Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, в
открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Веселка
Крумова изслуша докладваното от съдията Йова
Проданова адм. д. № 1093 по описа за 2019
год.
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди.
Образувано
е по иск на Е.Д.П., ЕГН **********, чрез адв. П.К.Р.,***, офис 2, против Община Варна за присъждане на обезщетение в размер
на 600.00 лева за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на
адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване на
Наказателно постановление № 173 от 12.06.2018 година на Заместник Кмета на
Община Варна, заедно със законната лихва от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В
исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № 173 от 12.06.2018
година на Заместник Кмета на Община Варна на ищцата е наложено административно
наказание за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата,
глоба в размер на 20 лева. По жалба на наказаното лице наказателното
постановление е отменено с влязло в сила Решение №1748 от 29.10.2018 година по
н.а.х.д.№3228/2018 година на Варненския районен съд.
В
резултат на отмененото наказателно постановление за ищцата са настъпили
имуществени вреди в общ размер на 600 лева, представляващи платен адвокатски
хонорар, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018
година и Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018 година.
С
отмяната на незаконосъобразния акт на административния орган, съставен по повод
изпълнение на административна дейност и наличието на заплатено адвокатско
възнаграждение по повод на обжалването му, за ищцата са налице кумулативно
предвидените в закона предпоставки за уважаване на претенция за причинените
й имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от издаването на акта.
Ищцата
се позовава на Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015 година на ОСГК на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
година на Върховен административен съд.
Ответната страна Община
Варна не е изразила становище по иска.
Представителят на
Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на иска.
Съдът,
преценявайки основетелността на иска с оглед събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема следното:
Представените
по делото доказателства, съдържащи се в приложеното а.н.х.д.№3228/2018 година
на Варненския районен съд, установяват факта на издадено от Зам. Кмета на
Община Варна Наказателно
постановление № 173 от 12.06.2018 година, с което на ищцата е наложена санкция
от 20.00 лева на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, както и
неговата отмяна с влязлото в сила решение на районния съд.
Пред въззивния
съд, съгласно приложеното пълномощно и протоколите от съдебни заседания, жалбоподателката е
ползвала адвокатска защита, но по делото не са представени доказателства за уговорено и
изплатено адвокатско възнаграждение. В жалбата е посочен като приложение
Договорът за правна защита и съдействие от 06.07.2018 година, но той не е
представен в последвалите съдебни заседания.
Заверено
от адвоката копие на Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2018 година
е представен пред касационната инстанция, с посочен размер на авансово платено
възнаграждение от 300.00 лева.
Пред
настоящия съд са представени заверенени от адвоката - повереник копия на
Договори за правна защита и съдействие от 06.07.2018 година и от 11.12.2018
година, с посочен размер на авансово платени възнаграждения по всеки от тях от
300.00 лева.
Съдът, като се съобразява с
даденото в Тълкувателно решение № 2 от 15.03.2017
година по тълкувателно дело №2/2016 година на Върховен административен съд
разрешение, приема, че изплатеното адвокатско възнаграждение в съдебно
производство по оспорване на наказателно постановление, представлява увреждане,
което е пряка и непосредствена последица от издаване на постановлението.
Уважаването на иска за
обезщетение за претърпени вреди от отмененото наказателно постановление № 173 от 12.06.2018 година на Зам. Кмета на Община
Варна предполага доказването на вредата като обективен факт, настъпил като
пряка последица в резултат на отменения акт.
Направените разходи за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат заявени и установени по размер в
производството, за което се претендират. Упълномощаването като едностранна
сделка не предполага възмездност на създадените отношения. Обстоятелството, че
във въззивното производство жалбоподателката, ищца по настоящото дело, не е
заявила направени разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение и не е
представила доказателства за това, налага извод за недоказаност на
претендираните вреди. Представеният като доказателство в настоящото
производство Договор за правна помощ, съдържащ клауза за извършено плащане на
възнаграждението като частен документ не обвързва съда.
Предвид представения в
касационното производство в заверено копие договор за правна защита и
съдействие, който има съдржанието на разписка за платено адвокатско
възраграждение от 300.00 лева, съдът намира основателна пратенцията в тази
част.
При установената частична
недоказаност на наличието на вреда като задължителна кумулативно изисквана от
закона предпоставка за уважаване на претенция с правно основание чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът намира
предявения иск частично основателен. Той следва да бъде уважен в размер на
300.00 лева, за направените от страната разноски в касационната инстанция,
заедно с присъждане на претендираната законна лихва. В частта на претенцията за
сумата от 300 лева, обезщетение за платено адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция, съдът я намира неоснователна и тя следва да бъде
отхвърлена, както и претенциите за лихви.
Предвид изхода на спора,
своевременно предявеното искане за присъждане на разноски и представените
доказателства, на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 150.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********,*** 21А, офис 2, на основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на
адвокатско възнаграждение за осъществена защита в касационното производство при
съдебно оспорване на Наказателно постановление № 173 от 12.06.2018 година на
Заместник Кмета на Община Варна, заедно със законната лихва върху сумата от
деня на завеждане на иска - 18.04.2019 година, до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски по делото в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Д.П., ЕГН **********,*** 21А, офис 2
срещу Община Варна, на основание чл.1, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди иск за сумата от 300.00
/триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита
във въззивното производство при съдебно оспорване на Наказателно постановление
№ 173 от 12.06.2018 година на Заместник Кмета на Община Варна, заедно със
законната лихва върху сумата от деня на завеждане на иска - 18.04.2019 година,
до окончателното изплащане на сумата.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: