МОТИВИ по
НОХД № 1876/2019г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е повдигнала обвинение и
предала на съд подсъдимия А.К.К., роден на ***г***,
български гражданин, живущ ***, със средно образование, разведен, безработен,
ЕГН: **********, осъждан, за извършено от него
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 4 НК, а именно за това, че на 21.11.2018г. в град Русе, в условията на повторност, в немаловажен
случай, като помагач в съучастие с неустановени лица – като извършители, едно
от които се представило за длъжностно лице от Министерството на вътрешните
работи, които с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, въвели в
заблуждение М.Н.Г. *** – че ще съдейства на полицията за провеждане на
полицейска операция по залавяне на лица, извършващи „телефонни“ измами, както и
че е подадена молба за теглене на паричния й влог от „Пощенска банка“АД
(„Юробанк България“АД), като я мотивирал да остави на ел.табло, находящо се в
град Русе, ул.„***“, всичките си спестявания – сумата от 10 400 лева, и
златните си накити – 1 бр. дамски златен пръстен с бели камъчета, с тегло 2
гр.,14 карата, 1 бр. дамски златен пръстен с две детелини, с тегло 2 гр., 14
карата, 1 бр. дамски пръстен с тъмно лилав камък, с тегло 2 гр., 14 карата, 1
бр. дамски златен ланец с обикновена плетка, с тегло 3,5 гр., 14 карата, 1 бр.
златна буква „М“ на плочка, с размери 1/1 см., с тегло 1 гр., 14 карата, 1 бр.
златно сърчице с бели камъчета, с тегло 1 гр., 14 карата, 1 бр. дамски златен
ланец с обикновена плетка, с тегло 2 гр., 14 карата, и 2 бр. дамски златни
гривни под формата на синджирче, всяка от тях 14 карата и с тегло 2 гр.,
подпомогнал неустановените лица като взел вещите, предмет на престъплението,
след което им ги предал, и с това причинили на М.Н.Г. имотна вреда в размер на
11 240 лева.
В хода на производството е
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от М.Н.Г., ЕГН:**********
*** срещу подсъдимия А.К.К., ЕГН:**********,***, граждански иск, с
правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 11 240,00 лева
(единадесет хиляди двеста и четиридесет лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта –
21.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е конституирал М.Н.Г., като граждански ищци в
наказателния процес.
Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370
и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.
В хода и по реда на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при
същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както
изложените в обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. По
отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
предлага същото да бъде определено по правилата на чл. 54, ал. 1 НК, между
минимума и средата на предвиденото за това престъпление, при отчитане като смекчаващи
отговорността обстоятелства – признанието на вината и отегчаващи такива
наличието на две квалифициращи обстоятелства, факта че престъплението е
извършено в изпитателния срок на предходно осъждане за същото престъпление,
както и че подсъдимият е извършил още едно такова престъпление, за което е
осъден като така определеното наказание да бъде намалено с една трета, на
основание чл. 58, ал. 1 НК и същото да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим. Предлага се на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК да бъде
определено едно общо наказание, в размер на най-тежкото, измежду наказанието
наложено на подсъдимия с настоящата присъда и наложеното му наказание по НОХД №
1015/2019г., като на основание чл. 25, ал. 2 НК бъде приспадната изтърпяната
част от тези наказания, както и на основание чл. 68, ал. 1 НК да бъде
постановено изтърпяване на наказанието на подсъдимия, наложено му по НОХД
№1476/2018г. в размер на девет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим на изтърпяване на наказанието. По отношение на предявения граждански
иск се предлага същият да бъдат уважен като основателен и доказан.
Гражданският ищец М.Н.Г.
моли да бъде уважен предявеният от нея граждански иск.
Защитникът на подсъдимия моли, при постановяване на
присъдата да се имат предвид фактите и обстоятелствата, които касаят участието
на подсъдимия в общата деятелност на тази група и факта, че същият го е
извършил само, за да препечели дребна сума, тъй като е имал нужда от парични
средства и значителността на неговата деятелност е била много по-ниска от тази
на самите извършители. Развиват се съображения, че при конкретните
обстоятелства и тъй като подсъдимият в момента излежава присъдата си е нормално
същият да преосмисля сега своите действия и една присъда, ориентирана към
минимума и групирана с наказанието наложено му по предходната присъда, ще
изпълни превенцията, която законът дава за неговото поправяне. По отношение на
гражданския иск се заема становище за основателност на същия.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита,
заявява че няма какво да каже.
Упражнявайки правото си на последна дума,
подсъдимият се признава за виновен.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.К.К. е
роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, със средно образование,
разведен, безработен, ЕГН: **********, осъждан
С Определение № 7088/18.07.2018г. по НОХД № 1476/2018г.
по описа на Районен съд - Благоевград, влязло в сила на 18.07.2018г., е било
одобрено споразумение, с което подсъдимият К. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 4 НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9
месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено за срок от
3 години.
През месец ноември 2018г. подсъдимият А.К. се
свързал с неустановени по делото лица, които му предложили срещу заплащане, да
взема оставени на различни места парични средства и ценности, след което да ги
носи в град Букурещ, Румъния, където да ги предава на неустановени по делото
лица. На подсъдимия било обяснено, че паричните средства и ценностите ще се
оставят от хора, които са въведени в заблуждение, че са разговаряли с
полицейски служители и че оказват съдействие на полицията за залавянето на
лица, извършващи „телефонни“ измами. Подсъдимият се съгласил и се разбрал с
неустановените по делото лица да го уведомят кога и къде трябва да отиде.
В изпълнение на така постигната договореност,
подсъдимият бил уведомен, че на 21.11.2018г., преди обяд, трябва да бъде в
гр.Русе.
На 21.11.2018г., около 10:40 часа, пострадалата М.Н.Г.
била сама в дома си, находящ се в ***, когато на домашния й телефон, който бил
с абонатен номер: 082/80 20 07, се позвънило. Пострадалата Г. вдигнала телефона
и отсреща започнало да й говори неустановено по делото лице, с мъжки глас,
което й се представило като главен комисар Кънчев от полицията. Това лице
заявило на пострадалата М.Г., че полицейски служители са заловили двама души,
които се занимават с измами по телефона, както и че нейният телефонен номер е
бил в техния списък. Неустановеното по делото лице, представящо се като главен
комисар Кънчев от полицията, казало на пострадалата Г., че има още четирима
измамника, които не били задържани, и полицията ги издирвала, като й обяснило,
че се провежда полицейска операция по залавянето на тези четири лиця и тя
трябва да съдейства на полицията. По негово искане пострадалата Г. му
продиктувала номера на мобилния си телефон, който бил 0887 458 037, след което
по негово указание тя затворила домашния си телефон. Непосредствено след това
на мобилния й телефон с абонатен номер 0887 458 037, било получено
повикване от скрит номер. Пострадалата М.Г., вдигнала телефона и отсреща
започнало да й говори неустановеното по делото лице, представящо се като главен
комисар Кънчев от полицията, което й обяснило, че преди малко са разговаряли на
домашния й телефон. Казало й, че след малко на домашния й телефон ще се обадят
измамниците, като тя не трябва да затваря мобилния си телефон, за да може той
да чува разговора. Пострадалата М.Г. била инструктирана да вдигне домашния си
телефон, но да не разговаря с лицата, които ще й говорят отсреща. Веднага след
това на домашния телефон на пострадалата Г. се получило входящо повикване. Тя приела
повикването и отсреща започнало да й говори друго неустановено по делото лице,
с женски глас, което й казало: „Мамо, счупих си крака. Ей сега ще ти дам
доктора.“. Малко след това на домашния телефон на пострадалата, започнало да
говори трето неустановено по делото лице, с мъжки глас, което се представило
като доктор Христов. Последното обяснило на пострадалата М.Г., че дъщеря й си е
счупила крака и са необходими 50 000 лева за операция. Пострадалата Г.
отговорила, че няма толкова пари, след което неустановеното по делото лице,
представящо се като д-р Христов, започнало да я заплашва, като й казало:
„Курво, ще те убия, ще ти отрежа пръстите на краката и ръцете и ще те заровя
пет метра в дълбоката черна земя.“ През цялото време пострадалата М.Г.
