МОТИВИ:
Срещу подсъдимия С.Ш.Ю. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На неустановен ден през периода от 29.10.2017г. до
05.11.2017г. в с.***, обл. Плевен, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи – 1 брой
автоматична пералня, марка „***” на стойност 144.00 лева; 1 брой електрическа мини
готварска печка, марка „***”, модел ***на
стойност 80.00 лева; 1 брой електрическа косачка марка “***”, модел 32 на стойност 108.00 лева; 1 брой отоплителна
готварска печка на твърдо гориво на стойност 48.00 лева; 1 брой отоплителна
печка на твърдо гориво, тип „***“ на стойност 80.00 лева, всички движими вещи
на обща стойност 460.00 лева от владението на собственика П.И.С. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което представлява
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл.
194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение. Навежда правни доводи, че извършеното деяние от подсъдимия С.Ю. е съставомерно и същият е осъществил от обективна и от
субективна престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, във вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК. Моли съда да кредитира показанията на гражданския ищец,
свидетеля Г.С. и свидетеля Б.П., съдържащи косвени сведения относно авторството
на деянието от страна на подсъдимия. Според прокурора дактилоскопната
епспертиза, назначена в хода на досъдебното
производство следва да бъде кредитирана, доколкото при извършването й за следи
са използвани следите, иззети при извършен оглед на местопроизшествие от
05.11.2017г., представляващ годен способ за доказване, а протоколът за него – годно
доказателствено средство. Моли съда да не кредитира
като достоверни показанията на свидетелите А.А., *** Р.,
доколкото същите са противоречиви, нелогични, непоследователни, объркани и
поради роднинска връзка с подсъдимия следва, че двамата са заинтересовани от
изхода на делото. Прокурорът моли съдебния състав при постановяване на
присъдата, да кредитира като обективни и правдиви приобщените от досъдебното
производство писмени доказателства и по-конкретно – протокол за доброволно
предаване и разписка за върнати вещи. Предвид изложеното, обвинението предлага на
съда да определи наказание на подсъдимия Ю. над предвидения минимум в санкцията
на чл. 195 от НК от една година лишаване от свобода, което да отложи при
условията на чл. 66 от НК, да уважи предявения граждански иск и да присъди
направените разноски в тежест на
подсъдимия.
Подсъдимият С.Ш.Ю. разбира
обвинението за какво е, отказва да дава обяснения и моли съда да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия Ю. адв.
А.К., назначен за служебен защитник на подсъдимия Ю., навежда правни и
фактически доводи, че повдигнатото обвинение не е доказано нито от обективна,
нито от субективна страна и че не се доказва отразената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Според адв. К. обвинението се
базира единствено на дактилоскопни следи и няма
други преки доказателства, които да
уличават неговия подзащитен. Служебният защитник на
подсъдимия Ю. акцентира върху заключението на вещото лице по назначената в хода
на съдебното следствие дактилоскопна експертиза, а
именно, че същата е правена по
специализирана литература, но в практиката се установяват изключения от
предвидената в нея давност на подобни следи.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Пострадалата П.С., конституирана като граждански ищец
в съдебното производство, притежавала имот, находящ
се в село ***, обл. Плевенска, на адрес – ул. „***“
№***, състоящ се от два етажа с прилежащ двор, който посещавала само през
почивните дни. На 05.11.2017г. същата посетила описания имот и установила, че
двете входни врати на къщата, на първия и на втория етаж, били разбити и била
извършена кражба на следните вещи: 1 брой автоматична пералня, марка „***” на стойност 144.00 лева; 1 брой
електрическа мини готварска печка, марка „***”, модел ***на стойност 80.00 лева; 1 брой електрическа
косачка марка “***”, модел *** на стойност
108.00 лева; 1 брой отоплителна готварска печка на твърдо гориво на стойност
48.00 лева; 1 брой отоплителна печка на твърдо гориво, тип „***“ на стойност
80.00 лева.
За случая бил подаден сигнал до органите на МВР. На
място бил изпратен екип, който извършил оглед на местопроизшествие, при който
били иззети дактилоскопни следи от входната врата на
втория етаж, с което било образувано досъдебно производство №2160/2017 по описа
на РП-Плевен.
Подсъдимият Ю. ***, но бил безработен и не реализирал
трудови доходи. Свидетелят Б.П. – оперативен работник към РУ гр.Пордим получил
информация, че готварската печка, собственост на пострадалата С., е занесена в
дома на свидетелката А.А. именно от подсъдимия Ю..
Печката била разпозната от пострадалата П.С., след това предадена от
свидетелката А. чрез протокол за доброволно предаване и върната впоследствие на
пострадалата С. срещу разписка.
От заключението на вещото лице Е.Г. по назначената
съдебно-стокова експертиза се установява, че пазарната стойност на
противозаконно отнетите чужди движими вещи, предмет на престъпното деяние, към
момента на извършването му – периода 29.10.2017г.-05.11.2017г. е 460.00 лева,
от които стойността на автоматична пералня марка „***” е 144.00 лева; стойността на електрическа мини готварска печка марка “***”, модел *** ***е 80.00
лева; стойността на електрическа косачка марка “***”, модел *** – 108.00 лева; на отоплителна готварска
печка на твърдо гориво – 48.00 лева и на отоплителна печка на твърдо гориво тип
„***“ – 80 лева.
От заключението на вещото лице П.М. по назначената в
хода на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза се установява, че два броя от намерените и иззети дактилоскопни следи при огледа на местопроизшествие в с.***,
ул. „***“ №2 от 05.11.2017г., където е извършена кражба на вещи от дома на П.И.С.,
отбелязани под №3 и №4 на картона, не са годни за идентификация. Останалите дактилоскопни следи, отбелязани под №1, 2 и 5 са годни за
идентификация и са оставени съответно от среден пръст лява ръка и 2 пъти
длан-лява ръка на лицето С.Ш.Ю. с ЕГН **********. Според вещото лице относно
давността на дактилоскопните следи няма определена
методика, която да способства за определяне на времето, преди което са били
оставени същите. Последното може да бъде установено чрез изследване, от което
да бъде видно дали следите са пресни или са оставени преди повече време. Като
пресни могат да се квалифицират както такива, оставени от един ден, така и
такива, оставени от няколко дни. Според вещото лице П.М. давността зависи от
множество фактори.
От заключението на вещото лице В.С. по назначената в
хода на съдебното следствие дактилоскопна екпертиза се установява, че по въпроса за срока на
престояване и съхранение на следите от момента на оставянето им до момента на
тяхното откриване, проявяване и фиксиране, не може да бъде даден категоричен
отговор поради действието на множество фактори, влияещи върху давността на същите.
Сред тях са: количеството и качествения състав на потомастния
секрет, вида и характеристиките на следовъзприемащата
повърхност, влиянието на околната среда и метереологичните
условия при оставянето и при престояването на следите, мястото на дактилоскопната следа и използвания метод на проявяване на
следите и вида на проявяващия агент. Според вещото лице В.С. давността на дактилоскопните следи, годни за идентификация и отбелязани
с номера 1,2 и 5 върху картони за дактилоскопни следи
от извършен оглед на местопроизшествие на 05.11.2017г. в с.***, обл.***, ул. „***“ №***, е не е по-голяма от 30 дни и
най-вероятно е в рамките на няколко дни. Според вещото лице трите посочени
следи са с приблизително еднакъв интензитет на проявление, поради което същите са с еднаква или
приблизително еднаква давност. От заключението на вещото лице С. се установява,
че има голяма възможност същите три дактилоскопни
следи да са оставени в инкриминирания период, а именно – 29.10.2017г. –
05.11.2017г. Според вещото лице специализираната литература, която се използва
при изследването на дактилоскопни следи е
изключително условна и макар и в нея да се съдържат указания относно
обработване на същите, то има и редица външни фактори, които следва да се
вземат предвид. Това е причината в някои случаи да се проявяват следи с давност
месеци, дори и година, а в други – да не могат да се проявят, макар и оставени
преди два часа. Според вещото лице В.С. следите, иззети при огледа на
местопроизшествието на 5.11.2017г. не могат да имат давност от една година, тъй
като такава имат следи, намерени при определени условия, които не са налице в
случая, т.е такива, които са намерени на тъмно и при обстановка, при която не
се наблюдава промяна в температурата.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на свидетелите П.С., А.А., Б.П., Ж.И., Ш.Р., К.Д., Г.С., М.М.,
дадени в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира напълно с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие от една страна с
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – Протокол за оглед
на местопроизшествие от 5.11.2017г., албум за оглед на местопроизшествие,
извършен на 5.11.2017г. в с.***, обл.Плевен, ул.***
№***, протокол за доброволно предаване от 22.11.2017г., фискален бон от
2.08.2017г. на ***, гаранционна карта на ел.косачка марка “***”, модел ** № ***,
справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка на подсъдимия и
други, а от друга - със заключенията на вещото лице П.М. по дактилоскопната
експертиза, на вещото лице Е.Г. по съдебно-стоковата експертиза, назначени в
хода на досъдебното производство, и със заключението на вещото лице В.С. по
назначената в хода на съдебното следствие дактилоскопна
експертиза. Подсъдимият Ю. отказва да дава обяснения, както в хода на
досъдебното, така и в хода на съдебното производство. Свидетелят *** Р.
депозира показания в хода на съдебното следствие, че извършител на кражбата от
дома на пострадалата П.С. е свидетелят М.А.М., когото е възприел лично да
изнася пералня и да я товари на каруца. Свидетелите А.М., ***, *** М., С.А. и С.В.
депозират показания, с които се опровергават тези, дадени от свидетеля *** Р.,
че откраднатата от дома на пострадалата С. автоматична пералня е продадена от
свидетеля М.Р. на свидетеля А.М.. От показанията на свидетелката П.С., конституирана като граждански ищец, се
установява, че същата притежава къща в с.***, обл.
Плевен, на ул.*** № 2, която не обитава постоянно, а посещава периодично. Според
показанията на свидетелката С. вторият етаж на къщата се е използвал само като
стая за вещи, а първият – за спално помещение, като всеки етаж представлявал
самостоятелно жилище с отделна входна врата. От показанията на свидетелката П.С.
се установява, че на 5.11.2017г. посетила имота си в с.*** и констатирала
разбиване на вратите, патроните и дръжките на първия и втория етаж на къщата.
От показанията на свидетелката С.
се установява, че при
пристигането й в описаната къща липсвали следните вещи от първия етаж: пералня “***”; електрическа готварска печка “***”, която впоследствие й е била върната,
електрическа косачка за трева; отоплителна печка на въглища и дърва. От втория етаж липсвала отоплителна
печка на дърва и въглища. Свидетелката С. депозира показания, че синът й Г. пристигнал
непосредствено след това, когато са дошли и разследващите органи от РПУ-Пордим.
Последните разпитали свидетелката, която посочила подсъдимия Ю. като заподозряно от нея
лице. От показанията на свидетелката С. се установява, че семейството на
подсъдимия Ю. и нейното семейство не са в много добри отношения, поради някаква
стара случка, но тя нямала никакви пререкания с него. Свидетелката П.С.
депозира показания, че една от гореописаните вещи, а именно – готварска
електрическа печка с марка “***” й е била върната,
след като била намерена в свидетелката А.А., роднина
по съребрена линия с подсъдимия Ю.. От показанията на свидетелката С. се
установява, че синът й Г.С. е поддържал приятелски отношения с подсъдимия Ю.,
което е продължило до месец май 2017г., след което семейството й се преместило
в град Плевен. Според показанията на свидетелката С. подсъдимият Ю. многократно
е посещавал дома им в с.***, но от м.май 2017г.синът й Г. не е поддържал
никакви отношения с подсъдимия С.Ю.. Съдът кредитира напълно показанията на
свидетелката П.С., тъй като същите са последователно и логически изложени и
кореспондират напълно с показанията на свидетелите А.А., Б.П., Ж.И. и Г.С..
Свидетелката С. не е свидетел-очевидец на кражбата, а показанията й в частта,
че извършител на кражбата е подсъдимият Ю. представляват едно нейно
предположение. От разпита на свидетеля Г.С. се установява,
че същият е син на свидетелката П.С. *** до 2016г. и след това се е преместил в
град Плевен, за да работи. От показанията на свидетеля С. се установява, че
същият преди да се премести да живее в гр.Плевен е поддържал приятелски
отношения с подсъдимия Ю., но след кражбата те са се влошили. Според свидетеля С.
подсъдимият Ю. познава добре къщата, тъй като е идвал многократно в нея и е
влизал навсякъде. Свидетелят С. депозира показания, че според него извършител
на кражбата е подсъдимият Ю., въпреки че не го е видял лично и не е провеждал
разговор с последния относно кражбата. От показанията на свидетеля С. се
установява, че подсъдимият Ю. не е посещавал къщата в с. *** от преместването
на свидетеля да живее в гр.Плевен. Съдът кредитира напълно показанията на
свидетеля Г.С., тъй като същите са последователно и логически изложени и
кореспондират напълно с показанията на свидетелите А.А., Б.П., Ж.И. и П.С..
Свидетелят С. не е свидетел-очевидец на кражбата, а показанията му в частта, че
извършител на кражбата е подсъдимият Ю. представляват едно негово
предположение. От показанията на свидетеля Б.П., който работи на длъжност „***“
в РУ на МВР-Пордим се установява, че същият познава подсъдимия Ю., както и пострадалата
П.С.. Според показанията му той не е посещавал къщата в с.*** непосредствено
след извършената кражба, но е получил информация относно случилото се от
колегите си. От показанията на свидетеля П. се установява, че същият по-късно е
получил оперативна информация, че извършител на кражбата е подсъдимият С.Ю.,
който според същата информация след извършването на деянието е разпространил предметите
на престъплението сред къщите на свои роднини в село ***. От показанията на
свидетеля П. се установява, че не той, а негови колеги са установили една от
вещите, предмет на кражбата, в къщата на свидетелката А.А..
Готварска печка била разпозната от
пострадалата С. и впоследствие й върната срещу разписка. Свидетелят П. депозира
показания, че той лично не е разговарял с подсъдимия Ю. за кражбата, а
разполага само с информация, получена по оперативен път. Съдът кредитира частично
показанията на свидетеля Б.П. относно това, че една от вещите, предмет на
кражбата, се намирала в дома на свидетелката А., доколкото показанията му
почиват единствено на получена от него оперативна информация. От показанията на
свидетеля А.А. се установява, че същата познава
подсъдимия Ю., а пострадалата С. познава косвено от отношенията между децата
им. Свидетелката А.А. депозира показания, че
готварската печка с марка “***” и модел *** ***, намерена в нейната къща
в с.***, улица „***“ № ***, впоследствие предадена на разследващ полицай чрез
протокол за доброволно предаване и върната след разпознаване на пострадалата П.С.,
е била купена от нейния съпруг преди около две години за 20-30 лева, но не знае
точно от кого. Според свидетелката А., същата готварска печка е малка, бяла и
със следи от употреба. Свидетелката А. депозира показания, че не е искала да
предава печката доброволно, но органите на реда са настояли. Съдът кредитира показанията на свидетелката А., тъй като същите са последователно
и логически изложени. Липсват доказателства по делото, които да опровергаят
показанията й, че печката е купена употребявана от съпруга й преди да почине
през 2016г. От показанията на Ж.И. се установява, че същата живее в село ***, на
улица „***“ №*** заедно с майка си – свидетелката А.А.
и двамата си братя –*** и ***. Свидетелката И. депозира показания, че не е
готвела на печката в дома си и няма информация от кого е купена. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката И., тъй като същите са неясни, лаконични,
непоследователни и не изясняват никакви факти и обстоятелства по делото, а
напротив, свидетелката демонстрира пълна незаинтересованост към случая, като
заявява: „Не забелязвам тия печки, тия
глупости.“ От разпита на свидетеля Ш.Р.
се установява, че същият е първи братовчед на подсъдимия С.Ю. и брат на
свидетеля *** Р., като е присъствал при извършването на оглед в дома на
пострадалата П.С. *** в качеството на поемно лице. Според
показанията на свидетеля Ш.Р. при
извършения оглед в дома на пострадалата С. са описани вещите, които са
откраднати и са иззети отпечатъци от вратите, като свидетелят не може да уточни
от кои врати и от коя част на вратите/ от страната на жилището или от външната/
са иззети дактилоскопните следи. Според свидетеля Ш.Р.
в протокола за оглед било записано от къде точно са иззети следите. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Ш.Р., тъй като същите са последователно и
логически изложени, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства,
възприети от свидетеля при извършения оглед.
От показанията свидетеля К.Д.,
присъствал като поемно лице по време на огледа на
местопроизшествие от 05.11.2017г., се установява, че цялата къща е била
разбита, а дограмата – изпочупена. Свидетелят Д. депозира показания, че не си
спомня друго от извършения оглед, в т.ч. изземвани ли дактилоскопни
следи, с което него***е показания не допринасят в пълнота за изясняване на
фактите и обстоятелствата по делото. Въпреки последното, съдът кредитира
показанията на свидетеля Д. с оглед непосредствено възприетото от него при
извършения оглед. От показанията на свидетеля *** Р. се установява, че същият
живее в село ***, първи братовчед е на подсъдимия Ю. и къщата му се намира в
съседство с къщата на свидетелката П.С.. Според показанията на свидетеля *** Р.
извършител на кражбата от дома на пострадалата П.С. е свидетелят М.А.М., когото
лично е възприел да изнася вещите и да ги товари на каруца. Свидетелят *** Р.
отрича да е влизал в къщата на пострадалата С. да краде, като депозира
показания, че е извършвал поне пет кражби в село ***, последната от които е
била през 2017г., но от тогава не е извършвал подобни деяния. Съдът не
кредитира показанията на свидетелят *** Р., че непосредствено е видял свидетеля
М.М. да изнася печка и пералня от къщата на
пострадалата С. и след това да ги товари в каруца, както и показанията на
същия, отнасящи се до описаната от него фактическата обстановка, при която се е
осъществила кражбата. Причините, поради които съдът не дава вяра на
депозираните от свидетеля *** Р. показания са следните: на първо място, свидетелят
*** Р. се намира в роднинска връзка с подсъдимия Ю., от което може да бъде
направен извод за пряката му заинтересованост от изхода на делото; на второ
място, видно от приложената по делото характеристична справка и постановление
на Районна прокуратура-Плевен за отказ да се образува наказателно производство
от 11.02.2019г. , *** Р. в периода 21.12.2018г. – 09.01.2019г. е извършил
престъпление по смисъла на чл. 193, ал. 3 от НК от дома на свидетелката П.С. ***,
за което спрямо него са приложени възпитателни мерки. Освен това показанията на
свидетеля *** Р. са противоречиви, нелогични, непоследователни и не
кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал. Противоречията в показанията на свидетеля Р. са няколко. На първо
място, вещите, предмет на кражбата, които са били изнесени според свидетеля Р.
от свидетеля М.М. са само печка и пералня, което не
кореспондира с останалите доказателства по делото, а именно – показанията на
пострадалата П.С., протокола за оглед на местопроизшествие от 05.11.2017г. и
албум за оглед на местопроизшествие. На второ място, посочения от свидетеля ***
Р. период на извършване на кражбата също не кореспондира с приетия за установен
период, тъй като според свидетеля Р. деянието е било извършено миналата година,
т.е през 2018г., а в действителност престъпното деяние е осъществено в периода
29.10.2017г. – 05.11.2017г., т.е не по-късно от 05.11.2017г., когато е извършен
оглед на местопроизшествие и са установени липсващите вещи. Според свидетеля Р.
времето е било топло и светло, а доколкото установеният период на извършване на
кражбата е края на октомври – началото на ноември месец, времето не би могло да
бъде топло. На следващо място, според показанията на свидетеля Р. открадната
печка е била черно-червена на цвят, а според показанията на пострадалата С.
отоплителната печка на дърва е тъмно кафява. По отношения на показанията на
свидетеля Р. относно авторството на кражбата, а именно, че свидетелят М.М. е извършил деянието, съдът не кредитира същите като
правдиви, доколкото не се подкрепят от събрания доказателствен
материал и в последващите разпити на свидетеля Р. се
наблюдават противоречиви твърдения. Според свидетеля Р. същият е съобщил на
пострадалата П.С. и сина й Г.С. за кражбата, чийто свидетел е станал. При проведената
очна ставка между пострадалата С. и свидетеля Р., последният се отрича от
предишните си показания и депозира нови, а именно, че е съобщил само на Г.С..
От същата очна ставка се установява, че пострадалата С. до този момент не е
чувала лансираната от свидетеля Р. версия за извършената кражба. Освен това от
допълнителния разпит на свидетеля Г.С. се установява, че свидетелят *** Р. му е споделял своите
предположения за авторството на процесната кражба, но
никога не му е споменавал, че е видял непосредствено свидетеля М.М. да изнася вещи от тяхната къща и да ги превозва с
каруца. При проведената очна ставка между свидетеля Р. и свидетеля С.,
последният депозира показания, че никога не е се е срещал с *** Р. в посоченото
от него заведение в град Плевен. От показанията на свидетеля С. се установява,
че той и свидетелят М.М. са в добри отношения и между
тях не е имало конфликти. Недостоверността на показанията на свидетеля Р. се
потвърждава и в проведената очна ставка, в която той и свидетелят М.М. са поставени и от която се установява, че двамата се
намират в лоши отношения, тъй като преди време са имали конфликт относно кражба
на резачка. Според свидетеля М. последната е била открадната от свидетеля Р.,
за което е имало физическа саморазправа между тях и е довело до влошаване на
отношенията им. От показанията на брата на свидетеля Р. – Ш.Р., се потвърждава
установения в посочената очна ставка конфликт между двамата свидетели, от което
би могло да се направи извод за наличие на основание свидетелят Р. да набеди
свидетеля М. в извършване на процесната кражба. На
следващо място, според свидетеля *** Р. след като свидетелят М.М. е пренесъл печката и пералнята, е продал същата пералня на
мъж и жена от село ***, като впоследствие посочва, че мъжът се казва Ш., а
синът му – А. с прякор „***“. Свидетелят М.М.
депозира показания, че познава Ш. *** и че същите живеят близо до стадион, но
според него Ш. никога не е идвал в дома му. Свидетелят М. в своите показания
отрича да е взимал печка и пералня от къщата на пострадалата С. и да ги е
продавал на някого. След извършена проверка от Началника на Първо РУ – Плевен
се установява, че лицето А.Ш.М. с прякор „***“ има регистриран постоянен и
настоящ адрес ***, а баща му се казва *** *** М. и двамата живеят на един и
същи адрес. Освен това от същата справка се установява, че А.М. ***. От
показанията на свидетеля А.М. се установява, че същият живее в село *** със
съпругата си *** и познава подсъдимия Ю., но няма никакви отношения с него.
Според свидетелят А.М. баща му *** М. ***, като у тях имали печка само за
печене, греели вода с бързовар, а относно пералнята – била купена от заложна
къща. Свидетелят А.М. депозира показания, че не познава нито свидетеля *** Р.,
нито свидетеля М.М. и че баща му *** М. кара лек
автомобил с марка „***“, а не „***“, както твърди свидетелят Р.. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля А.М., тъй като същите не допринасят за
изясняване в пълнота на фактите и доказателствата по делото, както и поради
противоречието в показанията на същия относно управлявания от баща му *** М.
лек автомобил. Свидетелят *** М. депозира показания, че същият живее в село ***,
никога не е купувал пералня от село ***, притежава печка и пералня, като
пералнята била чисто нова, закупена от
магазин преди две години, както и че не познава нито свидетеля *** Р.,
нито свидетеля М.М.. От показанията на свидетеля *** М. се
установява, че същият притежава лек автомобил с марка „***“, бял на цвят, а не
„***“, както твърди свидетелят А.М.. Подсъдимият Ю. дава обяснения, че
свидетелят *** М. на 24.03.2019г. му се е обаждал и му е казал да не го
занимава с „тези работи“. Свидетелят *** М. депозира показания, че е звънял на
сват си – ***, който му казал, че го обвиняват в нещо и му е предоставил
телефона на бащата на подсъдимия Ю., на когото впоследствие се е обадил.
Свидетелката ***, съпруга на свидетеля *** М., депозира показания, че
притежават пералня от най-старите, че не са купували нова от магазина, а тя
лично е купила сиво-бяла пералня, втора употреба, от българин, който им е
комшия в село ***. От показанията на свидетелката *** се установява, че притежаваната
от тях пералня „капе“ и че не разполагат с документи за нея. Според
свидетелката *** тя и съпругът й *** М. имат лек автомобил с марка „***“
черно-бял на цвят и готварска печка, подарък за сватбата на сина им. При
проведена очна ставка, в която са поставени свидетелката *** и свидетелят *** М.,
последният се отрича от предишните си показания, като депозира нови, а именно,
че „новата пералня“ се е повредила и я е дал на вторични суровини, поради което
сега разполагат със стара, закупена от баджанака му – ***. От показанията на
свидетелката ***, депозирани в хода на проведената очна ставка се установява,
че същата има сестра на име С.А., чийто съпруг се казва ***, от когото е купила
пералнята. Във връзка с депозираните показания на свидетеля *** М., съдът не
кредитира същите, доколкото те са неясни, абстрактни, противоречиви, видно от
промяната в тях в хода на съдебното заседание от 10.04.2019г. Съдът кредитира
показанията на свидетелката ***, тъй като същите са ясни, конкретни,
непротиворечиви и кореспондират с установеното впоследствие обстоятелство
относно притежаваната от тях стара пералня и лицето, от което същата е била
закупена. От извършения на основание чл. 155, ал. 1 от НК оглед извън сградата
на съда, чийто обект е стопанисвания от свидетелите *** М. и *** имот, находящ се в село ***,
ул. „***“ № ***, се установява, че в описания имот се намира стара автоматична
пералня, бяла на цвят, марка „***“, модел „***”, със счупено чекмедже за перилен препарат и две
въртящи се копчета за температура и програми, като пералнята не е включена във ВиК и електрическа инсталация. Освен това от същия оглед е
установено, че в къщата се намира още една стара ръчна пералня с барабан. От
последното следва, че в имота на двамата свидетели не е открита пералня, която
да кореспондира на даденото от пострадалата С. описание за открадната й такава,
а именно: автоматична пералня, марка „***”, сравнително
нова – от 2006г., бяла на цвят със син надпис, а маркуча е бил за смяна. По отношение на депозираните от свидетелите ***
и *** М. показанията относно лицето, от което същите са закупили намерената в
тяхната къща пералня е проведен разпит на свидетелите С.А. и С.А.. От показанията на свидетелката С.А. се
установява, че същата живее в село *** заедно със съпруга и свекъра си и че са
купили стара автоматична пералня преди време и след това са я продали на
свидетеля *** М.. От разпита на свидетеля С.В. се установява, че същият познава
само визуално подсъдимия Ю., но няма никакви отношения с него и че е купил
пералня от село ***, която впоследствие е дал на свидетеля *** М. преди две
години и към момента същата се намира в къщата на последния. Съдът кредитира
показанията на свидетелите С.А. и С.В., тъй като техните показания са конкретни
и ясни и последователни, макар и да не изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с криминализираното деяние,
което е резултат от липсата на впечатления от случилото се. Освен това няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на свидетелите, или да сочат на наличието на мотив да
набедят подсъдимия Ю. в престъпление, което не е извършил. От заключението на
вещото лице П.М. по назначената дактилоскопна
експертиза на иззетите по време на извършения оглед на местопроизшествие в с.***,
ул. „***“ № *** на 05.11.2017г. общо пет броя следи от входната врата на къщата
на втория етаж, се установява, че само три от същите са години за
идентификация. Според заключението на вещото лице годните следи са били
оставени от среден пръст лява ръка и 2 пъти длан-лява ръка на подсъдимия Ю., което
е установено чрез системата „***“ от съвпадащите 13 броя частни
идентификационни признаци, видно от приложената разпечатка. Даденото заключение
от вещото лице П.М. по дактилоскопна експертиза е
прочетено на основание чл. 282, ал.1 НПК и прието в хода на съдебното
следствие, с което същото е приобщено към доказателствения
материал по делото. От разпита на вещото лице П.М. се установява, че същият
поддържа даденото от него заключение в рамките на досъдебното производство и че по отношение на давността на дактилоскопните следи не съществува определена методика,
въз основа на която да се определи преди колко време са били оставени. Според
вещото лице последното може да бъде установено единствено при извършване на
изследване, като няма еднозначно понятие за „пресни следи“, тъй като давността
им зависи от редица фактори. От заключението на вещото лице Е.Г. по назначена в
хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на
противозаконно отнетите чужди движими вещи, предмет на престъпното деяние, към
момента на извършването му – периода 29.10.2017г.-05.11.2017г. е 460.00 лева,
от които стойността на автоматична пералня марка „***” е 144.00 лева; стойността на електрическа мини готварска печка марка “***”, модел *** ***е 80.00
лева; стойността на електрическа косачка марка “***”, модел*** – 108.00 лева; на отоплителна готварска
печка на твърдо гориво – 48.00 лева и на отоплителна печка на твърдо гориво тип
„***“ – 80 лева. Даденото заключение от вещото лице Е.Г. е прочетено на
основание чл. 282, ал. 1 от НПК и прието в хода на съдебното следствие, с което
същото е приобщено към доказателствения материал по
делото. От разпита на вещото лице Е.Г. в хода на съдебното следствие се
установява, че същият поддържа депозираното от него заключение в досъдебното
производство и приема, че общата стойност на описаните вещи, предмет на
кражбата, е 460 лева. От заключението на вещото лице В.С. по назначената в хода
на съдебното следствие дактилоскопна експертиза се
установява, че давността на трите дактилоскопните
следи, иззети при оглед на местопроизшествие на 05.11.2017г. в с.***, обл. Плевен, ул. „***“ №*** от входната врата на втория
етаж от процесната къща, годни за идентификация и
отбелязани с номера 1,2 и 5 върху картони за дактилоскопни
следи, не е по-голяма от 30 дни и най-вероятно е в рамките на няколко дни. От
същото заключение се установява, че трите посочени следи са с приблизително
еднакъв интензитет на проявление, поради което същите са с еднаква или
приблизително еднаква давност. Според вещото лице В.С. има голяма възможност
трите дактилоскопни следи да са оставени в
инкриминирания период, а именно – 29.10.2017г. – 05.11.2017г. Освен това от
същото заключение се установява, че по въпроса за срока на престояване и
съхранение на следите от момента на оставянето им до момента на тяхното
откриване, проявяване и фиксиране, не може да бъде даден категоричен отговор
поради действието на множество фактори, влияещи върху давността на същите. Сред
тях са: количеството и качествения състав на потомастния
секрет, вида и характеристиките на следовъзприемащата
повърхност, влиянието на околната среда и метереологичните
условия при оставянето и при престояването на следите, мястото на дактилоскопната следа и използвания метод на проявяване на
следите и вида на проявяващия агент. Даденото заключение от вещото лице В.С. по
дактилоскопната експертиза е прочетено на основание
чл.282, ал.1 НПК и прието в хода на съдебното следствие, с което същото е
приобщено към доказателствения материал по делото. От
разпита на вещото лице В.С. в хода на съдебното следствие се установява, че
същият поддържа даденото от него заключение и че при изготвянето му е използвал
специализирана литература, която е условна и макар и в нея да се съдържат
указания относно обработване на същите, то има и редица външни фактори, които
следва да се вземат предвид. Според вещото лице В.С. това е причината в някои случаи
да се проявяват следи с давност месеци, дори и година, а в други – да не могат
да се проявят, макар и оставени преди два часа. Според вещото лице В.С. процесните следи не могат да имат давност от една година,
тъй като такава имат следи, намерени при определени условия, които не са налице
в случая, т.е такива, които са намерени на тъмно и при обстановка, при която не
се наблюдава промяна в температурата.
При така
приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че с действията
си подсъдимият С.Ш.Ю. не е осъществил
от обективна и субективна
страна състава на престъпление
по чл. 195, ал.1, т.3, във вр.
с чл. 194, ал. 1 от НК.
Непосредственият обект на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК са обществените
отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост или правото на владение или държане върху движими вещи .
Обективната страна на кражбата като престъпно
деяние разкрива няколко особености:
На първо място, предмет на това престъпление
може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност, включително
и когато част от вещта принадлежи на виновния (чл.194, ал.2 НК ). За да може
една вещ да се квалифицира като чужда, то същата следва да не е изключителна
собственост на дееца. За да може една движима вещ да бъде годен предмет на
престъплението кражба, то е необходимо тя да има определена стойност, изчислима
в пари. Следващата особеност на кражбата от обективна страна е владението на
вещта. До извършване на изпълнителното деяние тя се намира във фактическата
власт на всеки друг, освен на дееца. Кражбата е възможна само доколкото деецът
е прекъснал упражняваната от предишния владелец фактическа власт върху съответната движима вещ и е установил своето фактическо
владение върху нея. Именно с промяната във фактическата власт, престъплението
се счита за довършено. Доколкото в конкретния случай повдигнатото обвинение е
за квалифициран състав на престъплението кражба, а именно чрез разрушаване,
повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или
имот, следва да се вземе предвид и другия елемент, включен в обективната страна
на инкриминираното деяние, а именно: преодоляване на преграда с цел достигане
до предмета на кражбата.
Субект на престъплението кражба може да бъде
само лице, което няма фактическа власт върху предмета на престъплението и което
не е собственик на вещта.
От субективна страна е необходим пряк умисъл.
Умисъл за кражба ще е налице, когато субектът съзнава, че лишава от фактическа
власт владелеца на една чужда вещ. Другият елемент от субективната страна на
престъпното деяние е присвоителното намерение. Такова
намерение ще е налице, когато деецът желае след деянието да се разпорежда с
предмета в свой или в чужд интерес. Присвоителното
намерение може да има различно конкретно съдържание в зависимост от естеството
на вещта.
В настоящия случай липсват доказателства по
делото, от които по несъмнен начин да се установи наличието на необходимите
обективни и субективни признаци за съставомерността
на извършеното от подсъдимия Ю. деяние и които доказателства да установят
връзката между подсъдимия като извършител на престъплението и вещите като
предмет на престъплението, без която връзка е невъзможно едно деяние да се
квалифицира като престъпно.
Съгласно разпоредбата на
чл.303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Разпоредбата на чл.303ал.1 от НПК е императивна и
забранява съдът да формира вътрешното си убеждение въз основа на предположения
и в резултат да постанови осъдителна присъда. Тази разпоредби предполагат
наличието, както на преки, така и на косвени доказателства, които да обуславят
квалифицирането на дадения субект на наказателна отговорност, като извършител
на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава когато са
осъществени всички признаци от състава на престъпление по смисъла на чл.9 ал.1
от НК. Съставът на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК предполага установяването по несъмнен начин на
всички признаци, както от обективната му, така и от субективната му страна.
Липсата, на който и да е от тях обуславя несъставомерност на извършеното
деяние, което изключва и санкционирането му посредством наказателна репресия. Липсват
свидетели – очевидци, вещите – предмет на престъплението не са намерени, с
изключение на готварска електрическа печка с марка “***, която била намерена в дома на свидетелката А.А.
и предадена с протокол за доброволно предаване от 22.11.2017г., впоследствие върната на
пострадалата. Намерената готварска печка, предмет на престъплението, по никакъв
начин не се свързва с подсъдимия Ю.. Напротив, от показанията на свидетелката А.А. се установява, че готварската печка е закупена като
втора употреба от нейния съпруг, който е починал през 2016г., т.е. преди
извършване на кражбата от дама на пострадалата С. *** през периода 29.10.2017г.
до 05.11.2017г. Според показанията на свидетелката А. същата е предала печката
с протокол за доброволно предаване само заради настояването на полицейските
служители. За готварска печка, предмет на кражбата, не са представени документи
за закупуване и гаранционна карта, в показанията си свидетелката П.С. не са посочени
модел, фабричен номер, или други индивидуализиращи вещта признаци, поради което
съдът не приема наличието на идентитет между
открадната от дома на пострадалата готварска печка и намерената такава в дома
на свидетелката А.. Но дори да се приеме, че
печката е една и съща, липсват доказателства, които свързват откраднатата вещ с
подсъдимия Ю.. В показанията на свидетелите П.С. и Г.С. се съдържа уличаване на
подсъдимия Ю. в извършване на престъпното деяние, предмет на настоящото
производство, но тези показания не почиват на преки и непосредствени
впечатления , а единствено на предположения поради влошени отношения
със семейството на подсъдимия Ю.. Единственото доказателство, уличаващо подсъдимия С.Ш.Ю. в
извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3,
във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК са иззетите с протокола
за оглед от 5.11.2017г. дактилоскопни
следи. С протокола за оглед от 5.11.2017г.
на местопроизшествие в с.***, ул. „***“ №*** от 05.11.2017г., където е
извършена кражба на вещи от дома на П.И.С., са били иззети пет броя дактилоскопни следи, които са били обект на заключението на
вещото лице П.М. по назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза, видно от което два броя от
намерените и иззети дактилоскопни следи, отбелязани под №3 и №4 на картона, не са годни за идентификация,
а останалите дактилоскопни следи, отбелязани под №1,
2 и 5 са годни за идентификация и са оставени съответно от среден пръст лява
ръка и 2 пъти длан-лява ръка на лицето С.Ш.Ю. с ЕГН **********. В протокола за
оглед от 5.11.2017г.
обаче не е посочено точно от кое място на входната врата са иззети следите – от
външната страна, от вътрешната страна, от касата на вратата, от бравата, от
дръжката на вратата и пр. Посочено е най-общо, че следите са иззети от входна
врата на втори етаж. Неконкретизирането на точното място на входната врата на
втория етаж от къщата на пострадалата С. ***, от където са иззети дактилоскопните следи, е пропуск, който не е преодолян чрез
разпита в качеството на свидетели на присъствалите при огледа поемни лица Ш.р. и К.Д., и който пропуск води до
невъзможност да се направи обосновано предположение, че именно подсъдимият Ю. е
бил в къщата на пострадалата или просто е пипал входната врата отвън. Следва да
се отбележи, че подсъдимият Ю., макар и в предходен кражбата момент, е влизал
многократно в цялата къща, в т.ч. първи и втори етажи, предвид приятелските му
отношения със сина на пострадалата П.С. – свидетелят С.П.. В тази насока са
заключенията на вещите лица П.М. и В.С. по назначените дактилоскопни
експертизи, според които липсва установена методика за определяне на времето,
през което са били оставени следите, поради влияние на редица външни фактори,
които са индивидуални във всеки отделен случай. Т.е. следите могат да бъдат
оставени от подсъдимия Ю. във време, когато свободно е посещавал дома на
пострадалата. Дори и да бъде прието, че давността на иззетите следи е 30 дни,
така както е посочено в заключението на вещото лице В.С., то следва да се има
предвид, че следите са иззети само от входната врата на втория етаж, а според показанията
на пострадалата П.С. на втория етаж, от входната врата на който са иззети трите
дактилоскопни следи, се е намирала само една от
вещите, предмет на престъпното деяние – отоплителна печка на дърва и въглища
тип „***“. Освен това пропускът в
протокола за оглед да бъде посочено точното място на входната врата на втория
етаж от къщата на пострадалата С. ***, от където са иззети дактилоскопните
следи, води до невъзможност да се направи обосновано предположение, че именно
подсъдимият Ю. е бил в къщата на пострадалата в периода на извършване на
кражбата. В този аспект посочените по-горе доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие, веществени доказателства и
експертни заключения, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна последователност и
логична връзка, не навеждат до единствения възможен и категоричен извод за доказаност на авторството на деянието от страна на
подсъдимия. Действително намерените при
първоначалния оглед годни дактилоскопни следи, иззети
при спазване на съответния предвиден в НПК процесуален ред, представляват
косвени доказателства, но същите не са в неразривна връзка както помежду си,
така и с останалите доказателства по делото, поради което не дават основание да
се направи единствено възможен извод, че подсъдимият Ю. е автор на деянието. Съобразно
непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например Решение
№24/02.05.2017 по дело №1292/2016 на ВКС, НК, III н.о. и Решение
№372/01.10.2009 по дело №375/2009 на ВКС, НК, I н.о., косвените доказателства –
уликите, могат да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна
присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е единствено
възможният. Както бе обсъдено по-горе, в настоящия случай събраните по делото
косвени доказателства не са годни да послужат за изграждане на единствено
възможния извод за това подсъдимият Ю. да е извършил престъплението, за което
му е повдигнато обвинение. Следователно
подсъдимият С.Ш.Ю. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, вр. чл.194, ал.
1 от НК и тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 304 от НК съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи,
че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от
него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, съдът оправда
подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 195, ал. 1,
т.3, вр. чл.194, ал. 1 от НК.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: