Решение по дело №232/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 153
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 1 октомври 2019 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20195610200232
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


                                                  25.07.2019г.                     гр.Димитровград

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Димитровградският Районен Съд в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МАРИНОВ

 

с участието на секретаря Таня Радичева и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №232 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Е.Х.Г. ***, ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно постановление № 19-0254-000295/24.04.2019г. на Началник сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за това че на 03.04.2019г. в 10:20 часа в Община Димитровград, на път Първи клас №5 (ПП I-5 /Е-85/) км. 279+800м посока на движение към гр.Димитровград, управлява л.а.“Ауди“ Q5 с рег. № ХХХХХ, като при ясно подаден сигнал за спиране от униформен служител със стоп-палка по образец, не спира, като продължава движението, с което виновно нарушил чл.103 от ЗДвП.

         Жалбоподателят сочи като доводи: неясно подаден сигнал за спиране. Представя и други доводи, които могат да се определят като такива за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на наказателното постановление и АУАН.

В съдебно заседание жалбоподателят – чрез упълномощен процесуален представител поддържа депозираната жалба, моли за отмяна на обжалваното НП. Представя гласни доказателства чрез показанията на доведените от него двама свидетели.

ОТВЕТНИКА – РУ-МВР-Димитровград- редовно призовани, не изпращат представител в с.з. и не взема становище по жалбата.

 

Районна Прокуратура - Димитровград – р.пр., не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

 

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 03.04.2019г., свидетелите Х.К. и Н.К. ***, изпълнявали своята служба, като извършвали контрол над движещите се МПС по път І-5, Е-85, км.279+800м, в посока към гр.Димитровград. Около 10:20 часа жалб.Е.Г.- като водач на МПС- лек автомобил „Ауди”Q5 с рег.№ ХХХХХ, се движел към тях по пътя в колона с други автомобили. Наближавайки полицейските служители, бил подаден сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР- от св.Х.К.. Водачът Г. не спрял и продължил движението си, коментирайки с другите двама пътници в автомобила му- св.И.Г.и св.И.Г., дали така подаденият сигнал бил отправен към тях. Неспирането на подаден сигнал със стоп-палка принудило полицейските служители да догонят със своя служебен автомобил, което станало в разстоянието на 500-600метра- до входа на УСМ в началото на гр.Димитровград. На зададения въпрос защо не е спрял на стоп-палка, водачът Г. отговорил, че не разбрал, че подаденият сигнал със стоп-палката бил предназначен за него.

Контролните органи му съставили АУАН №830876/03.04.2019г., като в него описали, че водачът не спира на ясно подаден сигнал със стоп-палка по образец. Като текст от закона, който е нарушен, описали чл.103 от ЗДвП. Е.Г. подписал съставеният му акт, като обяснил, че има възражения.

Такива постъпили писмено на 05.04.2019г., в които е описано, че водачът не е разбрал, че подаденият сигнал е бил отправен към него.  

Адм.-наказващият орган не е възприел възраженията и на базата на така съставения АУАН издал наказателно постановление № 19-0254-000295/24.04.2019г., с което на жалбоподателя за описаното нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 08.05.2019г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред административно-наказващият орган на 14.05.2019г., т.е. в законоустановеният 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от Акт за установяване на административно нарушение №830876/03.04.2019г., НП №19-0254-000295/24.04.2019г., на началника на Сектор към ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Х.К., на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта Н.К., както и на доведените от жалбоподателя свидетели И.Г.и И.Г., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

 

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №830876/03.04.2019г. като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН изключвайки следното нарушение: - не е отразено кому е поверен за пазене иззетият като доказателство контролен талон №6284783. Това нарушение на закона обаче не се явява съществено досежно констатациите в акта.

При издаване на обжалваното наказателно постановление е описано правилно извършеното от водача Е.Г. нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за установяване на административно нарушение - а именно чл.103 от ЗДвП. Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание фактическа обстановка. При издаването на процесното постановление, административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН, преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението, правилно е съобразил и текста от закона - предвиждащ наказание за въпросното нарушение. В тази връзка издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

По наведените доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление- за това, че не е възприел подаденият сигнал със стоп палка да се отнася за него, съдът намира следното: Съгласно чл.103 от ЗДвП При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка представлява „нареждане“ по терминологията на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а материалноправните предпоставки - по чл.170, ал.3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се констатира, че водачът на автомобила е видял отправеното разпореждане със стоп-палка, което се потвърди и от показанията на разпитаните свидетели- пътуващи в същия автомобил. Но също така се потвърди, че водачът не е спрял и е продължил движението си, макар и дискутирайки с останалите пътници за кого се е отнасял подадения сигнал. Факта на възприемането на подаденият сигнал със стоп-палка ангажира отговорността именно на водача при неспазване указанията на контролните органи. С последващото обстоятелство- неспиране и продължаване на движението, адм.нарушение по чл.103 от ЗДвП вече е консумирано. Водещото и основното в случая е подаването на сигнал със стоп-палка по образец, което е било възприето от водача. От тук нататък е следвало Г. да изпълни това нареждане, без значение за кого той е предполагал, че е предназначен сигналът.

В случая нарушението е описано и доказано по безспорен начин, като не се откриха обстоятелства, които да внасят съмнение в това, т.е. наказателното постановление е издадено при условията на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, включително и тази на ал.1, т.5 от същата разпоредба, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено същото и обстоятелствата, при които е извършено. Не се представиха доказателства- оборващи посоченото в АУАН и НП навременно и ясно подаване на сигнал със стоп-палка по образец от униформен служител на МВР, поради което Съдът намира, че обстоятелствата при които е извършено нарушението са описани точно и ясно.

При определяне размера на наказанието обаче, административно-наказващият орган е наложил такива- близки и по-високи от минималния предвиден. В случая обаче липсват основания за точно такъв размер на наложените наказания. При определяне размера на наказанието, адм.-нак.орган следва да съобрази тежестта на извършеното нарушение, обществената опасност на конкретното нарушение и нарушител, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и съответно да определи превес на кои от тях дава. При липса на отегчаващи отговорността обстоятелства, ниска обществена опасност на самото нарушение и нарушител, наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- а именно водачът не се е отклонил за да избегне проверка и евентуалното установяване на друго – по-тежко нарушение, тъй като такова не е констатирано в последващата извършена проверка, както и обстоятелството, че се касае за водач с дълъг стаж като шофьор, без допуснати нарушения, следва размерът на наказанието да бъде определен в минималния предвиден, а не в близък до средния такъв по отношение на наказанието „Глоба“. Ето защо, Съдът намира, че следва НП да бъде изменено в тази му част, като бъде намален размера на наложеното наказание „глоба” – от 100лв. на 50лв. По отношение на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец, същото е в минималния предвиден размер и не съществува възможност за намаляването му.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0254-000295/24.04.2019г. на Началник сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Е.Х.Г. ***, ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от                 1 месец, за това че на 03.04.2019г. в 10:20 часа в Община Димитровград, на път Първи клас №5 (ПП I-5 /Е-85/) км. 279+800м посока на движение към гр.Димитровград, управлява л.а.“Ауди“ Q5 с рег. № ХХХХХ, като при ясно подаден сигнал за спиране от униформен служител със стоп-палка по образец, не спира, като продължава движението, с което виновно нарушил чл.103 от ЗДвП,

 

 като НАМАЛЯ размера на наказанието „Глоба” от размер на 100 (сто) лева – на 50(петдесет) лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното Постановление в останалата му част.

 

        

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:   

 

 /Ив.Маринов/