продължавала да държи мобилния си телефон отворен и в готовност да слуша
указанията на неустановеното по делото лице, представящо се като главен комисар
Кънчев от полицията. Последният попитал пострадалата Г. дали има пари в дома си
и й обяснил, че за да съдейства на полицията, за залавянето на измамниците,
трябва да им даде пари, които впоследствие щели да й бъдат върнати. Пострадалата
М.Г. обяснила, че в доми си има само 400 лева. Тогава неустановеното по делото
лице, представящо се като главен комисар Кънчев от полицията, попитало пострадалата
Г. дали има злато, при което тя му отговорила, че притежава три дамски златни
пръстена, два дамски златни ланеца и две дамски златни гривни. Единият дамски
златен пръстен бил с бели камъчета, с тегло 2 гр., 14 карата, вторият дамски
златен пръстен бил с две детелини, с тегло 2 гр., 14 карата, а третият дамски пръстен бил с тъмно лилав камък, с
тегло 2 гр., 14 карата. Единият дамски златен ланец бил с обикновена плетка, с
тегло 3,5 гр., 14 карата, и с поставени на него 1 бр. златна буква „М“ на
плочка, с размери 1/1 см., с тегло 1 гр., 14 карата, и 1 бр. златно сърчице с
бели камъчета, с тегло 1 гр., 14 карата, а вторият дамски златен ланец бил с
обикновена плетка, с тегло 2 гр., 14 карата. Двете дамските златни гривни били
под формата на синджирче, като всяка от тях била 14 карата и с тегло 2 гр.
Неустановеното по делото лице, представящо се като
главен комисар Кънчев от полицията, инструктирало пострадалата М.Г. да постави
сумата от 400 лева и златните накити в найлонова торбичка, която да постави в
дамската си чанта. Пострадалата Г. веднага изпълнила казаното й. Непосредствено
след това, същото лице я попитало дали има пари в банка и ако да, в коя банка и
какъв е техния размер. Пострадалата Г. му обяснила, че има влог от 10 000 лева
в „Пощенска банка“АД (Юробанк България“АД). Тогава неустановеното по делото
лице, представящо се като главен комисар Кънчев от полицията, казало на пострадалата
М.Г.: „Чакай, чакай, ти знаеш ли, че има подадена молба в банката и парите ще
ти ги изтеглят измамниците.“. Чувайки това пострадалата Г. се уплашила и се
притеснила да ни й бъдат взети парите от банката. Неустановеното по делото
лице, представящо се като главен комисар Кънчев от полицията, казало на пострадалата
Г. да се облече по най-бързия начин и веднага да отиде на центъра в гр.Русе,
където от офис на банката да изтегли парите си. Освен това я инструктирало
преди на тръгне от дома си, да затвори домашния си телефон, както и да не
затваря мобилния си телефон, за да държат постоянна връзка помежду си. По
искане на неустановеното по делото лице, представящо се като главен комисар
Кънчев от полицията, пострадалата Г. му описала, с какво е облечена, а именно,
че е с черни ботуши, черен панталон и бежово яке с качулка, както и че ще носи
дамска чанта. Пострадалата М.Г. обяснила на това лице, че ще отиде до центъра
на града с автобус, но не знае от кой офис на банката да изтегли парите. Тогава
неустановеното по делото лице, представящо се като главен комисар Кънчев от
полицията, инструктирало пострадалата Г. да отиде до офиса на „Пощенска
банка“АД (Юробанк България“АД), намиращ се срещу старата пожарна, както и да го
уведоми, когато слезе от автобуса.
По същото време подсъдимият А.К. *** и разговарял
по мобилния си телефон с абонатен номер: 0885
764 363, с едно от неустановените по делото лица. На подсъдимия К.
било дадено описанието на дрехите, с които пострадалата М.Г. била облечена.
Освен това му било указано да обходи района около офиса на „Пощенска банка“АД,
намираща се до старата пожарна в град Русе, за да намери място, където пострадалата
Г. да остави парите и златните си накита, който впоследствие той да вземе.
Подсъдимият А.К. тръгнал да търси къде се намира
този офис на „Пощенска банка“ АД и на два пъти питал случайни минувачи, които
да го насочат в правилната посока. Около 12:15 часа подсъдимият К. стигнал до
офиса на „Пощенска банка“АД, намиращ се срещу старата пожарна, и започнал да
обикаля района. В това време той постоянно поддържал връзка по телефона с едно
от неустановените по делото лица. Подсъдимият минал по ул. „***“ и видял кафява
врата, която водела към вътрешен двор, падащ се зад механа „Чифлика“.
Непосредствено след вратата, на път към вътрешния двор, подсъдимият А.К. видял метално
ел. табло и описал мястото, което е намерил за оставяне на парите и златните
накити, на лицето, с което разговарял по телефона. Веднага след това на подсъдимият
К. било указано да отиде в близост до офиса на „Пощенска банка“АД и да чака
появата на пострадалата М.Г..
Междувременно пострадалата Г. слязла от автобуса на
спирката, намираща се пред магазин „Мосю Бриколаж“ в град Русе, и уведомила за
това по телефона неустановеното по делото лице, представящо се като главен
комисар Кънчев от полицията. Последното обяснило на пострадалата, че я следят
цивилни полицаи и че няма за какво да се притеснява. Това лица инструктирало пострадалата
Г. да го уведоми, когато е пред офиса на „Пощенска банка“АД, находящ се до
старата пожарна.
Около 12:30 часа пострадалата М.Г. стигнала до
офиса на „Пощенска банка“ АД, находящ се до старата пожарна, и уведомила за
това по телефона неустановеното по делото лице, представящо се като главен
комисар Кънчев от полицията. По същото време подсъдимият А.К. бил в близост до същия
офис, съгласно дадените му указания. Той видял пострадалата Г. и веднага
съобщил за това по телефона на едно от неустановените по делото лица, с което
поддържал връзка. Подсъдимият предал по телефона, че пострадалата М.Г. носи
очила и държи чадър в дясната си ръка. Тази информация веднага била предадена
на неустановеното по делото лице, представящо се като главен комисар Кънчев от
полицията, което пък обяснило по телефона на пострадалата Г., че в момента я
наблюдават цивилни полицаи, като за да я убеди във верността на казаното от
него и казал, че цивилните полицаи виждат, че тя е с очила и държи чадъра си в
дясната си ръка и инструктирало пострадалата Г. да го уведоми, когато изтегли
парите и излезе от банката.
Пострадалата М.Г. влязла в офиса на „Пощенска
банка“ АД, находящ се до старата пожарна, и изтеглила оттам сумата от 10 030
лева. Тя прибрала 30 лева при себе си, а останалите 10 000 лева поставила в
хартиен плик. Около 12:50 часа пострадалата Г. излязла от банката и уведомила,
за това по телефона неустановеното по делото лице, представящо се като главен
комисар Кънчев от полицията.
По същото време подсъдимият А.К. чакал в близост до
офиса на банката и наблюдавал пострадалата Г., като през цялото време поддържал
връзка по телефона с едно от неустановените по делото лица.
Неустановеното по делото лице, представящо се като
главен комисар Кънчев от полицията, започнало да насочва пострадалата М.Г. да
върви към избраното от подсъдимия А.К. място. Когато пострадалата Г. стигнала
до кафявата врата, находяща се на ул. „***“ и водеща към вътрешен двор, падащ
се зад механа „Чифлика“, минала през нея и на металното ел.табло оставила
хартиения плик, в който била поставила сумата от 10 000 лева и найлоновата торбичка,
съдържаща 400 лева и златни накити: 1 бр. дамски златен пръстен с бели
камъчета, с тегло 2 гр.,14 карата, 1 бр. дамски златен пръстен с две детелини,
с тегло 2 гр., 14 карата, 1 бр. дамски пръстен с тъмно лилав камък, с тегло 2
гр., 14 карата, 1 бр. дамски златен ланец с обикновена плетка, с тегло 3,5 гр.,
14 карата, 1 бр. златна буква „М“ на плочка, с размери 1/1 см., с тегло 1 гр.,
14 карата, 1 бр. златно сърчице с бели камъчета, с тегло 1 гр., 14 карата, 1
бр. дамски златен ланец с обикновена плетка, с тегло 2 гр., 14 карата, и 2 бр.
дамски златни гривни под формата на синджирче, всяка от тях 14 карата и с тегло
2 гр.
След като оставила парите и златните си накити, пострадалата
М.Г. уведомила за това неустановеното по делото лице, представящо се като
главен комисар Кънчев от полицията и по настояване на това лице Г. тръгнала в
посока болницата. Неустановеното по делото лице, представящо се като главен
комисар Кънчев от полицията, инструктирало пострадалата М.Г. да върви без да се
оглежда и да го информира, когато стигне до болницата, за да изпрати полицейски
автомобил, който да я вземе.
В момента, в който пострадалата М.Г. излязла от
офиса на „Пощенска банка“АД, находящ се до старата пожарна, и тръгнала да
оставя парите и златните накити на посоченото от неустановеното по делото лице,
представящо се като главен комисар Кънчев от полицията, място, подсъдимият А.К.
започнал да я следва на известно разстояние. След като оставила вещите на
металното ел. табло и тръгнала в указаната й посока, пострадалата Г. се
разминала с подсъдимия К., който в същия момент отивал да вземе оставените пари
и златни накити. Подсъдимият изчакал пострадалата М.Г. да се отдалечи, след
което отишъл до металното ел. табло и взел оставените от последната хартиен
плик, съдържащ сумата от 10000 лева, и найлоновата торбичка, съдържаща сумата
от 400 лева и златните й накити. Веднага след това подсъдимият А.К. напуснал
района и се насочил към ГКПП „Дунав мост“.
Около 13:40 часа, пострадалата М.Г. стигнала до
паметника „Альоша“ и взела телефона си, за да уведоми неустановеното по делото
лице, представящо се като главен комисар Кънчев от полицията, че е в близост до
болницата. Тогава пострадалата Г. видяла, че това лице е прекъснало телефонния
разговор и решила да се обади на дъщеря си М. Х., за да я информира за
случилото се. По време на разговора с дъщеря си пострадалата М.Г. разбрала, че
е била измамена и още на същия ден отишла в полицията, където подала сигнал за
случилото се.
Междувременно, около 15:00 часа, подсъдимият А.К.
отишъл на пиацата за таксита, намираща се до ГКПП „Дунав мост“, откъдето наел
за извършването на таксиметров превоз таксиметров автомобил ***, управляван от
свидетеля Х.А.Т.. Подсъдимият поискал свидетелят Т. да го откара до МОЛ
„Витани“ в град Букурещ, Румъния, след което да го върне обратно в град Русе.
Двамата се договорили, че превоза ще струва 120 лева. Свидетелят Х.Т. откарал
подсъдимия А.К. ***, където подсъдимият К. заплатил на свидетеля Т. сумата от
120 лева и му казал да го изчака. След това подсъдимият А.К. влязъл в МОЛ
„Витани“, където се срещнал с неустановите по делото лица и им предал парите и
златните накити, оставени от пострадалата М.Г., за което получил заплащане.
Веднага след това подсъдимият А.К. се върнал при свидетеля Х.Т., който го
откарал обратно в град Русе.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и писмените
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите М.Г., Х.Т. и П. П., протокол за разпознаване, справки от мобилни
оператори, декларация по чл. 62, ал. 5 ЗКИ, писма и разпечатки от „Пощенска
банка“, протокол за вземане на сравнителни образци за изследване, заключенията
на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство съдебно
ценова-икономическа и техническа експертизи, справка за съдимост, автобиография
и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
Не са налице, каквито и да е противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно изискването на
чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници безспорно
установяват и подкрепят приетата за установена от съда доказателствено
обезпечена фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед така установената фактическа обстановка,
изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени източници,
намиращи се в корелативно единство, както по между си, така и с направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1,
т. 1 и т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, за което е предаден на съд подсъдимият.
От обективна страна на 21.11.2018г. в град Русе, подсъдимият, в условията
на повторност, в немаловажен случай, като помагач в съучастие с неустановени
лица – като извършители, едно от които се представило за длъжностно лице от
Министерството на вътрешните работи, които с цел да набавят за себе си и за
другиго имотна облага, въвели в заблуждение М.Н.Г. *** – че ще съдейства на
полицията за провеждане на полицейска операция по залавяне на лица, извършващи
„телефонни“ измами, както и че е подадена молба за теглене на паричния ú
влог от „Пощенска банка“АД („Юробанк България“АД), като я мотивирал да остави
на ел.табло, находящо се в град Русе, ул.„***“, всичките си спестявания –
сумата от 10 400 лева, и златните си накити – 1 бр. дамски златен пръстен
с бели камъчета, с тегло 2 гр.,14 карата, 1 бр. дамски златен пръстен с две
детелини, с тегло 2 гр., 14 карата, 1 бр. дамски пръстен с тъмно лилав камък, с
тегло 2 гр., 14 карата, 1 бр. дамски златен ланец с обикновена плетка, с тегло
3,5 гр., 14 карата, 1 бр. златна буква „М“ на плочка, с размери 1/1 см., с
тегло 1 гр., 14 карата, 1 бр. златно сърчице с бели камъчета, с тегло 1 гр., 14
карата, 1 бр. дамски златен ланец с обикновена плетка, с тегло 2 гр., 14
карата, и 2 бр. дамски златни гривни под формата на синджирче, всяка от тях 14
карата и с тегло 2 гр., подпомогнал неустановените лице като взел вещите,
предмет на престъплението, след което им ги предал, и с това причинили на М.Н.Г.
имотна вреда в размер на 11 240 лева.
Непосредствен обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост и
гарантираното от закона право за разпореждане с имущество въз основа на
свободно и съзнателно взето решение.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия с
действие, изразяващо се във физическо участие в престъплението, допринасящо за
неговото извършване, чрез създаване на условията за това, а именно описание на
външността на пострадалата, посочване на мястото, където пострадалата да остави
паричните средства и ценности, вземането на същите и предаването им на останалите
съучастници, като по този начин подсъдимият съществено е способствал
извършването на престъплението, тъй като без неговото участие, същото не би
могло да бъде довършено, като самата деятелност на подсъдимия предшества и
съпътства извършването на престъплението, което същият е подпомогнал, като е
била налице уговорка и разпределение на ролите, преди започване на изпълнителното
деяние от страна на извършителите.
Касае се за довършен състав на престъплението, в което
подсъдимият е действал като помагач, тъй като в резултат на извършения акт на
имуществено разпореждане от страна на собственика на вещите, в неговия
панримониум, е настъпила имотна вреда, която се намира в пряка причинно-следствена
връзка от формираната и поддържаната в съзнанието му неправилна представа,
относно факти от обективната действителност, въз основа на които лицето е
извършило имущественото разпореждане и е настъпил съставомерният престъпен резултат на деянието.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл. 210, ал. 1, т. 1 НК, тъй като пострадалата е била въведена
в заблуждение от лице, което се е представило за длъжностно лице от
Министерство на вътрешните работи - главен комисар Кънчев.
Налице е и квалифициращото
обстоятелство по чл. 210, ал. 1, т. 4 НК, тъй като деянието е извършено от
подсъдимия, след като същият е бил осъден по НОХД №1476/2018г. по описа на Районен съд -
Благоевград, влязло в сила на 18.07.2018г., за престъпление по чл. 209, ал.
1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК и към датата на извършване
на настоящото деяние не е бил изтекъл срокът по чл. 30, ал. 2 НК.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл и при наличието на користна цел.
В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение
представи, че извършеното от него деяние улеснява извършването на
престъплението и пряко е целял настъпването на общественоопасния резултат.
Налице е и изискуемия от закона пряк умисъл за съучастие, тъй като в съзнанието
на подсъдимия са намерили отражение и представи, относно участието в
престъплението на най-малко още едно лице, съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от това лице и пряко е целял общественоопасния
резултат, като едновременно с това е било извършено разпределение на ролите, преди
самото деяние.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия за
виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът намира, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл.
58а, ал. 1 НК, като наказанието на подсъдимия бъде определено съобразно разпоредбите
на общата част на Наказателния кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл.
36 НК и така определеното наказание, да бъде намалено с една трета, доколкото
по делото не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага
приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимия се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до
осем години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази степента на обществената опасност
на престъпното деяние, индивидуалния принос на подсъдимия, с което е допринесъл
за увреждането на обекта на наказателноправна защита и конкретното му участие
при осъществяване състава на престъплението, а така също и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, което подсъдимият е
подпомогнал, съдът намира за висока, с оглед размера на причинената имотна
вреда, която е над двадесет и два пъти минималната работна заплата за страната,
към датата на деянието.
Индивидуалният принос на подсъдимия на подсъдимия при
извършване на състава на престъплението, съдът намира за изключително висок, до
степен, че без извършени от подсъдимия действията, с които същият обещал помощ
във връзка с извършването на деянието и конкретното му участие, с което е допринесъл
за извършване на престъплението, както и конкретното неговото участие при
осъществяване на престъплението не би било възможно изобщо довършването на
престъплението. Именно този подсъдим е намерил и посочил мястото, където е
трябвало пострадалата да остави парите и ценностите, именно чрез неговото
съдействие, чрез посочване на другите съучастници, че пострадалата е била с
очила и чадър в дясната ръка е спомогнал да бъде затвърдено у пострадалата
убеждението, че действително я наблюдават полицейски служители и на последно
място, но не и по значение, именно този подсъдим е взел паричните средства и
ценности и ги е предал на останалите съучастници. Без участието на този
подсъдим и указаната от него помощ при осъществяване на престъплението, не би
било възможно въобще да бъде довършен състава на това престъпление.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни
доводите на защитника на подсъдимия, че в случая е налице малък принос от
страна на подсъдимия при извършване на престъплението.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за
висока, тъй като настоящото деяние е извършено от него в изпитателния срок на
осъждане за същото престъпление и едновременно с това, подсъдимият е осъждан и
още един път за същото престъпление, което сочи, че предходното наложено на
подсъдимия наказание, изпълнението на което е било отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 НК не е постигнало целите на наказанието по отношение на този подсъдим.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Като отегчаващи отговорността на този подсъдим
обстоятелства, съдът отчете наличието на повече от едно квалифициращи
обстоятелства, включени в състава на престъплението, както и високата
обществена опасност на самото деяние, а така също и осъждането му за същото
престъпление, което осъждане не е включено като квалифициращо обстоятелство,
във връзка с обвинението, за което е предаден на съд.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този
подсъдим обстоятелства, беше отчетено направеното от подсъдимия признание на
вината, в хода на досъдебното производство.
Причините за извършване на деянието, предвид липсата
на данни, въз основа на които да се обоснове и най общ извод, че подсъдимият не
може да реализира доходи въз основа на трудова дейност, следва да бъдат приети,
че същите касаят само и единствено желанието на този подсъдим да се
облагодетелства по непозволен и запретен от закона начин.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим за
престъплението, за което е предаден на съд, следва да бъде определено по
правилата на чл. 54 НК и да бъде индивидуализирано между минимума и средата на
размера на наказанието „Лишаване от свобода“, предвиден в особената част на НК
за това престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години,
което на основание чл. 58а, ал. 1 НК, вр.
чл. 373, ал.2 НПК, да бъде намалено с една трета и да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години.
Съдът намира, че именно така определеното наказание на
подсъдимия, в най-пълна степен ще способства за постигане целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на личната превантивна функция на
наказанието, така и досежно генералната превенция, като същевременно това
наказание, няма да се яви несправедливо и несъответно на извършеното от него и
конкретния му принос при осъществяване на престъплението, с оглед изложените по
горе мотиви във връзка с индивидуализацията на наказанието.
Целта както на личната, така и на генералната
превантивна функция на наказанието в конкретния случай не биха могли да бъдат
постигнати, чрез прилагане по отношение на този подсъдим на необосновано
снизхождение, тъй като освен, че същото не намира опора в доказателствата по
делото, касаещи обстоятелствата имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието, но и няма да постигне целите, освен на личната превантивна функция
на наказанието, а и на генералната превантивна функция на наказанието и не би
изиграла своя превантивен и възпиращ ефект към останалите членове на
обществото.
Налице е равноценност между личната и генералната
превантивна функция на наказанието и нито едната от двете не следва да има
приоритет при индивидуализация на наказанието, а в случая с оглед изключително
многобройните случаи на такъв тип престъпления, според настоящият съдебен
състав се налага да не бъде проявявано необосновано снизхождение по отношение
на лицата, извършили такива престъпления.
Именно обществената нетърпимост към такъв тип деяния и
за да бъдат предотвратени бъдещи такива, е необходимо за справянето с този
изключително сериозен в обществото проблем, към който гражданите имат
изключително висока нетърпимост, налага съдът следва да отговори на
обществените очаквания и да не проявява необосновано снизхождение към
извършителите на такъв тип престъпления, като дава приоритет на личната
превантивна функция на наказанието пред генералната такава.
Липсата на такива лица като подсъдимия, които да
подпомагат осъществяването на този тип престъпления, би препятствало
извършването на такива деяние въобще, тъй като видно от материалите по делото
неустановените негови съучастници са били извън пределите на Република България
и е било обективно невъзможно довършването на състава на престъплението, без
участието на подсъдимия.
Съдът като взе предвид, че след извършване на
настоящото деяние, подсъдимият е осъден по НОХД № 1015/2019г., производството
по което е приключило със споразумение, влязло в сила на 03.06.2019г., за
деяние извършено през периода 26.11.2018г. – 28.11.2018г., за което на
основание му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година
и три месеца намира, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 НК, за определяне на подсъдимия на едно общо наказание измежду
наказанието по настоящото дело и наказанието, наложено му по НОХД № 1015/2019г.
по описа на РС-Плевен, в размер на най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от две години.
На основание чл. 41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в“ ЗИНЗС, съдът определи първоначален „Строг“ режим на изтърпяване на така
определеното наказание, като на основание чл. 25, ал. 2 НК, приспадна изцяло
изтърпяната част от наказанията по тези две осъждания, както и на основание чл.
59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК от така
наложеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” приспадна времето,
през което същият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”
и времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с Постановление по
чл. 64, ал. 2 НПК във връзка с тези осъждания.
С оглед обстоятелството, че и
двете осъждания, както настоящото, така и осъждането на подсъдимия по НОХД №
1015/2019г. са извършени в изпитателния срок на осъждане по НОХД № 1476/2018г.
по описа на РС-Благоевград, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК и подсъдимият
следва да изтърпи и отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от девет месеца, което същият да изтърпи, на основание чл.
41, ал. 6 НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, при първоначален „Строг”
режим на изтърпяване на това наказание, и бъде приспадната и изтърпяната част
по това наказание.
По отношение на
предявения граждански иск съдът намира на първо място, че е налице активна
процесуална легитимация на лицето предявило исковата претенция, доколкото
същото, се явяват лице претърпяло имуществени вреди в резултат на извършеното
от подсъдимия престъпление. На следващо място, с деянието си подсъдимият е
осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като е
причинил имотна вреда в патримониума на пострадалото лице, в размер на
стойността на имущественото благо, от което същият е бил лишен. Поради това,
съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец М.Н.Г., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 11 240,00 лева (единадесет
хиляди двеста и четиридесет лева), представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на престъплението, имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 21.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал.
3 НПК, подсъдимия А.К.К. (със снета по делото самоличност) беше осъден да
заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР - Русе направените в хода на
досъдебното производство разноски, в общ размер на 495,13 лева (четиристотин
деветдесет и пет лева и 13 стотинки), както и държавна такса в размер на 5
(пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а така също и да
заплати в полза на Висш съдебен съвет на Република България, по сметка на
Районен съд - Русе, сумата в размер на 449,60 лева (четиристотин четиридесет и
девет лева и 60 ст.), представляваща държавна такса върху уважения граждански
иск, а така също и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: