Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 21.02.2020
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На
дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 605 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
ИЩЦОВОТО
дружество – „А.З.С.Н.В.“ ЕАД *** твърди, че на 01.03.2017г.
било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.”
ООД, по силата на което вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2587887/28.06.2016г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД (понастоящем
„А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК ************** била правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ЕИК ********. Приложение 1 от 01.03.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. било представено само с данните
на длъжника А.Д.К., тъй като данните на останалите длъжници били защитени
съгласно Закона за защита на личните данни и приложенията към исковата молба не
се представят само на съда. „И. А. М.“ АД упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД
(понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „И. А. М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“
ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2587887 от 02.03.2017г. за станалата
продажба, чрез Български пощи, с известие за доставяне на посочения в договора
за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост, с отбелязване върху
обратната разписка, че пратката не е потърсена от получателя. На 12.04.2019г.
до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2587887
за извършената цесия чрез куриер. Към настоящата искова молба представят и
молят съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на
„И. А. М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2587887/12.04.2019г,
което да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея в
случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за
станалата продажба на вземания. Позовават се на постановените от ВКС, на
основание чл. 290 и 291 от ГПК - Решение № 3/16.04.14г. по т.д. № 1711/2013г.
на I Т.О. и Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II Т.О., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право. От друга страна
счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
В случай че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което, фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено.
Твърди, че на
28.06.2016г. между „И. А. М.“ АД (Заемодател) и А.Д.К. (Заемател) бил сключен
Договор за паричен заем с № 2587887, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000.00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Съгласно клаузите
на договора, страните постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на
заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1119.84 лева. Договорната лихва по кредита била уговорена от страните
е размер на 119.84 лева. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 26.12.2016г. на 6 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 186.64 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска била 29.07.2016г., а падежът на последната
погасителна вноска е 26.12.2016г. С подписването на Договора за заем,
Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
На основание
сключения Договор за паричен заем и в съответствие с Тарифа за таксите на „И. А.
М.“ АД, в случай че Заемателят забавил заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00
лева. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45.00 лева. На основание цитираните разпоредби, на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лева.
Съгласно чл. 4
от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора
за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на
трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 706.86 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на
117.81 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 304.45 лева. На основание ЗПК и в съответствие с чл. 8
от сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава е размер на
действащата законна лихва за периода от 29.08.2016г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 244.53 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, възлизала в размер на 360.00 лева, с която били погасени,
както следва: неустойка за неизпълнение: 1736 лева, договорна лихва: 33.33 лева
и главница: 153.31 лева. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно на 26.12.2016г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
В тази връзка з.
„А.з.с.н.в.” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията за обща сума в размер на 1756.23 лева, от които: главница 846.69
лева, договорна лихва 86.51 лева, ведно със законната лихва за забава от датата
на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение 533.50 лева, обезщетение за забава в
размер на 244.53 лева и такса разходи в размер на 45.00 лева и по образуваното
ч.гр.д. № 1597/2018г. по описа на КрлРС, като е издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от
своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника - А.Д.К.,
че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите както следва: 846.69 лева,
представляващи главница по договор за паричен заем; 86.51 лева, представляващи
договорна лихва за периода от 28.08.2016г. до 26.12.2016г.; 533.50 лева,
представляващи неустойка по договора за кредит за периода от 28.08.2016г. до
26.12.2016г.; 45.00 лева, представляващи такса разходи за събиране на
просрочени вземания, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
МОЛИ, да бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и присъдени разноски,
направени в хода на настоящото производство за заплатената от ищцовото
дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на
350.00 лева.
Ответникът,
представляван от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител
– адв.Т.С. счита предявения иск за допустим, тъй като се твърди наличие на
заповед, издадена по ч.гр.д. № 1597/2018г. по описа на КрлРС, връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът намира за недоказан, поради което и
неоснователен. Твърди, че с представения с исковата молба заверен препис от
договор за паричен заем № 2587887 от 28.06.2016г. се установява, че между „И. А.
М.“ АД и А.Д.К. са възникнали заемни правоотношения, по силата на които И. А. М.
АД е предоставило на А.Д.К. заемна сума в размер на 1000 лева, за срок от 6
месеца, при условията на договора. Реално заемателят е предоставил заемна сума
от 735.61 лева, а за сумата от 264.39 лева е рефинансирал предишен заем по
договор № 2496891. На 16.11.2010г. „И. А. М.“ АД е сключило с „А.з.с.н.в.“ ООД
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на която
страните се споразумели да прехвърлят ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити, които вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1 - неразделна част от договора. В извадка от
Приложение № 1 от 01.03.2017г. на позиция 581 се съдържа вземане от А.Д.К. по
договор 2587887 от 29.06.2016г., с размер на остатък на дължимата сума към дата
на засичане (01.03.2017г.) от 1539.91 лева, в това число и лихви за просрочие
към датата на засичане 28.21 лева. С пълномощно от 09.09.2015г. „И. А. М.“ АД е
упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД (правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД) да уведоми
всички длъжници, чиито вземания са били прехвърлени по силата на рамков договор
от 16.11.2010г.
Представени са
две уведомителни писма от „А.з.с.н.в.“ ЕАД (правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ АД)
от 02.03.2017г. и от 12.04.2019г., за които няма данни да са били връчени на
адресата А.Д.К.. С молба от 07.06.2019г., ищецът е оттеглил иска си за сумата
от 244.53 лева. Така исковата претенция остава в размер на 1511.70 лева, в това
число главница - 846.69 лева, лихва - 86.51 лева, неустойка - 533.50 лева,
такса разходи - 45.00 лева.
Така
уточнените съставни на задължението не кореспондирали със сумата, която се
твърди да е прехвърлена на цесионера - 1539.91 лева, в това число лихва в
размер на 28.21 лева и която сума се съдържала в уведомително писмо от
02.03.2017г. В уведомително писмо от 12.04.2019г. се съдържала друга сума -
1920.75 лева, като се твърди, че това е пълния размер на дълга, включително и
начислена лихва за просрочие.
От така
представеното не ставало ясно, каква е точната сума на дълга, за която се
твърди, че длъжникът е бил уведомен от цесионера. Доколкото всяка една от
посочените суми била различна от останалите счита, че не е налице надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, поради което последиците за него
от същата към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК не са
възникнали. Оспорва размера на посочените в исковата молба суми, като съставни
на общата искова претенция. В исковата молба се посочва, че платената сума по
дълга е в размер на 360 лева. Не ставало ясно каква част от нея съставлява
главница, лихва или друг вид задължение. От претендираната главница - 846.69
лева би означавало, че е платена само една месечна вноска в размер на 153.31
лева. Оставащата част в размер на 206.69 лева не било ясно за какво задължение
се отнася. Оспорва, като прекомерна и съдържащата се в договора неустойка и
претендираната такава в размер на 533.50 лева. Счита, че макар и договорена
същата неоснователно обогатява кредитора, тъй като не кореспондира с никакви
обективни критерии за определянето и. Оспорва твърдението, че договора за
кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК и главно чл. 5 от същия.
Макар да се твърди, че е сключен на основание стандартен европейски формуляр,
то такъв не се представя. Няма данни да са предоставени на кредитополучателя и
общите условия, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Във връзка с
изложеното счита, че исковите претенции са неоснователни и с приложените
доказателства не се установяват задълженията в посочените в исковата молба и
заявлението по чл. 410 от ГПК размери.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата
на страните, намира за установено следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка
с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 от ЗЗД.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 1597/2018г. по описа на Р. с. – К. е издадена
Заповед № 898 от 12.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът - А.Д.К. да заплати на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД *** следните суми:
сумата от 846.69 лева – главница; сумата от 86.51 лева
- договорна лихва, считано от 28.08.2016г. до 26.12.2016г.; сумата от 45.00 лева
- такса разходи; сумата от 533.50 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 28.08.2016г. до 26.12.2016г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски в размер на 35.12 лева - внесена
държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Издадена
заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в
преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане
по същество.
Видно от
представения Договор за паричен заем № 2587887, сключен на 28.06.2016г., между
„И. А. М.“ АД и ответника - А.Д.К., дружеството се е задължило да предостави на
ответницата кредит в размер на 1000 лева, а А.Д.К. се е задължил да върне
сумата от 1119.84 лева, при годишен процент на разходите 48.44% и годишен
лихвен процент 40.00%. Издължаването на сумите за главница, договорна лихва е уговорено
да бъде извършено на 6 месечни погасителни вноска в размер на 186.64 лева. Падежът
на първата погасителна вноска е 29.07.2016г., а падежът на последната
погасителна вноска е 26.12.2016г.
Съгласно
клаузите на договора и доколкото заемателят - А.Д.К. не е представил на заемодателя
договорно обезпечение, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер
на 706.86 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на
6 равни вноски, всяка в размер на 117.81 лева, платими на съответните падежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Имайки предвид клаузата на
чл. 4, ал. 2 от договора, длъжникът следва да заплаща кредитора сума е в размер
на 304.45 лева.
Видно от
представената по делото Тарифа на „И. А. М.“ АД, в случай че заемателят забавил
заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането
на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45.00 лева.
Видно от
представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010г., сключен между „И. А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД,
вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 2587887/28.06.2016г.,
сключен между „И. А. М.“ АД и А.Д.К. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Представено е и потвърждение
Д-17-00025-1/01.03.2017г. по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД установява вземането на
длъжника по делото, включен в списъка под № 2587887.
Представено е
пълномощно, по силата на които „А.з.с.н.в.” ООД, в качеството си на цесионер по
договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Видно от
представените писмени доказателства с исковата молба и в изпълнение на
изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е било
изпратено Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2587887 от 02.03.2017г., с
което уведомява А.Д.К. за осъществената продажба на вземания, като е посочено,
че правоприемник на „И. А. М.“ АД е „А.з.с.н.в.” ООД. Изпратено е до ответника
и уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2587887 от 12.04.2019г., с което
уведомява А.Д.К. за осъществената продажба на вземания, като е посочено, че
правоприемник на „И. А. М.“ АД е „А.з.с.н.в.” ООД, а от своя страна „А.з.с.н.в.”
ЕАД е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД.
Видно от
известията за доставяне (съдържащи се на л. 19 и л. 21 от делото), двете писма
не са получени от ответника, с отбелязване – „непотърсена“ пратка.
От приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно–счетоводната експертиза, изготвено от
вещото лице Р.М., която съдът кредитира се установява следното:
На база
поредност на погасяване на задълженията, а именно - първо се погасяват разходи
за събиране на вземането, после неустойката, лихвата и накрая главницата,
дължимата главница по Договор за паричен заем № 2587887/28.06.2016г. сключен
между „И. А. М.” АД и А.Д.К. е в общ размер на 846.69 лева.
Дължимите суми
по Договор за паричен заем № 2587887/29.06.2016г. са в общ размер на 1511.70 лева,
както следва:
846.69 лева -
главница по Договор за паричен заем № 2587887 от 29.06.2016г. ;
86.51 лева -
договорна лихва за периода от 28.08.2016г. до 25.12.2016г. (падеж на последна
погасителна вноска);
533.50 лева –
неустойка по Договор за паричен заем за периода от 28.08.2016г. до 25.12.2016г.
(падеж на последна погасителна вноска) и
45.00 лева -
такса разходи за събиране на просрочени вземания.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Не се спори
между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1597/2018г.
по описа на КрлРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, която е връчена на длъжника - А.Д.К.
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславя доказване на претенцията от
кредитора и завеждане на исково производство по реда на чл. 422 от ГПК. Искът е
предявен в законния преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
По иска за
главница:
Представеният
по делото договор за паричен заем № 2587887 сключен на 28.06.2016г.,
подписан и неоспорен от ответника, установява възникналото заемно
правоотношение между „И. А. М.“ АД, като кредитор и ответника, като
кредитополучател. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по горепосочения
договор, като е предоставил на ответника уговорената сума от 1000.00 лева. От
приетите доказателства се установи, че сумата е предоставена от страна на кредитора
в брой и в пълен размер при подписване на договора, като съгласно разпоредбите
на договора за кредит, т.е. на 28.06.2016г.
С оглед
констативната част на приетото заключение, съдът приема, че ответника е платил
час от задължението си. Оттук следва, че неплатеният остатък за главница е в
размер на 846.69 лева, съгласно данните по неоспореното и прието заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. По делото липсват
доказателства (тежестта на доказване е на ответника) за заплащане на неплатени
остатъци за главница, поради което същите се явяват дължими. Искът за главница
е основателен в пълния си размер от 846.69 лева. Като законна последица ще се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
По отношение
на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД,
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили
правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на
вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия,
по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това
следва от нормата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника
изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е и др., е
прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Съгласно
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това
и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на
ответницата с преписа от исковата молба, съдът приема, че цесията й е надлежно
съобщена.
По иска за
договорна лихва:
Уговореният по
договора ГПР е 47.44 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 40.00%.
Договорът е сключен за 6 месеца, като общият размер на договорната лихва е
118.84 лева, като няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер
по-голям от законната лихва. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП не
противоречи на добрите нрави. От заключението на вещото лице се установи
остатъка от дължимостта на същата, възлизаща в размер на 86.51 лева за
процесния период. Ето защо претенцията за договорна лихва като основателна, ще
се уважи изцяло.
По иска за
неустойка:
Съдът намира,
че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите
нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и размера на обезпеченото
с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни
от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая
страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 706.86
лева. Така предвидения размер е приблизително 70% от цялата заета сума.
Предвидената клауза за неустойка, поради неизпълнение на договорно задължение
за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Съдът намира,
че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Така уговорена неустойката
би довела до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, поради увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още 70% от предоставената главница.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
връзка с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка по договора.
Претенциите за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение ще се отхвърли изцяло, поради противоречието й с добрите нрави.
Относно
таксата за извънсъдебно събиране.
Ищецът
не е доказал извършването на такива разходи,
представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, ел. съобщения, телефонни разговори и посещения на адреси, ето защо искът
като недоказан, ще се отхвърли.
Вследствие на
изложеното, съдът намира, че исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена за претендираната главница и договорна лихва, а претенциите за
неустойка и такса за извънсъдебно събиране - отхвърлена.
По отношение
на разноските:
По исковото
производство са представени доказателства за направата на разноските за
държавна такса в размер на 114.88 лева, внесен депозит за особен представител
от 335.82 лева, за депозит за ССчЕ в размер на 200 лева, както и се претендира
се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева,
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 23,
т. 2 от НЗПП. Общият размер на направените в исковото производство разноски от
ищеца е 750.70 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски
в исковото производство в размер на 463.42 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
С оглед
приетото ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. От присъдените в заповедното - 35.12 лева за държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение или общо в размер на 85.12 лева, от тях по
съразмерност, съразмерно с уважената част от искове на ищеца ще се присъдят
52.55 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.***, офис ***** срещу А.Д.К.
*** с ЕГН **********, че А.Д.К. с ЕГН ********** дължи на „А. З. К. Н. П.
З.“ ЕАД, следните суми, произтичащи от по Договор за паричен заем с № 2587887
от 28.06.2016г., сключен от длъжника с „И. А. М.“ АД, вземанията
по който са прехвърлени на 01.03.2017г. с Приложение № 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. н.„А. з.к. н. п. з.“
ООД (понастоящем „А.за с.на в.“ ЕАД), а именно: сумата от 846.69 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем от 28.06.2016г. и сумата от 86.51
лева, представляващи договорна лихва за периода от 28.08.2016г. до
26.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена заповед № 898 от 12.11.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1597/2018г. по
описа на РС – К..
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Л., ет.***, офис **** установителни искове срещу А.Д.К. *** с ЕГН **********,
за признаването за установено, че А.Д.К. с ЕГН ********** дължи
на „А. З. К. Н. П. З.“ ЕАД, следните суми, произтичащи от Договор за паричен
заем с № 2587887 от 28.06.2016г., сключен от длъжника с „И. А. М.“
АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.03.2017г. с Приложение
№ 1 към рамков договор з.продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010г. н.„А. за к. на п. з.“ ООД (понастоящем „А.за с.на в.“ ЕАД), а
именно: сумата от 533.50 лева, представляващи неустойка по договора за кредит
за периода от 28.08.2016г. до 26.12.2016г. и сумата от 45.00 лева,
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания, за които суми
е издадена заповед № 898 от 12.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1597/2018г. по описа на РС
– К..
ОСЪЖДА А.Д.К.
*** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет.*****, офис *****, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 463.42 лева – разноски по
съразмерност в исковото производство, както и сумата от 52.55 лева –
разноски в производството по ч.гр.д. № 1597/2018г. по описа на РС – К..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: