражбата грубо не знам, парите вече били станали 10 000лева, не са
идвали да ги взимат. Тя ми каза, че са станали много. След като се случи кражбата, на
следващия ден беше извикана в Младост 4, в централния офис на фирмата. Аз бях с нея до
метростанцията, тя беше там около 1 час – час и половина. М. ми каза, че като е влязла вътре
в стаята са били управителя, една дама и мениджъра. Още с влизането управителя я е питал
какво ще правят сега, казал, че не може да пие една чаша вода и да преглътне откраднатите
парите. Тя им е казала, че може само да си подаде молбата за напускането, което тя направи
една седмица по-късно. Казал й е, че трябва да намери решение да върне парите, които са
откраднати и въпросния г-н С. й е казал, че ще тегли кредит, за да покрие загубените пари.
След това я накарали насила да напише на един лист, че тя е виновна за абсолютно всичко,
че ще върне парите и слага нейния подпис. Това ми го разказа, след като дойде в метрото
разревана и разтреперена. Питах какво се е случило и ми разказа всичко, което ви казах, че
искат пари и тя да тегли кредит, че ако не върне парите ще направят всичко възможно да я
уволнят по най-гадния начин и ще я съдят до дупка.
След това няколко пъти тя беше обиждана за всичко това, което се е случило, питаха я
какво да правят, предложили й последния вариант, понеже няма да тегли кредит, все пак
трябва да решат какво да правят, казали й, че са виновни и тримата, поради което
предложиха да си разделят сумата - по 3300 лева и тези пари, когато й се внасят по картата
Р.С. да взима някаква сума пари, докато станат 3300лв и така са щели да си изчистят
сметките и една седмица подава молба за напускане и са я питали защо напуска.
АДВ.П.: Трайна практика ли на М. беше да ви разказва от а до я, каква е практиката в
магазина, какво се случва на работното й място и също така как се процедира със сумите?
7
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Това ми го разказа, след като се случи кражбата. Тя ми споделяше,
че има страх преди да се случи инцидента. Тя ми сподели, че се трупат пари. Това ми каза
преди да се случи самата случка. Често я вземах от работа с кола. Преди не ми е казвала за
такива големи суми, последните месеци просто управителите не бяха там и самите
служители трябваше да отговарят напълно за касата без да има сейф. Работеше с колегата й
Евел Чоков, който го нямаше доста време в магазина.
ВЪПРОС НА СЪДА: Знаете ли как е почивала Вашата приятелка?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: По принцип нямат регламентирана почивка, както се разберат горе
долу на обяд се редуваха . Работеше с него, също така ги редуваха на смени с още една
колежка. Когато се случи това нещо и свърши работното и време ми се обади, че ще се
забави. След това отидох и я изчаках извън мола и след това ми разказа какво се е случило.
ВЪПРОС НА СЪДА: От колко време сте заедно с М.?
СВИДЕТЕЛЯТ И.: От три години сме заедно.
СТРАНИТЕ/запитани поотделно/: Нямаме повече въпроси.“
От разпита на св. Д. Н. се установява дословно следното: „Работя в „************“
ЕООД от 5 години, позицията ми е супервайзер. Моята позиция се занимава освен с чисто
търговска функция и с обучения на нов пероснал и последващо обучение на назначения вече
персонал. Първоначалното обучение на един нов служител продължава поне седмица във
вече работещ магазин, така да се каже на терен, като освен теоритично и практично е
обучението, случва се в процес на работа. Има теорeтични въпроси, които се разглеждат,
като се раздават и материали на новите служители. В този едноседмичен период ние водим
обучението поетапно и ги пускаме да работят, това което е взето като нов материал.
Обучаваме ги да работят с пари, това е една от основните им функции. Обучението за работа
с пари включва освен начина, по който се случва чисто търговската част, като разплащане с
парични средства и инкасирането на парични средства, съхранението и как се случват
нещата в рамките на работното време, като има правила, по които се работи, като време, в
което се отделят пари, наблюдение дали има достатъчно пари, които да се отделят, как се
съхраняват. В определени дни минава инкасо екип, който взима тези пари, да си приготвят
парите, да се инкасират и да се изпратят към банката. Има си последващи обучения, ние си
имаме канали, по които контактуваме цялата фирма, не само с магазини, но и с
администрация, но основно между магазините, където освен последващо обучение, се
разискват различни казуси, за да се вземе различна практика, добра работеща практика,
даваме пример от други магазини, някакви казуси. Като имаме теми на обучение, може и да
не е определена тема, нещо се е случило в даден магазин, от което може да си направим
добри изводи за работата занапред. Абсолютно еднакво е обучението във всички наши
магазини, стандартите са едни и същи навсякъде, точно защото ние трябва да сме взаимно
заменяеми, да работим не само в магазина, в който сме назначени, а и в други магазини, в
друг град. Аз съм работила в Пловдив, в Русе и в Бургас, абсолютно едно и също е и няма
никакво значение къде се намира магазина. Когато се натрупат пари в касата, в ден, в който
8
не очакваме инкасо екип или в по-ранен час преди да дойде инкасо екипа, парите се описват,
прибират се в плик и се прибират отзад в един шкаф, който е зад касата и до който няма
достъп до него. Прибира се в инкасо торбата по опис. За да се предотвратят кражби е
абсолютно недопустимо да се вадят пари, когато има клиенти в магазина, да се броят пари,
да се описват или нещо такова. Също така, когато в шкафа се натрупат парите, се прибират
отзад, за да не привличат внимание. Постоянно е заключен шкафа и касата. Запозната съм с
кражбата, която се е случила в магазина в „Дъ Мол“, това е прецедент, запозната съм и
точно, защото е прецедент беше коментирано много между колегите, къде са грешките,
каква грешка е допуснала колежката, за да бъдат избегнати занапред. Коментирано е, всеки
си взима изводи и си прави заключения от тази случка, за да не се повтаря подобен вид
поведение. Не знам за други такива случаи. От както съм започнала работа в „******“
работя като супервайзер, с изключение на първите 3 месеца, в които се обучавах. Лично не
познавам служителката, която е допуснала нарушението. Не знам кой я е обучавал,
предполагам друг супервайзер, нямам информация кой е, ние сме няколко. По-скоро на
регионален, защото няма причина аз да отида до София да я обучавам. Правилата за инкасо
екипа с различни във всеки магазин, има си график, като този график може да бъде
различен, да кажем всеки ден да минава инкасо екип или два пъти в седмицата, или три
пъти. Всеки магазин си има негов график и знае часовия диапазон, в който минава инкасо
екипа. Не мога да кажа графика на този магазин, в който се е случила кражбата.
Помещенията на магазините ни не са еднакви, обаче другата подредба от към каса и какво се
намира зад касата е еднакво.
АДВ.Б.: Тоест във всеки магазин Вие ползвате шкафчета за съхранение на пари?
СВИДЕТЕЛКАТА Н.: Да, до някаква степен така бих го нарекла.
АДВ.Б.: Това, което казахте или поне това, което аз разбрах е, че Вашата информация е,
че тази служителка е броила пари в присъствието на клиенти, така ли?
СВИДЕТЕЛКАТА Н.: Не съм казала подобно нещо.
АДВ.Б.: Вие казахте, че е обсъждан случая, какво знаете за случая?
СВИДЕТЕЛКАТА Н.: Аз освен, че знам случая и съм гледала клипа. Вижда се, че тя
брои пари, оставя ги безотговорно на касата. Том магазина е малко по-различен от другите,
първо е ъглов, второ от двете страни има витрина, тя всъщност е на показ пред всички
преминаващи в мола и много по-изострено трябва да бъде вниманието, като борави с тези
пари, още повече, че няма и врата, а е с решетка. Може тя, ако желае да дръпне тази решетка
в момент, в който й се налага да брои пари, не е проблем и когато свърши тази част от
работата, отново да отвори решетката. Това е едно от нещата, които е можела да направи.
ВЪПРОС НА СЪДА: Разписани ли са тези правила някъде?
СВИДЕТЕЛКАТА Н.: В една част от материалите, които получаваме и раздаваме на
колегите има нещо като график на дейностите за деня, стартира се от отваряне на магазина,
пускане на инкасо апарат и в него има разписно, че парите се инкасират в даден момент.
9
ВЪПРОС НА СЪДА: Казахте, че всеки магазин си прави свои график за инкасо, този
график писмен ли е или виртуален?
СВИДЕТЕЛКАТА Н.: Различен е графика, защото в различните градове, инкасо екипа
минава по различно време. В някаква степен е устен, но бива изписан в чатовете, в
имейлите, които ни изпращат, предупреждават ни, че примерно от 01.07 инкасо екипа ще
минава понеделник, сряда и петък между 14:00-16:00ч., за всеки магазин е различно, тъй
като натовареността е различна, самите инкасо екипи зависи каква възможност имат.
СТРАНИТЕ /запитани поотделно/: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не
възразяваме да освободите разпитаната свидетелка от съдебната зала.“
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Не се спори между страните, че с трудов договор от 29.08.2022г. ответницата М. Г. е
назначена в „************” ЕООД на длъжност „продавач-консултант”, като в договора е
посочено, че подробно описание на трудовите функции и задължения на служителя, се
съдържат във връчената длъжностна характеристика при подписването на трудовия
договор, който е прекратен, считано от 01.07.2023 г. на основание чл.326, ал.1 КТ. Видно от
представената длъжността характеристика, е че на служителя са вменени и задължения
относно приемане на парични суми, връщане на ресто и издаване на касови бележки и
фактури, както и отговорност за констатирани липси на стоки. От описаните доказателства
съдът достигна до следните правни изводи: На ответницата е възложено да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности по смисъла на чл.207,
ал.1 от КТ. За да възникне задължение за съхраняване и отчитане на конкретни парични
ценности, това следва не само да бъде възложено по надлежния ред като трудова функция на
работника или служителя, но също така и той да е получил конкретните парични ценности,
като се е задължил за тях с подписа си върху писмен документ. Такива документи,
подписани от ответницата, не са представени. Независимо от изложеното, съдът приема, че
ответницата е изпълнявала функции на „фактически отчетник”. Това е видно, както от
показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените Извлечение от ведомост за
заплата на М. Г. за м. 04.2023 г. и Констативен протокол за установяване на вреди,
причинени от служител № 10/31.05.2023 г. Фактическият отчетник, който е получил парични
средства, принадлежащи на работодателя му, е длъжен да ги отчете пред своя работодател,
независимо дали са били получени в изпълнение на възложените му по надлежния ред
трудови функции. В този смисъл той може да носи имуществена отговорност по чл.207,
ал.1КТ. От правна страна, в КТ е предвидена възможност работодателят да търси
имуществена отговорност от своите работници или служители за причинени от тях вреди.
Тази отговорност бива два вида, в зависимост от обхвата на отговорността, вида на
нарушението и реда, по който се реализира, а именно пълна и ограничена. Същото
разграничение в пълнота важи и в специфичната хипотеза, когато вредата е причинена в
резултат на отчетническа дейност, тоест от работници или служители, които притежават
10
качеството на материално-отговорни лица, на които е възложено да събират, съхраняват,
разходват и отчитат парични и/или материални ценности. Пълната имуществена отговорност
на работника или служителя - отчетник би се реализирала, когато бъдат констатирани т.нар.
липси, по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Липсата означава вреда, на която произходът не е
установен и не може да се установи, тоест предполага повереното на работника или
служителя имущество да не е в наличност, като причината за това следва да не е известна.
Именно заради тази неустановеност се презумира причинната връзка между липсата,
представляваща вреда с неустановен произход, и действията или бездействията на отчетника
- предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага
грижа, по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя. От друга
страна, ограничената имуществена отчетническа отговорност се реализира по реда на чл.
207, ал. 1, т. 1 от КТ, съобразно който отчетниците отговарят имуществено в размер на
вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение. Ограниченият характер на тази отговорност се изразява в определения от
закона максимален размер на дължимото обезщетение за причинена по небрежност вреда на
работодателя. Настоящият състав намира за правилни и обосновани аргументите, изложени
от ищеца за причинените му от ответницата имуществени вреди, че представляват
твърдения за за причинени вреди при изпълнението на отчетнически функции - по чл. 207,
ал. 1, т. 1 от КТ. В конкретния случай ищецът изрично поддържа, че ответницата му е
причинила вреди, нарушавайки утвърдените правила за безопасна работа, като е проявена
небрежност при изпълнение на трудовите й задължения, изразяваща се в нерегламентирано
съхранение на парични средства - собственост на работодателя, в резултат на което
неизвестно лице е присвоило парична сума в размер на 9900,00 лв.. Тоест още в исковата
молба, а и видно от представените доказателства пред настоящия съдебен състав, същият е
изтъкнал причината за липсата на паричните средства - кражба. Следователно са изложени
доводи, че вредите са настъпили като пряка последица от поведението на ответницата.
Същевременно няма изложени доводи за умишлено или престъпно причиняване на вредата,
или че до нея се е стигнало в резултат на извънслужебни действия на ответницата. В тази
връзка, фактическият състав, от който възниква ограничената имуществена отчетническа
отговорност, респективно който е предмет на установяване по така предявения иск от страна
на работодателя в лицето на „************“ ЕООД, включва: 1) имуществена вреда; 2)
противоправно поведение на работника или служителя - отчетник; 3) причинна връзка
между неизпълнението на трудовите задължения и настъпилия вредоносен резултат и 4)
вина - под формата на небрежност. Преди да бъдат изследвани тези предпоставки и за
пълнота на изложението, следва да се държи сметка за реда и неговото спазване от страна на
„************“ ЕООД, по който бива реализирана ограничената имуществена отговорност.
Същият е установен в чл. 210 от КТ и включва два етапа - извънсъдебен и съдебен.
Извънсъдебната фаза на процедурата по реализиране на ограничената имуществена
отговорност започва с издаването на писмена заповед на основание чл. 210, ал. 1 от КТ. Тази
заповед се издава от работодателя, като в нея трябва да се опишат точно основанието и
размерът на отговорността на работника или служителя. Важно уточнение е, че
11
законодателят е предвидил изрично срокове за издаване на тази заповед (чл. 210, ал. 2 от
КТ), които са в зависимост от лицето, причинило нарушението. Тези срокове са
преклузивни, тоест пропускането им погасява отговорността на работника или служителя,
респективно погасява се и вземането на работодателя за възстановяване на вредата. В
настоящия случай, доколкото се касае за отчетническа отговорност, срокът е 3 месечен от
откриването на вредата, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Срокът е
спазен, тъй като въпросната заповед е издадена на 31.05.2023 г. или една седмица след
установяването на вредата, чрез изготвения констативен протокол.
По повод на изложения по-горе фактическия състав, то видно от събраните
доказателства по делото се установява по основание и размер вредата, която е била
причинена на "Ц. Г. М." ЕАД - 2 385, 10 лева. Причината за нея също е установена -
извършена на 03.10.2018 г. кражба от неизвестно лице, поради което спорните моменти в
настоящото дело се обособяват около останалите предпоставки от фактическия състав. В
конкретния казус, настоящият въззивен състав споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, доколкото счита, че всички предпоставки на чл. 207, ал. 1, т. 1 от
КТ за ангажиране отговорността на М. Б. Ш. са налице, по следните причини.
Ответницата М. Н. Г., в качеството си на материално-отговорно лице, е била запозната
с конкретните действия и мерки за обезопасяване на работното си място против кражби,
които е следвало да предприеме, в това число паричните средства да не са достъпни за
външни лица, което не се установи ответницата да е спазила. Предвид така установените
факти настоящият съдебен състав намира за доказано, че на „************“ ЕООД е
причинена твърдяната имуществена вреда и това е следствие от противоправното поведение
на М. Н. Г., каквото представлява неизпълнението на трудовото й задължение да съхранява
поверените й в качеството на отчетник материални ценности, като не са налице
обстоятелства, изключващи противоправността на деянието. Освен това поведението на
ответницата е виновно - допусната е небрежност, изразяваща се в неполагане на дължимата
грижа към опазване на имуществото на работодателя, което е следвало да опазва съгласно
чл. 126, т. 8 от КТ. В областта на частното право, част от което е и трудовото право,
обстоятелствата, изключващи небрежността, са от обективен характер - случайно събитие
или непреодолима сила. Случайното събитие има непредвидим характер, а непреодолимата
сила - непредотвратим, дори и да можеше да се предвиди. Критерий за непредвидимост е
полагането на дължимата грижа (на добрия стопанин). Настоящият съдебен състав намира,
че в случая ответницата е могла да предвиди опасността от кражба на поверените й парични
суми, а от там - и да я предотврати, вземайки съответните предпазни мерки, ако беше
положила грижата на добрия стопанин. Обстоятелството, че не е имало осигурено от
работодателя безопасно място за съхраняване на паричните средства /например метална
каса/, не представлява нито случайно събитие, нито непреодолима сила, поради което и не
оневинява въззивницата за отговорността й за допуснатата небрежност. Тя е следвало да
съхранява паричните средства на сигурно място, което не е било сторено, оставяйки
паричната сума на място, до което имат достъп неограничен брой и кръг лица. По тези
12
причини настоящия сдебен състав намира като неоснователни възраженията на ответницата
по делото, като следствие на противоправното и виновно неизпълнение на трудовите
задължения на ответницата, ищецът е претърпял безспорна имуществена вреда - загуба в
размер на стойността на отнетите парични средства от 9900,00 лв.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено
съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, като според чл.
207, ал. 1, т. 1 от КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря
спрямо работодателя при установена вреда в ограничен размер - до трикратния размер на
уговореното месечно трудово възнаграждение. От представените и приети писмени
доказателства се установява, че размерът на трудовото възнаграждение на ответницата е
1 604,2 лв. (като сбор на сума за облагане с ДОО). Тъй като вредата, претърпяна от ищеца
надхвърля трикратния му размер, то обезщетение следва бъде присъдено в посочения исков
размер. Обикновено при кражба или грабеж се прави инвентаризация, която по делото не се
установи да е извършена, и се приема, че това, което липсва, е следствие от престыплението.
Ако третото лице бъде осьдено (бьде реализирана нак. отговорност), вече зависи от
установеното в нак. производство. Възможно е това, за което е осьдено лицето, и това, което
липсва, да са в еднакыв размер, но при разлика се приема, че е била налице липса или
излишък. В този смисьл самото образуване на наказателно производство за кражба по НК
без да се вземат предвид действията/бездействията на МОЛ не е достатьчно, за да се
освободи отчетника от отговорност. За да се случи това е необходимо по несьмнен начин да
се установи както престьплението кражба, така и, че поведението на отчетника е било
правомерно, тоест - положил е дьлжимата грижа. Съгласно дльжностната характеристика,
лицето оттоваря за констатирани липси на стоки, отговаря за опазванена същите от повреди
и е задължено да приема парични суми, да връща ресто и издава касови бележки и фактури.
По настоящото дело несъмнено се доказа, че на 24.05.2023г., в гр.**********, от магазин
„*******“, находящ се на ниво -2, са отнети чужди движими вещи-сумата от 9900 лева, от
владението на М. Н. Г., без нейното съгласие, с намерението противозаконно да бъдат
присвоени-престъпление по чл.194, ал.1 НК. Ответникьт не е положил дьлжимата грижа,
произтичаща от вменените му с длъжностната характерисктика дльжностни задължения, ето
защо предвид дължимото поведение попада вредата, причинена от процесната кражба и
ответникът следва да носи отговорност пред работодателя за същата.
По изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен като основателен.
Относно разноските:
При този изход на делото на ответницата М. Г. следва да се възложат направените от
ищеца „************“ ЕООД разноски в настоящото производство и в заповедното
производство, в общ размер на 2 340,50 лв.
Водим от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
13
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от „************“ ЕООД с ЕИК: ********,
срещу М. Н. Г. с ЕГН **********, че М. Н. Г., ЕГН ********** дължи на „************“
ЕООД с ЕИК ********, сумата от 4 812, 60 лв. - вземане съгласно Заповед за налагане на
ограничена имуществена отговорност № 105/31.05.2023 г., издадена на основание чл. 210,
ал. 1, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Н. Г. с ЕГН **********, да заплати на „************“ ЕООД с ЕИК:
********, сумата в общ размер от 2340,50 лв. сторени разноски по настоящото и
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
14