№ 44
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501700 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261040 от 22.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 2158/2020 год. по описа на
СГС, I-23 състав са отхвърлени предявени от В. Б. С. против ЗК „Лев Инс“ АД обективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 55 000
лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 2 024 лева –
имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 31.10.2018
год..
Решението е обжалвано от ищеца В. Б. С., чрез процесуален представител с доводи за
неправилност. Твърди, че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост събраните гласни и
писмени доказателства и от там е достигнал до погрешния извод за липса на виновно
поведение при водача на автомобила. Поддържа, че вследствие на произшествието са й
причинени вреди, който следва да бъдат обезщетение от ответното дружество. Моли съда да
отмени решението и постанови нова, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс” АД, чрез процесуален представител оспорва наведените
по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Претедират се юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане, като обуславящи ангажиране отговорността на
застрахователното дружество.
Предявени са пред първоинстанциионият съд обективно съединени искове с правно
основание чл.432 от КЗ, като се твърди, че ищцата В. Б. С. е пострадала при пътно-
транспортно произшествие, станало на 31.10.2018 г., около 14:00 часа, в град София, ж.к.
„Сухата река“, когато по ул. „Проф. Беньо Цонев“, водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“
с ДК № ***, при маневра „завой на дясно“ по ул. „Константин Фотинов“, пред алкохолна
борса, нарушава правилата за движение по пътищата и я блъска, докато тя заобикаля пеша
спрелите по тротоара автомобили. Твърди, че в резултат на произшествието е претърпяла
травматични увреждания, довели до болки и страдания и наложили медицински разходи,
който претендира от ответното застрахователно дружество, тъй като автомобила,
управляван от виновния водач бил застрахован по риска „гражданска отговорност“.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД
ищецът следва да докаже наличие на деяние, извършено виновно, като вината се
предполага, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, размера на претендираните вреди, както и наличие на застрахователно
правоотношение с ответното дружество към момента на произшествието.
В случая от приетата пред първоинстанционият съд авто-техническа експертиза, изготвена
въз основа на приетите писмени доказателства по делото и съобразена с дадените показания
на разпитания свидетел Ф. Г. се установява конкретния механизъм за настъпване на
произшествието, а именно: на 31.10.2018 г., около 14:00 ч., лек автомобил „Алфа Ромео 147“
с ДК № *** се е движил по ул. „Проф. Беньо Цонев", с посока от ул. „Антон Везешш към ул.
„Константин Фотинов" с намерение да извърши десен завой по нея към ул. "Витиня".
Ищцата, в качеството си на пешеходещ се е движила в посока от ул. „Витиня" по ул.
„Константин Фотинов" към ул. „Проф. Беньо Цонев" по левия за посоката й тротоар,
достигнала е до вход-изхода на бирената борса отляво, където напречно на тротоара е спрял
неизвестен бус. Пешеходката е тръгнала да заобикаля буса, навлизайки платното за
движение на ул. „Константин Фотинов" от дясно на ляво спрямо посока на движение на
завилия автомобил. Водачът на лекия автомобил от момента, в който пешеходката е била
видима за него, излизайки вляво от спрелия неизвестен бус, не имал техническа възможност
да спре и е последвал приплъзващ удар между страничната дясна зона на автомобила и
дясната страна на тялото на пешеходката. Вследствие на удара и падането на терена
пешеходката е получила травматични увреждания. От техническа гледна точка причина за
произшествието е субективното поведение на пешеходката, която е навлязла на платното за
движение в момент, когато това не е било безопасно за нея и другите участници в
движението. Пешеходката е слязла на пътното платно на място, необозначено, непредвидено
за движение на пешеходци. Пешеходката е имала възможност след излизане от габарита на
неизвестния бус да забележи идващия срещу нея автомобил. Пешеходката е попадала в
2
опасната зона за спиране на автомобила и ударът бил непредотвратим посредством
аварийно спиране.
От показанията на свидетеля М., които съдът кредитира, като дадени вследствие на преки и
непосредствени впечатления на пътник в автомобила се установява, че времето било сухо.
Тръгнали по една малка уличка, спряли, шофьорът се огледал на ляво и на дясно. Трябвало
да поеме в дясна посока. Там имало една борса и постоянно имало спрели бусове, като една
част от буса е била на тротоара, другата част на платното за движение. При завоя, малко
след завоя, видяла в дясното огледалото един шлифер. Усетила, че ударили някого и в
огледалото видяла един шлифер. Спрели колата, слезли и видели на пътя ищцата. С
огледалото я ударили.
Във връзка с дадените показания от тази свидетелка, по искане на ищцовата страна е
допусната допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от друго вещо лице, която
отново дава заключение, че пешеходката е имала възможност след излизане от габарита на
неизвестния бус да забележи идващия срещу нея автомобил и да предотврати ПТП.
Въззивният съд след внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства достига до извода, че водача на застрахования при ответника лек автомобил
„Алфа Ромео 147“ с ДК № *** не носи вина за настъпване на произшествието. Установи се,
че пътно-транспортното произшествие се дължи на изключителното на поведението на
ищцата. Това е така, тъй като водачът на лекия автомобил от момента, в който пешеходката
е била видима за него, излизайки вляво от спрелия неизвестен бус, не имал техническа
възможност да спре и е последвал приплъзващ удар между страничната дясна зона на
автомобила и дясната страна на тялото на пешеходката. От техническа гледна точка причина
за произшествието е субективното поведение на пешеходката, която е навлязла на платното
за движение в момент, когато това не е било безопасно за нея и другите участници в
движението.Ищцата е предприела движение на пътното платно на място, необозначено,
непредвидено за движение на пешеходци, имала е възможност след излизане от габарита на
неизвестния бус да забележи идващия срещу нея автомобил. В момента, в който
пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила, то ударът е бил
непредотвратим посредством аварийно спиране.
Предвид на изложеното, съдът приема, водача на автомобила не е нарушил правилата за
движение и за него не е съществувала възможност да предотврати произшествието. Всичко
това мотивира настоящият състав да приеме, че не е налице виновно поведение от страна на
водача на автомобила. С оглед на това съдът приема, че презумпцията за вина, установена в
чл.45, ал.2 от ЗЗД е оборена, поради което липсва елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и в тази връзка исковете се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени изцяло, без да се обсъждат останалите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на делинквента, а от там и на застрахователя.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
3
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз
основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261040 от 22.03.2022 год., постановено по гр.д.№ 2158/2020
год. по описа на СГС, I-23 състав.
ОСЪЖДА В. Б. С. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата
от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4