Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1155

 

гр. Русе, 27.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 28 май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Д.В.

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №94 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „А1 България” ЕАД, с предишно търговско наименование „Мобилтел" ЕАД твърди, че с ответника Е.П.Д. бил сключил договор за електронни съобщителни услуги № М5215749 от 27.09.2016 г. за абонатен номер ********* като ответницата не заплатила задължения по посочения договор, както следва:  66,90 лв. – сума за неплатени  месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за мобилен телефонен номер **********; 91,54 лв. – неизплатени вноски по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. за предоставен продукт на изплащане – Таблет Hauwei Т1 8" MediaPad  Silver LТЕ Сърф L 23 м. Поради неизпълнение на задълженията била начислена неустойка към посочения договор в размер на 351,12 лв., съгласно чл. 5, т. 3, т. 1 от Приложение 1 към процесния договор. Била начислена и лихва за забава за неизплатените суми по договора в размер на 27,48 лв.

Между страните бил сключен и Договор за услуги № М5331007 от 27.09.2016 г. за абонатен номер *********. Поради неизпълнение на задължението по този договор твърдят, че ответницата им дължи сума в размер на 174,31 лв. – сума за неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 01.11.2016 г. до 03.04.2017 г. за мобилни услуги за телефонен номер **********; сумата от 724,50 лв. – неизплатени вноски по фактури за периода от 01.11.2016 г. до 02.05.2017 г. за предоставен продукт на изплащане на Апарат SАМ Саlахy Note 4 Вlack МАТ 35 23 м;  Била начислена неустойка към този договор в размер на 328,16 лева, на основание чл. 6, т. 3, т. 1 от Приложение 1 към договора. Била начислена и лихва за забава за неизплатените суми по договора в размер на 146,24 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2017 г. 

Между страните бил сключен и Договор за услуги № М5215750 от 30.06.2016 г. за абонатен номер *********, като твърдят че за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. ответницата им дължи сумата от 223,29 лв. – неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за мобилни услуги за телефонен номер ********** и допълнителен пакет за минути изходящи гласови повиквания и мобилен интернет към тарифния план, както и за мобилни услуги за телефонен номер **********. Била начислена неустойка в размер на 412,05 лева, на основание чл. 5, т. 3, т. 1 от Приложение 1 към договора за услуги. Била начислена и лихва за забава в размер на 43,01 лв. за периода от 12.10.2016 г. до 28.03.2017 г.

На 14.10.2016  г. бил сключен и Договор за услуги № М5362663. Заявяват, че ответницата им дължи сумата от 25,47 лв., представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 14.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за мобилни услуги за телефонен номер **********; такса активация  и инсталационна такса към тарифния план. Била начислена неустойка към този договор в размер на 32,47 лв., на основание чл. 5, т. 3, т. 1 от Приложение 1 към договора за услуги от 05.10.2016 г. и чл. 6, т. 3, т. 1 към Договора за услуги от 14.10.2016  г. Претендират лихва за забава в размер на 4,95 лв. за периода от 14.10.2016 г. до 28.03.2017 г.

Подали заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 7620/2018 г. по описа на РРС и била издадена Заповед за изпълнение № 4100 от 09.11.2018 г., с която било разпоредено на ответницата да заплати сумата от общо 2429,81 лв., включваща неплатени далекосъобщителни услуги на стойност 223,29 лв. за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. въз основа на Договор № М5215750/30.06.2016 г. и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга на стойност 412,05 лв.; неплатени далекосъобщителни услуги на стойност 158,44 лв. за периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г., въз основа на Договор № М5215749/27.09.2016 г. и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга на стойност 351,12 лв., неплатени далекосъобщителни услуги на стойност 898,81 лв. за периода от 01.11.2016 г. до 02.05.2017 г., въз основа на Договор № М5331007/27.09.2016 г. и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга на стойност 328,16 лв., неплатени далеко-съобщителни услуги на стойност 25,47 лв. за периода от 14.10.2016 г. до 13.03.2017 г., въз основа на Договор № М5362663/14.10.2016 г. и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга на стойност 32,47 лв., ведно със законната лихва считано от 08.11.2018 г. до изплащане на задължението, както и 54,03 лв. – разноски за производството. В срок по чл. 414 от ГПК на 21.11.2018 г. ответницата подала възражение, поради което предявили настоящия иск.

