Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 30.08.2021 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен
състав в публичното заседание, проведено на втори юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 136 по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 272 от 29.11.2019 г. по гр.д. № 815/2017 г. Ихтиманският районен съд е
отхвърлил предявените от „Ч.Е.Б.” ЕАД срещу Р.А.П. искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на ищеца за сумата 5849,54 лв.,
представляваща цена за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
от 10.12.2014 г. до 08.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и сумата 726,81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 12.02.2015 г. до 18.05.2017 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 466/2017 г. по описа на Ихтимански районен съд.
Решението
е обжалвано от ищеца като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
нарушения на производствените правила. Излага се оплакване срещу решаващия
извод на районния съд за отхвърляне на исковете, а именно недоказване от страна
на ищеца влизането в сила на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия по отношение на ответника, с довод, че същите са публични
и общоизвестни, публикувани на сайта на дружеството. Навежда се и възражение за
допуснато от съда нарушение на производствените правила, изразяващо се в липса
на дадени указания до ищеца относно необходимостта от представяне на допълнителни доказателства, касаещи влизането
в сила на Общите условия. Сочи се, че в доклада си по делото
първоинстанционният съд е приел, че ответникът по същество не оспорва иска, но
с решението си е отхвърлил същия поради непредставяне на доказателства за
влизане в сила на тези Общи условия, които да обвързват потребителя, въз основа
на което съдът е направил извод, че претендираното вземане на ищеца е изцяло
недължимо. С жалбата е направено искане обжалваното решение да бъде обезсилено
и делото върнато на районния съд за ново разглеждане, а в условията на
евентуалност – същото да бъде отменено, като на жалбоподателя се укаже
необходимостта да представи доказателствата, които не са били представени пред
първата инстанция.
Ответникът
не е представил отговор на въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд
взе предвид следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „Ч.Е.Б.” АД срещу Р.А.П.
искове за установяване съществуването на негови вземания за сумата 5849,54 лв.,
представляваща незаплатена цена на електрическа енергия за периода от
10.12.2014 г. до 08.04.2017 г. за
електроснабден имот, находящ се в с. В., ул. „Х.Б.” № 25, ИТН 300130447970, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, и сумата 726,81 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 12.02.2015 г. до 18.05.2017 г., сумата
1403,18 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
26.02.2011 г. до 01.02.2017 г.
В
исковата молба ищецът твърди, че с ответника е бил в облигационни отношения във
връзка с доставка на електрическа енергия в електроснабден имот, находящ се в
с. В., ул. „Х.Б.” № 25, ИТН 300130447970. Твърди, че в периода от 10.12.2014 г.
до 08.04.2017 г. е доставял електрическа енергия в този имот, за което са
издадени фактури, описани в исковата молба. Твърди, че сумите по отделните
фактури са станали изискуеми. Твърди се, че за процесните суми в полза на ищеца
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 466/2017
г. на РС – Ихтиман, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414, ал. 1
от ГПК. Твърди, че ответникът не е заплатил сумите по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.
Твърди, че на посочения адрес ползвател на електрическа енергия е майката на
ответника Иванка Раденкова Динева.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е
от представените 28 бр. фактури с получател Р.П., че в периода от 10.12.2015 г.
до 08.04.2017 г. за обект с. В., ул. „Х.Б.” № 25, клиентски номер 300130447970
са начислявани суми за консумирана електрическа енергия.
Представена
е разпечатка от електронната система на ищеца за абонатен номер 300130447970 с
потребител Р.П. с адрес ***.
Представена
е справка за консумация на клиенти за клиент Р.А.П., ИДН *********, клиентски №
300130447970, за обект **********, намиращ се в с. В.,ул. „Х.Б.” № 25.
Представено
е копие на заявление вх. № **********/30.08.2016 г. от Р.А.П., с което същият е
поискал да бъде коригирана грешка, изразяваща се в това, че клиентски номер
300130447871 е записан на негово име, но с посочено ЕГН на сина му А. Р.П..
Представено
е копие от личната карта на ответника, видно от което същият е с постоянен
адрес ***.
Представен
е препис от решение от 13.02.2017 г. по гр.д. № 483/2016 г. на РС-Ихтиман, с
което е отхвърлен иска на „Ч.Е.Б.” АД срещу А. Р.П. за установяване вземане в
размер на 3987,62 лв. за използвана и незаплатена ел. енергия за периода от
15.12.2013 г. до 11.03.2016 г.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в счетоводството на ищеца
посочените в исковата молба фактури са отразени като незаплатени задължения на
клиента Р.А.П. по партида с клиентски номер 300130447970 за доставена ел.
енергия до имот – къща в с. В., ул. „Х.Б.” № 25. Общият размер на сумите по
посочените фактури възлиза на 5849,54 лв.
Видно е от приложеното
ч.гр.д. № 466/2017 г. на РС – Ихтиман, същото е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Ч.Е.Б.” АД срещу Р.А.П.
за сумата 5849,54 лв., представляваща цена на доставена електроенергия за
периода от 10.12.2014 г. до 08.04.2017 г. за имот в с. В., ул. „Х.Б.” № 25,
клиентски № 300130447970, и сумата 726,81 лв. – мораторна лихва за периода от
12.02.2015 г. до 18.05.2017 г. На 31.05.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите по заявлението. Срещу така издадената
заповед за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и заявителят е предявил иск за установяване на вземането в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК.
С оглед на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете
са допустими с оглед предходно развилото се между страните заповедно
производство по ч.гр.д. № 466/2017 г. на Ихтимански РС, по което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с предмет исковите суми, срещу която
длъжникът е възразил писмено в законоустановения срок и кредиторът е предявил в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК установителни искове за вземанията си по
издадената заповед за изпълнение.
Исковете са неоснователни.
В
тежест на ищеца е да установи при необходимото пълно и главно доказване, че за
процесния период относно описания в исковата молба имот между страните е
съществувало облигационно отношение по продажба на електрическа енергия, доказателствената тежест за което е указана на
ищеца с доклада на делото в първоинстанционното производство.
Съгласно действалата до 17.07.2012 г. легална дефиниция, съдържаща се в § 1 т.42 от ДР на
Закона за енергетиката /ЗЕ/,
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. След
измененията на ЗЕ с ДВ бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., битов клиент по
смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди, а съгласно § 1 т. 41б от ДР
на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. с ДВ бр.35/2015г., потребител на
енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия.
Същевременно, според чл. 4 ал.2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Тази клауза от ОУ, тълкувана
систематически при съпоставката й с чл. 4, ал. 3 от ОУ, обосновава извод, че
съдържанието на използваното в нея понятие „ползвател” се свежда до лице –
титуляр на вещно право на ползване по отношение на имота. В самата клауза на
чл. 4, ал. 3 от ОУ пък е установена възможност по съгласие на собственика или
титуляря на вещно право на ползване, дадено в определена форма, за определен
срок правата и задълженията на потребител да се упражняват от друго лице при
солидарната му отговорност със собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за изпълнение на задълженията към продавача.
В случая от събраните по делото
доказателства не се установява ответникът да е бил в процесния период
собственик, съсобственик или титуляр на вещно право на ползване върху имот,
находящ се на ул. „Х.Б.” № 25 в с. К., или лице по чл. 4, ал. 3 от ОУ, което да
отговаря солидарно с тях за заплащане на цената на доставена до имота
електрическа енергия. Представените
доказателства, изходящи от дружеството /фактури, справки/, не са годни за надлежно установяване на
обстоятелството, че ответникът е бил носител на право на собственост върху
процесния електроснабден имот или че е имал качеството на ползвател на валидно
правно основание на същия. Фактът, че на името на
ищеца има открита партида за процесния имот не
означава непременно, че са се осъществили предпоставките, по силата на които
същият да придобие качеството на потребител на ел.енергия.
Представените по делото други
доказателства - заявление на ответника до ищеца за коригиране на ЕГН в
партидата, копие от лична карта и съдебно решение, не установяват, че ответникът е бил ползвател на ел. енергия
за процесния имот независимо чие е било правото на собственост върху него.
Отправеното от ответника заявление в горепосочения смисъл не може да се приеме
като признание на основанието за възникване на задължението за заплащане на
сумите. Както бе посочено, основание за възникване на задължение за заплащане
на доставяна в конкретен имот ел. енергия е наличието на правнорелевантна връзка
на ответника със собствеността или ползването на имота, обуславяща качеството
му на потребител на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Общите условия.
Наличието на такава връзка не е установена по делото – няма представени доказателства
ответникът да е носител на вещно право върху процесния имот, нито лице по чл.
4, ал. 3, а оттам, и че същият
е страна по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия с
дружеството. С определение
на въззивния съд от 28.09.2020 г. на ищеца изрично е указано да представи
доказателства за качеството на ответника на потребител на електрическа енергия
по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, но такива доказателства не са
представени в настоящото производство. След като ищецът, който носи
доказателствената тежест за това, не е доказал ответникът да е имал качеството
потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, респ. да
е съществувало между страните облигационно отношение по договор за доставка на
електрическа енергия, което да обоснове негово задължение за заплащане на
използваната електрическа енергия, доставена до имота в този период,
предявените искове са неоснователни.
Предвид съвпадането на извода на
настоящата инстанция за неоснователност на предявените искове с този на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 272 от 29.11.2019 г., постановено
по гр. д. № 815/2017г. на Ихтимански районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.