№ 2145
гр. Варна, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501220 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 122 ГПК.
Образувано е по депозирана частна въззивна жалба с вх. № 27646 от 26.04.2022 г. на
Т. Ж. ТЮТЮНДЖ., ЕГН: ********** срещу определение № 4203 от 13.04.2022 г.,
постановено по гр. д. № 18205/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
прекратено производството и делото е изпратено на Софийски районен съд по подсъдност.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт. Навежда подробни
твърдения по съществото на спора. На основание чл. 5, т. 3 от Регламент № 44/2001 г. на
Съвета и чл. 7, ал. 2 от Регламент № 1215/2012 г. на ЕП и Съвета, счита, че искове за
непозволено увреждане могат да се предявяват в съдилищата, където е настъпило или може
да настъпи вредоносното събитие. Позовавайки се на практика на СЕС намира, че ищецът
може по свой почин да избере компетентния съд. Счита, че чл. 115 ГПК не е приведен в
съответствие с правото на ЕС. Сочи, че местоизвършване на деянието е всяко място, където
на 24.12.2016 г. е имало включен телевизор. Излага доводи, че вредата е настъпила в гр.
Варна по местонахождението на ищцата към датата на увреждането. Моли за отмяна на
определението.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Нова Броудкастинг
Груп“ ЕООД, чрез адв. Петя Димова. В същия се излагат доводи за неоснователността на
частната жалба, както и за правилността на обжалваното определение. Позовавайки се на
съдебна практика на касационната инстанция, намира, че изборната местна подсъдност на
чл. 115 ГПК касае възможност за предявяване на иска по местоизвършване на деянието.
Счита за неприложими сочените в жалбата регламенти, доколкото касаят спорове, при които
страните имат адреси/седалища на териториите на различни държави-членки. За
ирелевантно по отношение на местната подсъдност намира, мястото на настъпване на
вредните последици. Моли за потвърждаване на определението.
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
По същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от Т. Ж.
ТЮТЮНДЖ. срещу „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, за заплащане на сумата от 10000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на
осъществени вредоносни действия от служител на ответника – Г.И. в качеството му на
главен редактор на телевизионно предаване „Съдебен спор“, излъчено на 24.12.2016 г. по
„Нова телевизия“, ведно със законната лихва върху главницата считано от увреждането –
24.12.2016 г до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
В същия е направено възражение за местна неподсъдност по съображения, че седалището и
адреса на управление на ответника е в гр. София. В условията на евентуалност, са изложени
доводи, че местоизвършването на деянието е в гр. София, поради което компетентен да
разгледа спора е Софийски районен съд.
С уточнителна молба от 12.04.2022 г., ищцата излага, че подсъдността на спора
следва да бъде определена по реда на чл. 115 ГПК по местоизвършването на деянието. Сочи,
че вредите са настъпили в гр. Варна, доколкото от това място тя е гледала излъченото
телевизионно предаване на 24.12.2016 г., откъдето навежда доводи за местната
компетентност на Районен съд – Варна.
По същество на спора, настоящият съдебен състав намира следното:
В разпоредбата на чл. 115, ал.1 ГПК, е уредена изборна местна подсъдност на искове
за вреди от непозволено увреждане. Според същата, искът може да бъде предявен освен по
постоянния адрес или седалището на ответника /каквато е общата местна подсъдност по чл.
105 ГПК/, така и по местоизвършването на деянието.
В доктрината и в относимата съдебна практика, нееднозначно се приема, че при
определяне подсъдността по реда на чл. 115 ГПК е от значение местоизвършването на
деянието, т. е. мястото, където е извършено виновното поведение като елемент от
фактическия състав, а не мястото, където са настъпили вредоносните последици от него,
когато то е различно от това деяние /така Граждански процесуален кодекс. Приложен
коментар, П.. Б., Г.. В., Х., Г., М. Д., Т., Д., К., Е., Б.. Е., Т.. К., В.. К., З.. М., О.. М., Б.. М., К..
С., 2017, 203-204, определение № 105 от 12.12.1984 г. по гр. д. № 941/1984 г. на ВКС,
определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г. на ВКС и други/.
В разглеждания случай, местоизвършването на деянието е свързано с редакцията на
телевизията, от чийто ефир е излъчено телевизионното предаване, следствие, на което се
твърди да са настъпили описаните в исковата молба неимуществени вреди. Ето защо,
действията, последващи тези на излъчването, а именно, касаещи получаването и
възприемането на излъчените данни, нямат отношение към определяне на местната
подсъдност на спора. Същите биха могли да се свържат с мястото на настъпване на
вредните последици, а именно на територията на гр. Варна. Както вече се изясни, мястото
на настъпване на вредоносните последици не може да рефлектрира върху
местоизвършването на деянието, което следва да бъде определено съобразно седалището и
адреса на управление на редакцията, а именно в гр. София.
2
С оглед на горното, наведеното от ответника възражение по чл. 119 ГПК за местна
неподсъдност на спора на Районен съд – Варна, се явява основателно, поради което делото
следва да бъде изпратено на Районен съд – София по компетентност.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
действително чл. 5, т. 3 от Регламент № 44/2001 г. на Съвета, идентичен с чл. 7, ал. 2 от
Регламент № 1215/2012 г. на ЕП и Съвета предвижда, че срещу лице, което има
местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка за
непозволено увреждане в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи
вредоносното събитие. Разпоредбите, обаче на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския
парламент и на Съвета се прилагат, когато спорното правоотношение има трансгранични
последици, като не са приложими относно местната компетентност, която е правомощие на
националното законодателство /в този смисъл Определение № 235 от 3.04.2019 г. на ВКС по
ч. т. д. № 755/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 82 от 15.02.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
306/2019 г., I т. о., ТК и други/. Същата уредба и практиката на СЕС, постановена по нея, се
явяват неприложими към определяне на местната подсъдност по настоящия спор, доколкото
и двете страни имат местоживеене/седалище и адрес на управление в една и съща държава-
членка, респ. липсва трансграничния елемент, който да обуслови приложението на
регламентите. Ето защо, доводите на жалбоподателя в насока за определяне на местната
подсъдност на спора съобразно уредбата на горните регламенти, не следва да бъдат
кредитирани и не могат да доведат до различен извод от гореформирания.
С оглед на гореизложеното, обжалваното определение се явява правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4203 от 13.04.2022 г., постановено по гр. д. №
18205/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3