Р Е
Ш Е Н
И Е № 108
гр. Сливен, 20.09.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело
№ 100 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от М.Д.С., чрез адв. С.
К. – *** против Решение № 204 от 22.05.2023 г., постановено по АНД №
20232230200229 по описа за 2023 г. на Районен съд – Сливен, в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-005475 от 30.12.2022 г. на
Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на М.Д.С. за нарушение
на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.3, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното в частта му решение е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с
което отмени решението на Районен съд – Сливен в обжалваната му част, както и
наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател М.Д.С., редовно призован,
се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата
и излага доводи за нейната основателност. Моли съда да отмени атакуваното
решение в обжалваната му част, както и наказателното постановление. Не
претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР-Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение и моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, предлага
касационната жалба да бъде уважена.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 22-0804-005475 от
30.12.2022 г. на Началник Сектор в ОДМВР-Сливен, РУ Сливен. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН Серия № АД 559644 от 11.12.2022 г.,
с. от М. Р. Р. – п. при РУ МВР - С. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното: На 11.12.2022 г. около 19: 40 часа в ***, по *** М.Д.С.,
управлявал лек автомобил марка "Ауди А 6" с рег. № ********, с. на М.
Т. К., като след подаден светлинен сигнал не се е убедил, че има видимост
свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, с което създава реална
предпоставка за ПТП, с което е нарушил чл. 42, ал.1, т. 2 от ЗДвП и при изпреварване
не съобразява поведението си с пътната маркировка - нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Актът за установяване на
административно нарушение е подписан от нарушителя без възражения.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган и с процесното
НП на М.Д.С. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 150 лева и за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 30 лева и му са отнети 10 к. т. на осн. Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
В хода на
съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта, а именно, че водачът е предприел
изпреварване в нарушение на пътната маркировка.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е установено безспорно, без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. В
частта за нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съдът е приел, че не е
безспорно установено и е отменил наказателното постановление. В тази част
съдебното решение не е оспорено и е извън предмета на касационния контрол.
По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е
изложил ясни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят
от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението
както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи, формирани
от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои. Нормата на
чл. 6, т. 1 от ЗДвП поставя императивно изискване към водачите на МПС да
съобразяват своето поведение с пътната маркировката. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. В случая оспорващия не подкрепя твърденията си с годни
доказателства, които да оборят установената от контролния орган фактическа
обстановка. Изложените от касационния жалбоподател твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон са
неоснователни. В разглеждания случай, в АУАН и в НП нарушението е правилно
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация, което
осигурява на санкционираното лице възможността да разбере за какво деяние е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. В чл. 6, т. 1 от ЗДвП е
регламентирано задължението на участниците в движението да съобразяват своето
поведение с пътната маркировка. В чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е предвидено, че
се наказва с глоба 30 лв. водач, който при неправилно изпреварване, не създава
опасност за движението. Следователно правилно е приложена и съответната
санкционна норма от ЗДвП. Съобразен е видът на наказанието, чиито размер е фиксиран
и не подлежи на ревизия от съда.
При горните изводи настоящата касационна
инстанция приема, че обжалваното в
частта му решение не е постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно
и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият
касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и
релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените съображения следва, че
като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление в оспорената
част, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Основателно и своевременно се явява
искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00
лева, съобразно нормата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37,
ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на
правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204 от 22.05.2023
г., постановено по АНД № 20232230200229 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Сливен, в
оспорената част.
ОСЪЖДА
М.Д.С., с ЕГН **********, да заплати в
полза на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: