Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 07.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на тридесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ
при секретаря А. Рангелова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 122/20 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят
Р.Е.Х. ***, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № 19-0294-001841
от 04.10.2019 г., с което на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
В с.з. жалбоподателят се явява лично,
поддържа подадената жалба и моли да се отмени НП като незаконосъобразно, поради
мотивите, изложени в нея.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 19-0294-001841
от 04.10.2019 г., на жалбоподателя Р.Х. на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му
е наложена „Глоба” в размер на 50.00 лв. за това, че управлява лек автомобил ***с
рег. № ***, собственост на Р.Р.Е., като използва мобилен телефон по време на
движение без устройство, позволяващо използването на телефон без участие на
ръцете.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 10.09.2019 г. свидетелите Ц.Ц. и В.Р. ***
осъществявали контрол по безопасност на движението в с. Расово. В центъра на
селото видели жалбоподателя, който идвал от с. Аспарухово и завил към гр.
Монтана. Докато управлявал автомобила си, същият говорел по мобилен телефон,
контролните органи видели това и го спрели. Св. Ц. му съставил АУАН за това, че
управлява лек автомобил ***с рег. № ***, като използва мобилен телефон по време
на движение. Като възражение Х. записал, че не е разговарял по мобилен телефон.
Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното НП № 19-0294-001841 от 04.10.2019 г.
В случая съдът намира, че жалбоподателят е
извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Според чл. 104а. от ЗДвП: „На водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното
средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му.“ Както се установи от събраните по делото
доказателства, жалбоподателят е използвал мобилен телефон по време на управление
на автомобила – държал го е с ръка до ухото си, като при подаден сигнал със
стоп-палка преустановил това действие. Чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда
глоба от 50.00 лв. за водач, който „използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му“.
В случая не се установи изключението по посочената норма - да е било налично
устройство, което да позволява използването на мобилния телефон без участието
на ръцете на жалбоподателя. За да е налице нарушение по посочения текст, не е
необходимо водачът да „говори“ по мобилния телефон, а да го „използва“, което е
по-широко понятие и обхваща повече действия от говоренето, които обаче също
отклоняват вниманието му и са предпоставка за създаване на опасност за
движението. Ето защо съдът намира, че от Р.Х. е осъществен състав на
административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП. От друга страна, съдът
констатира, че жалбоподателят Х. (противно на твърдяното от него в съдебно
заседание) е санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и фишове за
нарушения на ЗДвП (видно от представената от АНО справка). Като е взел предвид
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, АНО е преценил, че Х. следва
да бъде санкциониран. Наложената глоба от 50.00 лв. е абсолютно определена като
наказание в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, поради което и за съда не съществува
възможност да я изменя.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0294-001841 от 04.10.2019
г., с което на Р.Е.Х. ***, с ЕГН **********
на осн. чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 50.00 /петдесет/ лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :