Р Е
Ш Е Н И Е
№..............
гр.София, 25.07.2019 год.
Софийски градски съд,
ГО, ІІ Б с-в, в закрито заседание на двадесет
и пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия Анастасова ч.гр.дело № 8344 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на Е.Т. ЕООД от 13.06.2019 г. /вх.№
1883/ -длъжник по
изп. д. № 20198450400053
по
описа на ЧСИ П.М., с рег. № 845 на КЧСИ срещу
разпределението, изготвено от частния съдебен
изпълнител на 10.06.2019 г. по реда на чл. 460 ГПК.
Жалбоподателят счита, че
обжалваното разпределение е незаконосъобразно, незаконосъобразно при съществени процесуални нарушения. При изготвяне на разпределението
ЧСИ следвало да посочи подробно вземанията на взискателите, които се приемат за
погасяване, както и кои от тях се ползват с привилегия, както и каква част от
тях остава непогасена. Видът и основанието на вземането на присъединения
взискател НАП не можело да бъде установено, чрез изготвения протокол за
разпределение, както и каква част от него се приемала за погасяване и каква
част оставала непогасена. Освен това по наложен запор на банковата сметка на
дружеството в ОББ АД по друго изпълнително дело била блокирана сумата 21597.51
лв. предназначена за удовлетворяване вземанията на НАП. Съответно, на
03.05.2019 г. от банковата сметка на дружеството била изтеглена сумата 39600
лв., която е преведена на ЧСИ П.М.. Видно от изготвения протокол за
разпределение от 10.06.2019 г. част от тази сума в размер на 22846.67 лв. се
разпределя в полза на НАП. Това, според жалбоподателя означава, че за едно и
също вземане в полза на НАП са били блокирани средства в размер на 44444.18 лв.
По този начин дружеството е лишено от възможност да ползва средства в размер
над 20000.00 лв., което е незаконосъобразно. Повторното обезпечение за едно и
също вземане, според длъжника е незаконосъобразно, за което ЧСИ бил уведомен
своевременно. Не става ясно, според жалбоподателя на каква база и за какво са
начислени и изплатени обикновени такси в размер на 144 лв. с ДДС в полза на
взискателя.
Разпределението, обективирано в
Протокола за разпределение, в посочената му част, според жалбоподателя, е
неправилно, поради това че в реда по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД
не следва да бъдат включени вземанията на присъединения взискател НАП.
Взискателят Б.Г. ЕООД оспорва
жалбата, като неоснователна.
Присъединеният взискател- държавата не взема становище по жалбата.
На основание чл.436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител е изложил подробни мотиви досежно
неоснователността на депозираната жалба.
Настоящата съдебна инстанция счита, че
подадената жалба е допустима, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител –
разпределението по чл.460 ГПК, е измежду изрично предвидените изпълнителни
действия и актове, които могат да бъдат обжалвани от длъжника – арг. чл.462,
ал.1 и ал.2 ГПК. Жалбата е подадена в преклузивните срокове по чл.462, ал.2 ГПК, като е заплатена и дължимата държавна такса.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесното изпълнително дело е образувано въз
основа на молба от 28.01.2019 г. на взискателя Б.Г. ЕООД за дължими суми по издаден на 10.01.2019 г. по гр.д.№
20654/2018 г. по описа на СРС, 168 с-в суми: 14650.80 лв.-главница, 5172.66
лв.-неустойка и разноски 1973.00 лв.
Първоначалният взискател по делото с
изрични указания е посочил способите за изпълнение по делото – налагане на
запори върху банкови смети.
На основание чл. 458 ГПК и въз
основа на Удостоверение изх. N 220371901404405/03.06.2019 г. на Национална агенция за
приходите, държавата е присъединена като взискател за дължимите от длъжника
публични вземания в размер на 22846.67 лв. включващи главница 14015.40 лв. и
лихва към 03.06.2019 г. 8831.27 лв.
На 10.06.2019 г. е извършено от ЧСИ П.М. разпределение на постъпилата по
изпълнителното дело сума от 39600.00 лв., недостатъчна за удовлетворяване на
двамата взискатели.
Получената по сметка на ЧСИ сума от 39600.00 лв. е разпределена, както
следва:
На първо място на основание чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД са отделени средства за разноските към ЧСИ, като по т. 1 са
посочени сумите: 1. 3158.20 лв. с ДДС
с включени: Дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
– 3086.20 лв. с ДДС; такса по т.13 от ТТР за изготвяне и предявяване на
разпределение 36.00 лв. с ДДС, такса по т.4 от ТТР за изпращане на призовка по
пощата за предявяване на разпределението-12 лв. с ДДС и за връчване на една
призовка – 24 лв. с ДДС по т.5 от ТТР;
От постъпленията в размер на 22846.67 лв. е разпределен на основание чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД в полза на присъединения взискател – държавата- НАП.
За първоначалния взискател Б.Г. ЕООД е отделена сумата 13595.13 лв. –остатък от постъпленията.
Извършеното от ЧСИ на 10.06.2019 г.
разпределение на сумата 39600.00 лв. е обжалвано от длъжника.
С оглед доводите в жалбата, съдът
приема от правна страна следното:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се
полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Когато
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели /чл. 460 ГПК/, съдебният изпълнител извършва разпределение,
като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията
се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на
удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията
с еднакъв ред.
По направените оплаквания в жалбата
срещу разпределението, извършено от ЧСИ с протокол от 10.06.2019 г., настоящият
състав на съда, с оглед на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС, действа като контролна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалваното действие на ЧСИ.
Съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаване и принудително
изпълнение спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски, т.е. не
всички разноски по изпълнителното дело попадат в приложното поле на цитираната
норма. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите
разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
тъй като по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на
постъпленията, а разпределение на постъпления от отделни изпълнителни способи.
Такива необходими разноски по начало са таксите към ЧСИ за образуване на
изпълнителното дело, за цялостното проучване имущественото състояние на
длъжника, изпращането на призовки, уведомления и книжа, налагане на запор върху
вещи или вземания, както и възбрани върху недвижими имоти, извършване на опис и
публична продан на вещта и др. подобни.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. С
такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния
взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се
разпределят.
Изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя за дължими суми, съгласно представеният
изпълнителен лист на обща стойност 14650.80
лв.
По изпълнителното дело на основание
чл. 458 ГПК и въз основа на Удостоверение на Национална агенция за приходите,
държавата е присъединена като взискател за дължимите от длъжника публични
вземания в размер на 22846.67 лв.
По делото има един единствен
предприет изпълнителен способ, съгласно т. 6 от ТР № 2/2013 г. на ВКС – запор
върху банковите сметки на длъжника във всички лицензирани банки в РБългария,
като суми са постъпили от една банка –ОББ АД в размер на 39600.00 лв.
В случая правилно на първо място е
заделена от съдебния изпълнител сума за удовлетворяване на вземанията за
разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в
полза на първоначалния взискател. Определеният им размер, съдът намира за правилен
с оглед събраните в производството доказателства по приложеното изпълнително
дело.
Правилно е включена в реда на
вземанията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД дължимата на ЧСИ пропорционална такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Правилно и законосъобразно, останалата част от събраната
в изпълнителното производство сума в размер на 22846.67 лв. следва да бъде разпределена на Държавата като присъединен взискател с шеста по ред
привилегия по чл. 136, т. 6 от ЗЗД и поради липса на други
привилегировани вземания по чл. 136, т. 1-5 от ЗЗД извън посочените в първи ред по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение подадената от Е.Т. ЕООД, ЕИК********
жалба от 13.06.2019 г. /вх.№ 1883/ -длъжник по изп. д.
№ 20198450400053
по
описа на ЧСИ П.М., с рег. № 845 на КЧСИ срещу
разпределението, изготвено от частния съдебен
изпълнител на 10.06.2019 г. по реда на чл. 460 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред САС в 1-седмичен срок от получаване на препис от него от
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.