№ 176
гр. Разград, 17.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
Гражданско дело № 20213330101912 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦА К. Х. Ш. редовно призован, не се явява. За същият се явява
адв. С. редовно упълномощена.
ОТВЕТНИКЪТ ПЛ. ИВ. СТ. лично.
ОТВЕТНИЦАТА А.П. лично и с процесуален представител адв. М..
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ П.С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва постъпилата на 15.02.22 г. молба във връзка с указанията на
съда, с която се уточнява, че в петитума е допусната техническа грешка, като
вместо собственик е написано „съсобственик“. Молят да се постанови
решение, с което да се приемете за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик по покупко – продажба и давностно владение на
описания имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ
се в село Киченица, община Разград, област Разград, улица “Христо
Смирненски” № 1 (едно) с площ от 780 (седемстотин и осемдесет) квадратни
метра, съставляващ парцел IX-333 (девет римско, тире, триста тридесет и три
арабско) в квартал 38 (тридесет и осем) по кадастралния план, одобрен със
Заповед № 478/1989 година на Председателя на Общински народен съвет -
Разград на село Киченица, община Разград, област Разград, ведно с реално
построените в това дворно място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от
66.48 кв.м. (шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра),
построен върху изба с полезна площ от 35.00 кв.м. (тридесет и пет квадратни
метра) и 2. ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ (таванско помещение, съгласно
1
удостоверение за данъчна оценка на имота), с обща застроена площ от 66.48
кв.м. (шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), при
граници на имота: улица, парцел № Х-334 и парцел № ХП-332.
АДВ. С.: Поддържаме исковата молба.
АДВ. М.: Поддържаме си отговора с уточнението, че заявеното
становище относно исканите гласни доказателства е принципно и следва да се
разгледа през призмата на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ГПК и същото не съставлява
съгласие на страна за разпит на свидетел за установяване на обстоятелствата
по ал.1, т.3, 4, 5 и 6, т.е. следва да се допуснат, но техните показания да се
ценят съобразно допустимостта им.
Съдът пристъпва към доклад по чл. 146 от ГПК:
Производството е образувано по постъпила искова молба от чрез
процесуалния представител на К. Х. Ш. с ЕГН-********** от с. ***, със
съдебен адрес: град Разград, ул. ***, адв. С. при АК – Разград, против ПЛ.
ИВ. СТ. ЕГН-********** от град *** и АЛБ. ИВ. СТ. с ЕГН-********** от
гр. ***, с което се моли да бъде установено по отношение на ответниците, че
ищеца е съсобственик по покупко-продажба и давностно владение на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в село Киченица,
община Разград, област Разград, улица “Христо Смирненски” № 1 (едно) с
площ от 780 (седемстотин и осемдесет) квадратни метра, съставляващ парцел
IX-333 (девет римско, тире, триста тридесет и три арабско) в квартал 38
(тридесет и осем) по кадастралния план, одобрен със Заповед № 478/1989
година на Председателя на Общински народен съвет - Разград на село
Киченица, община Разград, област Разград, ведно с реално построените в това
дворно място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 66.48 кв.м.
(шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), построен
върху изба с полезна площ от 35.00 кв.м. (тридесет и пет квадратни метра) и
2. ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ (таванско помещение, съгласно удостоверение
за данъчна оценка на имота), с обща застроена площ от 66.48 кв.м. (шестдесет
и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), при граници на имота:
улица, парцел № Х-334 и парцел № ХП-332. Претендира разноските по
делото.
Ищецът посочва, че през пролетта на 2001 година закупил от
ответниците и техния баща И.С., б.ж. на град Разград, следният недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в село Киченица,
община Разград, област Разград, улица “Христо Смирненски” № 1 (едно) с
площ от 780 (седемстотин и осемдесет) квадратни метра, съставляващ парцел
IX-333 (девет римско, тире, триста тридесет и три арабско) в квартал 38
(тридесет и осем) по кадастралния план, одобрен със Заповед № 478/1989
година на Председателя на Общински народен съвет - Разград на село
Киченица, община Разград, област Разград, ведно с реално построените в това
дворно място: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ-МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състояща се от жилищен етаж, със застроена площ от 66.48 кв.м.
2
(шестдесет и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), построен
върху изба с полезна площ от 35.00 кв.м. (тридесет и пет квадратни метра) и
2. ГАРАЖ с ЛЯТНА КУХНЯ (таванско помещение, съгласно удостоверение
за данъчна оценка на имота), с обща застроена площ от 66.48 кв.м. (шестдесет
и шест цяло и четиридесет и осем квадратни метра), при граници на имота:
улица, парцел № Х-334 и парцел № ХП-332. Договорили се за 2 500,00 (две
хиляди и петстотин) долара, която сума той им платил на ръка, след което
заедно със семейството си влезли във владение на имота. Тъй като тогава И.С.
бил в лошо здравословно състояние го помолили да изчакат с нотариалното
прехвърляне на имота. Ищецът се съгласил, но започнали да владеят имота
като собственици. Твърди, че през годините заедно с други майстори
започнал и направил основен ремонт на жилищната сграда, изграждайки баня
с тоалетна на всеки жилищен етаж, сменяйки ел. и ВИК инсталациите.
Изкъртил стените и таваните до тухла и направил нови мазилки, гипс картон,
ламинат на пода в отделните стаи, вътрешна изолация на стените. Подменил
всички врати и прозорци на двата етажа с ПВЦ дограма. През всичките тези
години няколкократно търсил ответниците, за да прехвърлим имота, но те
винаги намирали причини, за да не изпълнят задълженията си. Това
продължило до лятото на 2021 г., когато направил поредния опит да уредят
отношенията си. Първоначално и двамата се съгласили, но впоследствие
ответницата С. категорично отказала, без да изтъкне конкретна причина.
Ищецът посочва, че от 2001 година досега владее и ползва имота явно
като собственик. Никой досега, включително и ответниците, не са оспорвали
собствеността му. Плащал данъците си, макар по партида да се водят още на
тяхно име. Платил е изцяло и в брой цялата продажна цена още 2001 г., но
въпреки това ответниците отказвали да изпълнят задълженията си.
В срока за отговора, ответницата посочва, че предявения иск е
допустим, но излага становище за нередовност на ИМ, доколкото в петитума
на ИМ е вписано, че ищеца моли да бъде признат за съсобственик без да
посочи с каква идеална част от имота. Ответницата изразява становище за
неоснователност на иска. Изтъква, че нито тя, нито баща и са имали каквито и
да са били уговорки с ищеца. Твърди, че не се познава с ищеца, а баща и не е
пребивавал в с. Киченица от 1999 г. Твърди, че нито тя, нито баща и, както и
брат и, не са давали пълномощни на ищеца да се разпорежда с имота. Не
оспорва обстоятелството, че имота е наследствен, съсобствен между нея и
брат и при равни права. Посочва още, че е ползвала имота до 2001 г., а в
същия останала стока от предприятието на съпруга и И.П. – конзоли и
разклонителни кутии. След посочената година съпругът и заедно с дъщеря им
многократно посещавали имота, тъй като в имота имало стока, свързана с
дейността на предприятието на съпруга и. Твърди, че тя е заплащала
дължимите данъци и такси на имота да настоящия момент, за което разполага
с писмени доказателства. Посочва, че нейните родители са придобили имота
чрез писмен договор от ДФ „Разград-автотранспорт” град Разград, но не са се
снабдявали с нотариален акт за собственост. Ответницата сочи още, че през
3
лятото на 2021 г. нейният брат П.С. и заявил, че има уговорка с ищеца да му
продаде имота, че е взел пари от него и че трябва да се явят пред нотариус, за
да подпишат нотариален акт за продажба, при което тя ще получи пари за
своя дял. Ответницата попитала другия ответник колко пари ще получи за
дела си. Брат и отговорил, че сумата е 2000 лева, а ответницата категорично
отказала да сключи сделка при тези условия, тъй като преценява цената на
имота като значително по-висока. Ответницата изтъква, че ищеца не е
демонстрирал пред нея, че е завладял имота и го владее за себе си. Не е
известявана и че го е закупил. Твърди, че не е договаряла каквито и да е било
условия за сключване на такава сделка, не е получавала сума за продажба на
нейната идеална част от имота.
В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответника ПЛ. ИВ. СТ. не депозира такъв.
По отношение на възражението за нередовност на ИМ, съдът прецени,
че до с.з. ищецът следва да уточни с нарочна молба дали моли да бъде
признат за собственик или съсобственик (евентуално с каква идеална част от
имота).
Предмет на разглеждане е положителен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищеца е
собственик (съсобственик) въз основа на покупко-продажба и давностно
владение на имот. При положителният установителен иск за собственос
ищецът следва да доказва основанието, на което претендира собственостт
(покупко-продажба, факта на непрекъснато и необезпокоявано 10-годишно
упражняване на фактическата власт върху имота с намерение за своене).
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права: упражняване в продължение на десет години
на фактическата власт върху вещта, считайки я за собствена след заплащането
на сумата от 2 500,00 (две хиляди и петстотин) долара през 2001 г .
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация е по чл. 124 от ГПК
във във вр. с чл. 79 и във вр. чл. 77 от ЗС.
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК: Няма обстоятелства, които да се признават от
ответниците. Всички факти подлежат на доказване.
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК: Ищецът следва да докаже упражняване в
продължение на десет години на фактическа власт върху вещта, както и това,
че я счита за собствена след заплащането от негова страна на сумата от 2500
долара през 2001 г. Не са представени доказателства за тези обстоятелства.
От своя страна ответниците по предявен положителен установителен
иск могат да отричат правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред
чрез възражения могат да сочат фактите, които опорочават твърдяното
придобивно основание, изключвайки възникването на правото.
Представените писмени доказателства от ищеца и ответника са
допустими, относими и необходими.
Ищецът е поискал допускане на гласни доказателства (разпит на двама
4
свидетели при режим на довеждане) за доказване на изложените в исковата
молба обстоятелства, като съдът прецени, че искането е допустимо. С разпита
на тези свидетели ищеца може да доказва постоянното, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнено владение от негова страна на процесния имот.
Ответницата е поискала допускане на гласни доказателства (разпит на
двама свидетели при режим на довеждане) за доказване на изложените в
отговора обстоятелства, като съдът прецени, че искането е допустимо за
установяване на посочените в отговора обстоятелства.
Във връзка с така предявения иск страните биха могли да постигнат
съдебна спогодба при условията и по реда на чл. 234 от ГПК, по силата на
която чрез взаимни отстъпки да уредят със сила на присъдено нещо изцяло
или отчасти правния спор, като десезират съда и сложат край на делото в
рамките на постигнатата спогодба, или да постигнат доброволно
извънсъдебно споразумение за уреждане на спора помежду им.
АДВ. С.: Нямаме възражения по доклада.
АДВ. М.: Нямаме възражения по доклада.
П.С.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ дава възможност на страните да изразят становище по
подадения отговор.
АДВ. С.: По отношение депозирания отговор от ответницата заявявам,
че го оспорвам изцяло. По отношение на представените с него писмени
доказателства нямам възражения да се приемат с изключение на т.нар.
фактура № 129/31.12.94 г. Основанията да бъде изключена тази фактура от
доказателствения материал са следните: видно е, че от същата и за получател
и за доставчик е едно и също физическо лице И.П., за който се твърди, че е
съпруг на ответницата, каквито доказателства по делото нямаме. Тази
фактура е абсолютно неотносима по делото и от същата не може да се
направи каквато и да е връзка с предмета на делото. Тя е от 94 г., спора ни е
от 2001 г. и изглежда ответницата иска да ни убеди, че някакви си доста на
брой от 1994г. ги съхранява някъде и изведнъж са се появили в този имот,
макар да няма нито един документ да се направи връзка, че действително
доставчик и изпълнител е едно и също лице и няма данни, че са доставяни на
този адрес и че до 2001г.те реално не са съществували. Не следва да се
приема като доказателство. Във връзка с твърденията, че същата е плащала
данъци при внимателен анализ плащането е извършено след завеждане на
ИМ. Моя доверител също е извършвал плащане през всички години, за което
представям писмени доказателства. Заявяваме изрично от името на ищеца, че
както и ответницата, така и нейното семейство никога не са владяли и
ползвали този имот. Както тя, така и семейството й, включително и
наследодателя никога не са били собственици на имота. Както е заявила в
отговора си според изложеното имало някакъв писмен договор, който не е
представен по делото, но не документ за собственост НА. От отговора става
ясно, че имат някакви влошени отношения с брат си, но не мисля, че те са
свързани с предмета на делото и доказването. Водим допуснатите от Вас
5
двама свидетели.
АДВ. М.: Изложените съображения бяха такива по същество на спора и
следва да се съобразят с крайния съдебен акт. Доказателството е допустимо и
относно неговата същина ще се ппроизнесете с крайния си съдебен акт. Ние
сме посочили какви обстоятелства ще установяваме в процеса, водим двама
свидетели. По отношение на днес представеното писмено доказателство
видно от същото са извършени плащания по партида на дан.субект И.
Стойчев. По отношение на фактурата само една забележка следва да се прави
разлика между Колективната фирма и самото физическо лице. Желаем съдът,
тъй като ответникът П. се явява днес и не е депозирал отговор на ИМ да даде
обяснения относно обстоятелствата по делото - живял ли е баща му И.С. в
имот с. Киченица, ***; през кой период от време; имало ли е контакт между
ищеца К. Х. Ш., И.С. и А.И. С.а – П. през 2001 г.; на кое место е била тази
среща, ако е имала такава; предавана ли е парична сума от К. Х. Ш. във
връзка с процесния имот, на кого е предавана и имало ли е въобще договорки
между К. Х. Ш., И.С., А.П. и ПЛ. ИВ. СТ. и ако е имало какви са били те.
П.С.: Нямам становище във връзка с доклада и по отношение на
отговора.
АДВ. С.: Не възразявам против поставените въпроси, но ако съдът
допусне фактурата като доказателство по делото моля ответницата да
конкретизира тази фактура с каква цел е представена – това количество, което
е посочено във фактурата намирало ли се в имота и кога и къде, за да можем
да организираме защитата си.
АДВ. М.: В отговора сме посочили, че в имота е останала стока на
съпруга на ответницата А.П. – конзолни разклонителни кутии. Той се е
занимавал с търговия с такава стока и част от тази стока се е намирала в
имота от 1994 г. до 2002 г. Количеството няма как да е същото, количествата
са били различни в тези периоди. Същите са били в гаража на имота.
Считаме, че следва и ищеца да бъде задължен да се яви лично в съдебно
заседание и да даде обяснения във връзка с отношенията си с П.С., А.П., И.С.
във връзка с процесния имот; къде се е състояла срещата през 2001 г., кои
лица са присъствали, на кого е предал парична сума сочена в ИМ.
АДВ. С.: Оставам с впечатлението, че процесуалния представител се
опитва да запълни празнотата от свидетелските показания и това не е
допустимо, има си ред на доказване. Всичко сме изложили по ИМ. Ищеца
понастоящем е в чужбина и няма физическа възможност да присъства.
Свидетелите ни са М.М.А. и С.А.А..
АДВ. М.: Нашите свидетели са: Р.И.П. и И.И.П..
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, съдържащ се
определението на съда.
ПРИЕМА като допустими, относими и необходими писмени
доказателства всички, приложени по ИМ, а именно: удостоверение за
6
наследници, нотариален акт за покупко- продажба № 114, скица,
удостоверение за данъчна оценка.
ПРИЕМА като допустими, относими и необходими писмени
доказателства, приложените към писмения отговор, подаден от ответницата
А.И. С.а - П.: удостоверение от Дом за стари хора гр. Разград, удостоверение
от дом за пълнолетни лица с физически увреждания с. Ловско, личен
регистрационен картон, включително и фактура № 129/31.12.1994 г.
ПРИЕМА като допустимо, относимо и необходимо писмено
доказателство представената приходна квитанция от 02.08.21 г., отнасяща се
за имот с. ***
С ОГЛЕД становището на страните допуска обяснения по реда на чл.
176 ГПК на ответника ПЛ. ИВ. СТ. за посочените по-горе въпроси.
ОТВЕТНИКЪТ П.С.: Баща ми е живял в този имот, но не мога да кажа
точно годината кога беше, когато го е закупила майка ми 1994 г. Мисля, че до
2001 г. живя там. Не помня точно кога почина баща ми, годината. Не е имало
контакт между мен, сестра ми и К. през 2001 г. Само с мен и баща ми имаше.
Те един път се видяха двамата и аз бях там. Беше май 2001г. Говорихме за
продажба на имота на баща ми, на къщата процесната. Договорихме се за
сумата 2500 долара. Сумата е за продажба на процесния имот. Парите ми ги
предаде на мен К. пред къщата, беседката. Подписахме саморъчно написан
документ. Аз го писах този документ. След тази среща не съм търсил сестра
си за прехвърляне на имота. Сестра ми не знаеше за тази среща между мен,
баща ми и К.. Не мога да отговоря защо не сме я търсили. Баща ми не искаше
да живее в къщата и замина за с. Крояч и предадохме ключовете на К..
ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите от страните свидетели.
СНЕ се самоличността на свидетелката.
М.М.А., родена на *** в гр. Кубрат, български гражданин, сестра на
ищеца К..
Желая да бъда свидетел по делото.
СЪДЪТ предупреждава свидетелката за наказателната отговорност по
чл. 290 НК и същата обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА А.: Живея в с. Киченица от 1972 г. Брат ми К. от
раждането си живее в с. Киченица и там живее. Брат ми купи къща в с.
Киченица. Имота се намира в ***, а преди това той живее на същата улица
малко по-надолу с майка ми и баща ми и другия ни брат. 2001 г. купиха
къщата от дядото И.. 2500 долара платиха тогава, понеже брат ми работеше в
Казахстан и с тия пари е платена къщата. Преди тях имота беше на С. и мъжа
й Р.. Те бяха до 1989 г. там. 89 г. заминаха за Турция и имота беше оставен, но
незнам на кого. Къщата е вземата от дядо И.. Той живееше там и него сме
виждали. 2000 г. той живееше там и имаше няколко кози. Тези животни ги
гледаше там в къщата, даже вътре в къщата. 2001 г. брат ми купи тази къща.
Брат ми със семейството си живее от тогава там. Освен тях от тогава други
никой не е живял в този имот. Никой не е оспорвал, че къщата е на брат ми,
не са водени дела. Никой, само аз имам ключ и аз мога да вляза в този имот.
7
Никога не съм виждала тази госпожа в имота- свидетелката посочва
ответницата А.П.. Като го купи имота брат ми беше хаос, долните стаи
нямаха врата, животните там са били. Горе имаше едни стари пружини и не
можеше да се живее в нея къща. В имота има лятна кухня, с гараж залепен до
къщата и къщата, това е. Когато брат ми влезе там нямаше нищо в гаража и
лятната кухня. Не съм виждала там никакви чували с нищо. Те влязоха в
къщата обаче в лятната кухня, иначе в къщата не беше възможно да се живее
докато не се направи ремонт. Брат ми направи ремонт на къщата, първо
долните стаи всичко каквото трябва, после и горните стаи. Брат ми е майстор-
бояджия, фаянс, теракот, мазач. Той сам си прави ремонтите и идваха
приятели да му помагат. Той излива вънка цимент, плочи. Имаше една стара
баня и той я събори и наново направи две бани за долния етаж и за горния
етаж. Може би 4-5 години продължиха тези ремонти. Имота е ограден с
мрежа от всички страни. Къщата е до улицата и има мрежа отвсякъде. Има и
желязна ограда отпред и от другите страни мрежа. Съседите са Л. и от
другата страна Зюлейха. Отсреща е бензиностанцията. От към страната на Л.
до половината е мрежа, а другото е иззидана стена. След като Р. замина за
Турция само дядото виждахме в имота. Р. замина 89 г. в Турция. След това
виждахме дядото в имота, той имаше и баба, но аз нея много – много не съм я
виждала. Не съм присъствала на уговорката между брат ми и дядо И.. Не
познавам и ответника П.С..
Освободи се свидетеля със съгласието на страните.
СНЕ се самоличността на свидетелят.
С.А.А., роден на *** в гр. Разград, български гражданин, б.р. със
страните по делото.
СЪДЪТ предупреждава свидетелят за наказателната отговорност по
чл.290 НК и същият обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ А.: Живея в с. Киченица откакто съм се родил и от
малък познавам К.. Живеем през 2 улици. Той живее в негов имот до
мандрата като се влиза в селото, втората къща. Той на същата улица живееше
през 2-3 къщи и като я купи се премести там. Тези които живееха преди това
Р. и С. се изселиха в Турция през 1989 г. Чух, че някакъв дошъл да живее.
Мисля, че те го дадоха на едно предприятие старите собственици и дойде
някакъв дядка, но живя там за кратко време и гледа животни, но нямаше и
година. Мисля, че беше 1990 г. Той гледаше животни там този дядо. Вътре в
къщата гледаше животните предполагам, защото като я взе К. беше страшно
там. К. я купи 2001г. Той се върна от Казахстан и каза, че ще купува къща и
от дядото я купи. Мъжа и жената от залата не ги познавам и не съм ги виждал
в селото и имота. Знам за колко е купена, той ми е приятел и каза за 2500
долара е купена. Той работи там като майстор. Той влезе в имота тогава, но
имаше една залепена до къщата лятна стая и я направи като кухничка и
направи мивка, а жена му с двете деца остана там. Къщата не беше за
живеене, беше в окаяно състояние, нямаше вътрешни врати, прозорци.
Същата работа беше и на горния етаж. Имаше там някакви стари черги и
8
парцали, но не ставаше за живеене. В гаража имаше сено, друго нямаше. Не е
имало стока, защото водопровода шахтата на къщата беше в този гараж. Не
съм виждал никаква стока в имота, освен две дървени тараби, с които са
подпирали да не излизат козите, нищо нямаше къщата. Той другото лято като
събра малко пари се върна от Казахстан и направихме ремонт заедно първо на
долните стаи. Давахме пари само за майстори за ток и ВиК. Таваните бяха със
шперплат и направихме замаски, дограмата на цялата къща е сменена. Първо
направихме долните стаи за година- две. Те са три стаи бечови, високи,
прозорците са на нивото на улицата. Едно коридорче и две стаи са- около 15
кв.м.е едната стая, коридора е малко по-дълъг 5 м. на 2 м. някъде. Горе е
същото разположение. После направихме две бани- за долния етаж и за
горния етаж. 4-5 години правихме ремонтите. Никой друг освен жена му и
децата не са имали достъп до имота. Аз съм правил оградите. Долу – горе
700-800 кв.м.е целия двор. Беше ограден с едни стари мрежи, а сега е
направено както трябва да бъде. Отпред самата къща е на улицата и има бетон
основа и едно платно желязно нагоре. Лятното е като ограда, защото е
залепена за комшията му, след това има ограда. Л. е единия комшия, а другата
е Зюлейха. Други комшии няма. Третата страна няма съсед, то е поле. В
селото знаят, че имота е на К.. Никой не е гонил К. от имота и дори се учудих,
че ми каза преди една седмица, че не можел да прехвърли имота. От 2001 г. К.
живее там. Идва си през лятото, а през другото време е със семейството си в
Германия. Те работят там в чужбина и като се върнат всяко лято в тази къща
идват. Оставиха ключове на сестра му и тя работи градината, отива
проветрява. К. каза, че имал някакви проблеми с прехвърлянето на имота, но
не знам какви.
Освободи се свидетеля със съгласието на страните.
СНЕ се самоличността на свидетелката.
Р.И.П., родена на *** в гр. Разград, български гражданин, дъщеря на
ответницата А.П..
Желая да бъда свидетел по делото.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл. 290 НК, обещава
да говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА П.: ИВ. СТ. СТ. е баща на майка ми. 2008 г. той
почина. Преди смъртта си беше първо в старчески дом в Разград – 99 г. влезе
и малко стоя там и след това беше в с. Крояч и преди почИ.ето си беше в с.
Ловско в дом за стари хора. Преди това живя в с. Киченица. Баба почина 98
г., значи до началото на 99 г. е бил там в с. Киченица. Имота е една двуетажна
къща, на приземния етаж имаше една голяма стая с кухненски бокс, малка и
маза. Горе пак същото, отстрани лятна къща и гараж. Имаше постройка тип
работилница барака. Имота беше ограден, имаше и селскостопански
постройки. С дядо правихме стопанска постройка за кокошки. Той гледаше
козички в края на двора имаше дървени паянтови постройки и там живееха
козичките. В левия ъгъл на двора ние правихме курник с него като бях малка.
Посещавали сме имота с майка ми до 99 г. края, защото той като напусна
9
къщата дядо ми ние обработвахме двора. След това като сме ходили имота
беше заключен. Като сме минавали нямаше никой да ни отключи. Миналото
лято ходих пак 2-3 пъти, но пак никой нямаше. Занимаваме се с разносна
търговия и веднъж седмично минаваме от там с автомобила си. Знам, че
имаше стока на баща ми в самия гараж. Майка ми рядко контактува с брат си
и то ако той потърси някакъв контакт. През миналата година есента П.
потърсил майка ми, за да й даде половината от парите от имота, които е взел,
за да може да прехвърлят имота. Майка отказа и не е прехвърлен имота. Тя
отказа заради ниската сума. Като бях малка П. вуйчо ни каза, че го продал за
8000 лв., а сега каза, че ще даде на майка 2 000 лв., за да се прехвърли имота.
Доколкото знам е купен малко преди аз да се родя и татко е дал парите на
дядо и баба да го купят и те после са върнали парите. Не знам от кого е купен
имота. Виждала съм документи нот. акт, който съм виждала и там пише, но не
знам на кого на името е. В нотариалния акт пише, че малко преди аз да се
родя август месец 89 г. е купен имота. Нямам идея от кого е купен. 10 000 лв.
знам, че баща ми е дал парите за закупуване на имота в с. Киченица през 1989
г. Дядо ми е купил с тези пари имота и след това дядо ми продава стадото си
и връща парите на баща ми. Не знам дядо ми от кого е купил имота. Не знам
дали дядо ми има нотариален акт на негово име. В съзнателните ми години те
винаги с баба са живели там докато баба почине и след това няколко месеца
дядо продължи да живее там и някъде 99 г.той отиде да живее в старчески
дом и повече не е живял там. Не помня коя година е правил кокошкарника.
Била съм там и съм била малко дете и съм го виждала. На края на имота
имаше дървени паянтови постройки където се гледаха козите, а в левия ъгъл
беше кокошкарника между оградата и бараката където се държаха
инструментите. Вътре в къщата не съм виждала животни да се гледат. След
99 г. вуйчо каза, че ще се грижи за имота и повече не сме допускани там, ние
нямаме ключ и незнаем от къде да го вземем и незнам кой живее там в имота.
Минавали сме многократно и никога не сме се засичали с живеещите там
хора и не знам кой живее там. Всяка седмица минаваме от там. Последно сме
минавали от там този понеделник, а от 99 г. не сме влизали в имота. Имота е
ограден с ограда, метална мрежеща ограда. Отпред вратата е метална, отгоре
има метален блок, другото е мрежа. Не знам мрежата дали е сменяна.
Познавам съседи, но вече не са между живите или вече не са там, примерно
леля Д.. Но къщата й вече е продадена. Вуйчо е казвал, че е взел пари за
имота. Това го знам от майка ми и баща ми. Не знам от кого е вземал парите.
Освободи се свидетеля със съгласието на страните.
СНЕ се самоличността на свидетелят.
И.И.П., роден на *** , български гражданин, съпруг на ответницата
А.П.. Желая да бъда свидетел.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл. 290 НК, обещава
да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ ПЪРВАНОВ: През 86 - 87 г. се ожених за А., познавах
баща й И.С.. Знам, че той имаше имот в с. Киченица. Имота е къща с дворно
10
място в с. Киченица, първата пресечка, лявата страна, точен адрес не мога да
посоча. Имота го има от 1989 г. При изселването чрез предприятие беше
купен, защото тогава беше забранено да се продава на частни лица и
трябваше да се купи чрез предприятие. И.С. е живял от 89 до 99 г. в имота.
Съпругата му живя там и почина 1998 г. Средствата за покупката му по
принцип майка ми и баща ми изтеглиха вноската си за апартамента и дадоха
парите и аз му ги дадох и след 2-3 години той продаде козите си и ни върна
парите. Точната сума тогава беше 10 000 лв. В двора имаше селскостопански
постройки посока Разград, защото е последен двор и сега като минавам от там
виждам, че ги няма вече там постройките. Занимавам се с разносна търговия.
Конзолни разклонителни кутии бяха оставил в гаража на имота. Оставих ги
някъде 94-95 г. Ние сме посещавали имота до края на 1999 г. след като
почина майка й и ние се грижехме за двора и края на 99 г. брат й искаше да се
грижи за двора и му дадохме ключовете и повече не сме стъпвали в имота.
И.С. 99 г. влезе в старчески дом в Разград и ми иска пари, за да влезе в дома и
от тогава нямаме вече връзка с него. Не се е връщал в имота, впоследствие
отишъл да живее в някакви роднини в с. Крояч да пази къщата и са му дали
покрив там. 2-3 години като продаде имота случайно се срещнахме с П. и ми
каза, че е продал имота и миналата година м. септември или октомври отишъл
при А. и казал, че е продал имота и иска да го прехвърли и й предложил пари.
Би трябвало е да имат нотариален акт, но е трябвало да е на И.С. и на
съпругата му. П. е предложил сумата от 2000 лв. на съпругата ми и е ходил 2-
3 пъти при нея, за да прехвърлят имота на тия хора, от които е взел парите за
къщата и ги е пуснал да живеят там. Всеки вторник между 14.30 и 16.00 ч.
минавам покрай имота и поглеждам и хора не съм виждал. Един път спрях в
буса и съседката беше вънка и я питах как мога да се свържа с тези хора и тя
каза, че били на басейн и си оставих телефона, за да се обадят и да се разберат
със съпругата ми, но никой не се обади. Не знам до кога са били конзолите
там, защото след това не съм влизал в имота. 99 г. последно влизах в имота и
тази стока беше там. Конзолни разклонителни кутии в които се слагат
контакти, които се ползват за строителството и имам фактура, в която пише
колко струват и колко са бройките. Същото количество е което е писано във
фактурата. Беше в сезалени чували и бяха в гаража. Точно оригиналния
нотариален акт на дядото не съм го виждал, но нотариалния акт, който беше
купен от предприятието стоеше у дома в касата и сега е по делото. Лично от
дядото и бабата като подобрения нищо не е правено. Брат й ми каза, че
продал имота на някакъв негов бивш колега, но не го познавам. Предполагам,
че 2001 – 2002 г. трябва да е станало.
Освободи се свидетеля със съгласието на страните.
АДВ. С.: Няма да соча други доказателства. Представям списък за
разноските.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства. Представям списък за
разноските.
СЪДЪТ
11
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИОБЩАВА приложените списъци за разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. С.: Моля да уважите исковата ни молба и ни признаете разноските
съгласно списъка. Считам, че имаме достатъчно безспорни писмени и гласни
доказателства, от които по неоспорим и категоричен се доказа, че 2001 г. до
настоящия момент имота процесния описан в ИМ се владее и ползва като
собствен от ищеца и неговото семейство. По категоричен начин се доказа, че
до настоящия момент нито един момент никой не е оспорвал тези
владелчески собствени права на ищеца. Не са водени дела и никой друг освен
ищеца и семейството му не е имал достъп до имота. Самия ответник - сина на
наследодателя им заяви днес, че действително е продаден имота 2001 г. за
2500 долара. Нямаме писмени доказателства за тези твърдения, но е факт, че
от 2001 г.ищеца владее добросъвестно необезпокоявано имота. Безспорно е,
че от както владее имота същия като собственик е извършил редица
подобрения там. Съда моля да анализира свидетелските показания и
състоянието на имота. По отношение на твърденията на ответницата
изложени в отговора с уточненията и това което се събра като доказателства
се оспориха нейните твърдения и се оспориха именно от нейните свидетели –
съпруга й и дъщеря й и бяха категорично че от 99 г. нямат никакъв достъп до
имота и нямат ключове за имота и не се владее и ползва, както и че според тях
има друг, който владее и ползва имота. Според изложеното от ответницата тя
твърдеше, че тези конзолни кутии са били до 2002 г. нещо което беше
оспорено и доказано по категоричен начин. Факта, че е нямало такива кутии и
стока беше оспорено и доказано от свидетелските показания, които моля да
ги кредитирате като безспорни, последователни и обективни, предвид факта,
че това са хора които живеят понастоящем и познават и страната и имота, а
другия свидетел е лицето, което активно е участвал със собственика в
ремонтните дейности и бяха категорични, че не познават и никога досега не
са виждали такива стоки. Беше доказано по категоричен начин, че самия дядо
И. не е притежавал документ за собственост. Никой не е виждал писмен
документ нотариален акт на негово име и няма как ответницата да е
придобила имот чрез наследство при положение, че самия наследодател не е
имал на неговото име документ. По отношение на представените декларации
за платени данъци предполагам с това се опитва да докаже, че не е прекъсвала
владението и ползването, но те бяха оспорени от гласните доказателства. Те
са платени 02.11.21 г. след завеждане на ИМ с цел да се снабди с
доказателства. Дори да приемем, че е платила данъците макар и към 2021 г.
това не е достатъчно да я направи собственик на имота. Ако твърди и има
претенции към този имот от 99 г. или 89 г., но и от който период да е имала
при положение, че са минали повече от 10 години е имало възможността да
12
предяви правата си, както и от 99 г. както твърди, че не я допускат да
претендира собственост и тя не е предприела и е бездействала, поради това,
че няма никакви основания за това. Ищеца е придобил имота въз основа на
покупка, давностно владение, което е било повече от 10 години и не е бил
обезпокояван.
АДВ. М.: Моля да отхвърлите изцяло като неоснователен и недоказан
иска. Съдът изготви окончателен доклад по делото, обяви, че разпредели
доказателствената тежест в процеса и ищцовата страна не направи пълно
доказване - че е придобила по давност, покупка процесния недвижими имот.
Общо известно е каква е формата на договора за покупо продажба, отсъстват
каквито и да било писмени доказателства или в нотариална форма подкрепя
техните твърдения. Всякакви гласни доказателства за установяване наличието
на такава сделка са недопустими съобразно чл.144 ГПК. Обстоятелството, че
ищеца е бил допуснат от брата на моята доверителка не означава, че същият е
владелец. Нещо повече видно от писмените доказателства от страна на ищеца
същия се е съгласил и продължил да изплаща според ищците данъчните
задължения възникнали на името на И.С.. Владението трябва да е явно,
несмущавано, продължително и не прекъсвано. Такова демонстриране на
владение спрямо доверителката ми не се установи. Самия брат на
доверителката ми заяви, че не е уведомявал А.П. за предприетите действия до
допускането на имота на ищеца и получаването на парична сума от ищеца.
Следва съда да отчете обстоятелството, че по настояване на ищцовата страна
през 2021 г. А. е била потърсена от брат си за оформяне на документи по
прехвърляне на собственост и това потвърждава нашата теза, че ищеца е бил
наясно, че е бил държател, никога не е бил владелец, същия е знаел чия
собственост е имота и е заявил желание да придобие имота от собствениците
именно от А. и П., което не се е осъществило. Категорично се установява от
представените доказателства, че относими към 2001 г. наследодателя на
доверителката би баща й не е живял в процесния имот, не е провеждал среща
с ищеца, не се е уговарял с него и не е постигано съгласие за разпореждане с
имота. Моля да отхвърлите изцяло исковите претенции и да ни присъдите
разноските съобразно списъка, алтернативно възразявам, че правя възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ П.С.: Дължа едни пари на сестра си, които ще ги
възстановя, но не и 8000 лв. и тия конзолни кутии от къде дойдоха незнам.
АДВ. С.: Първо по отношение на адвокатското възнаграждение считам,
че е съобразено с наредбата за минимално възражение имайки предвид
фактическата и правната същност на делото. По отношение формата на
документа за собственост като се претендира, че няма такъв, ответника трябва
да знае, че нямат също такъв документ. Незнам защо се твърди, че е допуснал
в имота, напротив самия ответник заяви, че не е допуснал, но е получил
продажна цена и е дал ключове и владение, това не е допускане, а продаване.
От друга страна при положение, че от 2001 г. ищеца владее и ползва имота и
е правил ремонти какво друго трябва да демонстрира един владелец.
13
Данъчните задължения ги е плащал на чуждо име, тъй като тези хора са го
декларирали, а за да са на негово име трябва да представи нотариален акт,
какъвто не е имал. Ако действително ответницата е имала някакви претенции
от 2001 г. до сега при положение, че знаят, че се ползва от друг са имали
възможност да си уредят правата включително и по съдебен ред.
Счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че
ще се произнесе с решение на 18.04.2022 г.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.31 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
14