Р Е
Ш Е Н
И Е
№260020
гр. Добрич, 08.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесети януари година 2021
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар Нели Бъчварова
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 975 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни
жалби на двете страни срещу решение
№260111/01.10.2020г. по гр.д.№704/2020г. на Добричкия районен съд, с което Д.В.Ф. от гр.Добрич е осъдена да заплаща
на малолетното си дете В.Ф., чрез нейния баща и законен представител Г. Ф., от К.Ш.,
издръжка
в размер на 1573 шведски крони месечно, считано от 31.10.2019г., ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване
на обстоятелства налагащи изменението или прекратяването й, изключая времето, през което
детето пребивава при майка си
в Република България.
Жалбата на Д.В.Ф.,
чрез адвоката й, е срещу определената с решението начална дата 31.10.2019г., от
която е присъдена издръжката. Поддържа се, че при заявена претенция за
присъждане на издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба и при
положение на депозиране на същата на 05.03.2020г., първоинстанционният
съд недопустимо е присъдил издръжката от по-ранната дата 31.10.2019г. Иска се в
тази част решението на районния съд да бъде отменено.
В писмен отговор В.Ф.,
чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на
жалбата на другата страна.
Жалбата на В.Ф., чрез
процесуалния й представител, е срещу решението в частта, в която първоинстанционният съд е постановил, че ответницата не
дължи да заплаща издръжка на детето си В.Ф., чрез нейния баща и законен
представител Г. Ф., в месеците, в които детето пребивава при майка си в
Република България. Според жалбата мотивите на първоинстанционния
съд да постанови този резултат са неясни. Сочи се, че майката не е доказала
детето да пребивава при нея всяка година по три месеца, както е твърдяла, както
и е признала, че вместо да осъществява режим на лични отношения с детето,
контактува с него по социални мрежи. Според жалбата постановеното от първоинстанционния съд в тази част поставя майката в
по-благоприятно положение, доколкото бащата е поел отглеждането и възпитанието
на детето и откликва на ежедневните му потребности. Иска решението да бъде
изменено с постановяване на задължение за издръжка от майката на детето – всеки
месец без изключение.
Отговор по тази жалба
от Д.В.Ф. не е подаден.
Жалбите са редовни,
подадени са в срок и са допустими.
Съдът обсъди
съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявен от В.Ф., чрез нейния баща и законен представител Г.
Ф., от К.Ш. срещу Д.В.Ф. от гр.Добрич, иск за осъждане на ответницата да
заплаща на малолетното си дете В.Ф. издръжка в размер на 1 573 шведски
крони месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването
на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В.Ф. е родена на ***г. по време на брака на родителите й Д.В.Ф. и Г. Ф..
След прекратяване на брака между родителите, с решение от 12.03.2015г. на
Районен съд – Ф., К.Ш., родителските права са предоставени за упражняване на
бащата Г. Ф., при когото в гр.Ф., К.Ш. е постановено да живее детето, а за
майката Д.Ф. е определен режим за лични отношения с детето, който да се
осъществява в гр.Ф., К.Ш.. Безспорно е, че детето живее с бащата, който
упражнява родителските права, съответно на постановеното със съдебното решение
в посочения град в К.Ш., а майката се е установила в Република България.
Спорът за издръжката на дете с обичайно местопребиваване в една
държава-членка срещу длъжник /майката/ с обичайно местопребиваване в друга
държава-членка
попада в приложното поле на Регламент /ЕО/ №4/2009 на Съвета от 18.12.2008г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения
и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Искането за съдебно решение за
присъждане на издръжка е заявено с молба по формуляр, съответно на чл.56 ал.1
б.“в“ и чл.57 от Регламент /ЕО/ №4/2009г.
чрез централния орган на молещата държава Ш., препратил молбата до
централния орган на замолената държава България, който я е приел и с чието
съдействие, същата е постъпила в съда. При осъществено сътрудничество между централните
органи на държавите-членки за оказване на съдействие за предаване на молба по
чл.56 ал.1 б.“в“ от Регламента, съдът е сезиран от датата на депозиране на
молбата по формуляр по чл.57 ал.1 от Регламента, от която дата следва и да
присъди издръжката. Като е съобразил това и е присъдил издръжката, която
ответницата следва да заплаща на детето си, считано от 31.10.2020г. първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
Неправилно е
приетото от първоинстанционния съд, че ответницата не
дължи издръжка на детето във времето, в което то е при нея в Република
България. По делото няма данни детето да пребивава при майката време, което да
е толкова продължително, че да обосновава извод за наличие на обстоятелство,
съставляващо основание за временно прекратяване /прекъсване/ на задължението й
да му дава издръжка, чрез бащата, който упражнява родителските права и при
когото детето живее. Твърдяното в отговора на исковата молба, че всяко лято по
три месеца без прекъсване детето е при майката в България не съответства на
обясненото от нея в съдебно заседание, според което тя взема детето при себе си
няколко пъти в годината /очевидно за кратко, при положение, че детето е
ученичка/. Същевременно, според гласните доказателства, детето последно е било
при майката в България за около месец и половина през лятото на 2019г. Касае се
за лични отношения на детето с майката, при чието осъществяване майката не се
освобождава от задължението за издръжка. Упражняването на родителските права се
осъществява от бащата и детето живее при него; режимът на лични отношения на
детето с майката трябва да се осъществява в Ш. и така постановеното от шведския
съд няма данни да е променено било с друго съдебно решение, било по
споразумение между родителите. Пребиваването, въпреки последното, на детето при
майката в България е по-скоро инцидентно, без установен между родителите
регламент на осъществяването му, с оглед на което не може да се обсъжда като
време, в което майката няма да заплаща издръжка на детето чрез неговия баща.
Обратно постановеното от първоинстанционния съд е
неправилно.
Макар решението на
районния съд да не е обжалвано изцяло и постановеното от районния съд в едната
обжалвана част да е правилно, въззивният съд намира,
че за яснота и прецизност на волята на съда по предявения иск е необходимо
решението да се отмени изцяло и да се постанови ново, съобразно гореизложеното.
С оглед неизгодния
за нея резултат от въззивното производство, на Д.В.Ф.
разноски за настоящата инстанция не се присъждат. Насрещната страна В.Ф. не е
сторила разноски за въззивното производство.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№260111/01.10.2020г. по гр.д.№704/2020г. на Добричкия районен съд в частта по
предявения от В.Ф., чрез нейния баща и законен представител Г. Ф., срещу Д.В.Ф. иск за издръжка, като
ОСЪЖДА Д.В.Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
заплаща на малолетното си дете В.Ф., родена на ***г., чрез неговия
баща и законен представител Г. Ф. , гражданин на К.Ш., роден на ***г., издръжка в размер на 1 573 шведски крони месечно, считано от 31.10.2019г., ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за
нейното изменяване или прекратяване.
На осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК въззивното
решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.