РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. Перник, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500420 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от адвокат Община
Перник, чрез юрисконсулт Л., срещу решение № 260513 от 05. 05. 2021г.
постановено по гр. д. № 05589 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд, в
частта му, с която е отхвърлен обратния иск на Община Перник срещу Х. Ж.
А..
В жалбата се моли решението да бъде отменено в обжалваната му част
и предявения обратен иск да бъде уважен. Моли се да бъдат присъдени
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Основните доводи, които се развиват във въззивната жалба са, Със
заповед от ***г. в процесното жилище е настанен Ж. В. А. – баща на
ответника, ведно с четричленното му семейство, в което фигурира и
ответника по обратния иск; въз основа на тази заповед е сключен Договор за
наем от ***г.; впоследствие Ж. А. е починал; Договорът за наем от ***г. не е
прекратяван, поради което се счита за продължен при условията на чл. 239 от
1
ЗЗД; в това жилище е останал като наемател Ж. В. А., който с оглед
разпоредбата на чл. 232, ал.2 от ЗЗД е длъжен да заплаща наемната цена и
разходите , свързани с ползването на вещта.
Насрещната страна Х. Ж. А., нe е подал писмен отговор на въззивната
жалба и не е изразил становище по нея. С него я оспорва като неоснователна.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Пернишкият районен съд е уважил установителния иск на
„Топлофикация Перник срещу Община Перник за дължими суми за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за
периода от 01. 05. 2018г. до 30. 12. 2018г. и лихви за забава. С решението си
съдът е отхвърлил обратните искове на Община Перник срещу Х. Ж. А., за
заплащане на същите суми, представляващи незаплатени разходи за ползване
на имот, изразяващи се в доставяне на топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в
За да отхвърли обратните искове Пернишкият районен съд е приел, че
Община Перник не доказала наличието на наемно правоотношение между нея
и Х.А., отнасящо се до апартамента, находящ се в ***, за периода от 01. 05.
2018г. до 30. 12. 2018г. Отбелязал е че възникването на такова наемно
правоотношение е сложен фактически състав, който изисква
административен елемент – настанителна заповед и граждански елемент –
подписване на договор за отдаване под наем на жилището, който в случая
липсва. В тази насока се е позовал на решение № 6794 от 9.11. 2000г. по адм.
дело № 1632/2000г. на III о. на ВАС.
Освен това е отбелязал, че договора за наем е от ***г., не е вписан и той
е ограничен като продължителност.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
2
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността и допустимостта на
решението, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно, а в обжалваната му част се явява
допустимо.
По доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки доводите
във въззивната жалба и тези на насрещната страна, както и доказателствата по
делото, включително и тези представени пред въззивната инстанция,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Със Заповед № ***г. на Началника на службата по жилищно
настаняване при Градски народен съвет – П., Ж. В. А. и 4 членното му
семейство – 1. Ж., 2. М., Х. и 4. са настанени без конкретен срок, в ***, което
жилище е собственост на СП „Жилфонд“. Този документ представлява
административния елемент от смесения фактически състав по възникване на
наемното правоотношение.
С Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, подписан
на ***г., между клон „Жилфонд“, в качеството му наемодател и Ж. В. А., в
качеството му наемател, въз основа на описаната настанителна заповед на
ГНС – П., на наемателя му е бил отдаден държавент недвижим имот от две
стаи и кухня, находящ се в ***. В абзац „Корекции“, е отбелязано, че „Ще
живеят 4 души“ „двете деца под три години“. Този договор е гражданско
правния елемент от сложния фактически състав.
От извадката от НБД „Население“ Пълни данни за ответника, е видно,
че бащата на същия Ж. В. А. е починал, майката на същия М. Х. О. е
починала, както и сестрата на същия С. Ж. А., също е починала /26 от
първоинстанционното производство/.
Следователно между Х. Ж. А. е възникнало безсрочно наемно
правоотношение с „Жилфонд“ П., по отношение на процесния апартамент,
като възникналото наемно правоотношение е по силата на Закона за наемните
отношения в сила от 12. 07. 1969г., в редакцията му с Дв. бр. 26 от 30. 03.
1973г.
3
По делото не спори, че собственик на този топлоснабден имот по силата
на ЗМСМА и Закона за общинската собственост е станала Община Перник.
Закона за общинската собственост е приет с ДВ бр. 44 от 21. 05. 1996г.
и е в сила от 01. 06. 1996г.
Съгласно разпоредбата на §7, ал.1 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за общинската собственост – договорите за наем,
сключени по установения ред до 01. 06. 1996г., чийто срок не е изтекъл,
запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три
години от влизането на този закон в сила. Следователно действието на
наемното правоотношение между Община Перник и Х. Ж. А. е било в сила до
01. 06. 1999г., когато то е прекратено.
След като ответникът по обратния иск Х.А. не се явява наемател на
процесното жилище за процесния период, а Община Перник претендира
установяване дължимостта на процесните суми от ответника по обратния иск
именно в качество му на наемател, то обратния иск на Община Перник срещу
него се явява неоснователен.
Следователно въззивната жалба на Община Перник се явява
неоснователна.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260513 от 05. 05. 2021г. постановено по гр. д.
№ 05589 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е
отхвърлен обратния иск на Община Перник срещу Х. Ж. А..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5