№ 1516
гр. Варна, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100501833 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:09 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът Главна дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ КЪМ МВР, редовно призован, не се явява представител.
Съдът докладва Молба вх. № 23269/07.10.2022 г., с която процесуалният
представител на въззивника юрисконсулт С. П. моли да се даде ход на делото при липса на
процесуални пречки. Изразява становище по доказателствата и по същество и прилага
пълномощно и списък с разноски за 258,42 лв.
Въззиваемата страна В. Р. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът докладва Молба вх. № 21847/23.09.2022 г., с която процесуалният
представител на въззиваемата страна адв. Б. е заявил, че няма да се яви в с.з. поради
служебна ангажираност и не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Изразява
становище по жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 370 лв. и договор за
правна защита и съдействие от 20.09.2022 г.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК. Образувано е по повод въззивна
1
жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
представлявана от Директора главен комисар Н.Н. срещу Решение № 1803 от 08.06.2022г.
по гр.д. № 6422/2021г. по описа на ВРС, 53- ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на В.
Р. Т. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Варна сумата от общо 1671.38 лева представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 212 часа за периода
от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., както и сумата от 324.57 лева, представляваща сбор от
дължимо обезщетение за забава върху всяко едно неплатено задължение за заплащане на
дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2018г. до
26.04.2021г. вкл.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
както и за постановяване при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощния труд от държавни служители,
чийто служебни правоотношения са уредени в ЗМВР. Изложени са доводи за неправилност
на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на
служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична
норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да
намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над
нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през
нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако
работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на
следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР,
обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица
компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само
заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.
Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-
часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че
в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в
извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с
еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата от В. Р. Т. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на постановеното решение. Моли същото да се
2
потвърди.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представения от въззиваемия
списък с разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.11часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3