Искат да бъде признато за установено, че ответницата им дължи: незаплатени и потребени далекосъобщителни услуги и неплатени вноски за закупени продукти на изплащане по Договор № М5215749 от 27.09.2016 г. в размер на 158,44 лв.; незаплатени и потребени далекосъобщителни услуги и неплатени вноски за закупени продукти на изплащане по Договор № М5331007 от 27.09.2016 г. в размер на 898,81 лв.; незаплатени и потребени далекосъобщителни услуги и незаплатени вноски за закупени продукти на изплащане по Договор № М5215750 от 30.06.2016 г. в размер на 223,29 лв.; незаплатени и потребени далекосъобщителни услуги и незаплатени вноски за закупени продукти на изплащане по Договор № М5362663 от 14.10.2016 г. в размер на 25,47 лв.; сумата от 1123,80 лв. – неустойка по Договор № М5215749 от 27.09.2016 г. в размер на 351,12 лв.; неустойка по Договор № М5331007 от 27.09.2016 г. в размер на 328,16 лв.; неустойка по Договор № М5215750 от 30.06.2016 г. в размер на 412,05 лв.; неустойка по Договор № М5362663 от 14.10.2016 г. в размер на 32,47 лв.; сумата от  221,68  лева - законна лихва за забава, начислена върху сумата от 1306,01 лева за периода от 27.10.2016 г. до 07.11.2018 г., както и законна лихва върху сумите, считано от 08.11.2018 г. до окончателното и изплащане.

Ответникът Е.П.Д., счита предявените искове за неоснователни.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.11.2018 г. по гр. д. № 6620/2018 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Е.П.Д. да заплати на ищеца сумата от сумата 2429,81 лв., включваща неплатени далекосъобщителни услуги на стойност 223,29 лв. за периода от 12.10.2016 г.-13.03.2017 г., въз основа на Договор № М5215750/30.06.2016 г. и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга на стойност 412,05 лв., неплатени далекосъобщителни услуги на стойност 158,44 лв. за периода от 12.10.2016 г.-11.04.2017 г., въз основа на Договор № М5215749/27.09.2016 г. и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга на стойност 351,12 лв., неплатени далекосъобщителни услуги на стойност 898,81 лв. за периода от 01.11.2016 г.-02.05.2017 г., въз основа на Договор № М5331007/27.09.2016 г. и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга на стойност 328,16 лв., неплатени далекосъобщителни услуги на стойност 25,47 лв. за периода от 14.10.2016 г.-13.03.2017 г., въз основа на Договор № М5362663/14.10.2016 г. и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга на стойност 32,47 лв., ведно със законната лихва считано от 08.11.2018 г. до изплащане на задължението, както и 54,03 лв. – разноски за производството.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

При извършена служебна справка по партидата на ищеца в търговския регистър се установи, че считано от 18.05.2018 г. „ А1” ЕАД е новата фирма (търговско наименование) на „ Мобилтел” ЕАД . Налага се извода, че по същество се касае до същия правен субект, с когото ответникът сключил договор за мобилни услуги.

На 27.09.2016 г. между страните по делото бил сключил договор за електронни съобщителни услуги № М5215749 с месечна абонаментна такса от 24.90 лв. с ДДС, като бил сключен и договор за предоставен продукт на изплащане – Таблет Hauwei Т1 8" MediaPad  Silver LТЕ Сърф L 23 м.

Между страните бил сключен и Договор за услуги № М5331007 от 26.09.2016 г. с месечна абонаментна такса от 33.99 лв. с ДДС, като бил сключен и договор за предоставен продукт на изплащане на Апарат SАМ Саlахy Note 4 Вlack МАТ 35 23м.

Бил сключен и Договор за услуги № М5215750 от 30.06.2016 г. с месечна абонаментна такса от 24.90 лв. с ДДС, допълнителен пакет за минути изходящи гласови повиквания и мобилен интернет с месечна абонаментна такса от 4 лв. с ДДС, като на 05.10.2016 г. бил подписан договор за услуги за телефонен номер 08857744958 с определена месечна такса в размер на 9.99 лв. с ДДС.

На  05.10.2016  г.  бил  подписан  между  страните  и  Договор  за  услуги  № М5362663. С него бил определен тарифен план за телефонен номер ********** в размер на 2,99 лева с ДДС. Били уговорени и други такси - такса за активация в размер на 9,99 лева и инсталационна такса в размер на 29,99 лева.

Видно от представените по делото фактури  ответникът не бил заплатил задължението си по посочените договори както следва:

По договор за електронни съобщителни услуги № М5215749 от 27.09.2016 г. 66,90 лв. – сума за неплатени  месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за мобилен телефонен номер **********; 91,54 лв. – неизплатени вноски по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. за предоставен продукт на изплащане – Таблет Hauwei Т1 8" MediaPad  Silver LТЕ Сърф L 23 м  в общ размер на 216,40 лева.

По Договор за услуги № М5331007 от 27.09.2016 г. - 174,31 лв. –неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 01.11.2016 г. до 03.04.2017 г. за мобилни услуги за телефонен номер **********; сумата от 724,50 лв. – неизплатени вноски по фактури за периода от 01.11.2016 г. до 02.05.2017 г. за предоставен продукт на изплащане на Апарат SАМ Саlахy Note 4 Вlack МАТ 35 23 м; 

По Договор за услуги № М5215750 от 30.06.2016 г. за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. сумата от 223,29 лв. – неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за мобилни услуги за телефонен номер ********** и допълнителен пакет за минути изходящи гласови повиквания и мобилен интернет към тарифния план, както и за мобилни услуги за телефонен номер **********.

По Договор за услуги № М5362663 от 14.10.2016  г. сумата от 25,47 лв., представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 14.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за мобилни услуги за телефонен номер **********; такса активация  и инсталационна такса към тарифния план.

Установява се по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги. От тях за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника посочените в договорите услуги. В тежест на ответникът е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца за неплатени далекосъобщителни услуги на стойност по договор за електронни съобщителни услуги № М5215749 от 27.09.2016 г. 66,90 лв. – сума за неплатени  месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за мобилен телефонен номер **********; по Договор за услуги № М5331007 от 27.09.2016 г.- 174,31 лв. – сума за неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 01.11.2016 г. до 03.04.2017 г. за мобилни услуги за телефонен номер **********; по Договор за услуги № М5215750 от 30.06.2016 г. за абонатен номер *********, сумата от 223,29 лв. – неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за мобилни услуги за телефонен номер ********** и допълнителен пакет за минути изходящи гласови повиквания и мобилен интернет към тарифния план, както и за мобилни услуги за телефонен номер **********.По Договор за услуги № М5362663 сумата от 25,47 лв., представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 14.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за мобилни услуги за телефонен номер **********;

Следва производството по исковете за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:  91,54 лв. – неизплатени вноски по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. за предоставен продукт на изплащане – Таблет Hauwei Т1 8" MediaPad  Silver LТЕ Сърф L 23м, сумата от 724,50 лв. – неизплатени вноски по фактури за периода от 01.11.2016 г. до 02.05.2017 г. за предоставен продукт на изплащане на Апарат SАМ Саlахy Note 4 Вlack МАТ 35 23 м; както и за сумата от  221,68  лева - законна лихва за забава, начислена върху сумата от 1306,01 лева за периода от 27.10.2016 г. до 07.11.2018 г., да се прекрати, тъй като тези претенции не са били включени в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.11.2018 г. по гр. д. № 6620/2018 г. по описа на РРС. Съдът намира за необходимо да посочи, че ищецът е имал възможност да поиска нейното допълване в частта относно претендираната лихва за забава, тъй като същата е била включена в подаденото заявление по чл.410 от ГПК. Относно неизплатени вноски за предоставени продукти на изплащане следва да се посочи, че същите не са включени като отделна претенция в подаденото заявление по чл.410 от ГПК.

Следва да бъдат отхвърлени обаче исковете за неустойката. Константна е практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. Така при служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправна е клаузата, съдържаща се в т.5.3.1 и 6.3.1от Приложение № 1 към договорите, която предвижда следното:“В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване“. В случая договорите между страните са предсрочно прекратени не от потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за това станало обстоятелството, че потребителят забавил плащането на търсената в настоящото производство сума. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница, каквато в случая първоначално също е била претендирана, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП. Неравноправна обаче се явява клаузата, която позволява, както е в случая, на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След като самият оператор е предпочел да прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата в този смисъл по т.5.3.1, респективно т.6.3.1 от Приложение № 1 към договорите, е неравноправна на посочените по – горе основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Тя не поражда какъвто и да било правен ефект и следователно основаният на нея искове за  неустойки се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да ищецът следва да заплати на сумата от 9.98 лв. – разноски по гр. д.  № 7620/2018 г. по описа на РРС, като съдът съобрази и направеното частичното прекратяване на производството.

Ищецът дължи на процесуалния представител на ответника на основание чл.38 от ЗА сумата от 40.76 лв., тъй като за подаденото възражение в заповедното производство на процесуалният представител на длъжника се дължи възнаграждение съгласно чл.6.,т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските на  настоящото делото в размер 120.15 лв. направени от ищеца съобразно уважената част/като съдът съобрази и частичното прекратяване на производството / са в тежест на ответника.

Ищецът дължи на процесуалния представител на ответника сумата от 415.750 лв. за настоящото производство съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.П.Д., ЕГН **********,***, дължи на „А1” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, с предишно наименования Мобилтел ЕАД: по договор за електронни съобщителни услуги № М5215749 от 27.09.2016 г. сумата от  66,90 лв. –представляваща неплатени  месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за мобилен телефонен номер **********; по Договор за услуги № М5331007 от 27.09.2016 г. сумата от 174,31 лв. представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 01.11.2016 г. до 03.04.2017 г. за мобилни услуги за телефонен номер **********; по Договор за услуги № М5215750 от 30.06.2016 г., сумата от 223,29 лв. , представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за мобилни услуги за телефонен номер ********** и допълнителен пакет за минути изходящи гласови повиквания и мобилен интернет към тарифния план, както и за мобилни услуги за телефонен номер **********, по Договор за услуги № М5362663 сумата от 25,47 лв., представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода от 14.10.2016 г. до 13.03.2017 г. за мобилни услуги за телефонен номер **********, ведно със законната лихва считано от 08.11.2018г.  до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4100 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 7620/2018 г.  по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А1” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, с предишно наименования Мобилтел  ЕАД, против Е.П.Д., ЕГН **********,***, искове по чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги както следва:  сумата от 351,12 лв., по договор № М5215749 от 27.09.2016 г., сумата от 328,16 лева по Договор № М5331007 от 27.09.2016 г.; сумата от  412,05 лв. по Договор за услуги № М5215750 от 30.06.2016 г.; сумата от 32,47 лв. по  Договор № М5362663 от 14.10.2016  г., ведно със законната лихва считано от 08.11.2018г.  до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 4100 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 7620/2018 г.  по описа на РРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 94/2019 г. в частта по предявените искове от „А1” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, с предишно наименования Мобилтел  ЕАД, против Е.П.Д., ЕГН **********,***, искове по чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумите в размер на 91,54 лв. – неизплатени вноски по фактури за периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017 г. за предоставен продукт на изплащане – Таблет Hauwei Т1 8" MediaPad  Silver LТЕ Сърф L 23 м, сумата от 724,50 лв. – неизплатени вноски по фактури за периода от 01.11.2016 г. до 02.05.2017 г. за предоставен продукт на изплащане на Апарат SАМ Саlахy Note 4 Вlack МАТ 35 23 м; както и за сумата от  221,68  лева - законна лихва за забава, начислена върху сумата от 1306,01 лева за периода от 27.10.2016 г. до 07.11.2018 г.

ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН **********,***, да заплати на А1” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1, с предишно наименования Мобилтел ЕАД, сумата от  9,98 лв.  – разноски по гр. д. № 7620/2018 г.  по описа на РРС г.  и сумата от 120,15 лв. - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА А1” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Илинден, ул.“Кукуш“ № 1 да заплати на адв. С.В.В. от РАК, ЕГН ********** адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, както следва: сумата от 40,76 лв.  по гр. д. № 7620/2018 г. по описа на РРС и сумата от 415,50 лв. за настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: