РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 29.05.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в публично заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 66 по описа за 2020 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба на „Пътстрой – Ловеч“ ЕООД гр.Ловеч, понастоящем Еднолично дружество с
ограничена отговорност „Проект строй 1“ с управител С.П.Д., подадена против Решение № 28 от 31.01.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 871 по описа за 2019 година на Районен съд /РС/ Ловеч.
По наведените в касационната жалба подробни
доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърденото с него
наказателно постановление като необосновано и постановено в нарушение на
материалния закон.
В
проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател не се
представлява.
В
съдебно заседание ответникът по делото – Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч,
представляван от директора оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено.
Участващият
в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава становище за
неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения
съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Касационният състав на съда, като съобрази наведените в касационната
жалба доводи и служебно провери валидността, допустимостта, и съответствието на
решението с материалния закон съобразно разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна и срещу решение подлежащо на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият
районен съд е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 11-0001134 от
21.08.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с
което на основание чл. 416 ал.5 във връзка с чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложена на „Пътстрой
– Ловеч“ ЕООД, имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.415
ал.1 от Кодекса на труда, като законосъобразно.
Административнонаказателната отговорност е ангажирана
за това, че „Пътстрой –
Ловеч“ ЕООД в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото
законодателство, като към 02.06.2019 г. не е изпълнил задължително предписание
№2 от протокол №ПР1913172 от 22.04.2019г. на Д ИТ Ловеч, в установения срок
срок от 01.06.2019г., касаещо работодатеят да предостави ново лятно облекло на
работещите на обект „Кариера „Горно Павликени“. Нарушението е констатирано при
извършени проверко на 18.07.2019г и на 19.04.2019г., като за отстраняването му
е дадено задължително предписание по протокол №ПР1913172 от 22.04.2019г. на Д
ИТ Ловеч, редовно връчен, влязъл в сила на 08.05.2019г. и със задължителен срок
за изпълнение 01.06.2019г.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, при което е установил правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че касаторът в качеството на работодател не е спазил трудовото
законодателство като
не е изпълнил даденото предписания и не е осигурил на ново лятно облекло на
работещите на обект „Кариера „Горно Павликени“. При осъществения
контрол за законосъобразност Ловешкият районен съд е констатирал, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити.
В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да
обуславят незаконосъобразност на НП. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в
обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение на трудовото
законодателство, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци
от същото. Приел е,
че извършеното нарушение не може да се квалифицира
като маловажно по смисъла на чл.415в ал. 1 от КТ, тъй като не са налице
законовите предпоставки-нарушението а е отстранено веднага след установяването
му и от него да не са настъпили вредни последици за работниците или
служителите. При тези
съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП
деяние, представлява административно нарушение, тъй като са установени по категоричен начин
обективни признаци от същото, като обосновано с доказателствата е наложеното наказание в минимален
размер. С оглед на което е
направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.
Решението е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.
Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд.
В хода на проведеното административно наказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
самостоятелна отмяна на наказателното постановление. Както правилно е приел решаващият съд актът за
установяване на административното нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното
постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в
акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението,
времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които
са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е
административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено
длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от нормативно
упълномощено лице по смисъла на чл.416 ал.5 от КТ, при което административното
наказание е наложено от лице по чл. 47 ал. 2 от
ЗАНН.
При фактическата установеност по делото извършеното
от касаторът нарушение е съставомерно, и съставлява фактическия състав на
визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние
съдържа признаците на административно нарушение на трудовото законодателство по
чл.415 ал.1 от
Кодекса на труда,
регламентиращ изпълнение задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. Извършеното деяние е основание за реализирането на
административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор
относно административно - наказателно отговорното лице.
От фактическа страна е
безспорно установено със събраните по делото писмени и гласни доказателства, че касаторът „Пътстрой – Ловеч“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си по чл.415 ал.1 от КТ,
като не е изпълнил задължително предписание,
дадено му по протокол №ПР1913172 от 22.04.2019г. на Д ИТ Ловеч, влязъл в сила
на 08.05.2019г. в указания срок за изпълнение - 01.06.2019г., изискващо да предостави
ново лятно облекло на работещите на обект „Кариера „Горно Павликени“.
За констатираното
нарушение, правилно и
законосъобразно
касаторът е бил санкциониран с
налагане на административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв., която е индивидуализирана към
предвидения в закона минимум, поради което няма основание за изменение.
Наложеното е съобразено с извършеното нарушение,
с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря
на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Извършеното нарушение не може
да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ. Привилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ изисква нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работниците или служителите, а в случая тези предпоставки не са налице.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства правилно решаващият съд е приел,
че санкционираното дружество в качеството си на работодател е осъществило
елементите от състава на соченото нарушение, както и че административнонаказващият
орган се е справил с доказателствената тежест по установяване на нарушението,
при което наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Изтъкнатите в касационната жалба доводи
доколко е възникнала необходимост от подмяна на работното облекло спрямо текучеството на
работна ръка са неотносими към законосъобразността на издаденото наказателно
постановление, тъй като според доказателствата касаторът като работодател не е
обжалвал даденото му задължително предписание на работещите на обекта да се
предостави ново лятно работно облекло, на основание чл.6 ал.1 от Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло, в даденият му 14 дневен срок и така
даденото е влязло в законна сила на 08.05.2019 г.
По изложените съображения, настоящият
състав счита
касационната жалба за неоснователна, а решението
на Районен съд Ловеч за валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила, като
правилно. Не са
налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2 предложение първо АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 31.01.2020 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 871 по
описа за 2019 година на
Районен съд Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.