№ 170
гр. Кюстендил, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500057 по описа за 2023 година
ППЗК „Съгласие- 2“- в ликвидация, с ЕИК ***, със седалище в с. Червен брег,
чрез пълномощника адв. Е. Й. от АК - Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Кюстендил,
ул. „***“ № 35 обжалва Решение № 771/28.10.2022 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 2534/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен
предявеният от кооперацията срещу „Агро МГ 1“ ЕООД, ЕТ „***“, М. А. Ч., Й. А. Ч.,
М. М. А., Л. *** А. и „Мегатранс 2009“ ЕООД гр. Дупница, иск с правно основание
чл.124, ал. 1, вр. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на Решение №
12414/30.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5818/2018 г. по описа на САС, Г.О., 4-ти
състав, с което решение въззивният съд е потвърдил изцяло Решение № 193/13.08.2018
г., постановено по гр. д. № 615/2015 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил, с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от ППЗК „Съгласие- 2“- в ликвидация
срещу „Агро МГ 1“ ЕООД, ЕТ „***“, М. Ч., Й. А. Ч., М. А., Л. А. и „Мегатранс 2009“
ЕООД иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищецът е собственик на посочените в решението недвижими имоти
и за осъждането им да предадат владението върху тях.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на
първоинстанционното решение поради неговата незаконосъобразност и
необоснованост, като постановено при липса на мотиви и превратна интерпретация и
неправилна оценка на събраните по делото доказателства.
1
Иска се отмяна на обжалваното решение изцяло, прогласяване нищожност на
Решение № 12414/30.11.2020 г. по в.гр.д. № 5818/2018 г. по описа на САС и изпращане
на делото на същия съд за постановяване на ново решение, при повторна преценка за
наличието на предпоставките за допустимост и основателност на иска=
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.
П. Д., в качеството му на пълномощник на ответниците по делото ЕТ „Георги Гущеров
– ДР- Цветанка Гущерова“, „Агро МГ 1“ ЕООД, М. М. А., Л. Д. А., М. А. Ч. и Й. А. Ч.,
с който се оспорва депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения като
неоснователни, по пространни съображения, преповтарящи изложеното в писмения
отговор на исковата молба. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване
на първоинстанционното решение=
Кюстендилският окръжен съд след като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията
на чл.12 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано
лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение
на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по същество е и правилно, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от ГПК нищожност на решението може
да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Процесуалният закон не
съдържа норми, които да определят кога един съдебен акт е нищожен, но такива
критерии са въведени от съдебната практика. Приема се, че нищожност на съдебно
решение е налице в хипотезата на особено съществени пороци (напр. когато решението
не е постановено в предвидената от закона форма или е постановено от незаконен
състав (в случаите, когато актът е постановен от лице, което няма качеството съдия
или в състав без необходимия брой членове), както и когато съдебният акт е напълно
неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни
по пътя на тълкуването. Пороците, които водят до нищожност на решението
следователно са свързани с начина на формиране и изразяване на волеизявлението на
съда. Нищожното решение не е годно да породи правно действие и да обвърже
страните по него, поради което това е единственият порок, който освен по пътя на
обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно. В
случая Решение № 12414 от 30.11.2020 г., постановено по гр.д. № 5818 по описа за
2018 г. на АС- София, с което е потвърдено Решение № 193 от 13.08.2018 г. по гр.д.
2
№615/2015 г. на Кюстендилския окръжен съд не страда от нито един от посочените
пороци, наличието на който би обусловил извод за нищожност Същото е постановено
от надлежен орган, в надлежен състав, спорът попада в правораздавателната власт на
съда, решението е в писмена форма, подписано е, като същото не е абсолютно
неразбираемо.
С въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното
решение, а именно, че решаващият състав неправилно е посочил в мотивите си, че
касационната инстанция следи служебно за нищожност на съдебните актове при
инстанционния контрол. В тази връзка следва да се посочи следното:
В в стадия по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд
следи служебно за валидността и за допустимостта на обжалваното с касационната
жалба въззивно решение и когато съществува вероятност решението да е нищожно или
недопустимо, същото се допуска до касационен контрол за преценка на валидността и
на допустимостта му с решението по съществото на касационната жалба. Предвид
тежестта на порока, извън това задължение на касационния съд, разпоредбата на
чл.270, ал.2 от ГПК предвижда и отделна възможност нищожността на съдебното
решение да бъде предявена по исков ред или чрез възражение, без тази възможност да
е поставена под условие, актът да не е претърпял инстанционен контрол, както и в
случая е процедирано и предявеният иск е разгледан по същество.
Във въззивната жалба се твърди, че в мотивите на процесното съдебно решение
съдът от една страна е приел, че извън предмета на спора е плащането на цената на
имотите, а от друга страна, че липсата на такова се явява категорична индиция за
недействителността на сделката. Съдът констатира, че на л. 43 от решението на
апелативен съд е посочено: „неплащането на продажната цена не е предвидено като
основание за недействителност на договора за продажба (макар, че поначало начинът
на плащане би могъл да се разглежда като индиция във връзка с недействителността на
която се позовава ищецът)“ Настоящият съдебен състав не намира, че не е налице
противоречие в мотивите в какъвто смисъл са твърденията на въззивника, тъй като
неплащането на цената и начинът на плащане не са еднозначни понятия. Следва да се
има предвид, че мотивите на апелативен съд са ясно изразени в акта, не са
противоречиви, дори без тълкуване по несъмнен начин изразяват волята на съда, която
е за отхвърляне на иска, поради което е и потвърдено решението на
първоинстанционния съд, т.е. не е налице абсолютна неразбираемост на волята на
съда.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение на районен съд е
законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Предвид на изхода на делото
на въззивната кооперация не се дължат разноски=
Воден от горното, окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 771 от 28.10.2022 г. на Кюстендилския районен
съд, постановено по гр. д. № 2534/2021 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4